ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ И ЕВРОПА ПРЕД ТЕЖКИ ИЗПИТАНИЯ

/Трета част от годишния анализ на БДД „Война“ бе думата на годината“/

Европейският съюз отбеляза 10 години от получаването на Нобеловата награда за мир[1] (10 декември 2012 г.), а Европа и светът се изправиха пред кошмарите от миналото – война на европейска територия, инфлация, енергийна и продоволствена криза, глобална несигурност, икономическа нестабилност.

Остава ли ЕС мирен проект?

Войната в Украйна предизвика сеизмичен трус в международните отношения и ускори разпадането на глобалния консенсус, установен след Втората световна война. Новата динамика отправи предизвикателство към амбицията на Съюза за геополитическо позициониране в един дълбоко конфронтиран свят. Пренареждането на европейските приоритети, рамкирано с Декларацията от Версай (10 март 2022 г.) фокусира усилията на Съюза към справяне с нарастваща нестабилност, заплаха за сигурността и стратегическо съревнование с глобалните играчи. Две седмици след връщането на войната в Европа, срещата на европейските лидери очерта измеренията на действие на Съюза и държавите членки – призив към Русия за прекратяване на военните действия и незабавно и безусловно изтегляне от цялата територия на Украйна; активиране на санкционните режими и въвеждане на ограничителни мерки спрямо Русия[2]; координирана политическа, финансова, материална и хуманитарна помощ за Украйна; предоставяне на Украйна и Молдова статут на  кандидат[3] за членство в ЕС.

По отношение на сигурността, ЕС продължава да разчита на трансатлантическата връзка и на сътрудничеството ЕС-НАТО. Членството в Съюза почти се припокрива с членството в НАТО след кандидатурите за присъединяване на Швеция и Финландия – 23 от 27 държави членки на ЕС[4]. Въпреки, че Съюзът поддържа институционална автономия при вземането на външнополитически решения, членството в НАТО и Г-7[5] на отделни държави членки оказва влияние върху характеристиките на решенията.

Отчитайки спецификата в областта на сигурността и отбраната на някои държави членки, Съюзът насочи усилията към повече и по-добри инвестиции в отбранителната индустрия и иновативните технологии – съществено увеличение на разходите за отбрана и развитие на отбранителни способности в рамките на Съюза, съвместни проекти и съвместни поръчки на отбранителни способности, развитие на пълен набор от способности за военни мисии и операции, включително за кибер-сигурност.

Създаден като икономически проект, Съюзът зачита националния суверенитет и компетенции на държавите членки в областта на външната политика, сигурността и отбраната. Развитието на обща стратегическа култура е в начален стадий, като първа стъпка беше единодушното приемане на Стратегически компас (май 2022 г.) като план за действие до 2030 г. в ситуации на криза, на основата на споделена оценка за стратегическата среда, рисковете и заплахите за сигурността на Съюза и неговите граждани. Изграждането на обща политика за сигурност и отбрана стартира след войните в бивша Югославия, като заявените амбиции впоследствие бавно се материализират в конкретни структури – Европейска агенция по отбрана, Постоянно структурирано сътрудничество, изграждане на капацитет за бързо реагиране[6], приемане на извънбюджетен финансов инструмент за опазване на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност в трети страни (Европейски инструмент за мир), развитие на капацитет за справяне с хибридни и кибер атаки, приемане на стратегия за сигурност и отбрана в космическото пространство.

Адресирайки другите измерения на сигурността – справяне с икономическите последици от пандемията Ковид, енергийна сигурност, намаляване на стратегическите зависимости, Съюзът насочи усилията си към прилагане на Плана за възстановяване и устойчивост, преоценка на сигурността на енергийните доставки, намаляване зависимостта от руски доставки на газ, нефт и въглища (REPowerEU), диверсификация  на доставките и маршрутите, включително чрез използване на LNG, развитие на пазар на водород в Европа, синхронизиране на енергийните мрежи между държавите членки. Справянето с непосредствените предизвикателства на енергийната криза – доставки и цени – доминираше дискусиите на министрите и лидерите на държавите членки предвид влиянието върху издръжката на живота и последиците за гражданите и бизнесите. Поради разликите в националния енергиен микс държавите членки бяха засегнати по различен начин от енергийната криза, но поради общия пазар на електроенергия, повишаването на цените засегна всички и ускори инфлацията.

Геополитическо позициониране в един дълбоко конфронтиран свят

На глобално ниво Съюзът насочи усилията си към укрепване на партньорствата в посока позициите, целите и ценностите, които държавите членки споделят. Гласуването на Резолюциите на ООН относно войната в Украйна, показаха подкрепа на призива към Русия за прекратяване на военните действия[7], подкрепа на призива към държавите членки, ООН и международните организации за непризнаване на анексираните територии[8] и незабавна отмяна на декларациите за анексиране. В резултат на засилена дипломатическа активност, позиции, приети единодушно от държавите членки бяха споделени от мнозинството държави членки на ООН.

Същевременно Съюзът активизира политическия диалог с основни регионални партньори за укрепване на икономическото партньорство и проведе срещи на високо ниво със страните от Централна Азия (Астана, октомври 2022 г.[9]),  Латинска Америка (октомври 2022 г.[10]), АСЕАН (Брюксел, декември 2022 г.[11]). Африка е геополитически приоритет на Съюза като най-близък съсед в Глобалния юг. Декемврийският Европейски съвет проведе стратегическа дискусия по южното съседство, предвид новите предизвикателства и конкуренцията на други глобални актьори. Войната в Украйна доведе до концентрация на дипломатически, военни и хуманитарни усилия по източния фланг и намаляване вниманието към Стратегията  ЕС-Африкански съюз. Гласуванията в ОС на ООН (през март по Резолюцията за заклеймяване на руската агресия, през април по суспендиране членството на Руси в Съвета по правата на човека, през октомври по Резолюцията за анексирането на четири украински региона) показаха разделение на африканските държави по отношение позицията по Украйна. Независимо от предприетите спешни мерки, несъмнено отношенията  ЕС-Африка се нуждаят от нова стратегия през 2023 г.

Европейското политическо пространство

По отношение на Европа, Съюзът лансира платформата Европейска политическа общност (ЕПО) с цел диалог, взаимно изслушване и по-добро разбиране на позициите по въпроси от общ интерес. Учредителната среща[12] (6 октомври 2022 г., Прага с участието на лидерите на 44 държави) адресира две основни теми: мира и сигурността  в Европа и енергийната криза. Срещата, замислена като неформален политически форум, сигнализира опит за обединение на европейците геополитически (участие на държави членки и не-членки на ЕС, както и първо участие на Обединеното кралство в континентална среща), но без амбиция за промяна на европейската архитектура за сигурност. Изключването на Русия и Беларус от участие в срещата целеше да демонстрира тяхната изолираност.  Форумът нямаше амбицията да постигне общо изявление (участниците са с различни позиции по отношенията с Русия и санкциите на ЕС). Успех е фактът, че се учреди, въпреки скептицизма, че се договори регулярност на следващи срещи на Европейската политическа общност – два пъти годишно, като домакинството се ротира между членки и не-членки а ЕС[13]. Проведена беше и четиристранна среща между председателят на Европейския съвет, президента на Франция и президентите на Армения и Азербайджан и договорена гражданска мисия на ЕС по границата между Армения и Азербайджан, за което двете страни се съгласиха да сътрудничат.

Дебатът за бъдещето на ЕС –   отложен, формално приключен

Конференцията за бъдещето на ЕС приключи през май с дълъг списък[14] от предложения на гражданите и изправи Съюза пред предизвикателството как да адресира и скъси разстоянието между гражданите и институциите, които ги представляват. Повечето от предложените мерки, като например разширяването или превръщането на Съюза във военна сила, предполагат по-нататъшен дебат между столиците и промяна на договорите, за което няма нагласа в момента (свикване на конвент и междуправителствена конференция).

Разширяване правомощията на институциите или суверенните права на държавите членки

Изправен пред изпитанията да овладее последствията от глобалните кризи, засягащи начина на живот на европейците – война на европейска територия, енергийна криза, инфлация, икономическа стагнация, задълбочаващи се социални неравенства, нелегална миграция, Съюзът няма готовност да пристъпи към институционална реформа на основополагащите договори. Призивите на председателя на ЕК и на Върховния представител по външна политика за частична реформа и замяна на ветото (суверенно право на държавите членки) в областта на общата външна политика и политика на сигурност с квалифицирано мнозинство не срещат подкрепа от столиците на държавите членки.  Продължителните дискусии по въвеждане на единна ставка на корпоративния данък в съответствие с решенията на Г-7 показаха, че няма нагласа за промяна на единодушието по отношение на данъчната политика.

България и последствията от евентуални промени в договорите

България натрупа опит по баланса на правомощията в правенето на европейска политика след 15 години членство и по време на председателството на Съвета на ЕС. Правото на вето по политиката на разширяване беше използвано по отношение откриването на преговори с Република Северна Македония и по по-нататъшните преговори за членство. По подобен начин това право беше използвано от Австрия и Нидерландия по кандидатурата на Българи за присъединяване към Шенген. Доколкото за разширяването на ЕС, на Шенген и на Еврозоната се изисква съгласието на държавите членки, не се очаква отмяна на единодушието при вземане на решение. По отношение на общата външна политика и политика на сигурност, обаче,  е необходим задълбочен анализ предвид вероятността да се използва така наречената passarelle clause в Договора за ЕС и да се преформулират правомощията на институциите. По тази клауза на Договора е вероятно да се търси преформулиране и по отношение на данъчната политика. До момента не са направени формални предложения за реформа. От държавите членки най-настоятелна е Германия, повече по данъчна политика, отколкото по общата външна политика, но динамиката в глобалните отношения може да ускори дискусиите за реформа.

В обобщение, Съюзът запази единството си по координиран отговор на войната в Украйна – санкции и ограничителни мерки спрямо Русия, военна, финансова и хуманитарна подкрепа за Украйна и предприе преоценка на вътрешните си политики за намаляване икономически зависимости и уязвимости. Трансатлантическата връзка и сътрудничеството с НАТО продължават да бъдат гарант на сигурността, въпреки лансираната концепция за стратегическа автономност и стратегията за развитие на европейската отбранителна индустрия. Засилената конкуренция на глобално ниво, включително чрез мощни субсидии от страна на САЩ и Китай, пренареждането на веригите на доставка, релокация на индустриални производства поставят на изпитание конкурентоспособността на Съюза и ролята на икономически блок, със силна преговорна позиция, установяващ стандартите в редица икономически сфери.

[1] Нобеловата награда за мир беше признание за Съюза на европейските държави, направил невъзможна войната помежду им и за ролята на ЕС в продължение на шест десетилетия, към помирение, укрепване на мира, демокрацията и човешките права в Европа

[2] До края на 2022 г. последователно бяха приети с единодушие 9 пакета от санкции спрямо руски физически лица и компании -  забрани за пътуване и замразяване на активи, забрана за финансови операции с руската централна банка, забрана за финансиране и инвестиции в Русия,  забрана за внос от Русия на въглища, суров нефт и петролни продукти, забрана за внос от Русия на желязо, стомана, цимент, затваряне на европейското въздушно пространство за руски самолетни компании и на европейските пристанища за руски кораби, забрана за износ в Русия на стоки и технологии с възможна двойна употреба, забрана за търговия  с оръжие; забрана за излъчване на европейска територия на няколко руски телевизионни и медийни канала; и др. Всички санкции и ограничителни мерки са публикувани в Official Journal и са обвързващи за държавите членки.

[3] За кандидатурата на Грузия бяха определени условия, които страната трябва да изпълни, за да получи статут на кандидат за членство в ЕС.

[4] Кипър, Малта, Австрия и Ирландия остават извън НАТО.

[5] Франция, Германия, Италия са членки на Г-7.

[6] До 5000 души за различен тип кризи, разширяване инфраструктурата за военна мобилност

[7] Приета с подкрепата на 141 от общо 193 държави членки на ООН, 5 гласували против (Русия, Беларус, Сирия, Северна Корея, Еритрея) и 35 въздържали се (ОС на ООН, 2 март, 2022)

[8] Приета с подкрепата на 143 държави членки на ООН, 5 против ( Русия, Беларус, Сирия, Северна Корея, Никарагуа и 35 въздържали се (сред които Китай, Индия, африканските страни (ОС на ООН, 12 октомври 2022)

[9] Първа официална визита на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел за среща на високо ниво с лидерите на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан.

[10] Латиноамериканска обиколка на Върховния представител за външна политика на ЕС Жозеп Борел в Уругвай, Аржентина и за среща на външните министри ЕС-Латинска Америка.

[11] Първа среща на лидерите на ЕС (Европейският съвет ) със страните от АСЕАН след сключването на споразумение за стратегическо партньорство между двете най-големи регионални интеграционни организации през 2020 година. Съвместната декларация, приета в края на срещата рамкира по-нататъшното развитие на стратегическото партньорство https://www.consilium.europa.eu/media/60846/eu-asean-leaders-statement.pdf

[12] С участието на лидерите от 44 държави – 27 държави членки на ЕС, страните от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна Гора, Северна Македония, Сърбия), Турция, Швейцария, Норвегия, Обединеното кралство, Лихтенщайн, Исландия, Украйна, Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова.

[13] Молдова – първо полугодие на 2023 г., Испания – второ полугодие на 2023 г., Обединеното кралство – първо полугодие на 2024 г.

[14] Постъпиха над 300 предложения, вариращи от защита на децата в интернет и екологична защита, до по-силна политика на сигурност и отбрана.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ