Двадесет години по–рано– българските оценки за тероризма

Симеон Николов

Връщането 20 години назад към експертните оценки в България  за теростичните нападения над кулите близнаци и Пентагона в САЩ дават възможност за интересни  изводи и разбирането, че е необходимо да търсим баланса в антитеростичната борба през последните две десетилетия.

Първата реакция на експертната ни общност бе на 02 октомври, т.е. само три седмици след събитието, което разтърси света и промени международната политика. Това бе възможно, защото организаторите на кръглата маса на тема „Изводи и последствия от терористичните актове срещу САЩ на 11 септември  2001 г.” Българското дипломатическо дружество и Евроатлантическата фондация за сигурност и външна политкика, очевидно имаха капацитет и готовност да го направят. Резултатите бяха отразени в книга със същото заглавие, която днес е библиографска рядкост. Всеки който може да прочете докладите и изказванията, неминуемо ще се сблъска с натрапващи се паралели и сравнения със събитията след тази дата, поуките и дори неадекватни наши действия в сравнение с тези на други държави.

Опитът от тази кръгла маса позволи по–късно, през 2004 година, след атентата в Мадрид, да проведем международна конференция с представители на антитерористични структури от още три държави и директорите на трите основни български разузнавателни служби и издадем много по–задълбочена  и полезна книга.

Темата винаги е стояла на вниманието на изданието „expert-bdd.com”, а през 2020 г. намери място и в първата книга на БДД от поредицата „Накъде отива светът през погледа на български дипломати” в раздела „Международни аспекти на сигурноста” и статията „Ако не разбереш тероризма, ще трябва да го преживееш”.

Особеното от кръглата маса на 02 октомври 2001 г. бе, че за първи и последен път събрахме на нея представените в България три германски политически фондации: „Фридрих Еберт”, „Конрад Аденаер” и „Ханс Зайдел”, които подпомогнаха организирането на конференцията, а ръководителите им изложиха оценките на своите партии и държава. На второ място, разлиствайки сборника от тази кръгла маса не може да не направи впечатление, че сме успяли да привлечем не само експерти, но и участници от най–различни политически направления, което само години по–късно вече не бе възможно.

Председателите на двете български организации Атанас Павлов и проф. Здарвко Попов бяха единодушни, че анализът на причините и последствията ще доведе до преоценка на много вътрешнополитически и външнополитически подходи, доктринии и стратегии, свързани с много по–широк кръг световни проблеми. А тероризмът е глобално явление и спрямо него е необходима глобална реакция.

И тогава, както и сега, 20 години по–късно, бяхме в навечерието на президентски избори, поради което приветствие към участниците поднесе кандидата за президент на България Ренета Инджова. Тя предупреди, че не бива да се „хващаме на въдицата” да наричаме това цивилизационна война и да твърдим, че се намираме на правилнатна страна.

След двете въведения към темата от проф. Нансен Бехар за „Новия характер на тероризма и ново политическо поведение” и на Светослав Малинов – „Светът е изправен пред нова студена война”, бяха изнесени  два основни доклада на теми „Произход на съвременния тероризъм и войната срещу него” от Йордан Начев и „Събитията в САЩ –геополитически аспекти. Перспективи пред разузнаването и новите военни технологии” от Симеон Николов.

В своя доклад Йордан Начев обърна внимание на това, да не приемаме, че мястото на действието определя характера на самото действие. Вторият важен фактор, който той посочи е мотивацията за подобно агресивно поведение. „Ще бъде катастрофална грешка, ако борбата срещу тероризма се постави на плоскостта на религиозната непримиримост”, подерта докладчикът. Някои определиха последните действия на терористите като война на исляма срещу християнството, но това трябва да се възприема като първосигнална реакция. Подобна постановка поставя  противоречията на културологична основа, което ще бъде пагубно за човешката цивилизация, която е единна в своето съществуване и изява.

Сред причините, пораждащи тероризма, докладчикът посочи  погрешната стратегия за геополитиката на великите сили през последните 50 години, започвайки с разделянето населението на цели държави, „заслуга” за което имат и разузнавателните служби на основните „протагонисти”. Втората причина трябва да търсим в терористичния характер в тактиките на „цивилизационните”  държави в провеждането на тяхната регионална и глобална политика през последните десетилетия. Колкото и да е богат бен Ладен, той не може да организира и ръководи такава сложна система. Той може да е само част от логистината мрежа. Ако това е вярно, постановката, че причините за военните действия в Афганистан  е отказът на талибаните да предадат Осама бен Ладен, ще бъде погрешна. Неговият арест и убийство няма да сложат край на тероризма.

Във втората част от доклада Йордан Начев се спря на характеристиките, обхвата и последиците от войната срещу тероризма. От битки между армии светът минава към борба срещу опасностите. Светът разполага с армии, лишени от врагове, и е заплашен от опасности, срещу които няма армии. Събитията имат отражение върху разузнавателните служби. Прецени се, че липсата на агентура е една от причините за трагедията от 11 септември. Разузнаването с помощта на човешкия фактор се поставя на приоритетно място. Актуален стана въпросът за баланса между човешките права и защитата на националната сигурност. Очакваните тенденции  са в три насоки: ценностите на обществото ще се поставят над тези на индивида, важна става превенцията на т.н. кибертероризъм, Вашингтон може да „забрави” за човешките права в някои страни.

Възникват очаквания, че Пакистан, Русия и Европа ще извлекат най–големи дивиденти. Например Европа да поиска от Вашингтон прекратяване на неговата еднолична външна политика, контингента на САЩ да бъде изтеглен от Балканите, Кремъл да затвърди позициите си в региона на Близкия Изток и др.

В доклада „Събитията в САЩ– геостратегически аспекти. Перспективи пред разузнаването и новите военни технологии” авторът изтъкна още в самото начало, че се налага да корегираме неточните внушения на средствата за масова информация и някои коментари, защото проблемите не започват с 11 септември и трагичните събития не са стопроцентова изненада. В доклад на ЦРУ от януари 2001 г. са били посочени заплахите и опасните сценарии, пред които светът ще бъде изправен до 2015 г. „Недържавни актьори” ще се намесят в борбата за власт, терористични формирования, цитирани в доклада, ще оперират в световен мащаб. Италианските и гръцките разузнавания очакват , че ислямският тероризъм е най–вероятната заплаха за света. През 2000 г. германското външнополитичеко разузнаване посочва, че се подготвя война на религиозна основа, която ще обхване 5 държави в Каспийския регион. Погрешна обаче се оказва оптимистичната прогноза на автора, че Европа едва ли ще застава винаги зад САЩ, ако последните не направят корекция на  концепцията си „парите и силата решават всичко” срещу тази на политическия ислям „всичко решава Аллах”. Не е достатъчно само сътрудничество, необходима е международна стратегия за борба срещу тероризма.

По–нататък в доклада се изтъква, че Афганистан предлага най–добра възможност за продължителна геополитическа игра на САЩ срещу Русия и Китай. От друга страна Русия се надявала в рамките на един западен съюз да бъде защитена от критиките срещу действията й в Чечения. Една военна подкрепа би освободила някои затворени финансови източници, например СБ и МВФ. По–силно ангажиране на Русия би я превърнало обаче в цел и обект на терористични атаки. Москва не пропусна да направи отново заявка за по–голяма своя роля в една нова система за сигурност. Изявленията на руския президент Путин в германския Бундестаг съдържат ключовм показатели за геостратегическата ориентация на Москва и бъдещата й роля: Европа да се утвърди като мощен и реално самостоятелен център в световната политика; Справедливите критики, че живеем в остаряла система от ценности, която не може да е успешна срещу новите заплахи; Предупреждението борбата срещу тероризма да не се превърне в борба срещу цивилизациите.

По–нататък в доклада се разглеждат интересите на страните от Азиатския регион– Турция, Индия, Иран, Пакистан, Саудитска Арабия.

В раздела „Разузнаването – пред ново и по–широко сътрудничество” се изтъква, че новите условия и прогнозите за развитие на външнополитичските процеси изискват формирането на външната и вътрешната политика на изпълнителната власт рязко да завиши разузнавателното /информационно/ осигуряване. Още в първите дни след атентатите американците заговориха за оптимизиране на разузнавателната дейност, поискаха повече средства, отбелязаха изоставащото обучение, подготовка и внедряване на агентура. Унгария увеличи личният състав на военното си разузнаване от 800 на 2000 души.

Използването на техниката води до промяна на целите на терористичните атаки. С един милиард долара и 20 способни хакери е възможно да се „закрие” държавата САЩ, твърди служител на американска разузнавателна служба.

Последният раздел от доклада е посветен на България. Буфер или плацдарм? На първо място– крайно наложително е преработването на Концепцията за национална сигурност. България трябва винаги да умее „да изтъргува” възловото си положение и възможностите си като страна с по–добро познаване на региона. Умереност и равновесие би трябвало да са ключовите думи във външната й политика. Присъединяване към усилията на световната общност прилагане на нови мерки без механично копиране на същите от Запада, подготовка за предотвратяване и на други форми на тероризъм, увеличаване и укрепване на разузнавателните служби, а не тяхното политизиране и съкращаване, са само малко от изброените мерки. България трябва да направи много и за своята Гражданска защита– изградена способност за реакция на населението при бедствия; възстановяване на рухналата материлана база, развитие на изследователската дейнст по стратегически въпроси на сигурността.

В първото изказване на тема  „ООН и световната борба срещу тероризма” на Димитър Костов бяха очертани проблемите, свързани с прилагането на взетите решения  и спазването на определени правни норми. Към момента съществуваха 12 международни конвенции и други международни инструменти, посветени на различни форми на международен тероризъм. Изходът е в изработването на единен общопризнат подход, който да криминализира всякъкв вид терористични действия. На второ място, ескалацията на тероризма налага преразглеждане на съществуващото международно законодателство. На трето място, международната общност трябва по–активно да се заеме с уреждането на регионалните конфликти.

Посланик Иван Гарвалов се спря на темата „Ефективността на ООН в защита на човешките права” Той подчерта, че събитията от 11 септември между многото пропуски показа и колко неоправдано се поставя ООН на заден план. Трябва да се започне с възстановяване на моралните ценности на човека. Огромна грешка ще бъде, ако свържат пряко истинския ислям с исбямския фундаментализъм и тероризма.

Андрей Райчев посвети изказването си на „Реакците на световното обществено мнение”. Отчетливо се открояватх три страни със силно агресивна реакция на общественото мнение– САЩ, Израел и Индия. Общедтвеното мнение в тази група страни счита, че незабавно трябва да се отговори на удара с удар. Втората група страни, в която е и България, са с умерена реакция на общесдтвеното мнение. Това са основно еворепйските страни. Случилото се осъжда, но се дава сметка, че незабавна силова реакция ще утежни положението в света. Третата група страни проявяват предимно пасивна реакция от учтивост, която включва сдържана враждебност. Това са страни с предимно антиамериканска насоченост.

Професор Енгений Гиндев говори за „Поуките от 11 септември”. Според него в геополитиески план се пропука „моделът Бжежински”, изграден на географски принцип, лишен от историческа перспектива и силно напомнящ политизиран вариант на Ръдиард Киплинг. Във военен план пострадаха най–ревностните радетели на кибернетичните войни, дигиталните бойни полета. Добре се видя, че високите технологии и военните съююзи не са достатъчни гаранции за сигурност. Целите на САЩ са: Потвърждаване саттута на единствена суперсила, успокояване на американското общество, решаване на геополитически и геостратегически задачи, компенсиране на моралните и материлани щети, трениране на войските. Залавянето на бен Ладен жив или мъртъв и други сподвижници ще е пирова победа. Няма да е краят, а само началото. В България няма политически субект, който да е провъзгласил  и защитава провеждането на нова военна политика. Липсва патриотична визия за България.

Николай Слатински смята, че „Рано обявихме края на Студената война”. Свършекът и навярно не е еднократен акт, а процес, по–продължителен, отколкото си мислим. Второ, не вярвам в снилата, в удара за удар, в зъб за зъб. Тероризмът не е примина, а следствиеп, не е цел, а средство. Трето, това не е нашата война. Не наши самолетоносачи кръстосват Персийския залив. Четвърто, няма разумен отговор, защо бе нужно да се поведе унищожителна война срещу един обречен, маргинален и изпаднал в изолация режим като талибанския. Пето, фокусът се измести от Балканите, което не значи, че фокусът на НАТО „Необходима жътва” мина. Балканите изпаднаха в периферията на американските интереси. Шесто, за Америка е крайно време да осъзнае, че което е добро за света, е добро за нея, но обратното не винаги е вярно.

Ние се нуждаем от промяна и подмяна на съществуващите  глобални институции. Светът е стигнал до точката на бифоркация, тоест всяка една система или започва да деградира докато окончателно не прекрати своето съществуване, или мобилизира всичките си материални ресурси за да се престрои в ново по–качествено и разумно състояние.

Валентин Радомирски бе избрал за тема на своето изказване „Дипломацията– накъде след 11 септември”. За първи път от създаването на НАТО беше задействан член 5, въпреки двуседмичното колебание на някои съюзници. Въпросът, кои са съюзниците , изведнъж придоби далеч по–голямо значение  и измести на заден план въпроса за противника. За първи път противникът не беше държава. Остро стои въпросът, каква да бъде политиката от тук нататък. Малко бяха гласовете, които прозвучаха в подкрепа на тезата, че международните отношения не са демократизирани и че схващането за „либерална демокрация” не се отнася за тях. А именно това е една от основните причини за поражението на крайните форми на насилие в света. Два са основните варианти пред американската политика: А/ Обновена политика и Б/ Модернизирана политика. В първия вариант САШ ще престанта да принизяват ролята на ООН, а в основата на втория е тезата на Хенри Кисинджър, че САЩ не тряблва да променят своите основни геополитически цели и схващания, а да ускорят тяхната реализация. Оправдание за някои от неприемливите за световната общественост действия им двавал тероризмът.

Минчо Христов се спря на въпроса „Кого обслужва тероризмът?” Ще бъдат ли разследвани „подозрително големите обеми” на търговия с акции на основните авиационни и застрахователни компании непосредствено преди атенаттите? И което е по–важното, ще бъдат ли оповестени публично онези, които стоят зад тези сделки. Защо Афганистан е в центъра на американския „ответен удар”? С какво е толкова важна тази идостанала стграна? В геополитически план е толкова важен, колкото Балканите за Европа. Оттук могта да преминат или да не преминат основни базови транспротни трасета  от богатия Каспийски регион към Пакистан, Индия, Китай. Винаги е било трудно да се дефинират истинските подбуди на преките участници в терористичните актове. Далеч по–важно е да се разкрият икономическите или геостратегически интереси, които ги подпомагат.

Чавдар Николов говори за „Новите измерения на риска в света сед терористичните атаки срещу САЩ”. Трябва да се запитаме, какви са най–общо икономическите причини за появата и съществуването на тероризма. 70% от ресурсите на света са съсредоточени в 10% от човечеството. Съществуват, разбира се и други мотиви. Индивидуализмът като идеология не дава възможност за глобални социални решения. Какво се измени чисто икономически  след 11 септември? Измениха се измеренията на риска  в света. Нападенията над Световния търговски център и Пентагона показаха, че няма неуязвими държави. Допълнителните разноски, които трябва да се напраят сега означават влошаване на конюнктурата. Най–елементарната схема е да се използват военните поръчки и строителството. Първият от изводите– геополитически и икономически е, че трябва да се разнообрази достъпът до ресурси.

Динко Динков се спря на темата „Българската дипломатическа служаи новите предивкиталества”. Няма съмнение, че атаката срещу Световния търговски център е поредното доказателство, че прогерсът носи и възможността за самоунищожениена чоевчеството. В минимизиране на риска е ролята на дипломацията. България беше избрана за следващите 2 години за непонстоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Фактът беше приет като триумф на българската външна политика. Следва обаче да се анализира, колко страни подкрепиха България /120/. Сирия получи 30 гласа повече от нас. Тези факти ни заставят да се замислим дали работим сериозно за изграждане на модерен външнополитически механизъм и ефективна диплроматическа служба.

О.з. генерал Стоян Андреев направи „Обща характеристика на събитията от 11 септември” и описа възможните противодействия.

Петко Сертов се спря на „Сътрудничеството между специалните служби в борбата срещу тероризма”.

Цвятко Цветков разгледа темата „Ролята на специалните служби след събитията в САЩ”.

О.з. генерал Тодор Бояджиев се спря на „Приносът на България в международното сътрудничество за борба срещу тероризма”.

Горан Симеонов сподели мисли за „Българските специални служби и международната стратегия за борба с тероризма.”

Много от споделеното е валидно и днес. Може една ии две тези да са били погрешни. Но през цялото време е стоял въпросът, какво от експертизата и опита на участниците в дискусиите е използвано. Защото точно след 20 години тероризмът отново е във възход.  Във втората книга на БДД от 2004 г. отново посветена на тероризма, е споделен и международен опит и такъв на родните специални служби, доколкото това публично е възможно. След това, до наши дни, българската експертиза е още по–разпокъсана и политизирана. А ежегодните конференции на МВР и МО провеждани на тази дата с международно участие останаха само спомен. За да стигнем до днешните цветущи изказвания в българския парламент, които поради некомпетентност на народните представители не могат и да достигнат въобще до съдържателни дискусии по теми като международна политика и сигурност.

А такива хора рядко се срещат по пътя на разума.

Когато емисарите на „Ислямска държава” влизаха в град, в който нямат никакво влияние, първо търсеха разделителните линии в обществото и най–корумпираните. А след това, на всекиму своето. Както възприема и разбира нещата обществото, така започват и да го управляват. Негово право и на представителите му е да говорят глупости, правото на управляващите е да ги вършат.