Няма противоречие между заявленията на премиера Петков и министър Янев
Радослав Деянов
На 21.01.2022 г, по искане на една парламентарна група, премиерът Кирил Петков се отзова незабавно и недвусмислено заяви във връзка с развитието на ситуацията свързана с конфликта около Украйна:
"България е суверенна държава и отдавна сме направили своя избор като член на НАТО и като такъв избираме да работим в координация с нашите партньори и съюзници. Призоваваме Руската федерация да остане ангажирана в конструктивния диалог за деескалация на напрежението. Както и стриктно да прилага приетите международноправни ангажименти."
Това е едно фактологическо, национално отговорно и твърде неутрално заявление, което е в синхрон с другите заявени от България позиции по различни поводи на обсъждане на този въпрос, вкл. в НАТО. Заявлението на премиера с нищо не предрешава най-важния въпрос на нашата външна сигурност - в сегашната напрегната международна обстановка - да не се допусне на българска територия да бъдат разположени значими чужди военни сили с нападателни въоръжения, които да могат да бъдат използвани в евентуален конфликт между САЩ и Русия. Няколко десетки танка или други тренировъчни системи в четирите ни военни бази, разбира се, не създават значим потенциал за заплаха нито срещу Русия, нито срещу някой друг наш съсед. По този начин, би следвало да се избегне възникването на военна заплаха за нашата територия, което би станало ако решим да предоставим територията си да бъде превърната във военна цел за ракетно-ядрен удар от руска страна във връзка със събитията в Украйна или в Черно море. Засега няма такава ситуация.
В този смисъл, аз не виждам никакво противоречие, нито дори някаква несъвместимост, между заявленията на премиера Кирил Петков и министър Стефан Янев.
Министърът на отбраната ни ясно информира обществеността, че «България като пълноправен член на НАТО е заявила своята позиция, че няма пряко да се намесва в конфликта между Русия и Украйна. Въпреки позицията ни, че Русия не ни застрашава, може да възникнат обаче други последствия от евентуален конфликт, близо до границата ни.» Ген. Стефан Янев потвърди също, че "решенията за това какъв тип войски ще бъдат разположени на българска територия е наше национално решение. Моята цел като министър на отбраната е да се чувстваме българофили“.
Разбира се, във военните съюзи стои концептуалният въпрос за политическата солидарност с усилията да се противодейства на външни военни заплахи срещу други наши съюзници. Това не следва непременно да става чрез даването на приоритет на военните средства и способи, които винаги се възприемат като провокативна заплаха за сигурността, особено в съседство с ядрена държава, която засега с нищо не ни застрашава военно. А и Украйна не ни е съюзник в НАТО.
Насърчаването на дипломатически подходи, напр. чрез индиректното съдействие или дори чрез някаква форма на посредничество за мирно разрешаване на спорните проблеми, също може да е важен принос за политическа солидарност със съюзниците ни (Полша, трите балтийски републики, Румъния и САЩ), които по свои специфични исторически или вътрешнополитически причини се чувстват военно застрашени от Русия. Като нас, активно защитават националните си интереси, например, Германия, Франция и Италия, да не говорим за другите малки наши съюзници от НАТО, които дори не са съседи нито на Украйна, нито на Русия.
Всъщност, на практика мнозинството страни в НАТО не се ангажират на постоянна основа с конкретни военни приготовления, особено с изнесени напред нападателни военни формирования, именно за да се избегне усещането у Русия за провокативност от натовска страна, и настояват за дипломатически подходи, военно дезангажиране и икономическо сътрудничество. Това си личи добре и от характера на съвместните декларации на НАТО, които са пълни с призиви и мерки за военно дезангажиране. Такъв очевидно е и призивът на нашия премиер към руската страна, който е уважителен и конструктивен. Последващите заявления на МВнР, а и на президента Румен Радев, породиха общоинституционален “политически залп” по повод на отговор на журналистически въпрос дали териториите на Румъния и България са включени в искането на Русия за изтегляне на чуждестранни сили на страните от НАТО.
|