Географията на стокообмена на България

Борислав Георгиев

Разглеждам тези страни, за които България има съществен средно годишен износ и едновременно с това положителен баланс на база световните външнотърговски данни до септември 2022 г.. Добавям държавите, с които имаме значителен отрицателен баланс с десетилетия. Всички те са стратегическите партньори на България.

Таблицата за стокообмена 2018 – 2022 г. е:

България има положително салдо от повече от 200 милиона евро средногодишно в стокообмена за 2017 – 2021 г. със седем държави: Гърция с 11 %, Белгия с 10 %, Германия с 9 %, САЩ – 8 %, Румъния и Обединеното кралство с по 7 % и Франция с 6 %.

За 2021 г. Гърция е на 46 позиция сред вносителите от целия свят. България е на 12 позиция с дял от 3 % на гръцкия пазар. Водещите стоки в българския износ са пшеница, царевица, биодизел, слънчогледово олио, рафинирано олово, стъклен амбалаж, електричество;

Белгия е на 12 място сред вносителите от света. България е на 42 позиция с дял от 0.3 % от белгийския пазар за 2021 г. Безспорното водещо и определящо място заемат българските аноди от нерафинирана мед, следвани от велосипедите и различни други потребителски стоки;

Германия е на 3 та позиция сред вносителите от света. България е на 38 позиция с дял от 0.4 % от немския пазар за 2021 г.. Безспорното водещо и определящо място заема рудния концентрат за добив на злато, българските аноди от нерафинирана мед, велосипедите и различни други части.

На световния пазар номер 1 за 2021 г. – САЩ, България заема 79-та позиция и дял по-малък от 0,00 % с медицински инструменти, слънчоглед, етерични масла, прибори за измерване на налягане, матраци;

Румъния е на 37 позиция сред вносителите от света през 2021 г. България е на 8 позиция с дял от 4.3 % от румънския пазар. Продаваме пръти от желязо и нелегирана стомана, био дизел, електричество, жито, лекарства и други.

В Обединеното кралство - световния номер 7 вносител България е на 66-та позиция с дял от 0.1 % за 2021 г. Изнасяме слънчоглед, медни профили, суровини за парфюмерията, лекарства и други;

Във Франция – световния номер 6 вносител България заема 51-а позиция с 0.2 % дял за 2021 г.. Присъстваме на френския пазар с хидро мотори, лекарства, слънчогледови семена, замразени меса от домашни птици и др.

Петте страни са членки на ЕС, т.е. единния вътрешен пазар. Останалите две САЩ и Обединеното Кралство се предмет на специални отношения с Брюксел. Обединеното Кралство от векове има интереси на Балканите – Турция, България, Северна Македония. Няма признаци за българската търговска политика към тези държави, в допълнение на тази на ЕС-27.

Стокообменът с четири страни формира значителното отрицателно българско салдо. Те са Руската федерация със средногодишна стойност за 2017 – 2021 от почти 2,4 милиарда евро отрицателно салдо, Унгария с 0,68 милиарда евро, Китай с 0,67 милиарда евро, Нидерландия с 0,53 милиарда евро.

РФ е на 22 позиция сред вносителите в света за 2021 г. България е на 56 позиция на руския пазар с дял от 0.2 %. За съжаление има устойчив български парадокс в износа за РФ. Стойността на българския износ за РФ е равен и редица години дори по-малък от стойността на българския износ за Северна Македония за периода 2012 – 2021 г.! От десетилетие основният внос от Руската федерация в България са нефта и природния газ, следвани от алуминия, медта и антрацитните въглища. Вторият устойчив парадокс е огледалната разлика между руските числа за износа за България и българските числа за руския внос. Средногодишно за 2017 – 2021 стойността на огледалната разлика е 1,3 милиарда евро, като България твърди че внася повече с тази разлика, отколкото РФ твърди, че изнася за нас!

Унгария е на 33 позиция сред вносителите в света за 2021 г. България е на 28 позиция с дял от 0,6 % на унгарския пазар. Изнасяме основно биодизел и следват чугунени тръби, части за електротехнически изделия, горива, лекарства, ниско волтови прекъсвачи и др.

Китай е вторият световен пазар за 2021 г. България е на 74 позиция на китайски пазар с дял от 0,1 %. Съществения износ са рафинирани медни катоди и медни концентрати допълвани от слънчогледово кюспе, царевица и слънчоглед и др. Има минимална огледална разлика в стокообмена, но тя е около 6 % средногодишно, която е в рамките на възможната грешка, което не изключва съществени разлики за отделни позиции.

Нидерландия е осмият световен пазар за 2021 г. България е на 59-та позиция на нидерландския пазар с дял от 0,2 %. Съществения български износ e на рапица, следвана от биодизел, слънчоглед, жито и други.

Тук отново двете страни извън ЕС - РФ и Китай са обект на друг вид специална търговската политика на ЕК – Брюксел. Няма информация за някаква дългосрочна  активна българска позиция при формирането на търговската политика на ЕС към тях. Националният български интерес трябва да включва задълбочен българския анализ на стокообмена с тези държави и сравнение например с опита на Гърция, Румъния, Унгария, Финландия, които защитават активно своя интерес в рамките на европейската политика.

Общото между българския износ и за двете групи е неговата енергоемкост и трудоемкост с отделни,  но малки по обем позиции с по-висока добавена стойност.

България е устойчива в ЕС-27 с обвързаност повече от 65 % (при вноса делът на ЕС-27 е повече от 59 % средногодишно. Има една особеност - съществената част от нашия износ се осъществява от български фирми, но чужда собственост. Затова би могло да се каже, че тази интеграция е по-скоро едно добро усвояване на България. Трудно може да се каже, че положителното салдо с тези страни е резултат от градивна българска политика.

Значителното отрицателно салдо и очевадните числа за милиардни огледални разлики в ущърб на България не се анализират. Всякакви външни планове и суми подпомагат или затруднят, но не заменят национална българска стратегия за икономическо развитие. Защо не се разглежда внимателно и/или не се анализира опита на британците, които след десетилетия „брак“ с Брюксел се разделиха с евро потоците. Бившия главен преговарящ за членството на България в ЕС е англичанин и вероятно може да сподели интересни мнения, от които би могло да се поучим. Развитие и устойчивост с послушание и изпълнение, без собствен поглед, не се постига, защото отвън се внасят, често непреднамерено, и кризи.

София 27 декември 2022