В сълзи -„НАВРУЗ“ - кюрдската Нова година

Жоржета Пехливанова

Професията ми сякаш ме бе обърнала с лице към Европа и Америка, към един свят, който наблюдавах и изследвах, с чиито събития, история, политика и култура израснах като дипломат. Но същевременно останах с гръб към един друг свят, от който бягах да го докосна, защото нямах време да го опозная.

Докато не срещнах един български възпитаник лекар-хуманист, верен на Хипократовата клетва и на идеала си, който ми показа този друг свят, където се оцелява трудно, живее се спартански и се спасяват на конвейер денонощно болни деца и ранени в най-рисковия граничен регион на трите граници между Турция-Ирак-Сирия, в далечния Диарбекир…

Нашата първа пролет за кюрдите е тяхната Нова година и идва с посланието за „нов ден“. Празникът се нарича „Навруз“ и е свързан с възкресяване на природата, ново начало, символ за свобода и победа на доброто над злото. „Навруз“ се празнува в Иран, Афганистан, Киргизстан, Казахстан, Таджикистан, Туркменистан, Азербайджан, Узбекистан, Индия, Турция, Иракски Кюрдистан, Албания, Македония, някои региони на Русия и други страни. Персийската дума означава „нов ден" и съвпада с първия ден на пролетта, 21 март, когато кюрдите отбелязват Новата година с ритуали. В навечерието на празника палят огромни огньове, около който се събират, пеят и танцуват и се прибират по домовете си, когато огньовете угаснат. С „Навруз“ се изпраща зимата и се посреща пролетта с надежда за плодородие.

Страната с най-много кюрди е Турция и президентът Реджеп Тайип Ердоган ги поздрави за празника : „Вярвам, че нашите мечти ще процъфтят заедно с пролетта и ще постигнем очаквания резултат, а празникът „Навруз“ ще стане повод за навлизането в нова епоха... нека празникът да донесе на човечеството мир и любов“.

Кюрдска култура

В историята на кюрдската култура и литература са известни много имена: Али Харири (р. 1009 г.), Молла Джазири, Факи Тирани (р. 1302 г.)... Най-впечатляващ за мен е Ахмед Хани (1650-1706), философ и поет, който сам се определя за „син на народ без държавност“, забравян често от историята, но с принос към културата на Ориента. Неговата прочута епическа поема "Мам и Зин" се смята за кюрдската "Илиада", трагедията за любовта между принцеса Зин, сестра на владетеля на Ботан и смелият Мам – син на един от ратаите на владетеля.

Една от най-древните легенди на кюрдите е тази за красивата Шахмаран от Анадола, известна особено в градовете Мардин и Тарас, както и сред кюрдите в Ирак и Иран, владетелка на мъдростта, пазителка на тайните, против предателството като човешка черта. „Владетелката на змиите“ е изобразена с глава и горна част на тяло на жена, а долната - на змия. Според легендата везирът изпива отровата и умира, а падишахът изпива лечебния елексир, оздравява и прави Джемшаб свой везир, убивайки владетелката. Тогава змиите, след като разбрали, че Шахмаран е убита, подготвили нападение срещу хората ...

От съвременните автори блестят имената на Хаджи Кадър Кои, смятан за патриарха на кюрдската патриотична поезия от XIX век, Горан - член на Съвета на световния мир, Ибрахим Ахмед, известен и като политическа личност, Пирамерд, Бекас, Джагър Хуен и др.

Народ без държава

Кюрдският народ е най-големият по численост в света, но без родина. Разпокъсан е главно между четири страни: Източна Турция, Северозападен Иран, Северен Ирак и Източна Сирия. Една важна кюрдска диаспора живее в страните на бившия СССР, в Европа, САЩ и Австралия. Ако Кюрдистан може да се каже, че е “страна на кюрдите” , то държава Кюрдистан като обединена държава в международно признати граници, не съществува. Нито една от четирите държави не приема да бъде определена точната бройката на кюрдското население и то се движи общо между 25 и 40 милиона кюрди. Според Кюрдския институт в Париж кюрдите в Турция са най-много, 15 милиона / 20% от населението/, 6-7 милиона в Иран / 8%-10%/, 2 милиона в Сирия /9% / и 5 милиона в Ирак /22%/.

Религии

СпоредKendal Nezan, директор на Кюрдския институт в Париж:

“При кюрдите идентичността не се определя от религията, а от езика и културата им ...80% от кюрдите са мюсюлмани, от които сунитите са над 55%, които са различни от сунитите-араби и сунити-турци”.Останалите кюрди, изповядващи исляма се делят на шиити(20%)и алевии(15%).ВТурция и Сирия има около 50-60 хиляди кюрди християни.

Език.

Кюрдският език като писменост не е унифициран. Кюрдите имат два главни диалекта различни но и близки и разбираеми един с друг.

• kurmandji, главен кюрдски диалект в северната част на Турция и Сирия основно, но също и в Северен Иракски Кюрдистан и в Иранския Кюрдистан.

• sorani, диалект, който се изписва с арабска азбука, най-вече говорим в южен Иракски Кюрдистан и в Иран.

Според Кюрдския институт в Париж: „Чувството за принадлежност към един различен народ, самосъзнанието, че си кюрд е много старо вкоренено чувство при кюрдите, които са хомогенно национално общество в Близкия Изток. Те се считат за наследници на Медеите /съседен народ на персийците в древността./” През 1596г. възниква монументалната творба - светилище за кюрдите – Charafnameh, разказваща за масовото преселение на кюрдите, където за първи път се говори за кюрдско обединение на целия народ. Още през XVI век идеята за независимост съществува. В последствие са войните през 1806г., първото въстание за независимост на Кюрдистан и от тогава не е спирала тази борба за независимост, минавайки през Първата световна война, договорености, подписани през 1920г, обещана “автономна територия на кюрдите” в Югоизточна Турция – Анадола. Които обещания са ревизирани три години по-късно в Лозана и кюрдите са разпръснати или разпределени съответно в Турция, Иран и Сирия /тогава под френски протекторат/ и Ирак / тогава под британски протекторат.../“

⁎/ Откъс от книгата "Дипломацията отвътре"