ЕНЕРГЕТИКАТА НА БЪЛГАРИЯ’22:

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА, КОЯТО ВОДИ НАДОЛУ

/Шеста част от годишния преглед на БДД „Войната“ бе думата на годината“/

И през изминалата година българската енергетика продължи да се „развива“ в посоката, която управляващите следват, с малки, краткотрайни изключения, вече 30 години.

А именно – към „оптимизация“ и приватизация.

Някой може да възрази, че това се отнася само за държавната или както гласи политкоректното клише „плановата, централизирана“ енергетика.

Само че на професионален език това е енергетиката на хидроенергийните каскади, топлоелектрическите централи на въглища и АЕЦ „Козлодуй“, както и на елекропреносната система.

В тази енергетика, която дава устойчива енергийната сигурност на страната, има само 21% частни базови мощности и то с неясен хоризонт след 2023-2025 година единствено поради интереса за печалба, който ги поддържа.

Превъзнасяните като панацея източници на електроенергия от слънце, вятър и биомаса и досега не могат да покажат повече от 12% участие в електропроизводството и то в моментите на най-благоприятни климатични условия.

И ако искаме да запазим нивото на произвежданата електроенергия, това няма как чисто технологично да се промени.

Този кратък преглед не се спира подробно на всички стъпки или на липсата на критично важни такива, които водеха енергетиката ни надолу през 2022 година. Само се маркират по-важните от тях:

-      Продължаващата липса на стратегия за устойчиво енергийно развитие в нарушение на Закона за енергетиката;

-      Безумните „енергийни“ проекти в Плана за възстановяване и устойчивост;

-      Изкуствено създаденият проблем с доставката на природен газ с всички произтичащи последици за потребителите;

-      Продължаващото „замразяване“ на проекта АЕЦ „Белене“, въпреки неотмененото решение на Народното събрание за развитието му;

-      Нерешеният проблем с ремонта на ПАВЕЦ „Чаира“;

-      „Забравянето“ на проекта за язовир „Яденица“;

-      Политическият натиск за замяна на ядреното гориво на 5-ти блок на
АЕЦ „Козлодуй“ с негативни последици за експлоатационните характеристики и икономическите резултати.

Трябва да се отбележи обаче една поредица от факти, която заслужава
по-специално внимание.

Блокирането на доставката на природен газ от „Газпромекспорт“, меморандумът с „Gemcorp Capital Management Ltd.” и “IP3 Corporation”, и проекта за енергийна стратегия.

Първите два се случват почти едновременно през месец март. След това за проект за стратегия се появиха неофициални съобщения с амбициозната заявка да бъде готова за два месеца.

Къде е  връзката между изброените събития?

За природния газ, очевидно политически акт, но както стана ясно по-късно, добре подготвено и реализирано с мисъл и за финансови облаги в частен интерес.

Безпрепятственият от политическа гледна точка начин, по който това беше осъществено, послужи като стимул за организаторите му да реализират много по-амбициозна цел. Нещо, за което досегашните приватизатори на части от родната държавна енергетика, не са си и помисляли, че могат да осъществят.

С един представян като нещо маловажно меморандум амбициозните нови политици се опитаха не само да поемат управлението, но и да насочат в подходящо за тях и техните „съмишленици“ направление бъдещето на енергетиката ни. Това кореспондира и с опита за нова енергийна стратегия.

Опитът, за щастие, не сполучи.

Засега!

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ