Какво се случи по въпросите между  България и Скопие  по време на  служебното правителство

Петър Воденски

България винаги е била искрена в подкрепата си за Република Северна Македония (РСМ). Страната ни първа в света призна независимостта на (тогава) Република Македония на 15 януари 1992 г. Ръката ни остана протегната през годините и в най-тежките моменти за нашите съседи.

С подписания през 2017 г. Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество между двете ни страри, беше зададена рамка за качествено нови отношения, основани на общото ни историческо минало и посветени на общото ни европейско бъдеще.

За съжаление, четири години по-късно, РСМ продължава да не изпълнява поетите в Договора ангажименти. Съпротивата на Скопие срещу включване в преговорите с ЕС на гаранции за цялостно изпълнение на Договора от 2017 потвърждава опасенията, че РСМ няма да прилага ключови клаузи от него. Сред тях са:

- даване на гаранции за спазване на правата на гражданите на РСМ, самоопределящи се като българи, и изпълнение на исканията им да бъдат включени в конституцията на страната като държавотворен народ редом с албанци, сърби, бошняци, турци, власи и роми;

- преустановяване на говора на омраза срещу гражданите на РСМ с българско самосъзнание и срещу България и нейните граждани;

- преустановяване на всички териториални претенции към Република България и идентичността на българския народ;

- стартиране на процес на реабилитация на жертвите на югославския комунизъм, репресирани заради българския им произход;

- прилагане на утвърдения в света научен подход в областта на историята и образованието, без фалшификации и тенденциозни интерпретации с политическа цел;

- премахване на пречките пред българския бизнес в Република Северна Македония и реализиране на отлаганите с десетилетия проекти за транспортна свързаност.

За 7-8 месеца служебното правителство на премиера Стефан Янев работеше по проблемите ни с РСМ в рамките на законно утвърдената позиция на Правителството и на Декларацията на Народното събрание от октомври 2019 г., и на Договора от 2017 г.

Служебното МВнР разнообрази инструментите за постигане на целите от тази законова рамка, като пристъпи към т.нар. „подход на двойната писта“ – двустранни преговори със Скопие, паралелно с преговори с ЕК и партньорите от ЕС. Възприет бе т.нар. “Формат 5+1“, включващ нерешените досега въпроси от Договора за приятелство, включително пълно зачитане правата на българите в РСМ, според критериите от Копенхаген.

Може да се направи оценка, че служебното правителство постигна определени успехи в тази своя дейност - бяха проведени три кръга на експертни преговори, като македонската страна възприе предложения от България подход 5+1, беше уточнена субстанцията на отделните съставляващи на 5+1, българската страна връчи на македонските си колеги конкретни писмени текстове, с оглед изготвянето на Протокол, който да се подпише и да влезе като съставна част в бъдещите преговори за членство на РСМ в ЕС. Постепенно, благодарение на възприетия от служебното правителство подход, България се превърна от „обект на натиск“ в „субект“, който вече е поел инициативата в свои ръце и очаква от другите участници отговори на предложените пътища за решение на въпроса за започване на преговори на РСМ за членство в ЕС.

Продължи работата и по разясняване на българската позиция пред партньорите ни в ЕС и пред ЕК, където бе постигнат определен напредък - Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви публично на срещата в Бърдо (Словения) подкрепа за възприетия подход на двустранно решаване на въпросите между София и Скопие.

Продължиха и двустранните срещи на Смесената комисия по исторически и образователни въпроси, където, за съжаление, пролича отново прилаганата от години тактика на македонската страна за протакане, шикалкавене и избягване на съществени разговори.

През септември Скопие прекъсна двустранните експертни преговори с България, първоначално с екскюз, че в РСМ предстоят избори, а след това – че служебното правителство в България не е „сериозен“ партньор, който може да взема решения (президентът Пендаровски арогантно заяви пред медиите, че няма за какво да преговаря с българския посланик в Дания – има се предвид, че служебният министър Светлан Стоев се очаква след приключване на мандата си на министър да се завърне на поста си като посланик в Копенхаген). Повече от два месеца македонската страна не даде писмен отговор на писмените ни предложения за текстове в Протокола 5+1, за да могат да се съгласуват между експертите и да се подпишат от политиците. В същото време, това не попречи на македонската страна да иска отстъпки от София и да представя пред Брюксел и столиците на страните-членки на ЕС позицията, че България е едва ли не виновна за „спъването“ на интеграцията на Западните Балкани.

След загубата на изборите през ноември, премиерът Заев подаде оставка. Опозиционният лидер Мицкоски заяви, че когато/ако дойде на власт, ще скъса Договора за добросъседство с България на централния площад в Скопие. Любопитен щрих за употребявания от македонските политици език на омразата срещу България по време на изборите бе, че премиерът Заев „обвини“ опозиционния кандидат за кмет на Скопие, че има български паспорт - представете си какво е за българите в РСМ да кажат на приятелите си, на съседите си в махалата и т.н., че се чувстват българи, и какво ще е отношението към тях след като кажат това публично.

Натискът за отстъпки спрямо България от страна както на ЕК, така и на столиците на страните-членки, се засили неимоверно в последните три месеца от 2021 г. Благодарение, обаче, на работата на българската дипломация, до нашите партньори постепенно започна да достига мисълта, че те наистина са загърбили напълно принципа на солидарност в ЕС; че някои страни, които са против разширяването по свои причини, се крият зад гърба на България (напр. Косово не е признато от пет страни-членки, но никой не поставя въпроса, че това е спънка за интеграцията на Западните Балкани), че започването на преговори за членство в ЕС не решава автоматично съществуващите спънки пред стабилността в Западните Балкани (напр. Сърбия преговаря, но това не е донесло нищо за решаване на въпроса с Косово), че влизането на РСМ в ЕС без да скъса със зависимости от трети страни би отслабило Съюза, че България е в правото си да търси двустранно решение на проблемите си с РСМ, но няма лоялен преговарящ срещу себе си на масата за преговори. Всичко това принуди Скопие да покаже по някакъв начин, че „се връща“ към двустранната писта, и да даде (след забавяне от няколко месеца) писмен отговор на българските предложения за текстове по 5+1. Първоначалният анализ на тези текстове е, че по тях има още доста работа за двете ни страни.

Новото българско правителство може да реши суверенно как да продължи работата по проблемите ни със Скопие, но мога да направя оценката, че отиващото си служебно правителство ще бъде запомнено с една достойна и професионална работа, при това в рамките на очертаните от предишното НС и предишния МС линии, което, като дипломат с повече от 40 години стаж в българската дипломатическа служба, оценявам като постижение.

Пожелавам успех на новото правителство, на новия външен министър и на екипа, който ще продължи работата.