Коментари на български дипломати за срещата на президентите Радев и Зеленски

Радослав Деянов, Петър Воденски, Боян Чуков, Симеон Николов, Георги Караславов

Радослав Деянов:

Крайно нетактично, дори арогантно, поведение на натрапил се "гост" в държавната институция, оглавявана от българския президент Румен Радев! Аргументираната защита на българските интереси в наложената ни отвън "военна обстановка" бе атакувана невъздържано от украинския " гост", който се намеси грубо във вътрешните работи на демократична България. Това бе злоупотреба с очевидната дипломатичност на българския лидер, който не можеше да си позволи твърде рязък тон, какъвто отговор грубостта на "професионалния молител" заслужаваше. При други обстоятелства, такова поведение заслужаваше прекъсване на разговорите от българска страна, което един отговорен държавник като президента Радев не можеше да допусне заради отношенията ни с братския народ на Украйна, където живеят и много българи. Жалко е, че тази страна се представлява от "каубойски лидер", който обича да стреля без мярка. В бъдеще, това вероятно няма да донесе нищо добро за народа на Украйна!  В България виждаме, че самите  украинци  бягат от такъв "водач",  не отиват и да го приветстват!  Като войстващ артист и идеологически пропагандатор, г-н Зеленски се опита да унизи мнозинството от българския народ, което стои зад българския държавник с най-висок политически рейтинг в нашата страна. Познавайки "нормалното" развитие на международните отношения след подобни "хулигански изхвърляния", особено когато си на гости в чужбина, сигурен съм, че тази с нищо непредизвика "комична грубост" някой ден ще бъде наказана по достойнство. И това ще  бъде  в интерес на добросъседските отношения между нашите два славянски народа. Ще го направят  бъдещите лидери на двата народа, които ще допринесат за мира и взаимното си уважение. "Гостът" преднамерено злоупотреби и с гостоприемството ни на добри съседи и хуманитарни закрилници, като той избра да демонстрира отблъскващата военнолюбивост на цивилизационно небалансираните "ястреби". Очевидно е, че той не се интересува от съдбата на изстрадалия украински народ и работи активно срещу трудно подготвания процес на търсене на перспективна основа за постигането на мир в преобладаващо рускоезичните райони на Украйна и за трайна защита на правата на всички граждани. А точно г-н Зеленски можеше да постигне това по мирен и перспективен път, както е обещавал в зората на своето "лидерство", вместо да избере терористични военни подходи, обречени на катастрофа.

Петър Воденски:

След натрапената ни "визита" на Зеленски в България, всички - леви-десни, "Политико"-укро-медии, критикуват президента Радев - според левите бил "унижен" да приеме Зеленски (поканен не от него, а от правителството), според евро-атрантическите-клакьори пък не бил в час от геополитическа гледна точка.
Какво можеше да направи Радев в тази ситуация?Можеше въобще да не приеме Зеленски - зер, не е негов гост. Можеше, според дипломатическата практика, да го срещне и да го черпи по едно кафе на летището (както се прави с прелитащ над България чужд президент), или да го срещне в кафенето срещу президентството и да си поприказват там по президентски, без медии.

Радев направи друго.Прие Зеленски в Президентството, пред медиите, и му каза, че е против даването на оръжие за Украйна и е за приключване на конфликта с дипломация. Попита го ехидно - за колко време ще стигне на Украйна това оръжие, което му дава българското правителство, и онзи потърси бЕл прах, за да се успокои, и понеже нямаше как да го шмръкне пред медиите, се развика нервно.

Така целият свят разбра, че в ЕС и НАТО няма единство по отношение проблема "Украйна", че Орбан не е сам в обективния си поглед към този проблем на Европа. На фона на казаното тия дни от Байдън, че Украйна няма сега да бъде приета в НАТО, защото това би означавало САЩ да се бие директно с Русия, и че в американските складове за оръжие са останали само касетъчни бомби за даване на Киев - на което (даване на касетъчни бомби) се противопоставиха няколко европейски страни, декларацията на Народното събрание за приемане на Украйна в НАТО и напъните на нашите кухи откъм съдържание евроатлантически жълти павета, все повече ми заприличват на отказа на партийните апаратчици в началото на перестройката в Москва да видят какво се задава на хоризонта.
Радев май пак ще се окаже най в час от геополитическа гледна точка.

Боян Чуков:

В посещението на украинския президент Володимир Зеленски няма нищо историческо, то е работно за него. Това посещение показа какъв бардак е в нашата държава. Институциите действат като институции в различни държави.

Поведението на политическия ни елит е неадекватно: Ако бяха такива страхотни евро-атлантици и си вярваха в това, което говорят, най-малкото, посрещането на Зеленски на летището нямаше да бъде толкова смешно и жалко.

След като визитата на Зеленски не е по покана на президента, но той е решил да се срещне с него, не беше необходимо вътре да влизат тълпи от едната и от другата страна, не беше необходимо да влизат камери, микрофони. Тогава двамата щяха да говорят далеч по-добре помежду си, вместо това да се превръща в огромен пиар.

Симеон Николов:

Последните народни събрания все повече се опитваха да работят като правителства. А двете заедно, Народно събрание и Правителство сега решиха да изземат функциите на президента и да отменят протокола. И студентите са наясно, че президент кани президент. Но поне да имаше съгласуване, това Президентство е Българско, не Занзибарско.  Интересно, защо украинснкият протокол се е съгласил на такава програма.

Коментарите в медиите показаха ниско културно ниво, неспособност да се оцени ситуацията, неуважение към собствения държавен глава, махленски език, недопустим за национален ефир. За някои думи срещу президента в съседна Турция лежат в затвора с години, но ние не сме тоталитарна държава, нали. Но кой водещ да ги спре? Ние сме уникални: Генерал от запаса, член на малка крайно дясна проатлантическа организация, всъщност прояви грубо неуважение към шефа на най–добрата военна академия на САЩ, като се опита да го опровергае, че Радев нямал геотратегически поглед, проявил стратегическа неграмотнсот, а точно този американски генарал бе записал, че завършващият с отличие академията Радев е «бъдещ стратег».

Да не говорим за «компетентността» на такива военни коментатори, които показаха, че не са наясно дори какви са разликите и какъв е обсегът на системите «С–300», «С–200» и американската «Patriot». По БНТ пък един измислен професор роди бисера, че малката част от старите съветски танкове в България били модернизирани само с прибори за МОРСКО виждане?! Жалка картина! Но „удобни“ според Кошлуков. Изглежда, че в днешни дни невежеството в България се разпространява със скоростта на светлината!

Турският президент повтори пред Зеленски същите думи за мира и прекратяване на войната, като президента Радев, но българските медии го премълчаха, тази част липсваше в текстовете на българските публикации, но не и в немските, английските и др. Лъжата не само заеква, както казват арабите, при нас се оплита.

А последвалото оправдание от генерала–заместник министър за това, защо не са предали на Президента документа с исканията от украинска страна с обяснението, че са го информирали за това, което са решили че могат да дадат, е не само погазване на държавността или неуважение към институцията Президентство. Това е проява на една нова категория – алкохолици на морала, които се напиват с грешките на политиците. Рамките на приличието на някои бивши висши офицери очевидно трябва да са от по–здрави /бронебойни/ материали, което Военната академия би могла да заложи в научните си програми.

Георги Караславов:

Румен Радев ни отсрами, доколкото можеше в тази нетипична и объркана ситуация. Прави му чест. Можеше да бъде и малко по-остър, защото отсрещната страна е безочлива.

Зеленски започна с благодарностите но после премина към стандартните си манипулации и лъжи, още повече намекна най-безцеремонно какво иска-ВСИЧКОТО оръжие и по възможност и армията, Зеленски иска цялото ни оръжие, което би стигнало за няма и седмица За нас това е за 5 дни. А ние, господин клоун, с какво да се отбраняваме? Със свирнята на 100-те каба гайди от билото на Балкана?