Балканите в стратегическата визия на Китай

На 09 ноември се проведе конференция на тема „Балканите в стратегическата визия на Китай”, организирана от фондация „Фридрих Еберт”, Института за икономика и международни отношения и Българско дипломатическо дружество. Поради условията на епидемилогична обстановка тя протече он–лайн. Много заинтересовани от темата можаха да я проследят по интернет и да зададат своите въпроси към докладчиците.

Замисълът на организаторите беше да се оцени първо нарастващото внимание на геополитическите играчи към Балканите и Черно море, което ги правят една от пресечните точки както за съперничество, така и за лансирането на конкурентни проекти. На второ място – да очертае икономическата и инвестиционна експанзия и на "меката“ сила на културната дипломация на Китай, като зад икономическата фасада на инициативата „Пояс и път“ прозират и сериозни политически и военностратегически интереси. На трето място, на фона на сериозната необходимост от чужди инвестиции за стратегически проекти в България,  отношенията със САЩ, а и Русия и  засилена активност на повечето съседи на България към Китай да се потърси верния баланс между китайската стратегия и българските интереси и ще успее ли страната ни да го намери?

Дискусията бе модерирана от бившия министър на външните работи Ивайло Калфин, като сред участниците бяха  зам.председателя на Парламента Кристиан Вигенин, бившият генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова депутати, европарламентаристи, бивши министри на външните работи, дипломати, представители на научните среди и бизнеса, студенти, журналисти.

След въвеждащите слова на г–жа Хелене Кортлендер директор за България, Фондация „Фридрих Еберт” и г–н Андрей Караславов, председател на УС на БДД, думата бе дадена на г–жа Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България, която демонстрира изключително широко виждане на проблематиката и отношение към решаване на конкретни практически въпроси. Прокраднаха се и факти, подсказващи, че или съответните държавни структури не разполагат с актуална информация, или умишлено не са я предоставили след искането на вицепрезидента Йотова. В изказването си г–жа Йотова обърна внимание на четири основни теми, очертаващи цялата рамка на дискусията: Изборите в САЩ и обявения победител в тях, Стратегическата визия на Китай за новия Път на коприната, Взаимодействието с ЕС и произтичащите от кризата с корона–вируса проблеми. Крайно време е Европа да има също своя мащабен проект за развитие, което планът "Юнкер" не успя да свърши. Европа трябва да има своята визия за развитието на света и за предотвратяване на кризите в следващите години, заяви г–жа Илияна Йотова. Тя допълни, че по нов начин трябва да бъдат преразглеждани отношенията ни с Китай от гледна точка на проекта им за развитие на техните инвестиции в Европа и новите финансови условия, в които държавите от ЕС ще трябва да работят след пандемията «Ковид–19».

Проф. Стефан Хаджитодоров от Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана към БАН бе озаглавил доклада си «Китай: новият глобален играч на Балканите». Той обърна внимание на въпроса, къде точно инвестира Китай и на особеностите на т.н. «дипломаця на дълговия капан», въпреки изгодните кредитни условия. Пекин умело се възползва от нуждите на страните от Европа, включително и Балканите  и увеличава влиянието си в сърцето на стария континент. Китай не афишира политически интереси, представя се като икономически играч и неутрална сила за разлика от Русия.

Доцент Мариана Тиен, китаист в БАН, главен секретар на Глобалния център за партньорство „Китай-ЦИЕ“ („17+1“) направи презентация по темата «Балканите в китайския геополитически модел», съдържаща изключително интересин данни, които обаче не можеха да се вместят в определеното й време от 15 минути. Тя се опита да отговори на въпроси като– «Защо успя китайският геополитически модел?», кои са спецификите му, особеностите на «китайската гъвкавост», етапите на развитие на китайския модел, ролята на «солидарната икономика», акцента върху научния капацитет. Пресечната точка на интересите ни според нея е в земеделието.

Валентин Радомирски, изпълнителен директор на ИИМО, в доклада си «Инициативите „17+1“ и „Триморие“– икономически измерения и военнополитически цели?» констатира, че китайската инициатива всъщност засега не успява да се укрепи на входа и пазара на ЕС, от 10 страни само 3 са получили китайски инвестиции. Пекин се опитва да разцепи Европа. Румъния е отказала модернизацията на АЕЦ «Черна гора» от китайска компания и е пренасочила вниманието си към САЩ. Инициативата «Триморие» може да се превърне в нова разделетилна линия между Западна и Източна Европа. Полша очевидно се чувства неуютно в ЕС. В рамките на вероятностите е създаване на военен съюз Полша– Балтийските страни– Украйна.

«Българо-китайските отношения: постижения и предизвикателства» бе темата на доклада на бившия посланик на България в Китай Ангел Орбецов. В увода му накратко бе засегнат въпроса за външните фактори, които влияят на отношенията ни. В двустранен план докладчикът посочи негативите за нас от последните ни две външнополитически позиции: присъединяването към документа на ЕС за Хонконг и към декларацията от 06.10.2020 г. за нарушаване на човешките права. За първи път България бе цитирана в негативен план в китайските медии. По линия на инициативата «17 плюс 1» България стана домакин на Център за насърчаване на селското стопанство. В инвестиционната област имаме както постижения, така и проблеми. В много случаи България е пасивна. В банковата сфера България не прояви никаква иницитива. Не се сбъднаха очакванията относно Българския културен център в Пекин.

В дискусията   бяха засегнати въпроси относно предстоящ проект на БАН по търговско–инвестиционните отношения, който предвижда провеждане на конференция в началото на 2021 г. Поставен бе въпросът за диференциран подход към Китай. Подценени ли са Балканите? Как се съизмерват японската Програма за развитие на ЮИЕ с китайските инициативи? Препоръчано беше да се разгледа темата «Турция–Китай». Направено бе предложение Китай да участва в общ проект с Черноморския институт. Отбелязано беше, че проблемите са в липсата на активност от България, а не в отсъствието на интерес на Китай. Отправена бе забележката, че когато говорим за китайска икономическа експанзия не става дума за инвестиции, а за изкупуване.

Посланик Любомир Кючуков, директор на ИИМО, направи кратко обобщение:

Конференцията направи опит да обхване необхватното. Тя потвърди необходимостта от задълбочен анализ на геополитические промени и китайските интереси. Ключовите моменти са следните:

1. Парадоксалната констатцията, че комунистически Китай е на път да се превърне в глобален икономически играч поставя редица въпроси – както принципни, така и в практически план.

2. Противоборството между САЩ и Китай  ще бъде дългосрочно и ще определя и международните отношения,  обхващайки вече не само икономиката, търговията и инвестициите, но и  международните организации, политиката и сигурността.

3. ЕС еволюира в подхода си спрямо Китай  от страна–пратньор до страна–системен съперник. Това не пречи страните–членки на ЕС да преследват своите интереси в двустраннитете отношения. Тезата за постигане на стратегическа автономия, издигната от ЕС има два фундамента: вътрешно единство и еманципация: политическа – от САЩ, икономическа – от Китай, ресурсна – от Русия. Еманципация не означава конфронтация, а сътрудничество – но без зависимост.

4. Балканите се използват от Китай като форпост за икономическо навлизане в Европа, но и с по-далечен геополитически прицел.

5. Китайските интереси заобикалят България не само като път, но и като политики.

6.  България е част от ЕС и НАТО, но има и свои собствени национални интереси. Важното е намирането на точните баланси.

Забележки:

1. Запис на конференцията можете да проследите на следния адрес:

https://www.facebook.com/FESBulgarien/videos/3757412104283034

2. Докладите ще бъдат издадени в брошура от фондация «Фридрих Еберт» .

3. БДД предостави на докладчиците излязлата наскоро книга «Китай–2018–2019» от Борислав Сретков