На следващия ден?

Анелия Димитрова, expert-bdd.com, 28.06.2022

На 27. юни в София се проведе конференция на тема „На следващия ден? Как ще живеем заедно?“, организирана от фондация „Фридрих Еберт“, Института за икономика и международни отношения и Академия за лидерство.

В програмата бяха поставени за обсъждане въпроси като: Трябва ли човечеството задължително да преминава през апокалипсиса на войната преди да постигне катарзиса на мира? Какъв е изходът от спиралата на конфронтацията и възможно ли е ново разведряване? Как може да се възстанови поне минималната степен на доверие между държавите, което да позволи търсенето на взаимно приемливи и договорени решения на конфликтите? Как България трябва да защити своите интереси в тази ситуация? С едно изречение, както се изрази Жак Папаро, директор на представиелството на Фондация Фридрих Еберт в България: „Нещо като уравнение с много неизвестни“. Със задачата да решат това уравнение се заеха докладчиците: д–р Любомир Кючуков по темата „Геополитика в един „счупен“ свят: как ще се подредят парчетата?“, Ивайло Калфин– „Икономика на конфронтацията: възможна ли е в един глобален свят?“, Доц. Елизабет Йонева– „Енергийната сигурност на ръба на конфликта: ще издържи ли конструкцията на международните отношения?“ и Петър Витанов– „Екологична и продоволствена сигурност: колко удара още може да поеме светът?“ Въвеждащото изказване на президента Георги Първанов отпадна поради отсъствието му по здравословни причини.

Силно представените научна общност от български университети и професионални дипломати, както и бивши министри, обещаваше сериозна експертна дискусия.

Модератор беше проф. Искра Баева, преподавател в СУ „Климент Охридски“.

Д–р Любомир Кючуков в доклада си „Геополитика в един „счупен“ свят: как ще се подредят парчетата?“ обърна внимание на факта, че макар войната да е преломен момент, пукнатините на фундамента на международния световен ред се забелязваха много по–рано. Два паралелни процеса протичаха през последните две десетилетия паралелно, без да се пресичат. Нароиха се кризите в Ирак, Сирия, Либия, Абхазия, Южна Осетия, Приднестровието, Крим. Утвърди се подхода от позиция на силата. Междувременно Китай заема все повече нови пространства за сметка на другите два полюса.  Като резултат настъпи ерозия на следвоенния световен ред. Но не се ражда нов такъв, а отиваме към нов световен безпорядък. Съветът за сигурност в ООН се заобикаля от коалиции на желаещите. Водещи държави напускаха структурите на ООН, а основни принципи се нарушаваха. Международните институции и международното право губят своята практическа ефективност и не се заменят с нови. Появи се риск от институционален и правен вакуум. Имаме свят с нарушени правила, в много случаи и без правила. Свят доминиран от позиции на силата и характеризиращ се с борба за влияние, дълбоко разделен. Няма да се сформира нов световен ред, но ще има нов баланс на силите.

Наблюдава се тенденция на вторична биполяризация, свързана със САЩ и Китай.

Войната в Украйна изкривява оптиката. Разделението вече не е демокрация срещу автокрация, а „за“ и „против“ Русия. Това работи в интерес на САЩ, консолидира съюзниците. На Европа се възлага да неутрализира Русия и се освобождават ресурси срещу Китай. Войната тласна Русия към Китай, но като младши партньор.

За Европа това развитие означава край на идеята за стратегическа автономия. Тя ще заеме за дълго време място на втория ред на глобалния свят. Европа в най–голяма степен ще изконсумира негативите на войната.

За Русия ще настъпи тежък период на политическа изолация. Отворя се място за „новите необвързани“, доколкото формулата „демокрацията срещу авторитаризма“ не даваше възможност, а сега „за“ и „против“ Русия дава такава за предпазливо позициониране на много страни. Тъй като здравият разум е опасан в одеждите на страха от взаимно унищожение, това е нестабилна основа за изграждане на нов световен ред.

В резюме– това, което ни очаква, едва ли ще бъде свят на мира, но това,  което трябва да осъзнаем е, че винаги има алтернатива и тя е в диалога и взаимното търсене.

Ивайло Калфин ни въведе в темата „Икономика на конфронтацията: възможна ли е в един глобален свят?“ с изброяване на насоките, в които протича ускоряването на кризата: 1. Увеличаване на икономическата несигурност, като процес отпреди войната 2. Ускорена цифровизация като предизвикателство, 3. Изключително увеличаване на неравенствата, 4. Нарастващи заплахи за климата, 5. Ясно изразени демографски проблеми, 6. Отслабваща демокрация, отслабващи механизми в демократичните общества.

Освен тези тенденции имаме прекъсване на логистичните мрежи за доставки, фирми промениха стратегиите си, създадоха се монополи, от които зависят цели сектори. Все повече става дума за деглобализация. Това се ускори след ковид–кризата. Промяната този път става ускорено– в рамките на няколко години. Има висока степен на интернационализация на всички финансови пазари. А зависимостта на развиващите се страни от тези пазари е много голяма. Те нямат нашите механизми за смекчаване на удара.

Очерта се много ясна тенденция за икономически национализъм, към регионално развитие и аргументи като „Нашата икономика трябва да бъде на първо място“. Но Калфин не е убеден, че това е най–вярната теза.

По нататък той се спря на икономическия възход на Китай. Съществен момент е, че той има собствено производство и успехи в новите високи технологии. От Китай започнаха да зависят големи компании. Русия е принаден фактор, а големият фактор е Китай. Един от големите печеливши от войната в Украйна е Китай.

Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд е направила редица изследвания на цифровизацията и последствията от нея. По време на затворената икономика са работили от разстояние една трета от заетите лица Две трети  не могат да работят от вкъщи. Това създава значителни неравенства. Дистанционната заетост се превръща в привилегия. Но предизвиква и по–голям стрес, особено при младите жени.

Значително са се увеличили неработещите хора. Разделенията в обществото се увеличават. Отслабва социалният диалог.

Друга особеност е появата на големите технологични компании, които имат активи, по–големи от тези на средни европейски държави. Някои имат много начини да избягват данъчните си задължения. Започват да придобиват значително влияние.

Изследванията показват интересни тенденции. Говорещите срещу ваксините, сега същите активно защитават Русия. Това са хората против статуквото, истаблишмента. Средната класа сред тях е добре представена, но с негативни очаквания. Тези хора са изключително активни. Така се появяват нови националисти. Активността им срещу статуквото е голяма.

Дано не се стигне до война.

Доцент Елизабет Йонова, зам. декан на факултет „Международна икономика и политика“ в УНСС, говори за  „Енергийната сигурност на ръба на конфликта: ще издържи ли конструкцията на международните отношения?“ Според нея войната не предизвика тази криза, а просто допринесе за увеличаването й. Настъпи сериозно трансформиране в енергийния микс. В Европа сривът на въглищата стигна до пета позиция. Поизпразниха се газовите хранилища. Слабо бе производството от вятърна енергия.

В света тече пренареждане на енергийната карта. Ако целите на Германия например бяха да затвори ядрените и въглищни централи, сега все по–често се говори за връщането в енергетиката на въглищните централи.   Стои въпросът: Можем ли да говорим същото и за ядрената енерегетика?

ЕС сключи споразумение за доставки на втечнен газ от САЩ. Но дори на вътрешния пазар на САЩ цените драстично се покачват. С настъпване на лятото доставките от САЩ обаче много силно ще бъдат намалени.

Друг въпрос, който стои пред ЕС, е дали ще успее да си   извоюва позиции пред другите доставчици от Близкия Изток и Северна Африка. ЕС трудно ще навакса всичко, което загуби. Може да очакваме влошаване на енергийния пазар. Продажбите се пренасочват към Азия. Много малка част стига до Европа. Включването на много участници на Азиатския пазар променя картината.   Тъй като Турция не позволява преминаване на танкери през Босфора, трябва да се търси сътрудничество със съседни страни. Все повече и други ще търсят регионални решения.  В Европа газовите хранилища са запълнени до 55%, а ние в България се движим към 20%, което означава, че ще издържим едва 45 дни.

Политизирането на енергийния въпрос стана по–силно. Търсят се нови баланси и партньорства. Ще видим, каква ще е ролята на Саудитска Арабия и ще има ли подобряване на отношенията със САЩ. Също и Иран– дали ще се превърне в енергийна сила. Арабските страни имат по–различно отношение към войната, те заявяват: „Какво от това, че има война, виждали сме го и преди.“ Дипломацията ще има ключова роля.

Светът не е вече това, което познавахме.

Петър Витанов, ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, бе озаглавил доклада си „Екологична и продоволствена сигурност: колко удара още може да поеме светът?“ Той изтъкна, че учените определят настоящето като „навлизане в нова епоха и влияние на човека върху климата“. По–малкото внимание  отделяме на природата. Наруши се екологичното равновесие. Специалистите очакват екологична катастрофа. В топ 10 на рисковете, 5 са с екологичен характер. Страните, в които има важни за икономиките залежи, са в нестабилни региони. 83% от хората в света вярват, че околната среда върви към бедствено положение. Очакват се 1,2 млрд мигранти само от райони с климатични проблеми.

Военната активност замърсява въздуха, сушата, за което свидетелстват резултатите от войните във Виетнам, Афганистан, Ирак, Косово. Един самолет като американският бомбардировач "Б-52" харчи 160-170 тона авиационно гориво. В Донбас, който е силно индустриализиран район, има около 4000 опасни за екологията места, според британското разузнаване. А нидерландска организация констатира над 20 места, от които изтичат токсични вещества. Рискът от попадение върху атомните централи в Украйна е много голям. Катасторфа може да възникне и от прекъсване на системите за охлаждане. При Запорожката АЕЦ то зависи от река Днепър.

Нарушена е продоволствената сигурност. 90% от пшеницата, доставяна в Египет например идва от Украйна и Русия. Повишаването на цените й за страни като Сомалия и Тунис може да достигне 100–150%. Това има отражение върху политическото влияние, както в Шри Ланка. Логистичните вериги бяха нарушени още преди войната. Сега има повече храни и стоки, но те не са на правилните места.

Изказвания и въпроси:

Любомир Тодоров, дипломат, постави въпрос по повод репликата на г–н Калфин за отслабващата демокрация, в каква степен  в решенията на политическите лидери са представени интересите на европейските граждани. Към доцент Йонева въпросът му бе, колко реалистични са прогнозите за термоядрения синтез.

Георги Пирински, политик, дипломат, министър, главен редактор, отбеляза, че Западът има очакването за предопределеност, а трябва да си зададе въпроса, какво искаме и какво ще направим. Важно е, какви цели си поставят НАТО и ЕС с Блинкен: да се накара Русия бързо да преусдтанови войната, което е друга, различна цел от поставената от министър Остин– да бъде отслабена. Учудвам се, че Калфин не говори за санкциите! Тези санкции в определена степен вредят и на нашата страна. Какъв би бил обратният подход?  Възможни са три етапа: прекратяване на военните действия,                         търсене на деескалация, предлаганата от канцлера Шулц стабилност. Имаше нещо недоизказано в цитираното в първия доклад „разкачване“ между очертаващите се блокове. Търси се начин за избягването му , но изглежда то е водеща цел както на НАТО, така и на Русия с разбирането, че не би си заслужавало постигане на разбирателство. Думата „мир“ не е изчезнала, показват го изследванията на Европейския съвет.

Професор Проданов, член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки, обърна внимание на цитираните в докладите „монополи“, които сега са вече много по–големи. Нарастването на противоречията сега е в много по–големи мащаби. Назряват нови военни конфликти. По последни данни на SIPRI увеличението на военните разходи е над 2 трилиона. Първата сделка, която сключи президентът Тръмп след избирането му беще със Саудитска Арабия за 110 млрд дол. Основен начин да се излезе от кризата се вижда в „разкачването“, но то увеличава и въоръжаването. Има растеж в разходите, бежанци бягат от войни. Това е по–мощна тенденция. Войната в Украйна е само един сегмент от цялата картина.

Богомил Манчев, председател на УС на Българския атомен форум, се спря на проблемите в енергетиката. Закъсняли сме като държава с 25 години, подчерта той.

Крум Зарков, политик, засегна въпроса за международното право, което за разлика от вътрешното, не се базира върху налагане на сила. Международното право отразява реалността. Световният международен ред отдавна не е адекватен. ООН не успява да се реформира. Узряло ли е човечеството да направи това, да го смени. Не, не е узряло. Трябва да се излъчи сигнал, че не е необходимо само отбелязване на тенденциите, въпросът е на политическо усилие. Основни действащи лица са се примирили, че от тях нищо не зависи.

Калоян Паргов, политик, смята, че бъдещето на утрешния ден зависи не само оп политиката, а от потенциала на нацията и силата на гражданското общество. Основната идея е, дали ще има нова архитектура на сигурността. Дали ще се изгради система, даваща възможност на всички играчи в нея. Дали не е дошло време да увеличим нашите възможности. Всички субекти ще преминат през катарзис и промяна. СДтава дума за базисни неща, свързани с демографската криза, борбата срещу глада и темата за индустриализацията, свързана с Четвъртата технологична революция и изкуствения интелект.

Професор Динко Динков оцени разговора като много интелектуален. Тревогите за утрешния ден помагат по–лесно да се приспособим към новите реалности и определена линия на поведение. Но той се противопостави на твърдението на доцент Йонева, че „няма нищо страшно“, напротив, според него настъпва нова ера на нарастване на напрежение и несигурност. Свидетели сме на нови пориви за налагане с всевъзможни средства на определени ценности и разбирания. Линията на поведение в международните отношения се определя от сложни комбинации от идеологеми за просперитет, икономически растеж, технологично превъзходство, месианство и т.н. Утвърдилата се през последните 70–80 години концепция за световен ред, гарантираща траен мир, изпадна в много дълбока криза. Нямам виждане, как ще я преодолеем, как ще излезем от нея. Досега концепцията бе своеобразен опит за примиряване на европейското разбиране за световен ред на база поддържане баланс на силите с роля та конкуренция и просветено лидерство и американското разбиране, че конфликтите могат да бъдат преодолени с демокрация и свободен пазар. В последно време обаче, създадените като надежда и стереотипи  нови универсални действия, приемани  от всички. Ставаме свидетели на настъпващи много тревожни неща. Различни концепции за установяване на нов световен ред, което означава, че някой иска  да ревизира. САЩ се усъмниха в опит за налагане на някакъв евразийски модел и предложиха друга парадигма– демокрация и тоталитаризъм. Възникнаха обаче много сложни въпроси. Колко издържана е тази концепция? САЩ не са очертали обхвата на тези две понятия– демокрация и тоталитаризъм. Те поддържат контакти с държави, които не са образци на демокрация. Концентрация на сблъсъци вещае възможност за апокалипсис.

Накрая докладчиците отговориха на поставените въпроси и обобщиха темата:

Петър Витанов отбеляза, че не вярва на морала в политиката, но вярва в човешкия разум. Няма нищо по–солидарно от зелената политика. Предоляването на неравенствата изискват вземане на решения.

Доцент Йонева констатира, че санкциониращите стават повече от санкционираните. В кризата има и много спекула. От всички най–много печелят Китай и Индия, частично. Решенията в енергетиката имат своята цена и не се вземат лесно.

Ивайло Калфин подчерта, че санкциите не са добър инструмент. Но какво би се случило без санкции? Дългосрочните загуби на Русия ще са по–тежки. Съгласен е с Крум Зарков, че е време за действия. По–голям оптимист е за ЕС заради възможността за колективни действия.

Любомир Кючуков отбеляза, че темата не бе за войната, а за света. Войната искристализира като негативна тенденция от последното десетилетие.   Промени се самата рамка, самата организация на света. На сцената излизат нови субекти, включително трансатлантическите корпорации. Светът започва да действа по друг начин.  Системата на международните отношения влиза в нов етап. Рискът е от разрушаване на старата , без да сме създали новата.