От Чехия /Бг/, през Тайван – Китай, до приватизатора на БТВ.Бг Петр Келнер Печат
Автор Експерт   
Неделя, 29 Ноември 2020 12:23

От Чехия /Бг/, през Тайван – Китай, до приватизатора на БТВ.Бг Петр Келнер

д-р Огнян Гърков

От обособяването на Тайван през декември 1049 г. (с административно название Република Китай, призната впоследствие от 18 държави членки на ООН) до днес, Прага и София се придържат към принципа за "Един Китай".

Т.е., поддържат дипломатически отношения с Китайската народна република (КНР) и разглеждат островната държава Тайван със столица Тайпе като част към „континентален” Китай (КНР). Тайван, 22-ра икономическа сила в света, на практика поддържа отношения с повечето страни чрез свои търговско-културно представителства. На 30.08-05.09.т.г. вторият в йерархията на конституционните служители в Чехия Милош Вистърчил, председател на Сената, начело с бизнес-политическа делегация от 90 души, посети островната държава.

Наскоро популярният чешки инфосайт Aktuálně.cz проведе журналистическо разследване на опитите на китайската страна да дискредитира председателя на Сената с твърдение, че Тайпе му е обещал „възнаграждение” от 4 милиона долара за предстояща негова президентска кампания. Сред ключови документи на разследването са анализ на чешкото МВнР, годишният доклад-2019 на BIS, т.е. контраразузнавателната Служба за сигурност и информация (ССИ). В комбинация с публикации в други СМИ и сайтове освен върху елементарните мотиви на компромата, разследването хвърля светлина и върху мрежата на разпространение, инфо-пропагандната обвързаност на Пекин с китайските землячества в Чехия и Европа, темата КНР – ковид 19 – землячества.

В доклада ССИ отправя предупреждение, че Китай се стреми към влияние в чешки медии. ”Китайски актьори – кореспонденти, дипломати, членове на партийни оранизации и други – търсят в Чехия способи как да повлияят на общественото мнение, да разпространяват прокитайска пропаганда и да изграждат положителни представи за КНР посредством открито и прикрито повлияване на медиалното пространство”.

През м.г. Aktuálně.cz разкрил тайна кампания на компанията Home Credit на най-богатия чех Петр Келнер. Той неотдавна приватизира БТВ.бг, а на 26 т.м. чешката ТВ Нова. А Келнер притежавал раздадени в потребителски кредити в Китай над 300 милиарда крони (= 13,65 млрд.$) и бил силно заинтересован от добри отношения на Чехия с Китай. PR-агенция, платена от Home Credit, създала мрежа от специалисти, новинари и политици, някои от които не трябвало да знаят в какво участват. Агенцията създала на президентския преводач Вит Войта, JuDr. уеб сайт на института „Синоскоп”, посветил се на резервиран и неособено критичен подход към Китай. Д-р Войта се появявал в медиите като независим експерт. Агенцията регистрирала и нападки и мониторинг на публични изявления на критици на китайския режим. Като резултат от своята дейност PR-агенцията, платена от компанията Home Credit, горещо препоръчвала също така някои текстове за Китай на портала Info.cz.

Журналистите Лукаш Валашек и Хелена Трухла твърдят, че месечникът „Literární noviny” (=литературен вестник, новости) установил сътрудничество с китайския правителствен ежедневник Kuang-ming ž'-pao. Т.е., някогашният вестник на Пражка пролет – 1968 г. започнал да препечатва пряко пропагандни текстове на новинари-членове на ККП (Китайската комунистическа партия) и други текстове, ласкаещи комунистическата свръхдържава с капиталистическа икономика.

Обхватът на двете медии при това е несиметричен. „Literární noviny” имат тираж от 10 000 бройки, а китайският вестник се отпечатва в 500 000 копия. Според анализа на ЧМВнР, КНР била много активна по дезинформацията си за ковид-19. Експерти от министерството предупреждават, че от Китай са затаявали информация за заразата и пандемията и с помощта на пропаганда се опитва да разобщи ЕС и да придобие господство. И в това китайските интереси и действия се засичали с тези на Русия.

Китай е известен с широката мрежа на землячески организации на своите отделни провинции в чужбина. Те, като подобни сдружения в други страни, тясно сътрудничат с посолствата и дипломатите. В контакт са с правителството в Китай и служат за негово оръжие на влияние. Китайското посолство изкупувало в Чехия респиратори и ги изпращало в Китай, предупреждава ССИ преди самите операции с участието на земяческите организации в Чехия. ССИ предупреди правителството на ЧР през пролетта, че китайското посолство в Прага с помощта на земляците изкупува маски в Чехия още преди избухването на пандемията и ги изпращало в Китай. След дни Чехия трябваше да изкупува недостигащо защитно облекло от Китай за милиарди. Операцията „изкупуване” е прикривана с дезинформационна „земляческа” агитация.

Италианските медии също се ровеха масивно в информация, че чешкото МВР забавяло китайска хуманитарна помощ под формата на маски предназначени за Италия.

В проучването се констатира, че желаното количество от медицински материали за хуманитарна помощ било складирано в Лосовице, именно от един от най-влиятелните мъже от китайската общност в Чехия Чоу Лингтиен. Той твърдял, че изпраща складираното като помощ от Китай за Италия. Откъде и как предпазните медицински консумативи са се оказали в неговия чешки склад, който е разположен далеч от приоритетните транспортни коридори, и до днес е неясно. Ясно било обаче, че стотици хиляди маски попаднали в ръцете на чешки прекупвач. Той опитал да ги  продаде прескъпо на чешката държава, но се натъкнал на контрамерки.

Мрежата на землячески организации за в случая се простира от Швейцария до Чехия. В Цюрих се помещава консултантската фирма RefinSol Advisory Services с директор М.Винклер и асистент Р.Мойзес. Двамата заемат същите функции и в други НПО, в Дом на медиите. Издават информационния уеб EurAsia Info и за Асоциацията на земляците и за Общоевропейската Търговска камара на земляците от китайската провинция Шънси. Заедно с председателката на всички тези взаимосвързани НПО Чу Айлиен. В уеб-сайта, декориран със снимка на  вице-президента на КНР Уанг Кишан  с г-жа Чу, тя се хвали, че във функциите си е подкрепяна в цяла Европа, вкл. от Чехия. М. Внклер е автор на книга за генсека на ККП и председател на КНР Си Дзинпин.  В интервю за China Daily, спадащо пряко в дискрецията на отдела за пропаганда на ККП, г-жа Чу изразява подкрепа на китайския проект „Един пояс, един път“. Флагманският кораб на външната политика на Си Дзинпин чрез изграждане на транспортно-търговска инфраструктура по света с китайски акцент! Неин привърженик е  президентът Милош Земан. Критици обаче подозират лукав опит за разбиване на единството на Евросъюза.

Асоциацията за мирно обединение на Китай редовно излизала с декларации в подкрепа на китайската  политика напр. за териториалните спорове в Южнокитайско море или ежедневието в Хонконг, организирала също най-различни акции и срещи. В т.ч. пражки чествания на китайската Нова година. Операциите за многостранно влияние върху китайските земляци в чужбина са системни. В края на октомври т.г. филиалът на тази Асоциация, част от глобалната мрежа,  бе провъзгласен официално в САЩ за агент на китайското правителство. Швейцарският изследовател проф. Ралф Вебер е убеден в обвръзката на швейцарци с Китайската комунистическа партия и КНР.

Лукаш Валашек и Хелена Трухла намекват косвено,  че „отплатата” за нежеланата за Пекин визита в Тайпе е професионално подготвена чрез мрежа от дезинформатори. Естествено, че липсват китайски имена! Предшестващи източници са привидно изтрити от социалните мрежи Reddit и Twitter. Статията-компромат се появява с апел за публикуването й, подкрепен от сведение от френския уеб. Липсва електронно изявление на самия Вистърчил и на тайванското правителство. Мейлът, приписващ подкупност за 4 млн. долара на Вистърчил в публикация на френска инфо-уеб-страница, носи подпис на предполагаемия швейцарец Михаел Винклер.

Първоначално поканата е предназначена за предшественика на Вистърчил Ярослав Кубера (ГДПартия). Китай, считащ Тайван за своя територия, му упражнява натиск чрез заплашително писмо от 10 януари т.г. за отрицателни последствия в двустранното сътрудничество достигащ до тон, че визитата „ще плащат” чешките предприятия.В навечерието на китайската Нова година председателят на Сената Кубера се среща с китайския посланик и след 3 дни на 20 януари т.г. умира. Според вдовицата му Виера - под влияние на моралния натиск на китаеца около посещението в Тайван. Натискът продължава и спрямо функционалния му наследник и съпартиец Милош Вистърчил, но той не отстъпи, въпреки отрицателното становище на президента Земан и премиера Бабиш, и дистанцирането  на ЧМВнР. Още на 9 юни подчерта увереност да докаже, че Чехия е суверенна страна, и че посещението не е противокитайско.

Предварително тогава бе отчетено, че при евентуални пекински санкции БВП на ЧР би спаднал максимум до 1%. Защото КНР участва с 0,42% в чуждестранните инвестиции в Чехия, от 2017 г. чешкият износ за Китай е 1,5% от общия износ на страната и стагнира. Евентуални последствия биха били притискането на чешки фирми и марки на китайския пазар, персонални и корпоративни ограничения за пътувания в Китай, ораничаване на туристическия поток в ЧР, затруднения в дейността на чешкото посолство в Пекин. Изводът за Сената бе, че реализацията на визитата ще се натъкне на умерено негативни последствия и че китайското присъствие в региона е надценено от медии и пропаганда. През юли и на 31 август чешкият външен министър заяви, че ще привика за обяснение посланика на КНР. Първият път, по повод некоректно изявление на китайското МВнР по адрес на Пражкия Магистрат. А вторият, след пристигането на делегацията в Тайпе, когато китайското МВнР окачестви визитата като провокация.

„Привикване на килимчето” и връчване на протестна нота, въпреки, че сред 8-те членове на сенатската делегация + пражкия кмет, от управляващата коалиция бе само един единствен сенатор! Така ли биха постъпили от „Жендов”2?

Страните прибраха демонстративно посланиците си. Реакцията на Сената гласеше буквално: „Все ни е тая дали китайският посланик е в Прага, или на Марс!”

Всъщност връзките на Чехия с Китай поохладняха от октомври 2019 г., когато кметът на Прага Зденек Хржиб от несистемната Пиратска партия се оттегли от споразумение за партньорство с Пекин заради настояване за клауза за придържане към принципа за „Един Китай“. След това Прага подписа през януари т.г. партньорско споразумение с Тайпе, което предизвика гняв в Пекин.

Български медии и инфо-сайтове отделиха внимание на посещението, доколкото можаха да подберат за коректен превод някои от шаблоните на Ройтерс, Франс прес, ТАСС. А ако подложим на анализ тематичната информация от чешки медии, извън вече писаното в мейнстрийма на български език, ми се струва, че чешкото участие във визитата е било протоколно-политически забележително добре подготвено.

С качествен символизъм. Делегацията отпътува и се върна през Франкфурт на Майн с полети на тайванската авиокомпания China Airlines и чешки правителствен самолет. С 40 чешки предприемачи в сферата на високите технологии, провели 300 срещи с местни партньори и установени 1000 контакти. И договорки за откриване на пряка въздушна линия и офиси в Чехия на 1-2 банки поне.

Вистърчил се обърна към парламента с: „Аз съм един тайванец в Мандарин” (езикът в Северен Китай), наподобавайки обръщението на Джон Кенеди „Аз съм един берлинчанин” в обкръжения от ГДР Западен Берлин (26 юни 1963 г.). От апострофа на китайския външен министър, че чехът е прекрачил червената линия, го защити немският министър Хайко Маас по тезата „солидарността в ЕС срещу общи заплахи”.А

Милош Вистърчил се появил на икономическа конференция с представители на фирми и корпорации от САЩ, ЕС и Япония, разсъждаващи над възможностите за намаляване на зависимостта от континентален Китай, поне в някои производства.

Председателят на чешкия Сенат не е пропуснал да отбележи пред президента и в парламента, че посещава Тайван 16 години след Вацлав Хавел и 30 години след Олга Хавлова, на  времето дисидентка и приживе съпруга на Хавел. Потърси и политически паралели. Сравни вълненията на студентите от Движението на диворастящата лилия, поискали през март 1990 г. демократични избори за парламента и преки президентски, със студентските демонстрации от и след 17 ноември 1989 г. в ЧССР. С резултати и в двете страни - началото на демократични промени.

Сравни тежненията на чешката младежка неформална група „Милион мигове за демокрация” (Milion chvilek pro demokracie) против опасното обвързване между икономическата, политическата и медиалните власти с тези на „Слънчогледовото студентско движение” или Движение 318 в Тайван против непрозрачното договаряне на търговските спогодби с Китайската народна република.

Пред парламента поздрави тайванци за успешното, образцово справяне с ковид-19. Регистрира странното поведение на СЗО с „аз лично не съм доволен не само по този въпрос”. Изрази задоволство от подхода на международната общност към Тайван.

Според чешки синолози пред в-к „Svet”, iDNES.cz е ползвал следната метафора: Чешкото общество е преживяло Мюнхенския договор. Накратко, 4 европейски велики сили решават да пожертват малка държава в центъра на Европа (сиреч Чехословакия), за да запазят мира в Европа от Хитлер и света от ВСВ. Чърчил по-късно: „Британия и Франция имаха избора между позора и войната, избраха позора и ще имат война”.

Едва ли са се зарадвали в Пекин (и другаде може би?) за изречението от тоста му: „Вярвайте ми, че в Чехия знаем какво означава да живееш с „Големия брат” зад гърба, той – Big brother - не прощава слабост и грешки”.

Споменал е старото име на Тайван Формоза (= Прекрасния остров, португ.) и е поканил председателя на парламента на посещение в Чешката република, в т.ч. в кокетния град Телч, където Вистърчил е бил кмет. След потушаването на коронавируса с бъдещата пряка авиолиния Тайпе-Прага! Проявил е и чувство на тактичен хумор с въпроса: Знаете ли какво би се случило в сътрудничество между тайванка и чехкиня? С отговор: Ще възникне най-добра световна тенисна двойка. Имам предвид победителките във Уимбълдън 2019 Хсиен Сун-Уей - Барбора Стрицова.

Държавното ръководство на Тайван, в знак на признателност, оцени заслугите на покойния председател на Сената Ярослав Кубера in memoriam с държавна награда. По този повод Милош Вистърчил е заявил, че „никога за жалост няма да разберем до каква степен натискът (на Пекин) и възникналите напрежение и стрес са повлияли за неговото внезапно и бързо сбогуване от този свят. Неговата кончина засегна всички и най-вече неговото семейство. Много бих желал неговата обичана съпруга сега да е сред нас”. Но г-жа Виера Куберова не е пътувала с делегацията по здравословни причини.

Вистърчил отхвърли слуховете за корупция като изцяло абсурдна лъжа.

Според познат ми от Прага сенатор, член на делегацията, целта на мисията й, с подзаглавие  „Level Up“, т.е. повишаване на равнището на връзките, е била изпълнена.

***Нашата страна също има, по наблюдение, плаващо неофициални отношения с Тайван, но Търговско-културното представителство за България е в Гърция.

Българските граждани, пребиваващи краткосрочно или дългосрочно в Тайван, могат да се обръщат по консулски въпроси към посолството на България в Пекин и към Генералното ни консулство в Шанхай, КНР. Родните любители на далечни екскурзии са научили, че Тайпе кани 160 делегации годишно на своя сметка и наши келепирджии-депутати се вреждат поне от 2012 г. насам частно. „По време на отпуск”, като част от политическата пародия е председателят на Народното събрание, «който според Румен Йончев (КБ) не е директор на прогимназия, за да контролира лични контакти»,  да им откаже да ги командирова. Поне да не усвояват командировъчни и от България. В нерегламентирани делегации са били също Венцислав Лаков от "Атака", Петя Раева от ДПС, Владимир Тошев от ГЕРБ, Страхил Ангелов (БСП) и др. Н.Бареков също, но с делегация на Европейския парламент. Според в-к „Сега” делегация („от частни лица”) от Народното събрание е пребивавала в Тайван именно по време, когато президентът Росен Плевнелиев бе на официална визита в Китай (12-15.01.2014 г.).

Според Раева, напр., целта на „частното й, традиционно посещение” било подпомагане на българската икономика, развитие на бизнес отношенията.” Там скоро предстои голямо изложение на храни, което е важно за страната ни”. Йончев пък казал пред всекидневника, че са отишли "да подкрепят България като място за инвестиции", освен това страната ни имала търговско представителство в Тайпе. А Венцеслав Лаков бил в Тайван за обмяна на опит срещу изтичането на мозъци.

Депутатите ни не виждат проблем в присъствие на официални лица в държава с оспорван статут. Нито да пътуват за сметка на чужда държава. „Хората в Тайпе” не били очаквали да признаем Република Китай, въпреки че Тайван е бил посещаван от български депутати поне от 5 различни състава на НС. Народните ни слуги в парламента съблюдавали позицията за единен Китай. Не правели дипломация като МВнР, а създавали контакти с чужбина. Р. Йончев напр. изразява разочарование пред БТВ, че постиженията от тридневната визита на депутатите на острова през 2014 г. са били засенчени от „безполезна злоба” и „истерия, която е плод на незнание”.

***Пекин е много чувствителен и на темата Далай Лама,  като духовния водач на Тибет, в миналото ръководител на „Тибетското правителство в изгнание“. За ЦК на ККП прераждащите се будистки Далай Лама (сега е Д.Л. XIV, на 85 г.) са сепаратисти.

Присъствал съм на среща на дипкорпуса с Н.Св.Далай Лама XIV през 1997г. по покана на президента Вацлав Хавел и през 2008 г. в Братислава, по покана на опозицията. Тогава се отзовахме само двама или трима посланици. Президент бе Иван Гашпарович, премиер Роберт Фицо, но те и подчинените им страняха от Н.Св. Въпреки промененото кредо на Далай Лама XIV. Той „единствено” настояваше за истинска автономия за Тибет, който е бил "мирно освободен" от армията на КНР през 1950 г. Вацлав Хавел, като бивш дисидент, бе  духовно свързан със стремежа на Далай Лама към свобода, но

сегашният чешкият президент Милош Земан се стреми към по-тесни бизнес и политически връзки с Китай от встъпването си в длъжност през 2013 г. Усилията му са засегнати от неуспешни инвестиционни планове и чешки колебания относно разрешаването на китайския телекомуникационен гигант „Huawei” да играе роля в развитието на следващото поколение телекомуникационни мрежи. И въпреки, че Далай Лама няма влияние върху тези процеси, Земан го игнорира. Дори през 2016 г. поиска оставка на министъра на културата Даниел Херман, защото приел Далай Лама.

При визита на Далай Лама в Чехия и Словакия китайците имат навик да настояват за

съвместни декларации, изтъкващи териториалната цялост на Китай и стратегическото партньорство на страните с Пекин. Доколкото си спомням думите на китайския посланик в Братислава през 2008 г., от 1959 г. прераждащите се Далай Лама и свитите им живеят в резиденцията в Дхармасала, в Северна Индия на издръжка на САЩ и предпочитат да гостуват. С тези обстоятелства си обяснявам липсата на ентусиазъм сред родните политвърхушки за контакт с Далай Лама, който едва ли поема разходи на гости-„политически” екскурзианти. „Демократи”- атеисти, с дядовци партизани.

29 ноември 2020 г. д-р Огнян Гърков,

с л.д.р. посланик, член на СБЖ, БДД

ogniangarkov.blog.bg