Работата на дипломатите е важна за сигурността, суверенитета и имиджа – не ги оставяйте да мизерстват

Георги Милков

След 25 години професионално общуване с Министерството на външните работи, имам повече приятели дипломати, отколкото журналисти. Заедно сме били и в ужасно трудни, и в радващи сърцето моменти. По много причини дипломатическата служба на България ми е скъпа. Затова случващото се там ме вълнува.

Започналата първа в историята дипломатическа стачка смути мнозина. Включително и хора от службата. Дали е редно, това ли е правилният начин, сега ли е точният момент? Защо да се спират заверките и консулските услуги на гражданите, не може ли дипломатите да стачкуват като например спрат да пишат опорни точки и становища за политическото ръководство на страната? И още стотици подобни въпроси.

Но както всички знаете, политическото ръководство на държавата се влияе само от обществен натиск, а не от липса на опорни точки и справки. Колкото повече обществен натиск, толкова по-голям шанс да се реши даден проблем. А проблемът във Външно е като огромен цирей, който е набирал много дълго време.

Хората често смятат дипломатите за надути лентяи, които с държавни пари живеят царски в чужбина и рядко са склонни да помагат на сънародниците си зад граница. Още по-често сме свикнали да възприемаме външната политика на страната само като едно консулско гише. И толкоз! Но именно този крив образ и отделни лоши примери от дипломатическата практика са в услуга на безцеремонното неглижиране на работата на Министерството на външните работи през годините.

Днес средната работна заплата там е 1400 лв. чисто. Най-ниско платеното министерство в страната. А изискванията са най-високи. Магистърска степен, поне два чужди езика, работи се с класифицирана информация...

Въпросът е как хората да разберат, че работата на дипломатите е важна за националната сигурност, за суверенитета и имиджа на страната и затова не могат да бъдат изоставени да мизерстват. Мога само да симпатизирам на тези млади хора, които са решили да се борят не само с предразсъдъците на обществото и създадения крив образ на дипломата, но и със собствената си система, която с времето се е самооплела в безумни вътрешни наредби.

Да ти намалят мижавата заплата в левове, когато заминаваш на мандат, и да те осигуряват за пенсия точно върху тия още по-мижави пари?! Или пък да ти дават 240 лв на година за "представително облекло", но трябва да върнеш част от тази сума, ако в рамките на годината заминеш в чужбина?! А най-накрая, като отидеш на бленувания мандат зад граница, да установиш, че с "големите пари" в долари или евро, които получаваш, можеш спокойно да се запишеш за социални помощи в приемащата страна, защото си под прага на нормалния живот. За здравни осигуровки няма да споменавам. Чудя се на всички дипломати, как са търпели толкова? Това е безумно и някой трябваше да го изкрещи на всеослушание.

Във всяка система има изключения, но тук става дума за масовата практика в дипломатическата служба на България. И в тази мъка не са само младите дипломати, а всички от аташето до посланика. Защото проблемите са общи, макар че всеки е свободен да се спасява поединично. Няма как млади хора да дойдат да работят в МВнР при тези условия. А сегашните посланици, като се пенсионират, ще се наложи заради малките си пенсии да се върнат и да доработват като редови служители. И така, докато всичко се изчерпа. Ако не се вземат спешни мерки, след още 25 години съвсем няма да има какво да спасяваме.

Източник