Български дипломати от БДД по горещи международни теми

Любомир Кючуков, Георги Димитров, Симеон Николов

Посланик Любомир Кючуков:

Албин Курти създава проблеми на Балканите, а САЩ и ЕС нямат интерес от това

ЕС се опитва да ускори решаването на спорните въпроси на Балканите. Намали се конфронтационната риторика между Гърция и Турция, беше направен сериозен опит да се деблокират преговорите на Северна Македония и Албания с ЕС, нещо което се случи миналата година с т. нар. Френско предложение. И третия основен проблем беше Косово и Сърбия. Практически ултимативно ЕС отправи предложение за стъпките към нормализиране на отношенията. Предложение, което беше прието през февруари тази година и допълнено с анекс през март - между Курти и Вучич. Този анекс очертава пътя, стъпките, но не беше подписан, а устно приет.

Политиката на премиера на Косово Албин Курти се разглежда с доста сериозни резерви. Тя е националистическа. Преди да дойде на власт, той буквално и персонално обгази косовския парламент. Политиката му създава в момента проблеми на Балканите, а и САЩ и ЕС нямат подобен интерес.

Вучич сам е напуснал лидерската позиция на партията си и това е свързано с договореностите в Косово и отстъпките, които направи там, а не с масовите стрелби. Стремежът на Вучич е да запази държавната власт, за да проведе тези ангажименти, които беше поел. От друга страна да успокои сръбското общество - нещо, което не се получава в момента и това до голяма степен се дължи на случващото се в момента в Косово.

Но Сърбия е част от целия общоевропейски формат, който като цяло, по един или друг начин, е солидарен с Украйна. Сърбия се стреми, естествено да запази отношенията си с Русия, които тя имаше в следствие на Косовската криза, следвайки примера на Унгария, Турция или някои други страни. Но Сърбия и Вучич имат за свой приоритет присъединяването към ЕС.

Посланик Георги Димитров:

Единственият верен път за Западните Балкани е евроепйската интеграция

Това, което се случва днес, не е нещо неочаквано, нещо ново. Преди 15 години изглеждаше, че е намерен пътя, ЕС инициира  диалог, водеха го много компетентни дипломати. Важно бе да се създаде доверие постепенно между двете страни, а някой ден щеше да се стигне до въпроса за статута. Сърбия и досега не признава независимостта на Косово.  Според сръбската конституция Косово и Метохия е провинция на Сърбия. Историята се повтаря 15 г. след това. Посланиците на страните от ЕС всяка седмица разглеждахме ситуацията на съвещания. Още тогава имаше гласове, че в крайна сметка нормализация на отношенията между Сърбия  Косово трудно би се достигнала, докато не се реши въпроса за статута на Косово.

Няма сведения, че войната днес оказва влияние на събитията там. С увереност обаче мога да кажа, че в свят на взаимна обвързаност всичко, което става на 500 км от нас не може да не влияе на този регион. Дано да не стане така, че да влияе по линия на преливане на конфликт. Неизбежно, ако не се вземат мерки от европейските институции на първо място, които имат инструменти за стабилизиране на ситуцацията, каквито страните от западните Балкани, не само Сърбия и Косово, нямат собствени такива, а не само наблюдаване, осъждане, заклеймяване. Най–малкото, което може да стане, това е фрагментация, игра на сили в  региона, наместване на големи играчи, които да делят интереси и сфери на влияние. Тук има един двустранен процес и на държавите от региона и на техните приятели.  Въпросът е да се намерят механизми за бърза реакция. Преди години стимулът бе европейската интеграция, нещо се забрави за това. Ако някога в Сърбия имаше подръжници на влизането ЕС над 70%, те паднаха до 50% по време на събитията около признавне на Косово, през януари т.г. 43% желаят страната им да влезе в ЕС, а 32% са против. Интересно е сега, ако се направи едно  такова проучване, какво ще покаже то. Защото вътре в Сърбия, въпросът за Косово и членството в ЕС са скачени съдове. При всяко такова избухване на напрежението се получават такива промени в нагласите на хората. Това влияе и на политиците, които са избирани от тези хора. Няма все още политици от едната или другата страна, които да решат въпроса по начин, който би се изтълкувал сред тяхното население като предателство. Вероятно трябва да минат едно, две, три поколения. Начинът обаче това да стане е европейската интеграция. Докато не се създаде истинска перспектива или както казваше бившия външен министър на Словакия Мирослав Айчек, един от най–добрите познавачи на Балканите: «Ако ЕС не намери правилната стратегия за тези страни, ако не се ангажажира активно с процесите на развитие на модернизацията на тези страни, неминуемо ще се създадат ниши, в които ще се опитат да се намесят други играчи. Тоест, ние трябва да спрем да ги залъгваме с термина за европейска перспектива, а те трябва  спрат да ни залъгват, че правят реформи.»

Симеон Николов:

Турция остава труден, но неотменим партньор на НАТО и ЕС след изборите

Наивно беше да се очаква, че изборите в Турция, които за първи път в историята стигнаха до втори тур, биха довели до смяна на авторитария режим с продемократичен такъв. Очевидно е, че не са узрели условията за такава политическа трансформация. Твърде силни и дълбоки са все още зависимостите, които създаде управлението на Ердоган, включително и в ограниченията на политическите му опоненти в предизборния период и в самия изборен процес. Ердоган спечели, но с най–нисък процент гласове  в сравнение с последните два избора и отбеляза спад в дела на гласовете на собствената си партия.

В Западна Европа не остана скрито предпочитанието за смяна на управлението в страната, която се превърна в труден партньор на НАТО и ЕС и  последвалото съжаление от факта, че не се създадоха условия за връщане към парламентарната демокрация. Последвалите обаче реалистични послания към новия стар президент и присъствието на най–високо ниво представители на двата съюза и съюзническите страни на тържествата по встъпване на Ердоган в длъжност са резултат на оценката че Турция има стратегическо значение за отбраната на НАТО, особено сега в условияна на война в региона, а ЕС остава най–важият  й търговски партньор, заинтересован от подобряване на двустранните отношения.

Вярно е, че не могат да се очакват съществени промени в доктриналните основи на външната политика и сигурността на държавата, както и на автократичното й управление, но фактът на почти пълната подмяна на министрите /без тези на здравеопазването и културата/ говори за намерения за различен подход в предстоящото преследване интересите на страната. Знакови са назначенията на финаносвия и външния министър /Шимшек и Фидан/, които принадлежат по–скоро към атлантическото крило, отколкото към евроазиатското такова. Изглежда, че Ердоган най–после е осъзнал погрешната си финансова политика на поддържане на ниски лихви, критикувана от всички и довела до невиждана инфлация. Новият финансов министър Мехмет Шимчек, който беше на този пост цели 10 г. до 2018 г. определено няма да следва пагубната практика на зетя на Ердоган Берат Албайрак, тоест може да станем свидетели на обрат на същата. Възлагането на външната политика на досегашния шеф на разузнаването Фидан, който от години придружава неотменно президента Ердоган на межднародни срещи, също е знак за промяна, но по–скоро по отношение по–умелото прокарване на външнополитическите интереси на Турция. Сянка върху Фидан обаче хвърлят досегашните му практики, стигащи дори до нарушаване на международни и междудържавни норми от турското разузнаване /отвличане на турски граждани– политически противници от западноевропейски страни/, както и контакти с протерористически среди от Близкия Изток. Фидан е работил като млад офицер в НАТО и е координатор в борбата срещ кюрдите и ПКК, затова ще е полезен в политиката на Ердоган в тези две посоки.

Като изхождаме от ситуцията след изборите в Турция и геостратегическото значение на страната  за Запада, може да се очаква, че само компромиси от двете страни биха довели до частично разрешаване на проблемите мужду тях. Така например САЩ, ако искат въобще да видят реализирана новата си стратегия за Черноморския регион,  ще трябва да отговорят на желанието на Турция за доставка на самолети Ф–16. Исканията на Вашингтон обаче ще бъдат в посока отказ на Анкара от подкрепа за Русия и подкрепа на приемането на Швеция в НАТО на предстоящата среща на върха това лято. Ердоган трудно би отишъл на първото, но сигурно ще подкрепи приемането на Швеция, особено след приетите вече промени в антитеростичния й закон. Шансове за Турция във външната политика има в опитите й да се утвърди като един от важните посредници в преговори за прекратяване на войната в Украйна и следвоенно регулиране.  Личните контакти между Путин и Ердоган са от значение и ако имаше евентуална смяна на лидерите в двете страни или в една от тях, не би имало благоприятни условия за такива преговори. Немаловажно за Турция е и изглаждането на противоречията със САЩ по политиката й в Сирия и спрямо кюрдските формирования в нея.

Никой в Брюксел не вярва в реално придвижване на интеграционния процес с Турция, нещо повече, с победата на Ердоган се увелчиават гласовете да се прекрати процеса на присъединяване. ЕС ще се стреми да подобри отношенията  си с нея по споразумението за бежанците. Истинската причина обаче за неефективността на споразумението беше в ЕС, по–конкретно в отсъствието на реформи в системата за предоставяне на убежище. Намерението на Турция за връщане на бежанците в Сирия поставя под въпрос споразумението между нея и ЕС, тъй като бежанците не бива да влизат в ЕС, защото Турция е сигурна страна за приемането й.

Във вътрешнополитически план Ердоган ще укрепи власта си. Няма основание за очакването да бъдат освободени политическите затворници като Осман Кавала или кюрдския лидер Себахатин Демирташ. ПСР на Ердоган ще се стреми да си върне някои загубени позици, особено тази на кмета на Истанбул на следващите местни избори. Коалиционната на Ердоган партия на ислямистите ще продължи да настоява за премахване на закона за защита на жените от домашно насилие. Успехът на ултранационалиста Синан Оган на изборите показа, че са нарастнали реакционните настроения, както и недоволството срещу 6 милиона бежанци и незаконни мигранти. За българските и европейските медии останаха в сянка съобщенията за изстъпления на въоръжени привърженици на Ердоган в ноща след изборите, стрелби, ранени граждани, расистки лозунги /например в черноморската провинция Орду, Гюлайлъ/. Коалицията от опозиционни партии от отминалите избори естествено ще се разпадне и е въпрос на време формирането на нова такава, отчитайки грешките, допуснати през 2023 г.