Да удушиш мечката? Санкциите срещу Русия след четири месеца

Джерард ДиПипо, Вашингтон, 22 юни 2022 г

Западните правителства наложиха серия от финансови, търговски и туристически санкции на Русия от края на февруари в отговор на инвазията на Москва в Украйна. С почти четири месеца наблюдения и данни западните политици оценяват икономическото въздействие на санкциите, претеглят рисковете от увеличаване на натиска върху Русия с нови санкции и обмислят как санкциите биха могли да допринесат за прекратяване на войната.

Въпрос 1: Какъв ефект имат санкциите върху руската икономика?

Отговор: Краткосрочното финансово въздействие на санкциите върху руската икономика е значително, но изглежда се е разсеяло от май. Централната банка на Русия (ЦБР) даде приоритет на стабилизирането на обменния курс след първата вълна от санкции, която включваше замразяване на приблизително половината от международните резерви на централната банка. ЦБР наложи капиталов контрол и повиши лихвените проценти. Рублата падна с повече от 40 процента спрямо долара след инвазията, но след това се засили над предвоенното си ниво до края на април, макар че вече не е напълно конвертируема валута. ЦБР удвои референтния си лихвен процент до 20 процента след началото на войната, но след средата на април ЦБР започна постепенно да намалява лихвата. До средата на юни лихвеният процент и ликвидността на банковия сектор се върнаха към предвоенните нива. Повечето прогнозисти очакват БВП на Русия да се свие с около 10% тази година и с 1,5% през следващата. Официалният индекс на потребителските цени на Русия скочи с близо 11 процента от средата на февруари до началото на май. Оттогава той е почти равен, вероятно отчасти защото укрепването на рублата помогна да се поддържат ниски разходи за внос, дори ако има недостиг. Индексите на мениджърите по закупуване показват, че секторът на услугите в Русия се сви рязко през март и продължи да се свива умерено през май; производственият сектор регистрира по-малък спад през март и изглежда се е разширил през май. Намаленият достъп до вносни технологии, съчетан с изселването на чуждестранни фирми и квалифицирани руски работници, ще бъде дългосрочно препятствие за руската икономика. Министерството на търговията на САЩ твърди, че световният износ на чипове за Русия е намалял с 90 процента, като 38 държави налагат контрол върху износа. Много чуждестранни компании се „самосанкционират“, като ограничават операциите или напускат Русия, дори ако това не се изисква законно. Училището по мениджмънт на Йейлския университет, което проследява повече от 1350 чуждестранни компании в Русия, изчислява, че към средата на юни 12% намаляват операциите, 35% спират операциите, а 24% са обявили, че ще се оттеглят изцяло. Русия не отчита търговски данни от януари, но основният излишък по текущата сметка, който включва търговията със стоки и услуги на Русия плюс приходите, достигна рекордните 110 милиарда долара от януари до май. Това отразява увеличената стойност на износа на стоки, съчетан с намаления внос. Данните от търговските й партньори показват, че руският внос е намалял рязко през март и април. Това се отразява на промишленото производство, включително на военно оборудване, и прекъсванията вероятно ще се увеличат, тъй като запасите от вносни части са изчерпани. Официалните данни за руското производство предполагат умерено свиване през април, но с намаление на производството на автомобили с 85 процента на годишна база, което отразява липсата на чуждестранни суровини.

Въпрос 2: Отслабват ли санкциите способността на Москва да финансира военните си усилия?

Отговор: Докато санкциите замразиха повечето от задграничните активи на Русия, Русия продължава да получава приходи от своя износ на енергия. Приходите от петрол и газ представляват 47 процента от руските федерални приходи от януари до май тази година, въпреки че производството на петрол в Русия спадна през април. Приходите от петрол и газ обаче са се увеличили с 80 процента. Русия все още печели около 1 милиард долара на ден от експортни приходи от петрол и газ, около половината от които се вливат директно в хазната на Москва. За сравнение, руските фискални данни показват, че Москва е изразходвала 325 милиона долара на ден за военни разходи през април, според последните налични данни.

Приходите от петрол и газ смекчават необходимостта на Москва да използва други вътрешни ресурси за приходи. Намаленият износ на енергия няма да бъде фатален за фискалната позиция на Москва, тъй като балансът на руското правителство беше силен в началото на войната, с публичен дълг от 284 милиарда долара, или само 16 процента от БВП за 2021 г. Санкциите пречат на руското правителство да взема заеми на международните пазари, но — въпреки шума за потенциално неизпълнение на руски държавни облигации — Москва не разчита на външни заеми дори преди войната. Руското правителство имаше 62 милиарда долара външен дълг миналата година, само една трета от които се дължеше в чуждестранна валута. На всичкото отгоре Руският фонд за национално благосъстояние, който получава излишни приходи от петрол и газ, има активи от близо 200 милиарда долара, половината от които са в използваеми активи в рубли, юани или злато.

Въпрос 3: Как другите държави реагират на санкциите?

Отговор: Докато развитите икономики на Запад до голяма степен подкрепят санкциите, развиващите се или нововъзникващите пазарни икономики като цяло им се противопоставят, дори и дипломатично да осъждат инвазията на Русия. Засега обаче има малко индикации за нарушения на санкциите, включително от китайски фирми, тъй като компаниите в трети страни се страхуват от вторични санкции. Банките, като например в Индия, са предпазливи по отношение на сделките със санкционирани руски банки, дори и за разрешена търговия с енергия. Китай – най-големият търговски партньор на Русия миналата година – отчете спад от 42 процента в износа за Русия в доларово изражение от март до май в сравнение с предходните три месеца. Други големи икономики с нововъзникващи пазари са на път за подобен спад, с изключение на Турция, където износът се възстанови през април. Някои държави вероятно търгуват с Русия в собствените си валути, за да избегнат долара, но подобни договорености са трудни за управление поради ограничената ликвидност, нестабилността на обменния курс и страховете от вторични санкции. Сбербанк по-рано този месец спря сетълмента в китайски юана и се затруднява да обработва транзакции в индийски рупии. Съобщава се, че Индия е подновила предложението за уреждане на търговията с Русия в индийски рупии, за да избегне доларовите санкции, тъй като Индия продължава да търси руски петрол и оръжия. Търговията с валутната двойка рубла/юан нарасна до около 4 милиарда долара през май. Китай и Индия бяха двата основни купувача на морския руски петрол, който иначе би отишъл в Европа. Почти половината от руския петрол на танкери сега отива в Азия, а общият обем на руския морски износ на петрол остава стабилен. Вносителите се възползват от отстъпката от 35 долара за барел за руския суров петрол, което компенсира повишената цена на световните цени на петрола от началото на войната. През май Русия изпревари Саудитска Арабия, за да стане най-големият източник на петрол за Китай. Индийските петролни рафинерии търсят шестмесечен договор за увеличаване на вноса на петрол от Русия. Способността на Китай и Индия да усвояват руски петрол до голяма степен ще определи дали шестият пакет от санкции на Европейския съюз – който забранява вноса на руски морски суров суров и петролни продукти съответно след шест и осем месеца – ще намали обема на износа на руски петрол.

Въпрпос 4: Какви други санкции обмислят западните правителства?

Отговор: Западните правителства обсъждат новите санкции за намаляване на енергийните приходи на Русия, като същевременно минимизират прекъсванията на глобалните енергийни потоци, което би повишило цените. По-нататъшни финансови санкции срещу руски банки, като Газпромбанк, са технически възможни, но това може да наруши търговията с енергия. Балансирането на тези две цели е трудно при липса на нови енергийни доставки другаде, тъй като поддържането или понижаването на цените чрез унищожаване на търсенето би било политически и икономически болезнено. Една идея, която вероятно ще бъде въведена, е да се забрани на западните застрахователи да покриват танкери, превозващи руски петрол. Корабите се изискват от търговската мрежа да имат застраховка. Шестият пакет от санкции на Европейския съюз включва такава застрахователна забрана, която ще влезе в сила след шест месеца. Обединеното кралство се съгласи на подобна забрана. Ефектът от забраната за застраховка на корабоплаването е неясен. Някои – включително официални лица във Вашингтон – се притесняват, че забраната на застраховката ще намали значително износа на руски петрол и ще повиши цените. Други казват, че страните вносители биха могли да предложат свои собствени застраховки, може би с Русия, която предлага презастраховане за пратките, само със скромни ценови ефекти. Друга идея е страните, обединени срещу Русия, да координират своя внос на петрол и да определят максимална цена, за която плащат за руския петрол. Това ще позволи на петрола да продължи да тече, но ще намали приходите, които Москва получава от този износ. Тази идея може да бъде обсъдена на срещата на върха на Г-7 в Германия в края на юни. Предложението би могло да предложи освобождаване от забраната за застраховка на корабоплаване за страни, които спазват ограничението на цените. Такъв план обаче би бил труден за координиране между членовете и ще изисква предоговаряне на шестия пакет от санкции на Европейския съюз, което според германските служители би било трудно. Освен това неучастващите държави биха могли да предложат да платят по-високата пазарна цена на Русия. Налагането на таван на цените в световен мащаб би изисквало налагане на вторични санкции на други държави, като Китай и Индия. Трета идея е вносителите на енергия да наложат големи мита върху руската енергия. Приходите от тарифи могат да се използват за подпомагане на Украйна или за финансиране на вътрешни мерки за облекчение. Митата обаче ще се плащат от купувачите, а не от продавача, което предполага, че това само би намалило руските приходи, доколкото ще доведе до нетно намаляване на руския износ на енергия. Това би повишило цените. Във всеки случай фокусът е върху руския петрол, а не върху природния газ, тъй като последният би бил много по-труден за замяна на Европа. Москва може да отмъсти за всяко от тези действия, като преустанови износа на газ за Европа или откаже да продава петрол на ограничена цена, което по същество нарича блъф на коалицията. Това може би вече се случва, тъй като руският „Газпром“ този месец намали износа на газ през газопровода „Северен поток“, уж поради невъзможността му да получи необходимите части поради санкциите. Москва може да изчисли, че краткосрочната болка за Русия от намалените приходи от петрол и газ ще бъде превъзмогнала от болката, усещана в западните страни, тъй като цените на енергията скочат допълнително.

Въпрос 5: Какво е вероятно да се случи след това и какви са уроците до момента?

Отговор: Икономическите санкции са политическо решение. Тъй като цените на суровините вече са повишени и инфлацията в Съединените щати е на 40-годишен връх, Вашингтон е малко вероятно да предприеме някакви действия, които ще влошат инфлацията, особено преди изборите в САЩ през ноември. Белият дом призна, че инфлацията е техен основен приоритет. Вътрешните и международните цели се сблъскаха, особено във Вашингтон, и вероятно вътрешните приоритети ще надделеят. Поддържането на западната коалиция в подкрепа на Украйна ще бъде ключово. По-нататъшният инфлационен натиск – независимо дали е причинен от санкции, екзогенни шокове или руско отмъщение – може да бъде риск за това сближаване, особено ако войната се проточи. Подобна сплотеност е важна и като сигнал за Пекин, където президентът Си Дзинпин остава отдаден на партньорството си с президента Владимир Путин. Възстановяването на руския внос, особено от Китай, може да сигнализира, че руските фирми намират заместители от „приятелски страни“ и че въздействието на санкциите отслабва. Западните правителства трябва да останат бдителни и да бъдат готови да накажат нарушителите на санкциите, дори и китайски. Основен стратегически въпрос е как санкциите, ако изобщо ще допринесат за прекратяване на конфликта. Привържениците на повече санкции, особено по отношение на енергетиката, смятат, че фискалният и последващият инфлационен натиск може да принуди Русия да прекрати войната. Критиците отбелязват лошия исторически опит за нарушаване на волята на авторитарните режими, особено по време на война. Може би по-силните и по-точни заплахи от санкции биха могли да възпират Русия преди инвазията, но използването на санкции за принуда на Русия да прекрати войната сега изглежда малко вероятно да успее, освен ако перспективите на руската бойна зона не изглеждат мрачни за Москва. Съществуващите санкции, особено контролът върху износа, могат да допринесат за благоприятен военен резултат за Украйна, като отслабят способността на Русия да снабдява своите сили. Но в крайна сметка това е война и пътят към селище вероятно минава през бойното поле.