За войната в Украйна, рискове, лекомислие и отговорност на лидерите

Коментари на български дипломати от БДД– Любомир Кючуков, Симеон Николов и Георги Караславов

Любомир Кючуков: Ако войната напусне територията на Украйна, процесът може действително да стане трудно удържим

Това, което се наблюдава в момента, включително и срещата в базата Рамщайн в Германия, по-скоро официализира един нов подход - на ЕС и НАТО. Целта вече не е мир, а война до победа, както беше формулирана от секретаря по отбраната на САЩ Лойд Остин.

Докато досега Русия беше страната, която залагаше изцяло на военното действие, сега нещата изглеждат другояче. Първоначалното заявление на НАТО, че ще залага в конфликта в Украйна на политическото, а не на военното решение, вече се променя.

По този начин ние се доближаваме до ръба. Досега ние бяхме част от конфликта, но не и от войната. Дипломацията, разбира се, винаги има шанс и тя ще фиксира резултатите от този военен конфликт.

В момента акцентът пада не върху преговорите за спиране на войната, а върху това как тя да продължи.И двете страни не желаят да продължат преговорите. От европейска страна натискът спря. Очевидно се разчита да се получат по-добри преговорни позиции на бойното поле - с резултатите на войната. Това е за сметка на жертвите.

Случващото се в Приндестровието е сигнал, че войната може да прескочи границите на Украйна "и това е най-опасното в момента, защото имаше атаки включително и на руска територия върху техни бази за енергоснабдяване. Ако войната напусне територията на Украйна, тогава вече процесът може действително да стане трудно удържим".

Единственото ограничение пред това войната да стане ядрена е страхът и на двете страни, че това означава стъпка към унищожението и на двете страни. При ескалация на конфликта, ако той се превърне в глобален, тогава рискът наистина е голям.

Доставката на българско оръжие няма да вкара страната ни директно във войната.

Ние и досега участваме във всички решения, мерки и санкции на ЕС и НАТО спрямо Русия. Това не е стъпка към мира обаче. България участва в европейския механизъм за военна и хуманитарна помощ за Украйна с финансиране. По-голямата част от тези средства отиват за въоръжение. В случая въпросът е как страната ни вижда подходът за спиране на войната.

БНТ, предаване: Още от деня, 26.04.2022

Симеон Николов: Удивително лекомислие, безотговорност или и двете

Отказът на САЩ и Европа от дипломация и преговори предопредели продължаването на войната с неотслабващи темпове. Идеята, че трябва да се води продължителна война до крайно изтощаване на Русия е натоварена с много рискове. Колкото по–дълго продължи войната без отстъпки от двете страни, толкова по–вероятно е тя да ескалира още повече.

Сериозно се подценява залегналата в руската доктрина постановка, че използването на ядрено оръжие е възможно, ако страната бъде провокирана или е заплашена екзистенциално. А съчетанието на военния действия с тотална икономическа война създава именно такива условия. А информационната война засега се печели от Запада. Рисковете се увеличават, тъй като и от двете страни на украинска територия се разполагат и действат военни от други страни, както редовни въоръжени сили, така и наемници, от които могат да се очакват провокации и създаване повод за нов етап на ескалацията. Признанието от страна на Великобриатиня за присъствието на британски спецчасти не е изненада, но де факто страна–членка на НАТО  участва във войната срещу Русия.

Ако светът не иска Трета световна война, рано или късно ще трябва да се излезе от спиралата на ескалация и се премине към преговори.  Проблемът е в това че САЩ няма да позволят на Украйна да сключи сделка с Русия, ако тя не се вписва в стратегическия замисъл на Вашингтон. На определен етап действително цената на бързото прекратяване на войната може да бъде много по–висока за Украйна, отколкото за Русия. Понастоящем и двете страни в конфликта не са постигнали онова ниво от целите си, което да им позволява да водят успешни преговори и правят взаимни отстъпки. Под въздействието на своите американски и европейски партньори президентът Зеленски очевидно втвърди позициите си и едва ли би приел и онова, което сам предлагаше в началото. От друга страна, Русия има ресурсите да овладее двете републики Донецк и Луганск, но както прогнозирахме още в първия ден на войната, това е минимална цел. Разбира се, Москва сигурно никога не и планирала да окупира цяла Украйна, защото не е в състояние да защити тази огромна територия. Затова през лятото на тази година можем да очакваме следващата трета фаза на войната с цел излизане на Днепър, а на юг  евентуално пресичане на достъпа  на Украйна до Черноморското крайбрежие.

Ако не се стигне до Трета световна и ядрена война и има кой да напише историята на настоящите събития, със сигурност ще обърне внимание на отговорностите на основните играчи: САЩ, Русия, Европа.

Президентът Байдън носи тежката отговорност, че дори не се опита да намери решение, без да се стига до война. А можеше да преговаря с Путин така, че да не бъде застрашена сигурността нито на едната, нито на другата страна. Дори американски анализатори констатираха тенденцията на милитаризиране на американската външна политика, която няма да им донесе нито разрешаване на разгарящите се вътрешни проблеми, нито световно господство.

Европейските лидери носят своята отговорност за отказа си от водене на преговори и за тласкането на на Киев към водене на продължителна война с удивително лекомисления аргумент, че това, паралелно със санкциите ще доведе до пълното изтощаване на Руската федерация. Преди това цели 8 години си затваряха очите за престъпленията срещу населението на Луганск и Донец. Днес обаче, жертви на „прокси–войната“  ще са всички украинци, а последствията ще са и за самите европейски страни и голяма част от света, особено за Африка, от където ще дойде бумерангът във вид на масови бежански вълни вследствие на настъпилия глад поради прекратяване на доставките от Русия и Украйна. Голяма част от отговорността на европейските лидери  е и в неспособността им да могат по–отчетливо да издигнат глас в НАТО, с който да намалят твърде едностранното ръководство на Алианса от САЩ и подчинеността на ЕС.

Фейсбук, София, 26.04.2022 г.

Георги Караславов: Официални совалки при война

Стана модно в Киев, по покана на Зеленски, да ходят на крака политици от колоритния европейски концерт като Борис Джонсън, Жозеп Борел, Урсула фон дер Лайен, Педро Санчес, Мете Фредериксен, Карл Нехамер, Шарл Мишел. Отидоха на крака и отвъдокеанските господари Антъни Блинкен и Лойд Остин, предстои да отиде и генсекът на ООН Гутериш. На опашка за аудиенция с явлението „Вселенски“, пардон „Зеленски“, може би търпеливо чакат реда си и Байдън, папата Франциск, Вселенския патриарх, Далай Лама...?

България, като „малка държава“, както вънкашната ни министърка нарече Родината ни, няма да остава на последно място. Трябва да блеснем със замах и уникалност! Затова е и брилянтната идея на умния ни премиер киро петков да подкара цяла българска делегация към Киев, в която ще бъдат включени представителите на четирите партии от управляващата коалиция, министри и други официални лица. Друг е въпросът ЗАЩО и ЗА КАКВО ще ходи там. За „яко“ селфи на Петков и Зеленски сред знамена и разрушения ли? Ще слушаме поредната екзалтирана оценка с любимото му „огромно“ за постижения в неговата нефелна политика и двустранни отношения. Все „огромно“ бе и постигнатото в Скопие, но съседката ни не се притесни да изригне с антибългарска кампания и лозунги на омраза.

Зеленски, в неделя ни изненада всички - вмъкна една древна любезност: „Не можете да дойдете днес при нас с празни ръце и ние не очакваме само подаръци или сладкиши, очакваме конкретни неща и конкретни оръжия“. С други думи, киропростото трябва да носи със себе си в самолета и нещо... по-така, както каза Зеленски „конкретни неща и конкретни оръжия“. Няма да се ходи на гости с празни ръце, я, невъзпитано е. Ще обидим домакините! Значи, ние трябва да се понапънем и да дадем нещо, да откъснем нещо от сърцето си. Мисля си за онзи дрон на Радев, с който бъзикаше Борисов. Хубав подарък ще е! И от президента ни нещо любезно да подхвърлим! Да може Зеленски да дразни Путин. Защо не и някоя от надуваемите лодки, които ни подариха съюзниците неотдавна. Поне по Днепър ще имат някаква респектираща надуваема отбрана, така каските и бронежилетките ще влязат в употреба.

Само че... киро и делегацията му със самолет няма да хвърчат до Киев, защото небесата там са затворени, а ще се хвърчат до Полша някъде. После или с кола, или с влак до Киев, което е към 6-7 часа път. В едната посока. С него и подаръците, като кервана на Аладин. Да се молим само да не вземат и да ги уцелят ракетите, ей тъй... погрешка, че тогава всички в калъп може да отидат на Ура за отчет при Всевисшния.

Доколкото съм запознат, както с историята, така и с международните отношения и дипломация, за първи път се сблъсквам с такъв куриоз: покани за "официални посещения" от президента на държава, която е в реална война. В Украйна летят всякакви ракети от всички страни, в градовете се бият редовни войски, а въоръжени паравоенни формирования, улични мародери и престъпници дерибействат в кварталите и взимат цивилни за жив щит. Изливат се като лавина оръжия от "добрия" Запад, по пътищата - върволици от бежанци, трагедии във всички посоки. И всичко това, поканените „официални лица“ да видят с очите си ужасите от военните действия, да видят какво е война, да видят как смъртта се търкаля в екстаз и жъне нещастните човешки съдби. Защото европейците не помнят война от 77 години...

Тези „туристически обиколки“ - разглеждане на произведенията на войната, сякаш Герника и гравюрите на Гоя оживяват лудостта човешка във войната. Тази фалшива възстановка на бойно поле с прецизно подбрани обекти на посещение, с "разяснителна" информационна и образователна програма, в която истините се премълчават за изкривяване на дългата история и реален генезис на конфликта, вкарват в заблуда гостите.

Намирам тези „официални визити“ меко казано СРАМНИ!

Нечовешко е!!! Признак е на някаква перверзия и гавра с човешкия живот и с трагедията на хората.

След завръщането „туристите“ от Киев, следват патологични сърцераздирателни речи, цинични и лицемерни обещания, както и вой от възмущения и закани по адрес на агресора, изобилие от обещания за безрезервна подкрепа и безгранична помощ, почти граничеща с емоционална нестабилност от замъгленото съзнание, като резултат от „туристическата обиколка“.

Тази показност на страданието в Украйна е една театрална постановка, която се използва умело и манипулативно от Зеленски и компания, докосвайки емоционално струната на едно поколение, което не познава войната в реалност.

За съжаление, действителността за войната в Украйна е трагична със своята продължителност от 8 години... а не от два месеца. 8 години се премълчава трагедията на едно население, подложено на геноцид.

Европа десетилетия не е имала война на територията си, освен тази с Югославия в която пролича двойният стандарт на западните лидери. За жалост, разрушените мостове на доверие и сътрудничество ще бъдат изградени много трудно. Цената ще е висока, за някои дори непосилна.

--------

Емоционална лудост е решението на ЕК за незабавно даване на статут на кандидат за членство на Украйна в ЕС, като вместо за 10 години преговори и реформи, това да бъде претупано за седмици. А други държави от Западните Балкани, които от години правят усилия да отговорят на критериите за членство ще трябва да чакат с възмущение. Това е двойният стандарт на европейците.

Фейсбук, София, 24 април 2022 г.