Предупреждението на Рихард фон Вайцзекер: да обединим Европа или ще се върнем към националистическите антагонизми

В  призив, подписан от  60 личности от политиката, бизнеса, културата и медиите в Германия предупреждават срещу война с Русия преди седем години, а звучат и днес толкова актуално и поучително.  Още тогава те призоваха за нова политика на разведряване в Европа. Призивът към германското правителство, членовете на Бундестага и медиите беше добре приет по това време, но очевидно нямаше дълготраен ефект.

Инициаторите искаха да изпратят политически сигнал, "че основателната критика на руската политика спрямо Украйна не води до отмяна на напредъка, който сме постигнали в отношенията с Русия през последните 25 години", заяви тогава за инициативата бившият съветник на канцлера Хорст Телчик (ХДС). Телчик е отправил призива заедно с бившия държавен секретар по отбраната Валтер Щютцле (SPD) и бившата заместник-председателка на Бундестага Антие Фолмер (Зелени).

Сред подписалите текста през 2014 г. са бившите правителствени ръководители на Берлин и Бранденбург Еберхард Дипген и Манфред Щолпе, бившият лидер на ГСДП Ханс-Йохен Фогел, бившият федерален президент Роман Херцог, бившият министър на труда от ХДС Норберт Блум и актьорът Марио Адорф.

Предоставяме Ви пълния текст на Призива:

Отново война в Европа? Не и в наше име!

Никой не иска война. Но Северна Америка, Европейският съюз и Русия неизбежно се насочват към нея, ако най-накрая не спрат зловещата спирала на заплахи и контразаплахи. Всички европейци, включително и Русия, споделят отговорността за мира и сигурността. Само онези, които не губят тази цел от погледа си, ще избегнат заблудата.

Конфликтът в Украйна показва: Пристрастяването към властта и господството не е преодоляно. През 1990 г., в края на Студената война, на всички ни беше позволено да се надяваме на това. Но успехите на политиката на разведряване и мирните революции ни направиха сънливи и безгрижни. Както на Изток, така и на Запад. Американците, европейците и руснаците са изгубили водещия принцип на постоянна забрана на войната в отношенията си.

Няма друг начин да се обясни експанзията на Запада на изток, която изглежда заплашителна за Русия, без същевременно да се задълбочава сътрудничеството с Москва, както и анексирането на Крим от Путин в нарушение на международното право.

В този момент на голяма опасност за континента Германия носи особена отговорност за запазването на мира. Без желанието на руския народ да се помири, без далновидността на Михаил Горбачов, без подкрепата на западните ни съюзници и без благоразумните действия на тогавашното федерално правителство разделението на Европа нямаше да бъде преодоляно. Осъществяването на германското единство по мирен път е голям жест на разум от страна на силите победителки.

Това беше решение с историческо значение. В резултат на преодоляното разделение трябваше да се създаде устойчив европейски ред за мир и сигурност от Ванкувър до Владивосток, както беше договорено от всички 35 държавни и правителствени ръководители на държавите членки на СССЕ през ноември 1990 г. в "Парижката харта за нова Европа".

Въз основа на съвместно определени принципи и първоначални конкретни мерки трябваше да се създаде "Общ европейски дом", в който всички участващи държави да се ползват с еднаква сигурност. Тази цел на следвоенната политика все още не е постигната. Хората в Европа трябва отново да се страхуват.

Ние, долуподписаните, се обръщаме към германското правителство с призив да изпълни отговорността си за мира в Европа. Нуждаем се от нова политика на разведряване за Европа. Това е възможно само на основата на еднаква сигурност за всички и с равностойни, взаимно уважавани партньори. Германското правителство не поема по специален път, когато продължава да призовава за предпазливост и диалог с Русия в тази напрегната ситуация. Нуждата на руснаците от сигурност е също толкова легитимна и изразена, колкото и тази на германците, поляците, балтийците и украинците.

Не трябва да изтласкваме Русия от Европа. Това би било неисторично, неразумно и опасно за мира. От Виенския конгрес през 1814 г. насам Русия е една от признатите сили, определящи облика на Европа. Всички, които са се опитвали да променят това със сила, са се проваляли кърваво - последно мегаломанската Германия на Хитлер, която през 1941 г. се зае убийствено да подчини и Русия.

Обръщаме се към членовете на германския Бундестаг, като политици, упълномощени от народа, да отчетат сериозността на ситуацията и да обърнат внимание на задължението на федералното правителство да запази мира. Тези, които само изграждат образи на врага и използват едностранни обвинения, изострят напрежението в момент, когато сигналите трябва да сочат към разведряване. Водещият принцип на германските политици трябва да бъде приобщаването, а не изключването.

Обръщаме се към медиите с призив да изпълняват задължението си за безпристрастно отразяване по-убедително от преди. Редактори и коментатори демонизират цели народи, без да оценяват достатъчно добре тяхната история. Всеки журналист, който е запознат с външната политика, ще разбере страха на руснаците, тъй като през 2008 г. членовете на НАТО поканиха Грузия и Украйна да станат членове на Алианса.

Не става дума за Путин. Лидерите идват и си отиват. Става дума за Европа. Става дума за това да се премахне отново страхът на хората от войната. Отговорното представяне, основано на солидни изследвания, може да допринесе много за това.

На 3 октомври 1990 г., в деня на германското единство, федералният президент Рихард фон Вайцзекер заяви:

«Студената война е преодоляна. Свободата и демокрацията си проправиха път във всички държави. Сега те могат да укрепят отношенията си и да ги осигурят институционално по такъв начин, че за първи път да се превърнат в общ ред на живот и мир. За народите на Европа това е началото на нова глава в тяхната история. Нейната цел е общоевропейско обединение. Това е огромна цел. Можем да го постигнем, но можем и да не го постигнем. Изправени сме пред ясната алтернатива да обединим Европа или да се върнем към националистическите антагонизми в съответствие с болезнените исторически примери.»

До конфликта в Украйна смятахме, че сме на прав път в Европа. Предупреждението на Рихард фон Вайцзекер е по-актуално от всякога днес, четвърт век по-късно.

Подписалите се:

Марио Адорф, актьор

Robert Antretter (бивш член на Бундестага)

Проф. д-р Вилфрид Бергман (вицепрезидент на Alma Mater Europaea)

Luitpold Prinz von Bayern (Royal Holding and Licence KG)

Ахим фон Борис (режисьор и сценарист)

Клаус Мария Брандауер (актьор, режисьор)

Д-р Екхард Кордес (председател на Комисията по източноевропейски икономически отношения)

Проф. д-р Херта Дьоблер-Гмелин (бивш федерален министър на правосъдието)

Еберхард Дипген (бивш управляващ кмет на Берлин)

Александър ван Дюлмен (Борд на директорите на A-Company Filmed Entertainment AG)

Щефан Дюр (управляващ партньор и главен изпълнителен директор на Ekosem-Agrar GmbH)

Д-р Ерхард Еплер (бивш федерален министър на развитието и сътрудничеството)

Проф. д-р Хайно Фалке (пенсиониран ректор)

Ханс-Йоахим Фрей (председател на борда на Semper Opernball Dresden)

Отец Anselm Grün (Отец)

Сибиле Хавеман (Берлин)

Д-р Роман Херцог (бивш федерален президент)

Кристоф Хайн (сценарист)

д-р д-р h.c. Буркхард Хирш (бивш заместник-председател на Бундестага)

Фолкер Хьорнер (пенсиониран директор на академията)

Йозеф Якоби (биологичен земеделски производител)

Д-р Зигмунд Йен (бивш космически пътешественик)

Ули Йоргес (журналист)

Проф. д-р д-р h.c. Маргот Кайсман (бивша председателка на Съвета на EKD и епископ)

Д-р Андреа фон Кнуп (Москва)

Проф. д-р Габриеле Кроне-Шмалц (бивш кореспондент на ARD в Москва)

Фридрих Кюперсбуш (журналист)

Вера Грефин фон Лехндорф (художник)

Ирина Либман (сценарист)

Д-р h.c. Лотар дьо Мезиер (бивш министър-председател)

Стефан Мърки (директор на театъра в Берн)

Проф. д-р Клаус Манголд (председател на Mangold Consulting GmbH)

Райнхард и Хела Мей (певци и автори на песни)

Рут Миселвиц (протестантски пастор в Панков)

Клаус Прьомерс (журналист)

Проф. д-р Конрад Райзер (бивш генерален секретар на Световния съвет на църквите)

Джим Ракете (фотограф)

Герхард Райн (журналист)

Михаел Рьоскау (бивш ръководител на отдел)

Ойген Руге (писател)

Д-р h.c. Ото Шили (бивш федерален министър на вътрешните работи)

Д-р h.c. Фридрих Шорлемер (протестантски богослов, активист за граждански права)

Georg Schramm (кабаретен артист)

Герхард Шрьодер (бивш федерален канцлер)

Филип фон Шултес (актьор)

Инго Шулце (сценарист)

Хана Шигула (актриса, певица)

Д-р Дитер Шпори (бивш министър на икономиката)

Проф. д-р Фулберт Стефенски (католически богослов)

Д-р Волф-Д. Щелцнер (управляващ партньор: WDS-Institut für Analysen in Kulturen mbH)

Д-р Манфред Щолпе (бивш министър-председател)

Д-р Ернст-Йорг фон Щудниц (посланик (в оставка))

Проф. д-р Валтер Щуцле (бивш държавен секретар по отбраната)

Проф. д-р Кристиан Р. Суптхут (пенсиониран член на Изпълнителния съвет)

Проф. д-р h.c. Хорст Телчик (бивш съветник във Федералното канцлерство по въпросите на сигурността и външната политика)

Андрес Вейел (режисьор)

Д-р Ханс-Йохен Фогел (бивш федерален министър на правосъдието)

Д-р Антие Волмер (бивш заместник-председател на германския Бундестаг)

Bärbel Wartenberg-Potter (епископ на Любек, пенсиониран)

Д-р Ернст Улрих фон Вайцзекер (учен)

Вим Вендерс (режисьор)

Ханс-Екардт Венцел (певец и автор на песни)

Герхард Волф (писател, издател)