Анкети

Необходима ли ни е Външнополитическа стратегия
 

Кой е онлайн

В момента има 27 посетителя в сайта
СЪОБЩЕНИЕ на УС на БДД относно издадена книга
Автор Експерт   
Сряда, 23 Ноември 2022 19:25

СЪОБЩЕНИЕ

на УС на БДД относно издадена книга

Българското дипломатическо дружество информира, че излезе от печат поредната книга с анализи от негови членове под заглавие „ВОЙНАТА И ДИПЛОМАЦИЯТА“ на издателство „Изток–Запад“.

„Накъде отива светът?“ и „Накъде отива Европа?“ – тези въпроси бяха поставени от водещи български дипломати в предишните две публикации на Българското дипломатическо дружество. Отговорът бе колкото бърз, толкова и отчайващо еднозначен: към война.

И войната, и дипломацията са инструменти на политиката. Днес международният политически компас сочи „война“. А на дипломацията е възложено да аргументира защо войната трябва да продължи, а не да намери пътя към нейното прекратяване. Но тезата „към мир чрез война“ води единствено до жертви, разрушения и омраза. Именно затова настоящият сборник си поставя нелеката задача не да реабилитира дипломацията, а да обоснове възможността за политика, алтернативна на войната.

Основните раздели в книгата са:

-РАЖДАНЕТО НА НОВ СВЕТОВЕН РЕД,

-ВОЙНА ИЛИ ВОЕННА ОПЕРАЦИЯ. МЕЖДУНАРОДНИ ИГРАЧИ,

-ОСНОВНИТЕ РИСКОВЕ, КОМУНИКАЦИИ В КРИЗИ И ПОСЛЕДСТВИЯ,

-БЪЛГАРИЯ И ВОЙНАТА

В горните раздели са представени 16 авторски материала.

Авторите са дългогодишни дипломати с богат опит на министри, заместник министри, посланици, съветници на премиери, началник–кабинети на президенти и на министри, медийно познати като коментатори, голяма част от тях с научни степени от доктор до професор.

 

Книгата може да бъде закупена от издателството „Изток–Запад“  /iztok-zapad.eu/ с доставка до адрес. Книжарницата на издателството Изток–Запад на ул. Искър №5 срещу операта. / телефон 0888 465 635 / Цена: 19 лв. Книгата вече може да се намери и в мрежата на големите книжарници, Сиела, Хеликон и др.

 

СЪДЪРЖАНИЕ НА КНИГАТА

ВОЙНАТА

И

ДИПЛОМАЦИЯТА

 

Под общата редакция на

Андрей Караславов

Любомир Кючуков

Симеон Николов

 

Предговор

Филип Боков ................................................................................................7

 

ПЪРВА ЧАСТ.

РАЖДАНЕТО НА НОВ СВЕТОВЕН РЕД

Новият световен безпорядък – свят без дипломация?

д-р Любомир Кючуков .............................................................................. 15

Международното право в началото на XXI в. – реалност или фикция

(отвъд политически коректното)

Андрей Караславов .................................................................................. 32

Дипломацията и геополитиката в светлината на войната в Украйна

Валентин Радомирски .............................................................................. 43

 

ВТОРА ЧАСТ.

ВОЙНА ИЛИ ВОЕННА ОПЕРАЦИЯ. ОСНОВНИТЕ

МЕЖДУНАРОДНИ ИГРАЧИ

Съвременните предизвикателства пред ООН

за предотвратяването на конфликти

д-р Златко Барс-Димитров ...................................................................... 61

Обща ли е външната политика на Европейския съюз

Бисерка Бенишева .....................................................................................75

Ролята на САЩ във войната в Украйна

Веселин Вълчев ..........................................................................................91

Регионални конфликти в глобалния свят.

Перспективата на Китай в руско-украинската криза

Григор Порожанов ....................................................................................115

Quo vadis Германия

Андрей Караславов ...................................................................................124

 

ТРЕТА ЧАСТ.

РИСКОВЕ, КОМУНИКАЦИИ В КРИЗИ И ПОСЛЕДСТВИЯ

Ядрените заплахи и дипломацията срещу милитаризирането

на бъдещето

Симеон Николов .........................................................................................137

Икономика на санкциите

Ивайло Калфин ...........................................................................................156

Рискове, комуникации в кризи и последствия.

Журналистиката и войната

Мариана Бояджиева ....................................................................................173

Войната, културата, дипломацията

Христо Георгиев ..........................................................................................177

 

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ.

БЪЛГАРИЯ И ВОЙНАТА

Променящият се свят променя и дипломацията.

Тревоги за България

Проф. д-р Динко Динков ..........................................................................189

Може ли да има български национални интереси

в условията на глобална и регионална несигурност?

Чавдар Минчев, доц. д-р Николай Цонков ............................................ 206

Енергийната криза – причина или следствие от войната?

Енергийната дипломация на България

Д-р Любомир Денчев ................................................................................224

„Нова Европа“ за прокси войната в Украйна.

И България

д-р Огнян Гърков .......................................................................................236

За авторите ..................................................................................................253

 

ПРЕДГОВОР

 

Пиша тези редове в деня, когато президентът на Русия обяви частична мобилизация във връзка с войната в Украйна. За човек от моето поколение, което в продължение на 77 години след края на Втората световна беше благословено да живее в мир и да не познава войната, да вижда нейното приближаване към нашите граници едва ли може да породи по-малко тягостни чувства.

Победата над фашизма през 1945 г. и създаването на ООН, въпреки надеждите, които ѝ се възлагаха, не отмениха войните и те периодично бушуваха в един или друг района на света, но някак си се възприемаха отдалечено. Репортажите по телевизията от войните във Виетнам, Афганистан, Либия или Ирак ги превръщаха в далечни  рутинни събития.

Сега е друго. Подобно на периода преди началото на Първата световна война светът изглежда като в полусън и се движи към конфликт, който този път има потенциал не само да унищожи милиони, но и изобщо да заличи човечеството. И няма сили, които да се противопоставят. Никой не говори за мир. Антивоенните движения останаха като някаква историческа екзотика някъде в 1970-те и 1980-те години.

С ескалирането на конфликта в Украйна войната наближава нашия праг. Черноморският район се милитаризира. Членове сме на военно-политическа организация, която си е поставила за цел да противостои на Русия с всички възможни средства. Имаме съюзнически ангажименти. В страната ни са разположени чужди войски и бази, каквито нямаше по време на членството ни в Организацията на Варшавския договор. При евентуална ескалация на ситуацията всичко това ни превръща, както биха казали военните, в „легитимна военна цел“, независимо дали сме русофили или русофоби.

И днес не може да има по-голямо разочарование при спомена за надеждите отпреди 30 години, с които беше съпроводено падането на желязната завеса и очакването, че светът ще се избави от кошмара на войната.

Какво се случи? Дали надеждите не бяха илюзорни? Дали войната и противопоставянето не са естественото състояние на международната система?

Какво е мястото на дипломацията в съвременния свят, който стана все по-хаотичен след разпада на блоковото противопоставяне. Може ли тя да предотврати войната? Тя може да функционира в условия, когато протагонистите са склонни да се слушат един-други, да отчитат взаимните си интереси.  В противен случай, както става почти изключително през последните десетилетия, тя се свежда само до санкции и заплахи.

На тези и подобни въпроси се опитва да даде отговор настоящият сборник от текстове, подготвени от специалисти с утвърдени биографии в областта на международните отношения, с богат политически, практически и научен опит. В отделните статии понякога има различаващи се мнения. Не би могло да бъде иначе, тъй като те са писани от свободни хора, които не се ръководят непременно от доминиращия в момента или от някакъв друг политически и идеологически наратив. Ръководели са се единствено от собственото си виждане. Това, което обединява авторите, е членството им в Българското дипломатическо дружество и натрупаните дългогодишни познания в областта на международните отношения при различни обществено-политически системи. Много от тях често са по-скептични, но и по-аналитични, по-трудно се поддават на клишета. Както казва народната поговорка: „видели са и две, и двеста“.

Когато преди 30 години след разпада на СССР Франсис Фукуяма провъзгласи „края на историята“, той беше възприет като непререкаем пророк. От днешна гледна точка обаче той изглежда като един забързан апологет на победилата система, който принесе научната добросъвестност в жертва на тогавашната мода. (Трябва да се признае, че впоследствие той се отказа от основните тези на нашумялата си тогава книга). Защото изминалите години показаха, че историята никога не свършва, че тя има обективното свойство да се развива под въздействието на сили извън човешките желания. А днес историята се развива направо скокообразно. Друг е въпросът в каква посока. Все по-нисък в днешния хаотичен свят става прагът на използване на ядрени оръжия. Прибягването към тях все по-често сериозно се обсъжда от много политици. Настъпващите пред очите ни тектонични промени, които са бременни повече от когато и да било със заплахата от ядрена война, заплашват реално да предизвикат края на човечеството, а с това и на неговата история. Но това няма да бъде в смисъла, който навремето влагаше Фукуяма.

До края на миналия век западната политическа мисъл налагаше тезата, че единствено капитализмът във вида, в който съществува в съвременният Запад, или т. нар. „либерална демокрация“, може да осигури прогреса на човечеството в икономическо и социално отношение. Разпадът на Съветския съюз изглежда потвърди тази теза. Но както става обикновено, нещата се оказаха по-сложни.

„Американският век“ се оказа прекалено краткотраен.

Развитието на Китай в края на миналия и особено в началото на настоящия век категорично постави под съмнение универсалността на западното обществено устройство. Русия, която през последното десетилетие на XX век беше в състояние на полуразпад, преодоля кризата и започва да се възстановява по-бързо отколкото се предричаше, поради благоприятната конюнктура на световния енергиен пазар. И проблемът не е само и не толкова в бурното икономическото развитие на Китай и изправянето на Русия, а във факта, че западният свят след краткия период на безразделно господство на международното поле в последното десетилетие на XX век  престана да бъде безалтернативен и е все по-застрашен да загуби световното лидерство. Впрочем, така се обяснява и войната на НАТО в Югославия, която отприщи много процеси впоследствие. Западът не можеше да допусне Югославия за остане единствената „комунистическа“ страна в Европа и я бомбардира. За оправдание бяха изобретени термините „хуманитарна интервенция“ и постоянната мантра от последните десетилетия „ред, основан на правила“, с които беше заместен Уставът на ООН. Безсмислено е да се пита кой определяше правилата.

Такова развитие на света и перспективата да загуби доминиращата си позиция  силно безпокои политическия елит на САЩ и Запада. Постоянният натиск върху Русия чрез разширяването на НАТО и непровокираното изостряне на отношенията с Китай през последните три-четири години е мотивирано от подобни опасения. Нещо повече – този елит пренебрегва здравия разум и отваря фронт едновременно срещу Русия и Китай, тласкайки ги една друга в обятията си.  Подобно е положението на Европа. Бидейки членове на Европейския съюз, ние естествено сме европоцентристи и смятаме, че най-важните неща се случват на нашия континент,  но от гледна точка на останалия свят Европа става все по-малко релевантна и амбициозните програми от началото на века изглежда не издържат проверката на а времето.

Развитието след края на студената война разкри и една друга „тайна“. То показа, че противно на твърденията, борбата между Изтока и Запада винаги е била мотивирана не от идеологията, а от геополитиката. Публично главната претенция на Запада беше насочена срещу идеологията на комунизма с неговия стремеж към световно господство. Комунизмът в Съветския съюз изчезна, изчезна и самият Съветски съюз, но демонизирането на Русия се запази и дори стигна интензивност, невиждана по времето на СССР. Оказа се, че не комунизмът е бил основният проблем. Двойният стандарт е очевиден и в отношението към Китай. Когато в края на XX век, за да го противопостави на Русия, Западът наливаше милиарди в неговата икономика, без да се интересува кой всъщност го управлява, сега, когато Китай е на прага да стане първа световна сила, изведнъж започнаха да се появяват укори, че там управлявала Китайската комунистическа партия.

За пръв път от края на Първата световна война към хегемона САЩ е отправено предизвикателство. А, както е известно, хегемонът никога не слиза от пиедестала по свое желание: кандидатите да заемат мястото му чакат в подножието. Това противоборство е и най-важната причина за днешната опасна нестабилност в света.

Много важна роля в тези процеси играят медиите и социалните мрежи, за съжаление по-често отрицателна. Те на практика изоставиха претенцията си да бъдат независими и да информират (макар че все още се самоназовават като такива) и заемат все по-откровено пристрастни и необективни позиции, превръщат се от информатори в пропагандисти. И това се отнася не само до международните дела – демонизирането на Русия и Путин, на Китай, нетърпимостта към всяко мнение, различно от държавния наратив и утвърдената пропаганда е ежедневие. Веднага следва клеймото „подлога“ на Путин или на Китай. При това тези тенденции са проникнали и във вътрешния дневен ред – организират се цели кампании, неудобните събития или се премълчават напълно или манипулативно се изкривяват. Примерите са безброй: „участието“ на Русия в избирането на Тръмп, корупционните схеми на сина на президента Байдън в Украйна, „животът на черните има значение“, натискът на организациите на хората с нетрадиционна сексуална ориентация и пр. Едва ли някой би се осмелил да предположи, когато е писана книгата на Джордж Оруел „1984“, че така ще изглежда западният свят през 20-те години на XXI век. Тези промени в медийната среда не дават възможност за воденето на смислен обществен дебат.

Никоя от кризите през последните години обаче не може да се сравни по своята опасност и потенциала ѝ да предизвика ядрена война с войната в Украйна. Единодушно е мнението, че светът е изправен пред най-опасния момент в след Карибската криза от 1962 г. На линията на съприкосновение в Украйна са изправени една срещу друга Русия и неформално - НАТО. Западът разглежда Украйна като фактически член на НАТО (единственото изключение е невъзможността да се приложи чл. 5 на Вашингтонския договор, което изключва участието на натовски войски). На формални основания Русия безспорно е агресор. Но САЩ и Западът положиха всички възможни усилия да я въвлекат в тази война. Те просто не ѝ оставиха избор. Не е изключено именно подобни съображения да са послужили като мотивация на Русия, за да започне войната сега. Тя разглежда настаняването на НАТО в Украйна като екзистенциална заплаха. След приемането на Украйна в НАТО, което според Русия беше неизбежно, от нейна гледна точка вече би било късно да се предприеме каквото и да било.

Ходът на войната досега не дава никакви основания за оптимизъм. Проблематично е доколко анализът на Русия при започването на военните действия е бил верен. Намерението беше да се предотврати членството на Украйна в НАТО, но вместо това Швеция и Финландия станаха членове. Вероятно е, очакванията да се били за триумфален марш през рускоезичните територии, който не се материализира. Украйна оказва ожесточена съпротива и войната изглежда се затяга и може да продължи години. Това означава, че ескалация е много вероятна, а това за България е много лоша новина..

Позицията на западните страни е ясна – подкрепа на Украйна с всички средства: пари, оръжия, съветници, доброволци, медии, международна солидарност с крайна цел победа или най-малко - обезкръвяването на Русия. Не е ясно обаче към какво се стреми Русия и какво ще сметне за победа в този конфликт. В отцепилите се Луганска и Донецка републики и в две от завоюваните области на Украйна се провеждат референдуми, вследствие на което тези територии да бъдат анексирани. Украйна ще бъде лишена от значителна част от икономическия си потенциал и излаза си на море. Малко е вероятно анексията да бъде призната международно през следващите десетилетия, дори от държави, приятелски настроени към Русия. Каква ще бъде съдбата на остатъка от Украйна и изобщо ще съществува ли като държава? Няма ли това, което остане от Украйна, да се превърне в още по-яростен плацдарм срещу Русия?

Няма съмнение, че тази война променя познатия ни свят толкова дълбоко, че днес дори е трудно да се предвиди бъдещето. Във всеки случай е сигурно, че Русия напуска Европа задълго с всички произтичащи и за двете последствия.

Засега войната надделява над дипломацията. Предстои да видим за колко дълго.

Филип Боков