Стратегически решения – тест за управляващите

Симеон Николов

Американската междуведомствена делегация, която от 07 до 11 февруари т.г. ще посети България, Румъния и Белгия, ще акцентира повече върху темата  за напрежението около Украйна, но разговорите с членове на българското правителство всъщност ще се водят в рамките на стратегическия диалог, започнат през януари 2020 г., включващ сигурността, енергетиката и върховенството на закона. Затова освен горещите въпроси по кризата на Изток от нас, има още най–малко две чувствителни теми, от които българската страна може да се възползва или да загуби.

Първата е свързана с ядрената енергетика. САЩ са разочаровани и учудени от поведението на Германия и Австрия в спора в ЕС за признаване на ядренета енергия и пиродния газ за екологично чисти източници. За разлика от тях България, Франция, Унгария, Чехия, Полша, Словакия, Словения, Финландия и Хърватска подкрепиха решението, защото без  тези два източници не е възможно да постигнем отказ от въглищната индустрия до 2039 г. Подкрепата на САЩ е важна във външен и във вътрешен план, защото точно проатлантически кръгове в нашата страна отричат бъдещето на ядрената енергетика. А всъщност инвестирането в такава в световен мащаб нараства. Последни изследвания показват, че през следващата година в ядрени централи ще бъдат инвестирани  91 милиарда долара. Американска банка осигурява 7 млрд дол. по споразумения с Полша и Румъния за развитие на ядрената енергетика. Само в Полша до 2043 г. ще бъдат изградени 6 блока на ядрени електроцентрали. Погрешната политика на България на фона на огромния потенциал в северната ни съседка, както и развитието на ядрената енергетика в южната ни съседка Турция означава, че след години ще изпаднем в положението на Германия, принудена да купава електроенергия от Франция с нейните 56 ядрени реактори и да поддържа най–висока цена на тока, което ще се отразява крайно негативно на конкурентноспособността на икономиката ни.  Спомняйки си за посещението на американската посланичка в АЕЦ Козлодуй трябва да имаме предвид, че предлаганите от САЩ модулни реактори са все още в проектен стадий, а на този етап България спешно трябва да реализира доставените два реактора в Белене. Технологичните решения по сигурността там са обезпечени от западни фирми. Популистите и противниците на ядрената енергия би трябвало да се информират повече и за новите технологии за регенериране на отработеното ядрено гориво. Консултациите с американската делегация могат да допринесат за ускоряване реализацията на проекта за АЕЦ.

Вторият въпрос, по който американските представители в делегацията ще проявят интерес, е свързан с инфраструктурни проекти с отражение върху геополитическите интереси на САЩ. Очевидно те няма да са доволни от успех на предстоящият през април т.г. в България шести кръг от преговори за подписване на договор за коридора Персийски залив–Черно море, в който участват представители на Иран, Азербайджан, Армения, Грузия, България и Гърция. Този проект би превърнал Иран в голям геополитически играч в Близкия Изток. Съкращаването повече от два пъти на разстоянието за доставки на товарни контейнери до пристанищата Варна и Бургас , а от там и до Западна Европа, заобикаляйки Турция,  не облагодетелства само Иран, през който минава пътят на коприната, а е в интерес и на Китай. Освен това този коридор ще увеличи натовареността и на руските пристанища. България ще е поставена пред избор, подобен на този за Южен поток. Ако си е научила урока, няма допусне повторението на сценария. Но ще трябва да се справи с натиска, а вероятно и с насрещни предложения и компромиси, ако заедно с Гърция не допуснат прокарването на ирански и китайски интереси.

Много са онези, които умеят да предвиждат, малко са тези, които умеят да предотвратяват, защото освен прозорливост се иска отговорност, сила и смелост.