Шансовете на руския план за икономиката през следващите 5 години за противопоставяне на западните санкции в бъдеще

от Екатерина Залотова, март 2023

Колкото по-дълго продължава войната в Украйна, толкова по-ясно става, че икономическите и дипломатически отношения между Русия и Запада не могат да бъдат възстановени в обозримо бъдеще.

Дори ако конфликтът приключи сега, няма гаранция, че санкциите ще бъдат премахнати или че западните компании ще се върнат на руския пазар. Надеждни транспортни мрежи, защита за инвеститорите и функциониращи платежни системи са необходими на международните компании, за да стъпят отново в Русия, и възстановяването им ще отнеме време. Затова Кремъл започна да взема предпазни мерки. През последните месеци той изпрати правителствени служители в чужбина, за да заздравят връзките с незападни страни. Москва започва да формулира своята нова външнополитическа концепция – макар и в някои аспекти тя да не се различава много от предишната.

Руската икономика не се е сринала

След разпадането на Съветския съюз руската икономика се отвори към останалата част от света. Москва увеличи износа на суровини, позволи международни инвестиции в руски компании и се присъедини към многонационални институции като Световната търговска организация. Когато западните правителства наложиха тежки санкции, след като Русия нахлу в Украйна и западните компании масово се оттеглиха от руския пазар, мнозина очакваха руската икономика на практика да се срине. Но това не се случи. Всъщност икономиката показа много по-голяма устойчивост, отколкото мнозина очакваха. Брутният вътрешен продукт на Русия падна с 2,1 процента през 2022 г. - значително по-добре от прогнозите, които варираха между спад от 4,7 и 5,6 процента. Националната банка на Русия също повиши прогнозата си за 2023 г. до между минус 1% и плюс 1%, след като преди това очакваше БВП да спадне с 1% до 4% през октомври. Инвестициите са нараснали с 5,9 процента на годишна база през периода януари-септември 2022 г. и с 3,1 процента в реално изражение през третото тримесечие. Това е подхранвано от структурни промени в икономиката, включително прилагането на политики за заместване на вноса. Също така устойчиви в дългосрочен план? Въпросът обаче е дали тази устойчивост ще продължи в по-дългосрочен план. Капиталът, който се върна в Русия след изселването преди година, вече е инвестиран и нови парични инжекции са малко вероятни. Прилагането на всички промени, необходими за работещ модел за заместване на вноса, ще отнеме години. Освен това ще отнеме време да се намерят надеждни нови търговски партньори и да се изгради инфраструктурата, необходима за доставяне на руски петрол и газ на нови пазари. Увеличаването на пазарния дял в страните, където Русия вече има силно присъствие, също е дълъг процес, който включва подписване на редица двустранни споразумения, разработване на логистика и валута за плащания. Структурата на руската търговия ще направи тези промени още по-трудни. Дълго време тя се фокусира върху малка група държави – а именно страните от Европейския съюз и Китай. Преди началото на украинската война една трета от руската търговия беше с ЕС, а друга трета с Азиатско-тихоокеанския регион. Списъкът също беше кратък за износ и внос. Голяма част от износа са природният газ, нефтът и нефтопродуктите, а основният внос са машините и високотехнологичното оборудване. Това не се е променило много през последната година.

Планът на Кремъл

Така че Кремъл е разработил план за прекарване на икономиката през следващите пет години - или толкова дълго, колкото е необходимо на неговата програма за заместване на вноса да започне да функционира напълно. Този план се състои от три компонента.

Първият е заобикаляне на режима на санкции и възстановяване на достъпа до пазара на ЕС. Най-лесният начин да направите това е чрез засилено сътрудничество с транзитни страни - посредници, чрез които Русия може тайно да продава стоките си на традиционните си клиенти и да получи достъп до така необходимите технологии и високотехнологично оборудване. Русия все още разчита на внос на високотехнологични продукти и компоненти, така че намирането на посредник е от решаващо значение в това отношение. Миналата година Европейският съюз установи, че Русия е зависима от Европа за 45 процента от своите високотехнологични продукти и само 11 процента от Китай.

Транзитните страни също вероятно ще включват постсъветските държави, които значително увеличиха търговията си с Русия през последната година. През 2022 г. търговският оборот между Грузия и Русия надхвърли 2,4 милиарда долара, което е ръст от 52 процента спрямо 2021 г. Армения казва, че нейният износ за Русия се е увеличил с почти 50 процента, повдигайки въпроси дали страната доставя на Москва стоки, които Кремъл все повече не може да доставя от чужбина. Износът на Казахстан за Русия възлиза на 8,8 милиарда долара през 2022 г., което е с 25 процента повече от предходната година. За отбелязване е, че европейският износ за някои от съседните на Русия страни - Беларус, Армения, Казахстан, Грузия, Узбекистан и Киргизстан - е нараснал с 48 процента до 20,3 милиарда евро за същия период. Посредниците са от решаващо значение Русия също ще зависи от посредници, работещи в енергийния сектор, които могат да доставят руски газ, петрол и петролни продукти на традиционните клиенти на Кремъл в Европа.

Един от най-важните посредници в тази област е Турция. Между януари и септември търговският оборот между Русия и Турция възлиза на 47 милиарда долара, двойно повече от цифрата за първите девет месеца на 2021 г.

Руският износ на дизелово гориво и други петролни продукти за Северна Африка също нарасна, тъй като европейските покупки намаляха. През януари Мароко е внесло два милиона барела дизел, в сравнение с около 600 000 барела за цялата 2021 г. Тунис, Египет, Либия и Алжир също са увеличили покупките си. Това може да е начин Москва да заобиколи санкциите, тъй като горивото в тези страни може да се смесва с вътрешни доставки и след това да се препродава на европейските пазари.

Вторият компонент е увеличаване на износа към пазари с високо енергийно търсене, а именно Китай и Индия. През декември износът на руски петрол за Индия се е увеличил с 25 процента спрямо предходния месец. През февруари доставките на руски суров петрол за Индия достигнаха рекорд. Москва също стартира нови енергийни проекти в Централна Азия, за да увеличи продажбите в Китай, с което Русия също поставя нови рекорди за износ.

Третият компонент е укрепване на връзките в областта на икономиката и сигурността със страни, към които Съединените щати имат специален интерес. Кремъл може да направи това, като разшири връзките си в части от света, с които има исторически връзки и вярност. Те включват Азиатско-тихоокеанския регион, където руски фирми са спечелили договори за изграждане на атомни електроцентрали, и Латинска Америка, където присъствието на Русия дразни Вашингтон. От началото на войната в Украйна повечето страни от Латинска Америка останаха относително неутрални, отказвайки да се присъединят към западния режим на санкции или да осъдят Русия в ООН и други международни институции. Най-близките съюзници на Русия в региона (Венецуела, Куба и Никарагуа) обаче изрично се обявиха в полза на Москва. Въпреки че търговските и икономически връзки на Русия с Латинска Америка са все още относително слаби, руските компании проявяват все по-голям интерес към правенето на бизнес с тези страни. През януари Русия потвърди желанието си да достави на Бразилия торове, необходими за нейния селскостопански сектор.

Нова външнополитическа доктрина

През декември Русия заяви, че иска да разработи нова външнополитическа доктрина, смътно фокусирана върху три региона: Азия, Африка и Латинска Америка. Преди да оповести тази доктрина пред обществеността обаче, Москва тества дали транзитните страни, на които възнамерява да разчита, извличат достатъчно ползи от отношенията си, за да устоят на натиска от Запада, особено от САЩ. Вашингтон вече оказа натиск върху Турция и Обединените арабски емирства да не помагат на Русия да заобиколи санкциите. Америка също засили преговорите с Централна Азия, което включва посещение на външния министър Антони Блинкен в Казахстан и Узбекистан миналата седмица. От своя страна Москва също увеличи броя на официалните правителствени посещения в чужбина. Руският външен министър Сергей Лавров присъства на срещата на върха на външните министри на Г-20 в Индия миналата седмица, докато секретарят на Съвета за сигурност Николай Патрушев посети Алжир, Куба и Венецуела. Министър-председателят Михаил Мишустин посети Таджикистан на 2-3 март за разговори с таджикския си колега. Лавров също направи три отделни пътувания до Африка от началото на руската инвазия в Украйна

Кремъл ясно вижда необходимостта от актуализиране на своята външнополитическа доктрина. Но големият въпрос е как той може да промени структурата на своята търговия, която ще бъде ключова за способността му да се противопоставя на западните санкции в бъдеще. След повече от година търговската структура не се е променила драстично. Но като се има предвид, че ще отнеме много време за изграждане на отношения с нови търговски партньори, Кремъл засега ще продължи да се фокусира върху традиционните си партньори.

Превод: С.Николов

Статията е публикувана първоначално в германското издание Cicero Newsletter на 06.03.2023