Третата версия на ООН  ще бъде без някои от страните постоянни членки на Съвета за сигурност днес

Георги Караславов

Реформата на ООН е много стара тема. Увеличаването на броя на държавите постоянни членки в Съвета за сигурност предполага и увеличаване на броя на страните непостоянни членки на Съвета за сигурност.

Желание за постоянни членки в СС са изразили освен Турция и Германия, изразили са и Япония, Бразилия, Аржентина, Индия, Саудитска Арабия и още няколко държави.

ООН е създадена в друга международна среда и днес е остаряла като система (формирана е преди 77 г.) и в новата конфигурация на международните отношения е почти безгласна буква.

В последните 20 години е със затихващи функции и реформата става все по-наложителна.

Ако се направи аналогия с Обществото на народите, което се появява със следвоенното уреждане на света с мирните договори в Париж 1919 след "Голямата война", можем да забележим сходни процеси. ОН има невероятен успех до идването на Хитлер, като се приемат много международноправни норми, които залягат в съвремеенното международно право, но скоро след това още през 1936 г. започна да губи влияние заради противоречията между основните страни, стига се до напускане, изключване, проблеми с бюджета, и т.н., и не успява да предотврати избухването на новата световна война.

ООН се появява като продукт на следвоенното уреждане на света след Втората световна война и в първите си години бележи също големи успехи в уреждането на международните отношения, правата на човека, търговията, социалните и икономически права, морското право, контрол върху въоръженията, борбата с глада и ограмотяване на населението и още много други сфери, които позволиха да се радваме на един дълъг период на мир и относителен просперитет.

Напоследък, от 20-25 години се забелязват все по-обезпокоителни пукнатини в ООН и нарастване на конфронтацията между основните велики сили, постоянните членки в СС. ООН губи авторитета, с който се е ползваше преди, губи почва и се оказва безсилна да се справи с основното си предназначение – да запазва мира и международната сигурност, да овладява регионалните конфликти, които лесно могат да ескалират в световни. Все по-често тези решения са в ръцете на суперсилите, които се намесват пряко. Появиха се отново стари конфликти, които тлееха, други предстоят да се възпламенят. Но изникнаха и нови проблеми, неочаквани и много обезпокоителни - бързата промяна на климата, изхранването на човека, питейната вода, появата на нови вируси и патогени като резултат от нарушеното равновесие в природата, международния тероризъм и екстремизъм - войнствения ислям се превръща в реална опасност за световния мир, появата на неонацизма и превръщането му в държавна политика, атентати срещу паметта и историята и др.

Търсенето и вплитането на търговския и неолиберален интерес в политическите отношения се стигна до там, да се искат компенсации от Китай, Германия, Русия и т.н. за нанесените вреди от близко минало, коронавирус... Стига се до пряко заплашване и намеса във вътрешните работи на страни, включително и в Европа, трети предявяват открито желание за ревизия на граници и териториални води... Разгарянето на търговски войни между суперсилите, постепенното засмукване на други държави в тази война на едностранно налагане на санкции, които санкции няма как да минат при други условия в СС и пр. Предислокация на войски и въоръжения, чести военни маневри и демонстрация на сила, дори нанасяне на ограничени военни удари... Свидетели сме на крайна мярка – денонсираха се ключови договори от страна на САЩ, които договори, постигнати в продължение на десетилетия, крепяха мирът и контролираха въоръженията през последните 77 г. Стигна се до постепенно излизане на САЩ, при Тръмп, от някои организации от системата на ООН - СЗО и ЮНЕСКО, както и намаляване на субсидията, или обвързването й с неприемливи и едностранни условия, в интерес на САЩ. Налице е една спирала на конфронтация и нарастване на несигурността в света.

Когато се задейства спиралата на конфронтация, се засмукват много области на сътрудничество, както и се привличат и държави, които се впрягат в машината на противопоставяне. Крайният резултат ще е... е, човечеството го е виждало не е един път. Но този път на карта е физическото оцеляване не само на човечеството, но и на живота на планетата. В момента са обособени 2-3 блока от държави, които предстоят да се консолидират. Това ме кара да мисля, че третата версия на ООН (ОООН ) ще бъде без някои от страните постоянни членки на СС днес, които няма да съществуват физически, а светът ще е тотално различен както политически, така и икономически от този, който познаваме днес.

Дано греша.

София, 14 октомври 2022