Пътеводител за България

Борислав Георгиев

„България търгува с всички. Но се случва и обратното – всички да търгуват с България“

Тази диагноза на Райко Алексиев от 1933 е в сила и днес. Числата за обвързаността ни в и с ЕС, с ОИСР, в и със СТО потвърждават едновременно и нашето развитие и нашата зависимост (постоянното милиардно отрицателно салдо). Трудно може да се намери причинно-следствена връзка за последните десетилетия с действия или бездействия на българската администрация или броя на българските министерства и/или агенции, която освен че усвоява средства твърди че „управлява“. Един факт - при нарушен външен интерес бързо се случват закуски, обеди и коктейли с домакинство на двустранните търговски камари и масовото и постоянно участие на отговорни български ръководители и присъствието на чуждия посланик. Българските министри доста рядко „закусват, обядват и вечерят“ с българските работодателски организации. Прилагам таблицата с числата за стокообмена:

Българската икономика се развива в значителна степен. Българската интеграция в ЕС е водещата и определяща за това развитие причина, но при износ на суровини, стоки с малка степен на преработка, силно ограничена печалба и ишлеме и устойчиво милиардно отрицателно салдо на стокообмена. Друга причина за износа е и не българската собственост на българските юридически лица-водещи износители. Износът на стоките със съществено икономическо значение е съставен от няколко групи:

Водещите постоянни позиции в българския износ са рафинираната катодна мед и пшеницата. Рафинираната катодна мед надхвърля средногодишен износ повече от 1 милиард евро и за полугодието  на 2022 - близо 824 милиона евро. Има и други стоки - велосипедите с помощно ел. задвижване (по стандарта БДС/ EN 15194 ВПЕЗ) – нов продукт след 2017 г. достигат 327 милиона евро износ за 2021 година, а за полугодието на 2022 близо 190 милиона евро. Ефективността при вело производството, измервана чрез разликата между стойността на износа на велосипеди и вноса на части и окомплектовка е между 25 % и 30 % от общата стойност на износа.

Общо водещите стоки формиращи съществената част на износа са 35 позиции по комбинираната номенклатура на ЕС са със средногодишен износ между 100 и 730 милиона евро с общ дял от близо 38%. Като добавим към тях други стоки достигаме 85 броя с общ дял от 50 % от износа в евро в диапазона 44 -731 милиона. Допълвайки тези две групи до 575 позиции със средногодишен дял на износа между 7 и 731 милиона евро се формира дял с натрупване от 80 %  от българския износ.

В тези групи - при 50 позиции имат значителен растеж, а при 4 броя има силно намаляване. Пример - седалки за МПС от митнически код 94012000 (произвеждани в България след значителна чужда инвестиция) започва с износ за 2012 г. повече от 32 милиона евро като достига повече от 87 милиона евро за 2016 г. и силно намалява за 2020 и 2021 на близо 3 милиона евро, а  за полугодието на 2022 под 2 милиона евро. Всичко това обратно на световното търсене, вероятно заради особености на българска общинска и национална среда за бизнес.

България в Еврозоната днес? При тези числа за отрицателното салдо на стокообмена, остро стои въпроса кой и как ще изразходва/ „усвоява“ милиардите от освободения резерв след влизане в еврозоната. Заклинанията за спешност и необратимост на еврозоната звучат като песента за „хотел Калифорния“ (както сполучливо се изрази български финансист)? В този процес нещо не просто не се показва и недоизказва, а се маскира с ангажименти. Основен аргумент за спешността била българската полза от евтини заеми (теоретично вярно, но евтините пари не са синоним на развитие в и за България днес)? Не се чуват ясно гласовете на доц. Григор Сарийски, Мартин Заимов, Янис Варуфакис по темата? Без наличието поне на признаци за устойчиво намаляваме отрицателно салдо няма полза за България да се бърза.

Водещи експортни предприятия и ДКК - при липса на национална доктрина, груповите интереси посягат на водещи експортни предприятия на България. НС прие  преди години забранителен списък за приватизация на стратегически български предприятия. След това изпълзяха различни групови интереси и администрацията на основата на този списък създаде държавната консолидационна компания (ДКК). Така се застана на входа и на изхода на тези предприятия и последва „приватизация“ на печалбата и „национализация“ на загубите и проблемите. Някои факти - ръководителите на ВМЗ-Сопот и Кинтекс (водещи фирми от ДКК) започнаха да се сменят почти месечно в сектор спечелил доверието на външни партньори от десетилетия.  ВЕКОВНИЯТ български опит и световна позиция на ХАМУРИРАНОТО българско розово масло, гарантирано с червения восъчен печат на лабораторията “Българска роза” беше унищожен, чрез вливането й в структура за сертификация, заедно с виното и спирта?

Достъпност и сравнимост на българските външнотърговски данни. През последните години това става със закъснение от месеци,  докато за водещите икономики в света – САЩ, Германия, Турция  са налични в рамките на 30 дни. Не се използва огледалната статистика - сравнението на българските числа, например за износа и вноса на енерго ресурсите с тези от нашите партньори. Средногодишно, последните години България заплаща на РФ 1,2 милиарди лева, за 2021 близо 2,2 милиарда лева в повече от това което са руските данни за вноса на руски природен газ  у нас? За последните десет години средногодишно отрицателната огледална разлика при вноса на нефт е  1,7 милиарда лева с РФ, като 2021 г. е 900 милиона лева? Много трудно се постига развитие и/ или устойчивост без своевременни данни и сравняване с огледалните данни на нашите партньори.

Енерго ресурсите - България е с най-малък отрицателен баланс на Балканите при вноса на енерго ресурси, но с най голям дял на стойността на вноса на природен газ. Затова стратегическото решение е не просто диверсификация, а намаляване на дела на вноса на природния газ. Възможно решение е увеличаване на производството на ел. енергия. От десетилетия сме нетен (включително след приспадане на десетките милиони евро, каквато е стойността на внасяните касети гориво за АЕЦ) износител на електричество в диапазона 7,7 хиляди - 12,5 хиляди Гига ват часа годишно, а за полугодието на 2022 - 3,5 хиляди Гига ват часа. За полугодието на 2022 пропуснатата  полза от източника годишно на 422 Гига ват часа – ПАВЕЦ Чаира е 42 милиона евро (тази сума е два пъти повече от разходите по общия годишен бюджет на Министерството на енергетиката)! Бяга се от сътрудничество и диалог с главния конструктор на централата, заради „евтини“ по български обществени поръчки. Резултатът е  неработеща централа и устойчиви загуби с години. Администрацията сега превключва на RePower - финансирания от Брюксел план за батерии (с капацитет 70 по малък от този на ПАВЕЦА Чаира) по плана за възстановяване и устойчивост!?!

Износът на пшеница от България за полугодието на 2022 г. е на стойност 844 милиона евро (това е стойност равна и по-голяма от целия годишен български износ поотделно за всяка от 2018, 2019, 2020 г.). В натура за полугодието това са 2,5 милиона тона пшеница. Пазари на българската пшеница са основни световни доставчици на природен газ. След като българския бюджет подпомага зърнопроизводителите, то има основание да се направят опити за преговори за доставка на природен газ от тези чужди доставчици – купувачи на българската пшеница.

Зеленчукопроизводство – най-кратко може да бъде описано с показателя ДБ (съотношение на внасяните тонове домати и банани). Световните числа за  внос на домати (от мтп 0702) и банани (от мтп 0803) в тона, средногодишно до 2020 включително, в България са внос на близо 81 хиляди тона домати и малко повече от 57 хил. тона банани което дава индекс 1.41  - безспорен водач на Балканите !?!. За Румъния числото е 0.4, Сърбия – 0.41, Северна Македония – 0.21, Гърция 0.1, Хърватия – 0.19, Турция 0.01, Германия е 0,55, САЩ – 0,36, Китай – 0,00, РФ – 0,35. За полугодието на 2022 г. България е с показател 1,42, Турция–0,01, Гърция- 0,08, Румъния- 0,40 и Сърбия с 0,41. България е „отличникът“ и внася много повече тонове домати, отколкото тонове банани? Това е резултатът на националното и устойчивото самоунищожаване през последните десетилетия на българското зеленчукопроизводство като мащаб, сортова структура, качество.

Млечните продукти - вносът на сухо мляко (от мтпп 040210) в тона в България за 2019 и полугодието на 2022  е в диапазона от 62 до 97 % от сумарния внос на сухо мляко в тона на Сърбия, Румъния, Гърция и Швейцария взети заедно. Какви  български сирена, кашкавали, кисело мляко консумираме/ изнасяме при основателното предположение на база тези числа за съществено съдържание на вносно сухо мляко?

Тютюна и цигарите – българският износ в тона за последните 10 години, включително полугодието на 2022 устойчиво намалява. За тютюна 2 пъти, а за цигарите 5 пъти при стабилна световна конюнктура.

Само тези показатели в НАТУРА са достатъчен филтър за тоновете хартия с различните визии, стратегии, програми с които ни заливат. Ако целта е българската стабилност и развитие трябва да се спре подхода „Разруши къща, направи колиба“.

София, 16 ноември 2022                                                           Борислав Георгиев