Цивилизационните императиви на дипломацията

и оръжието през XXI век

Любомир Тодоров*, Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Социеталното измерение на човешката цивилизация е биологически

предопределено от обстоятелството, че човекът никога не е имал приложи-

ма стратегия за индивидуално оцеляване – той няма шансове сред по-бързите

и по-силни хищници или възможности сам да убие мамут за храна.

Груповото оцеляване е единствената приложима стратегия на Хомо сапи-

енс и през изминалите десетки хилядолетия във всяка локална или фраг-

ментарна общност – племе, нация, религия или държава, спонтанно се за-

раждат и развиват в богато разнообразие вариантите на първоначалната –

племенната, версия на тази стратегия.

Функционирането на племенната версия за оцеляване се проектира върху

духовното измерение като разпознаваема идентичност чрез митове, епични

легенди, исторически съчинения, книги, филми, медии, фалшиви новини и

т.н. Основната функция на всяка разпознаваема племенна идентичност е да

мотивира съпричастността на индивида към общите интереси на племето

до степен на саможертва – феномен, който има потенциала да трансформи-

ра най-мощния биологически инстинкт – индивидуалното оцеляване, в при-

оритет, подчинен на оцеляването и просперитета на общността. Във всяко

племе, с течение на времето, този процес неизбежно генерира два значими

странични продукта: самоусещането за превъзходство, достигащо поня-

кога до самовнушения за изключителност и стремеж към надмощие и

господство над останалите племена. Тези две придобити качества са клю-

чови за възникването на насилието и войните. Едуард О. Уилсън в анализи-

те си за социеталните животни стига до интересни заключения, сред които:

“Ние генетично придобиваме племенното, да се присъединяваме към групи

и след като се присъединим, да смятаме нашата група за по-висша от оста-

налите групи, с които си съперничим… Нашите групи – племена, общнос-

ти, нации – се борят една с друга за господство, но като индивиди ние си

съперничим за оцеляване и възпроизвеждане вътре в групата чрез индиви-

дуалния подбор. В едно племе егоистът има по-добри шансове от алтруиста

да спечели битката за власт, но племе, съставено от алтруисти, има по-голе-

ми шансове да спечели война с племе, съставено от егоисти.” (Wilson, Edward

O., 2012: 331)

Динамиката на технологическия вектор и вкаменелостите

на политическия модел

Поради невъзможността за индивидуално оцеляването на човешкия род

в биосферата на планетата на практика цялата човешка история се е форми-

рала във взаимодействието на два основни вектора: усъвършенстването

на сечивата като процес на развитие на технологическия вектор, и

развитието на модела, по който биологически принудените да живеят заед-

но хора са организирали правилата на своите взаимоотношения в общ-

ността – политическия вектор.

Проектираните във времето събития от историята на технологическия

вектор представляват непрекъснат процес на натрупване на отделни про-

дукти на мозъчната кора и най-вече на фронталния лоб – подобрения,

изобретения и научни открития с различна по величина значимост за жи-

вота на хората, които са се разпространявали между хората от една общ-

ност и между отделните общности, мултиплицирали са своето съдържа-

ние и са се наслагвали, образувайки нови изобретения и открития, които

от своя страна eкспоненциално са увеличавали и продължават и днес да

увеличават скоростта, с която се разгръщат събитията по оста на техно-

логичния вектор. Така човечеството е изминало пътя от първия необрабо-

тен камък за чупене на твърдите обвивки на плодовете до съвременните

квантови компютри и управляваните от изкуствен интелект сложни авто-

номни въоръжения.

През цялото това време, паралелно с развитието на технологичния век-

тор, са се развивали и начините, по които хората са организирали взаимо-

отношенията си в рамките на общностите – т.е. политическите системи.

Макар че двата вектора на развитието на човешката цивилизация – техно-

логичният и политическият, са се развивали относително независимо един

от друг, всеки от тях е оказвал влияние върху другия. Смисълът на техноло-

гичния вектор по принцип е да увеличава производителността на труда и

военната мощ – фактори, които променят качеството на живота вътре в

една общност и съотношението на силите в междуобщностен или междуна-

роден аспект.

Разривът между човешкото развитие по технологическия вектор и това

по политическия вектор през последните десетилетия достигна до точката

R, отразяваща създаването на въоръжения с реален потенциал за унищожа-

ване на живота на планетата. Създаването на оръжията за масово пора-

зяване и тяхното скокообразно усъвършенстване в резултат на раз-

витието на експоненциалните технологии през XXI век постави насе-

ляващите планетата племена Хомо сапиенс в радикално нови циви-

лизационни измерения. Обременени с история на безброй кървави вой-

ни, през XXI век ние сме изправени пред непознатия досега екзистенциа-

лен въпрос, непосредствено свързан с оцеляването на човечеството: Как-

ви трябва да бъдат отношенията между племената-нации, след като

хората се научиха да правят атомни бомби, преди да са се научили да

живеят заедно в своето разнообразие? (Фиг. 1)

Безспорно е, че оръжията за масово поразяване сложиха край на прило-

жимостта на груповата стратегия за оцеляване на Хомо сапиенс в досегаш-

ния є фрагментиран вариант на племенна структура на човечеството – като

изправени една срещу друга държави-племена. Една нова световна война,

когато държим в ръцете си свръхмощни средства за самоунищожаване като

ракетно-ядреното оръжие с хиперзвукови носители, автономни оръжейни

комплекси, базирани на изкуствен интелект, военни нанороботи, нови ви-

дове оръжия, базирани на генно-инженерни технологии, оръжия на възмез-

дието и др., би довела до поражения, които ще имат колосални по обхват,

дълбочина и продължителност последствия за физическите, химическите и

биологическите параметри на света около нас. Евентуалният победител в

третата световна война може да се окаже владетел на планета, която е прак-

тически необитаема за човешки живот. Не случайно през 2017 г. над 3000

световноизвестни учени подкрепиха инициативата на ООН за забрана на

ядрените оръжия, а през 2018 г. над 2400 учени подписаха апел против ба-

зираните върху изкуствен интелект автономни оръжейни системи (The

Guardian, 18 July 2018).

От друга страна, тезата, че войни винаги ще има, защото войни винаги е

имало, е несъстоятелна. Войните не са природни бедствия като например

земетресенията или вулканите. Войните по своя характер са антропогенни

– те са бедствия, създадени от човешки намерения и човешки действия.

Няма история извън действията на индивиди и групи индивиди, мотивира-

ни от конкретни интереси, и в това отношение Хегел е погрешно интерпре-

тиран от политолози, които смятат, че войните са обективна историческа

закономерност. По правило войните започват като проект на конкрет-

ни индивиди с хипертрофирано его и обсесия за господство и чужди

богатства, които виждат себе си след приключването на войната по-

велики, по-богати и с повече власт. И, естествено, сред оцелелите живи.

Съдейки по наблюденията на изтъкнатия учен и психиатър Карл Густав Юнг,

който отбелязва, че “здравите хора не издевателстват над другите” (Jung,

Karl Gustav, Du, 1941), има основания да смятаме, че насилието, потисни-

чеството и войните са продукт на болни мозъци. Негативен фактор за гене-

зиса на войните е и обстоятелството, че технологиите постоянно променят

характера на войната, като по този начин променят и психологическите па-

раметри на процеса на вземане на решения за нападения, битки и войни:

едно е кралят на бял кон с меч в ръка да поведе след себе си армията в

битка, друго е президент, заобиколен от генерали и политици, да планира и

одобрява военни операции от бункер с противоатомна защита.

Сред най-тежките аргументи е критичното скъсяване на интервала от

време за вземане на решение за използване на стратегическите въоръжения

– ако на 11 септември 2001 г. Русия е имала на разположение 47 минути да

изясни и прецени какво означава отварянето на силозите на американските

ядрени междуконтинентални ракети, при съвременните технологии и хи-

перзвуковите носители този интервал е сведен до няколко секунди, което

превръща всяка грешка или интервенция на трета страна в практически не-

избежно начало на глобален ядрен конфликт.

Най-новите технологически решения създадоха непредвидими и непо-

знати досега военни рискове, свързани с хибридните системи, базирани

на изкуствен суперинтелект. Както отбелязва американският изследова-

тел Даниел Хилис: “Въпреки че невинаги осъзнаваме, хибридният изку-

ствен суперинтелект от типа на държавите и корпорациите, има своите

емергентни цели. Те са създадени от хора и за хората, но имат способ-

ността често да имат поведението на независими интелигентни машини,

като техните действия невинаги отразяват интересите на хората, които са

ги създали… Тези организации действат като интелигентни машини, кои-

то получават информация, вземат решения и действат. Също като реше-

нията на човешките индивиди, целите им са комплексни и често взаимно

противоречиви, но това са истински цели в смисъл, че определят дейст-

вия.” (Hillis, Daniel W., 2019:171–173). Това означава само едно нещо:

съвременният свят вече е изправен пред риска военни действия да

започнат без нито едно човешко същество да е взело изрично реше-

ние за това.

Къде е дипломацията?

Решаването на възникналите екзистенциални рискове за човешката ци-

вилизация е императив за политиката и дипломацията на XXI век. Човече-

ството вече има нужда от нова, по-висша версия на стратегията за групово

оцеляване на Хомо сапиенс, която да бъде базирана на цивилизационното

мислене и в която Хомо сапиенс се възприема като едно племе, обита-

ващо в своето разнообразие планетата Земя, а човешката цивилиза-

ция – като духовното измерение на стратегията за групово оцеляване

и просперитет, която освобождава способностите на човешките ин-

дивиди да защитават взаимно своите непосредствени и стратегичес-

ки интереси чрез генериране на цивилизационни ценности. Основна

предпоставка за това е реалността, че цялото население на планетата днес

представлява един-единствен биологически вид; основната цел е елимини-

рането на насилието, въоръжените конфликти и войните. Историята вече

разполага с географски ограничен, но перфектно функциониращ прототип

– Швейцария, в която четири различни етноса с различни езици и религии

са запазили културната си идентичност и вече няколко века съжителстват

безконфликтно в условията на висок икономически стандарт и развито де-

мократично управление.

Най-важният фактор за стабилен мир през XXI век и след това е изграж-

дането на нов международен ред, основан върху възстановяването на ав-

тентичността на Съвета за сигурност на ООН.

Самата ООН бе създадена в уникален “момент на истината” след края

на Втората световна война – най-голямата трагедия в историята на чо-

вешката цивилизация. Приетата с глобален консенсус Харта на ООН в чл.

24.1: “За осигуряване бързи и ефикасни действия на организацията ней-

ните членове възлагат на Съвета за сигурност главната отговорност за

поддържането на международния мир и сигурност и се съгласяват, че в

изпълнение на неговите задължения, произтичащи от тази отговорност,

Съветът за сигурност действа от тяхно име”; в чл. 41: “Съветът за сигур-

ност може да реши какви мерки, несвързани с употреба на въоръжена

сила, трябва да бъдат приложени за изпълнение на решенията му и може

да покани членовете на организацията да приложат тези мерки. Послед-

ните могат да включват пълно или частично прекъсване на икономичес-

ките отношения и на железопътните, морските, въздушните, пощенските,

телеграфните, радиотелеграфните и други средства за съобщения, както и

скъсване на дипломатическите отношения”; в чл. 42: “Ако Съветът за си-

гурност сметне, че предвидените в чл. 41 мерки биха могли да се окажат

недостатъчни или че вече са се оказали недостатъчни, той може да пред-

приеме такива действия с въздушни, морски или сухопътни сили, каквито

могат да бъдат необходими за поддържането или възстановяването на

международния мир и сигурност. Такива действия могат да включват де-

монстрации, блокада и други действия с въздушни, морски или сухопътни

сили на членовете на организацията”; и в чл. 43.1: “Всички членове на

организацията с цел да допринесат за поддържането на международния

мир и сигурност се задължават да поставят на разположение на Съвета за

сигурност по негово искане и съобразно със специално споразумение или

споразумения въоръжени сили, помощ и улеснения, включително и право

на преминаване, необходими за поддържането на международния мир и

сигурност” (Държавен вестник, бр. 37 от 1973 г.), дава безпрецедентни

пълномощия на Съвета за сигурност да използва от името на всички държа-

ви невоенни и военни средства за поддържането или възстановяването на

международния мир и сигурност.

Като признание за ролята им за освобождаването на света от нацизма и

милитаризма, но и като доверие да бъдат гаранти на световния мир, Русия,

Великобритания, Франция, Китай и САЩ получиха специален статут на

постоянни членове на Съвета за сигурност. Така ООН се превърна в леги-

тимен ефективен инструмент с реални способности да предотвратява възник-

ващи и да решава горещи международни конфликти, защото в света няма

и не може да има конфликт, който да не може да бъде решен с общия

политически, икономически, разузнавателен и военен потенциал на

петте държави – постоянни членки. Непосредствено след края на война-

та лидери на държавите победителки закономерно бяха военните стратези,

които осигуриха победата. Именно преобладаващият военен профил в про-

цесите на практическото осъществяване на следвоенната световна система

за сигурност не позволи нейната ефективна реализация на базата на колек-

тивната отговорност за мир и стабилност – само четири месеца след при-

емането на Хартата на ООН речта на Чърчил във Фултън оповести края на

функционирането на Съвета за сигурност като орган за поддържане на меж-

дународната сигурност. Победата във Втората световна война бе извоюва-

на от правилните лидери, но те вече не бяха правилните лидери за решава-

нето на новата задача: конструиране на система за гарантиране на светов-

ния мир, защото, както е казал Ейбрахам Маслоу: “Когато единственият

инструмент, който държиш в ръцете си, е чук, всички проблеми ти изглеж-

дат като пирони” (Maslow, Abraham H., 1966: 15). В резултат на тези обсто-

ятелства в ключовия орган на ООН по сигурността се настаниха призраци-

те на примитивното идеологизирано мислене, воюващите помежду си пле-

мена-държави, макар и в по-различна конфигурация, се върнаха на изход-

ните позиции там, откъдето Втората световна война започна. Толкова из-

страданата и очаквана цивилизационна промяна в историята на човечест-

вото, която можеше да реализира мечтата на народите за траен мир, стабил-

ност и просперитет, беше отменена.

Посоченото нещастно развитие на обстоятелствата обаче не попречи на

петте държави – постоянни членки на Съвета за сигурност, да запазят

специалния си статут и правото на вето. Нещо повече – те национализи-

раха изключителните си права по този статут и го превърнаха в мо-

щен допълнителен ресурс за целите на своите национални външни

политики. Функционирането на Съвета за сигурност като глобален орган

на международната сигурност бе парализирано до степен абсурдност. Само

един пример: в свят, в който като висш приоритет и базова демократична

ценност се прокламира върховенството на правото, съвременното между-

народноправно урегулиране не съдържа договорени и общоприети правни

определения на ключови понятия като “тероризъм” или правни норми, де-

финиращи решаването на проблеми, възникващи от колизията между ос-

новни принципи на ООН като например “право на самоопределение” и “те-

риториална цялост”.

Възстановяването на автентичността на Съвета за сигурност на

ООН ще неутрализира в голяма степен “токсичните вектори на на-

прежение”, които деформират рационалното функциониране и интегрите-

та на световните политическа, икономическа, търговска, културна, спортна

подсистема. Сред тези “токсични вектори на напрежение” са отношенията

Великобритания – Русия, Израел – Иран, Япония – Китай и други.

Реализацята на автентичен Съвет за сигурност на ООН изисква да се

сложи край на повсеместната досегашна практика, при която центровете за

формиране на политиката на отделните държави по проблемите на между-

народната сигурност са интегрални части от техните национални министер-

ства на външните работи, които по дефиниция функционират като органи

за защита и налагане на националия интерес. Не е възможно да очакваш

сред клоните на ябълково дръвче да узреят банани и тази логика изисква

държавите – членки на Съвета за сигурност, в това число и непостоянните,

да разполагат с друг вид национално независими структури – особен вид

агенции за глобална политика за сигурност. Такива агенции следва да функ-

ционират в денационализиран режим и да генерират външнополитически

решения, изградени върху хипотетичната презумпция, че представляват ин-

тересите на цялата международна общност в областта на глобалния мир и

сигурност. Преодолявайки безпрецедентната бариера: един държавен ор-

ган да оперира с визии извън тясно дефинираните непосредствени и крат-

косрочни национални приоритети на собствената си държава, тези агенции

ще могат да защитават непреките стратегически ползи за страната си от

поддържането на стабилна, мирна и предвидима международна система.

Такава очертаваща се област на дуална външна политика в Съвета за сигур-

ност на ООН само привидно съдържа конфликт при нейното формиране – в

цялостната сложност на международната система на практика става дума

да допълване на текущите цели на националната дипломация със стъпки в

защита на дългосрочни интереси.

В дългосрочен план единствената алтернатива на концепцията за

цивилизационно мислене е самоунищожението на човечеството. Това

обаче би било трагично събитие само за човешкия род. Природата няма за

цел съхраняването на Хомо сапиенс. Бог, ако съществува, може би да, но

природата – едва ли. Природата е лаборатория, в която милиарди години

спонтанно протича тестването на разнообразни органични комбинации и

от тази гледна точка единственото последствие от изчезването на даден

биологически вид е простото му преместване в графата на неуспешните

еволюционни експерименти – там, където са изчезнали безвъзвратно в не-

битието 99,9 процента от всички биологически видове, които някога са

възникнали в биосферата на планетата. Бъдещето на човешката цивилиза-

ция е в ръцете на нас, хората. Ние сме единствените същества, които са

заинтересовани от оцеляването и напредъка на човешката цивилизация, и

би следвало да осъзнаваме дълбоко приоритетите си при вземане на реше-

ния за модела по който ще живеем съвместно на планетата и за пътя, по

който бъдещите поколения Хомо сапиенс ще продължат еволюционното си

приключение.

Както в много от съдбоносните моменти в човешката история, днес по-

вече от всякога е дълг на политическите лидери, на изследователите и на

медиите заедно с военните експерти и дипломатите да предизвикват дебати

и да инициират процеси за изграждане на нова, адекватна на съвременните

реалности политическа стратегия за бъдещето на човешката цивилизация,

която да генерира масова подкрепа и влияние над критичната точка, необ-

ходима за преодоляването на все още повсеместно доминиращите в реални-

те политики на XXI век вкаменени предразсъдъци.

Използвана литература

Устав на Организацията на Обединените нации, публикуван в Държавен вест-

ник, бр. 37 от 1973 г.

Hillis, Daniel W., 2019 – in Possible Minds, Penguin Publishing Group. Kindle Edition.

Jung, Karl Gustav, 1941, Du, May 1941. Достъпен от: https://www.oxfordreference.

com/view/10.1093/acref/9780191843730.001.0001/q-oro-ed5-

00006107-:~:text=The%20healthy%20man%20does%20not,tortured%20who%

20turn%20into%20torturers.&text=I%20do%20not%20believe%E2%80%A6,I%

20know.&text=Nothing%20has%20a%20stronger%20influence,unlived%

20lives%20of%20their%20parents.

Maslow, Abraham H., 1996, The Psychology of Science, New York, Harper & Row.

Thousands of leading AI researchers sign pledge against killer robots. The Gardian.

Достъпен от: https://www.theguardian.com/science/2018/jul/18/thousands-ofscientists-

pledge-not-to-help-build-killer-ai-robots.

Wilson, Edward O., 2012, The Social Conquest of Earth, New York, W.W. Norton.

*/ Любомир Тодоров е изследовател в областта на социалната антропология, геополити-

ката, футурологията и изкуствения интелект. Основател на проекта Universal Future. Бивш

дипломат и посланик в Австралия и Япония. Има докторска степен по международна

икономика в Икономическия Университет в Прага, Чехия.