Накъде отива Европа?

От 21. юни на книжния пазар  е вече втората книга на Българското дипломатическо дружество със заглавие

„Накъде отива Европа– предизвикателствата пред Стария континент през погледа на български дипломати”

на издателство „Изток–Запад”, под общата редакция на Андрей Караславов, Любомир Кючуков и Симеон Николов.  През есента на миналата година се появи първата книга „Накъде отива светът – глобалният политически лабиринт през погледа на български дипломати”, чийто тираж беше бързо изчерпан. Автори на двете книги са изявени български дипломати, заемали различни длъжности –  заместник–министри, посланици, високопоставени представители в органите на ООН и ЕС, всичките членове на Българското дипломатическо дружество.

Твърди се, че дипломацията е изкуство – на възможното. Но тя е преди всичко алтернатива – на войната. И днес, когато войната се завърна в Европа не просто като факт, а като начин на мислене и легитимно средство за решаване на спорове, а понятието „мир“ изчезна от международната лексика, дипломацията е не само инструмент за трасиране на бъдещето, но и за спасяване на човешки животи.

Поглед в дълбочината на процесите и проблемите, под повърхността на общоизвестното и отвъд тривиалното, анализ на движещите сили и тенденциите в политическите процеси в Европа – това ни предлагат  авторите в сполучлив опит за попълване на дефицита  на критичен анализ и визии за преодоляване на проблемите на една динамична и противоречива транформация на днешния свят.

Съдържание

Предговор

проф. д. ик.н. Динко Динков

Глава I: ЕС - НАПРЕД КЪМ ПОВЕЧЕ ИНТЕГРАЦИЯ ИЛИ НАЗАД КЪМ НАЦИОНАЛНИТЕ ДЪРЖАВИ

ЕС: (не)знайно накъде?

д-р Любомир Кючуков ………………………………………………………………..……3

Безпрецедентни предизвикателства пред Европа и нейното бъдеще

Симеон Николов ……………………………………………………………………………10

Ислямизация – мит или заплаха за Европа

Андрей Караславов ……………………………………………………………………..…17

В лабиринта между прогнози, действителност и интереси и огледалото на общественото мнение

Симеон Николов …………………………………………………………………………… 27

От реванш към реваншизъм

д-р Любомир Кючуков ………………………………………………………………………35

За “европейската хидра” на брюкселската евроадминистрация

д-р Огнян Гърков …………………………………………………………………………. 44

Глава II: ЕС – ГЛОБАЛЕН ИГРАЧ: АМБИЦИИ И РЕАЛНОСТ

Стратегическата автономност: визия за бъдещето на Европейския съюз

Бисерка Бенишева ………………………………………………………………………… 50

Геополитическите акценти в триъгърника САЩ-Русия-Европейски съюз

проф. д. ик.н. Нина Дюлгерова ……………………………………………………….… 63

Европа и новата американска администрация – първи стъпки, очаквания, надежди

Веселин Вълчев …………………………………………………………………………..… 67

Един различен поглед за развитието на отношенията ЕС-Русия

Пламен Грозданов …………………………………………………………………..……. 75

Независимост или “сепаратизъм”? Дилемата Испания и Каталуния - заедно, но поотделно

Жоржета Пехливанова …………………………………………………………….…… 82

Глава III: ЕВРОПЕЙСКАТА СИГУРНОСТ В ЕДИН ВСЕ ПО-НЕСИГУРЕН СВЯТ

Цифровата революция и предизвикателствата пред Европейския съюз

Ивайло Калфин ……………………………………………………………………….…… 84

Шансовете за автономна европейска отбрана и амбициите на военната индустрия

Симеон Николов …………………………………………………………….………… 91

Контролът над въоръженията в Европа и външната сигурност на България

д-р ист. н., ст.н.с. Радослав Деянов ……….…………………………………… 100

Глава IV: ЕС НА ИЗТОК ОТ ЗАПАДА

НАТО, ЕС и Балканите

доц. д-р Йордан Величков ……………………………………………...…… 107

САЩ при Байдън: какво следва за Черноморския регион

д-р Любомир Кючуков ……………………………………………………...……… 112

Какъв ще е „уловът” на българския кораб в „Три морета”

Симеон Николов ……………………………………………………………………... 116

Как България загуби битката с македонизма

д-р Любомир Кючуков ……………………………………………………………… 122

На кое място във външнополитическите приоритети на Турция е желанието за членство в ЕС

Петър Воденски ……………………………………………………………….…… 129

За авторите …………………………………………………………………………… 137

П р е д го в о р

Проф. д-р Динко Динков

Европа е една от люлките на човешката цивилизация. В античния елински свят, в Римската империя и в новата ера на Стария кон-тинент се раждат велики идеи за организиране на обществения живот като демокрацията, правовия ред, християнските ценнос-ти, просвещението след тъмното средновековие, националната държава, републиканизма, установяване на вечен мир. Европейс­ ката история е изпълнена с много катаклизми, конфликти, уни-щожителни и разрушителни войни, трупане на предпоставки за апокалипсис. Осмислянето на изпитанията е създало съкровищ-ница от мъдрости, които подхранват надеждите, че Европа може да бъде фактор, който да предотврати човечеството да се унизи до такава степен, че да се самоунищожи.

На различни исторически етапи и пред най-страшните заплахи, разумът е надделявал и това е обогатявало и усъвършенства-ло социалните организми. Това се случи и след най-страшната война – Втората световна. Тя стана повод за преосмисляне и на най-утвърдени, придобили святост, парадигми за организиране на човешкото общество. Тогава беше извършено и посегателство срещу най-европейската идея – национално-държавната. След индустриалния преврат през ХIХ в. започва да се долавя, че при оскъдните ресурси се налага поставянето на производство на блага на мащабна основа, а възпроизводственият процес в нацио-нално-държавните граници не може да бъде ефективен. Сигурно неслучайно съдбата отреди на един французин и велик европе-ец, Жан Моне, да посочи, че класическият вариант на претворя-ване на национално-държавната идея е надробил континента на множество от велики по-велики нации и държави, но малки. Те не могат да организират производство на блага чрез рационално използване на наличните природни и човешки ресурси. Петното върху ореола на френското величие от унижението и капитула-

цията през 1940 г. пред Германия и Италия подтиква френската външна политика да лансира през 1950 г. оригинална и много еретична идея, разработена от Жан Моне и синтезирана в Декла-рация на министъра на външните работи Роберт Шуман, за пре-одоляване конфликтността на Европа чрез поставяне под общо управление на важни отрасли на националните икономики.

С  подписването на Парижкия договор от 1951 г. за създава-не на Европейското обединение за въглища и стомана започва претворяването на идеята и се стигна до появата на качествено нов субект в международната система, наречен с Договора от Маастрихт Европейски съюз – политически, икономически, па-ричен, а вече с помисли за енергиен и военен съюз. Зададе се нов модел на обединение на Европа на основата на нов модел на об-ществено развитие. Управлението на процесите в него е основано на две начала – национално-държавното и наднационалното. На фона на радикалните трансформации в света в края на ХХ в. чрез такова обединение Европа се опита да се еманципира от външни зависимости и да се утвърди като един от първостепенните фак-тори в новата международната система.

Хибридният характер на механизма за управление в този уни-кален интеграционен модел определя постоянен сблъсък между двете начала. Опитът показва, че когато съотношението на сили-те е в полза на наднационалното, тогава се отчита възход. Обра-тно, когато надделява национално-държавното, настъпват трусо-ве. Така пропадна проектът на конституционен договор, разрабо-тен в средата на първото десетилетие на ХХI в., който се виждаше като триумф на наднационалното. Синтезираният в Лисабонския договор (в сила от 1 декември 2009 г.) компромис между двете начала не успя да преодолее парализата в процеса на приемане на решения. Сега сме свидетели на вихрене на всевъзможни нацио-нализми. Стигна се до Брекзит – Обединеното кралство напусна съюза. В условията на Ковид-19 пандемията видимо се засилват националните егоизми.

С  основание светът се пита: „Накъде отива Европа?“ Започна да се припомня заглавието на книгата на Шпенглер от времето на Първата световна война „Залезът на Запада“. Отдавна привърже-ниците на национално-държавната идея като даваща най-добрата

форма на организиране на обществения живот вещаят неизбе-жен крах на този експеримент. Рано е да се пише некролог на Ев-ропейския съюз, но основанията за тревоги са сериозни.

Сегашният Европейски съюз изпадна в идейна безпътица. Оказва се, че днешните поколения европейци не познават идеите на бащите-основатели. Те не се разбират и от лидерите на над-национално и на национално равнище. Другите първостепенни политически играчи в света няма как да го долюбват, а мнозина се опитват да обяснят процесите в света със стари понятия като „изток и запад“. Съдържанието на тези понятия е вече съществено променено.

С  тези тревоги група авторитетни български изследователи се обръщат с лице към въпросите, породени от новите предизви-кателства пред Европейския съюз и Европа, идващи от климатич-ни промени, нови технологии, дефицит на идеи и ресурси, панде-мии, дигитализация, надпревара за овладяване на космическото пространство, амбиции за създаване на свръхмощни компютри и изкуствен интелект. Накратко, от нарастващата несигурност. Ес-тествено, на преден план излиза питането „Къде е Европа в тези битки?“ и какви са нейните шансове да съхрани своята роля на духовен лидер, осигуряващ човешко благоденствие? След публи-куването на сборника „Накъде отива светът?“ през 2020 г., това

е  нов опит на представители на българската политическа мисъл и дипломация, членове на Българското дипломатическо друже-ство, да предложат свои проникновения и голямо разнообразие на оценки, позиции и виждания за решения на много от пробле-мите. Голяма е тяхната загриженост за ролята на България в Ев-ропа. Добре би било да се създадат условия този труд да се впише в дебата за бъдещето на Стария континент, защото и у нас има достойни европейски мислители.

АВТОРИ

Андрей Караславов е кариерен дипломат с дългогодишен стаж, бивш посланик на България в Атина и пълномощен министър в посолствата ни в Бон и Стокхолм, началник на кабинета на Президента на Република България, началник на кабинета на министъра на външните работи,  председател на УС Българското дипломатическо дружество.

Любомир Кючуков е дипломат от кариерата, доктор по политология, бивш зам.министър на външните работи /2005–2007 г./ и посланик на България във Великобритания. Бил е и главен съветник в Секретариата по еропейска и евроатлантическа интеграция на МС /1996–1997 г./ Понастоящем е директор на Института по икономика и международни отношения.Член е на УС на БДД.

Симеон Николов е бивш зам.министър на отбраната /2005–2008г./, главен експeрт в Администрацита на президента /2003–2005г./ и държавен експерт в управление «Координация и анализ» на МВнР. Има два мандата в посолството на Република България в Германия. Директор на Център за стратегически изследвания и главен редактор на издание за анализи «експерт–бдд.ком».

Ивайло Калфин е бивш заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика във второто правителство на Бойко Борисов от 7 ноември 2014 г., евродепут в периода 2009 – 2014. Избран за евродепутат от БСП на изборите през 2009 година. Заместник министър-председател и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев (2005 – 2009). Избран е за народен представител в 43-тото Народно събрание.

Веселин Вълчев е дългогодишен дипломат и посланик в Кипър. Впоследствие е председател на Държавна агенция към Министерския съвет. Бил е председател на съвет към Президента на РБ и началник на кабинета на вицепремиера и министър на външните работи. Главен секретар на Министерството на външните работи, а впоследствие е посланик за специални поръчения за Антарктика. Бил е Член на Управителния съвет на Българската търговско – промишлена палата, председател на Българо-американския търговски и икономически съвет, член на Националния съвет по туризъм и на Българското дипломатическо дружество.

Петър Воденски е дипломат. Бил е генерален консул в Истанбул (1990) и посланик в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009). Два пъти е бил началник на Кабинета на министъра на външните работи (при Станислав Даскалов и Соломон Паси).Член на Стратегическия съвет към президента, създаден на 18 март 2019 г.

Огнян Гърков е дипломат, на работа в МВнР е от 1975 г до 2011 г.. Бил е директор за страните от бившия Съветски съюз и наблюдател на ОССЕ в Косово и Украйна. Работил е в посолството ни в Берлин. Посланик в Чехия /1996–1999 г./ и в Словакия /2006–2010 г./. Доктор по история. Автор на редица коментари и анализи в българските медии.

Радослав Деянов е дипломат от кариерата (1975 – 2012) с дългогодишен опит като представител на България в международни организации от системата на ООН в областта на международната сигурност, неразпространението на оръжия за масово унищожение и контрола над въоръженията. Работил е в Организацията за забрана на химическото оръжие (OPCW, 1997 – 2004, Хага) и в Подготвителната комисия на Договора за забрана на опитите с ядрено оръжие (CTBTO, 2006 – 2013, Виена). Доктор на историческите науки с дисертация по тема за сигурността на Балканите и старши научен сътрудник в Института по икономика и международни отношения.

Бисерка Бенишева е била е посланик на Република България в Унгария (2012 – 2016 г.) и в Ирландия (2003 – 2007 г.), пълномощен министър в мисията на България към Европейската общност, Брюксел, и член на основния екип по преговорите за присъединяване (2001 – 2003 г.). От 2007 до 2012 г. е генерален директор по европейските въпроси в дирекция „Европейски съюз“ в Министерството на външните работи (МВнР), София, а от 1997 – 2001 г. – директор на дирекция „Евроинтеграция” в МВнР и член на основния екип по преговорите за присъединяване към ЕС.

Нина Дюлгерова е професор във Варненски свободен университет “Черноризец Храбър”. Професионалната област на дейността й е: История и теория на международните отношения; Русия, Балканите и Източния въпрос през ХIХ и ХХ в., Русия и постсъветското пространство, Кавказки иредентизъм, Европейски съюз-Черноморски регион, Енергетика.  Специализирала е в 8 държави. Автор е на редица монографии. Участник е в много международни конференции.

Жоржета Пехливанова e дипломат с докторат по испанския преход. Специализира е в Сорбоната в Париж, в  Академията на ООН в Женева и в Дипломатическата академия в Мадрид. Работила е в Министерство на външните работи и зад граница в Испания и Аржентина, Боливия и Парагвай – първи секретар и съветник; Венецуела, Колумбия, Еквадор и Суринам – пълномощен министър и временно управляващ мисията. Автор е на четири книги, на редица анализи и публикации на външнополитическа тематика.

Пламен Грозданов е професионален дипломат, работил в Хелзинки, Финландия, след което трупа опит като заместник постоянен представител на Република България към ООН и  международни организации със седалище в Женева /1989–1992/, а от 2006 до 2012 г. е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Руската федерация и Туркменистан. След напускане на дипломатическата служба работи на ръководни длъжности в частния сектор. Бил е научен сътрудник и член на управителните съвети на неправителствени организации, между които и БДД.

Йордан Величков е завършил «Право» и Дипломатичеснка академия. Специализирал е в Лондон. Работил е като следовател, прокурор и дипломат. В МВнР преминава всички дипломатически рангове и достига до посланик и началник на отдел „Консулски“. Напуска МВнР през 1992 година. От 1995 година става преподавател по международни отношения в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевгради в СУ „Св. Климент Охридски“ Автор на книги и многобройни публикации.

Издателство: Изток –Запад, София 1000, ул. „Стара планина” № 5, тел. 02/946 35 21

За поръчки: е– mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. , тел. 0888 465 635, 0887 550 859