Еретичен поглед: Кой носи моралната отговорност за хилядите жертви в Украйна

Ганчо Каменарски

Измина повече от половин година от началото на военния конфликт в Украйна, но сякаш не се вижда никакъв край. Но и без това всички факти и коментари дори с подробностите ще се вместят между двете древни сентенции „Победителите не ги съдят” и „Тежко на победените”.

Погледнато в тесни рамки, пряката отговорност я носи еднолично руският президент Владимир Путин, който заповяда инвазията. Този подход обаче е едностранчив и обяснява толкова малко, че е равно на нищо. По-важно е дори не само кой пряко подкладе войната, но и кой после направи дори невъзможното тя да е така кръвополитна.

Отношение към проблема имат не само световни политици, но и хора, които въобще не искат да излизат на светло. Разузнавателните служби в НАТО няма как да са проспалиподготовката за нахлуването на Русия, поне от публичната дейност на руската дипломация. „Червената лампа” за пореден път е светнала ярко в средата на декември 2021 г. с изпращането на руския ултиматум да не се разширява Алиансът, а впоследствие и от непосредствената подготовка на руската армия за инвазията.

Още на това ниво следвало да се реагира решително, за да не се допусне война. Вместо да алармират световната общественост,  САЩ, НАТО и ЕС пазят мълчание от страх да не би да разколебаят Путин и да се размине „изтощаването” на Русия. (Този термин никога не е дефиниран конкретно.) САЩ започват скрито да прехвърлят по въздух допълнителна военна помощ на стойност 200 милиона долара за Украйна и да предислоцират няколко хиляди военнослужещи в Полша и Румъния.

Още през февруари САЩ набързо евакуираха посолството си в Киев и дори предложиха на президента Зеленски да избяга. Това означава, че те са знаели какво ще последва. До този момент от НАТО би следвало украинският президент Зеленски и екипът му да бъдат подробно запознати със стратегическите разчети за съотношението на военните потенциали на Русия и Украйна – хора и въоръжения по видове въоръжени сили, където тоталното важното руско превъзходство в артилерия и авиация е неоспоримо. На Зеленски следвало добре да бъде обяснено очевидното военно неравенство между двете съседни държави и че НАТО не може да се намеси пряко в евентуални бойните действия, затова реално украинската армия ще трябва да разчита единствено на себе си. Зеленски може да е бивш комедиен актьор, но като президент не е комик.

Накрая анализаторите от НАТО трябвало да допуснат крайните  военни цели на Путин и да предположат евентуално на какъв етап и  при какви условия после Русия ще се съгласи да спре бойните действия, сиреч какви териториални отстъпки ще иска Москва - тя ще се ограничи ли с Донбас или ще иска брега на Черно море със или без Одеса. НАТО и конкретно САЩ обаче напразно надцениха силите на Украйна в желанието си да видят Русия изтощена. Когато кризата ескалира във военни действия, става ясно, че Западът няма почти никаква стратегия за това как да продължи и няма визия за своите крайни цели, призна бившият началник-щаб на британските въоръжени сили лорд Ричардс.

Генералщабните офицери в НАТО не са моделирали бойните действия, за да прогнозират как страхотно бързо ще се топи потенциалът на украинската армия в хора, техника и особено в боеприпаси, как те ще бъдат попълвани, като в никакъв случай не трябва да се разчита на НАТО. По време на операция „Пустинна буря” американската армия е употребила общо 60 хиляди артилерийски снаряда, а руската армия в Украйна е изстрелвала всеки ден „само” по 50 хиляди снаряда. За да противостои успешно, украинската армия би следвало да действа поне еквивалентно.

На политическо ниво Украйна беше подлъгана да не преговаря с Москва и после да оказва тотална съпротива на Русия. Оказа се обаче, че след започване на бойните действия Киев трябва да влиза в пряк контакт с всяка отделна страна от НАТО, за да си изпроси оръжие и боеприпаси на принципа „кой колкото каквото даде”. От липса на друг изход Зеленски буквално засипа чуждите правителства с основателни молби, придружени от дълъг списък със заявките.

На 30 юни, в края на срещата на върха на НАТО в Мадрид, президентът Байдън каза, че Съединените щати трябва да продължат да подкрепят Украйна „колкото е необходимо“. Кой ще дефинира „необходимите” потребности, ако не самата Украйна?

The National Interest (25.7.2022) писа: „Америка симпатизира на желанието на Украйна за повече оръжия, за да провежда по-ефективни военни операции, но все пак окончателното решение за това каква помощ ще предостави Америка и за каква цел, това трябва да бъде взето във Вашингтон, а не в Киев.”

По същото време Дойче веле оповести, че сред доставените от Германия на Украйна оръжия са 3000 противотанкови снаряди, 100 000 ръчни гранати, 2700 зенитни оръдия, 500 зенитни ракети тип Стингър, 100 картечници и 16 милиона патрона. Капка в морето! Освен това Германия е изпратила и 23 000 каски, 178 военни коли, 1200 болнични легла, оборудване за полева болница и много други помощни средства.

Според рационална украинска гледна точка, по-леките оръжия и механизираните войски са останали на заден план. Киев остро се нуждае от мощен огън, най-вече от полеви оръдия, и от системи за ПРО (противоракетна отбрана) с голям обсег.

Позицията на Украйна е: колкото повече своевременно оръжие получи тя от Запада, толкова по-бързо ще изгони руснаците и войната ще приключи. Дали? Категориите „необходимо” и „достатъчно” дори не са близки по смисъл.

Пак през този юни правителството в Киев оповести какво ще му трябва, за да противостои на Русия. В списъка с желания са включени 500 танка, 1000 гаубици, 300 многоцевни минометни системи. Много ли е? Не, нали! Отделно трябват множество американски ЗРК Patriot и израелски противоракетен „Железен купол”. Киев вече с горчивина научи, че няма да получи големи разузнавателни дронове като Predator или Global Hawk.

Руската армия получава всичко според нуждите си. Но на украинската дават като милостиня кой от каквото иска да се отърве. А когато не след много време складовете на страните от НАТО бъдат докрай изпразнени от ненужно старо въоръжение и техника, какво ще последва? Техните военни предприятия ще започнат производство специално за Украйна? Да бе!

Германия, Нидерландия, Италия и Великобритания вече обявиха, че нямат какво повече да изпратят на берящата душа Украйна. Те не можели да си позволят ново производство: щяло да отнеме година, а и откъде да намерят не планирани милиони... Пък и енергийната криза в Европа заплашва да премине в обща икономическа.

Първо еретично съждение: Войната в Украйна не просто оголи, а буквално взриви мита за западното единство и солидарност. Всяка страна се грижи преди всичко за своя интерес. Интернационализмът умря заедно с Варшавския договор. За страните от НАТО мускетарският девиз „Един за всички, всички за един!” вече е архаичен и дори жалък.

Така победа Украйна не може да постигне! Накрая повече от сигурно е, че обезкръвена ще се окаже украинската армия, а не руската.

Второ еретично съждение: Получаването „на парче” морално и физически старо въоръжение и техника, дори в по-големи количества, само удължава агонията на Украйна и, колкото и да изглежда парадоксално, увеличава нейните загуби. Полша обяви, че дарява на Киев 200 излишни танка, които до един ще бъдат унищожени и то заедно с екипажите – ето ги и новите жертви.

Украинската армия има боен хъс, но за да победи, тя трябва да има превес над руската преди всичко в тежките въоръжения. Ако на Зеленски не бъдат изпълнени всичките заявки, може би е по-добре в Киев насред Майдана да се вдигне бялото знаме на поражението, за да бъдат спестени още хиляди жертви.

Трето еретично съждение: Може да изглежда парадоксално, но вина за многото жертви в Украйна носят и не малко медии. Не става дума за украински и руски, които е нормално да защитават страните си. Става дума за западни медии, които отразяваха тенденциозно  бойните действия и формираха в страните си не адекватно обществено мнение. Те превъзнасяха мижави победи на украинските войници, които бяха за тях едва ли не белоснежни ангели или дори шестокрили серафими с кевларени каски и бронежилетки. По този начин тези медии притискаха своите правителства да бъдат още по-щедри в даването на милостиня. Не би! Това също само увеличава жертвите на Украйна.

Италианският журналист Джорджо Бианки с факти развенча версията на западните медии за военните престъпления на Русия в Буча, като я нарече луда и фиктивна. Но тя така допадна на някои български медии, че после те отведнъж изобщо млъкнаха за Буча, без да споменават името на Бианки и неговото разследване.

Темата за Буча отиде в небитието, но я замести инцидентът с „руския” ракетен обстрел на претъпканата с хора украинска гара в Краматорск. Първият, който се усъмни в тази версия, беше инспекторът на ООН Скот Ритър – оръжеен експерт и световно известен анализатор. Той доказа, че ракетата е украинска Tochka-U1 при това маркирана с украински серийни номера. Фалшификацията бе извършена, защото същия ден президентът на Европейския съюз Урсула фон дер Лайен пристигна в Киев, за да се срещне с президента Володимир Зеленски. Колко български медии отразиха установените факти от Скот Ритър и колко от тях просто се самоцензурираха?

Още на 6 май руската делегация в ООН публично предостави свои твърдения и свидетелства за жестокости на украинската армия. Колко наши медии отразиха факта?

Например сръбската журналистка Светлана Васович Мекина публикува потресаващ репортаж за военните престъпления на украинската армия, но го препечатаха само две български медии.

Колко български медии се престрашиха да препечатат материала на Newsweek от 3.8.2022 г. „Ukraine Violates War Laws, Endangers Civilians: Amnesty International?” (Украйна нарушава военните закони, застрашава цивилни).

В същата тази публикация се цитира публично оповестен доклад на Аmnesty International, обвиняващ Украйна във военни престъпления по време на продължаващия военен конфликт с нахлуващите руски сили. В частност имало разположени позиции в 22 училища и 5 болници, някои от които логично са ударени от руснаците. Цитат: „Документирахме модел на украинските сили, които излагат цивилни на риск и нарушават законите на войната, когато действат в населени райони“, каза в изявление генералният секретар на Amnesty International Агнес Каламар. „Това, че са в отбранителна позиция, не освобождава украинската армия от спазването на международното хуманитарно право.”

("We have documented a pattern of Ukrainian forces putting civilians at risk and violating the laws of war when they operate in populated areas," Amnesty International Secretary General Agnès Callamard said in a statement. "Being in a defensive position does not exempt the Ukrainian military from respecting international humanitarian law.")

Западните държави не могат да дадат на Украйна гаранции дори за след войната, които включват използването на военни средства за гарантиране на сигурността й, заяви германският външен министър Аналена Бербок, (Der Spigel, 8 юли). Според нея в това отношение Западът всъщност не може да направи нищо за Киев.

Още една илюстрация: Група от западни държави и Япония, които се срещнаха в Г-7, обещаха да гарантират сигурността на Украйна след края на военните действия. Как? Когато журналисти попитаха германския канцлер Олаф Шолц за какви гаранции говори, той само се усмихна. Неговият отговор не е просто срам и позор, той е престъпление!

Не е съвсем далновидно журналистът твърдо и категорично да си избере зад коя от воюващите страни да застане. Така той губи свободата си. Всяко премълчаване на неудобни факти води до тяхното мултиплициране на бойното поле. За войната в Украйна издържа всякаква критика единствено позицията да се застане против самата война, против жестокостта и насилието. На фронта няма ангели! Там властва жестокият закон „Убий, за да оцелееш!” Това означава да се пише цялата истина и за двете воюващи страни без автоцензура. Това е един от пътищата човечеството да изхвърли войните като жесток атрибут на политиката.