Поредно срамно и безумно дело

Георги Караславов

Националният празник на една държава е свързан с две събития:

1. Създаване на държавата и/или

2. Освобождение/независимост на държавата.

Всички останали празници, свързани с културата и моменти от историята на страната са "официални празници", като някои са работни, а другите не.

3 март - Освобождението на България трябва да остане като Национален празник.

24 май и 22 септември трябва да си останат Официални празници.

Или вече сме решили да се отървем от всичко свято в името на политическата коректност и то да бъде захвърлено на.... заедно с делото на Левски, на когото честваме 185 години от рождението му. С лицемерие.

Трагедията е, че такива си ги избираме отново и отново... политическата култура на българите е отчайващо ниска. И с много къса памет.

Прилагам снимка на паметника на Александър II пред Височайшето ни Народно събрание, където нашите безродни "народни избраници" творят поредното срамно и безумно дело в раболепно чуждопоклонничество да изтрият датата, която се опитаха да изтрият европейските ни партньори още на Берлинския конгрес 1878 г.

Царят освободител държи в ръката си част от манифеста за обявяване на войната с Турция и началото на НАШЕТО Освобождение от османско робство.

"С божия милост ние, Александър Втори, император и самодържец всерусийски, цар полски, велик княз финландски и прочее, и прочее, и прочее.

На всички наши любезни верноподаници е известно онова живо участие, което Ние винаги сме взимали в съдбите на угнетеното християнско население в Турция. Желанието да се подобри и осигури неговото положение е споделял с Нас и целият руски народ, който изразява сега своята готовност за нови жертви за облекчаване участта на християните на Балканския полуостров. Тази загриженост е оставила Нам присъща и по време на печалните събития, станали в Херцеговина, Босна и България. Ние първоначално си поставихме за цел да постигнем подобрение на положението на източните християни по пътя на мирните преговори и съглашения със съюзните и приятелски Нам велики европейски държави. Ние не сме преставали да се стремим в продължение на две години към това да склоним Портата към преобразования, които биха могли да предпазят християните от Босна, Херцеговина и България от произвола на местните власти. (..) Но нашите очаквания не се оправдаха. Портата не се вслуша в единодушното желание на християнска Европа…

Изчерпвайки докрай нашето миролюбие, Ние сме принудени от високомерното упорство на Портата да пристъпим към по-решителни действия. Това го изисква чувството ни за справедливост, и чувството на Нашето собствено достойнство. Турция със своя отказ Ни принуди да се обърнем към силата на оръжието.... Сега призовавайки божията благословия над доблестната Наша войска, Ние изповядваме да се навлезе в пределите на Турция. (12 април 1877 г.)"

Из Манифест на император Александър II за обявяването на Руско-турската война от 1877-1878 г. и начало на Освобождението, което става факт на 3 МАРТ 1878 г.

Ще завърша с Иван Вазов:

„Линее нашто поколенье…“

Линее нашто поколенье

навред застой, убийствен мраз;

ни топъл луч, ни вдъхновенье

не пада върху нас.

Къде вървим, не мислим твърде,

посока няма в наший път,

спокойно бият тесни гърди,

кога от злоба не кипът.

Стреснѝ се, племе закъсняло!

Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!

След теб потомство иде цяло –

какво ще да му завещайш?

Ил твоят път се веч изравни?

Ил нямаш други ти съдби?

Ил нямаш ти задачи славни

и цяло бъдеще с борби?

И така....

Върви Народе възродени... или изродени?