Български дипломати за конференцията в Джеда в търсене на мир в Украйна

Любомир Кючуков, Боян Чуков, Вевцислав Иванов, Симеон Николов

Любомир Кючуков:

На конференцията в Джеда, Саудитска Арабия, Китай беше изненадата, но тя не беше среща за мир, това са международни консултации за ситуацията в Украйна, не са и преговори. За да има преговори, трябва да има преговарящ. Това е опит да се генерира международна подкрепа извън Запада за позициите и предложенията на Украйна. Новото участие беше Китай, което преформатира подхода - това очертава възможна втора писта на тези разговори - с присъствието на Китай се създава възможност тези разговори да доведат до преговори. Китай се превърна в ключов играч, но Турция може да бъде посредник в преговорите.

До края на годината няма основания да се предполага, че може да има прехвърляне на конфликта в Украйна от военното поле на полето на преговорите.

12-те точки на Зеленски, които бяха изцяло принципи, не основа за преговори, а принципи, върху които трябва да се водят тези преговори. Китай се превърна в ключов играч, но не може да бъде модератор в един по-широк състав. Като най-логичен и реалистичен възможен посредник е Турция. Не могат да се отрекат успехите на Ердоган в преговорите за зърнената сделка.

Самата ескалация в Черно море изглежда засега най-логичната посока, в която войната излиза извън територията на Украйна. Има много сериозни рискове - за милитаризацията е виновна Русия и нашата реакция. Ние отговаряме на войната с повече оръжие. В САЩ обсъждат Закон за сигурността в Черно море. А България не обсъжда този въпрос като елемент на своята национална сигурност.

Големият проблем е какво правим ние - дали предотвратяване разширяването на войната или как да се включим. Това което правим в момента, е да даваме повече оръжие, което не води до мир.

Като правилен бъдещ ход е прехвърлянето на конфликта в сферата на дипломацията.

Боян Чуков

Украйна е инструмент, не е субект на тази среща. САЩ имаха за задача да покажат, че целият свят се обединява. Около тази среща се вдигна страшен шум, а там нивото беше ниско. Това беше една среща на шерпите.

Оказа се, че никой не разглежда мирния план на Зеленски. Самият домакин – Саудитска Арабия, предложи свой план. Африканските държави също имат свой план. На практика няма финален документ.

Няма сериозен анализатор, който да твърди, че Украйна ще обърне ситуацията и ще  победи. Зад кулисите обаче вървят различни процеси, които не са в полза на Украйна. Експертната общност в САЩ и Западна Европа не смята ,че Украйна може да обърне ситуацията. Повечето експерти твърдят, че Украйна вече практически е загубила войната. Те виждат в действията на САЩ, предвид приближаващите избори, че се опитват да излязат от този конфликт, като го прехвърлят на европейците.

Бихме могли да говорим за някакъв хоризонт, в който се очертава краят на въоръжения конфликт, едва когато имаме по-ясна развръзка на бойното поле.

Посланик Венцислав Иванов:

Преди срещата в Джеда, и участието на България, някои по-млади колеги бяха доста “вдъхновени”.

Не съм искал да се заяждам или даже да охладя ентусиазма им, но 45-те години, които прекарах в тази професия ме направиха реалист, скептик и за съжаление, малко циник. Та бях написал три неща:

Първо-всякакви срещи, на всякакви нива, за съдбата на Украйна, на които не присъства Русия, няма как да дадат реален резултат.

Второ- съдбата на Украйна, накрая ще я решават американци и руснаци, (колкото и цинично и недипломатично да звучи това. Винаги “големите” са го правили, поне досега). В известен смисъл ще си кажат думата и китайци, турци и някой от ЕС. Останалите, ( в т. ч. и Украйна, нищо че е потърпевша), ще са “миманс”.

Трето - какво значение има дали ние участваме на срещата в Джеда или на какво ниво, (защото колегите спореха за нивото). Е, в протокола ще бъде отчетено нашето присъствие, а и мобем да изръкопляскаме, когато чуем, че страните са се договорили “да продължат консултациите”, (бях сугурен, че това ще се случи, какво друго).

Някои колеги само казаха, че не са очаквали да напиша това. Някои “външни” за дипломацията “познавачи”, в познат стил, напомниха, че съм учил в МГИМО и Дипломатическата академия на СССР, че съм “путинист”, че повтарям ”мантри” на руската пропаганда(?!), че едва ли не съм предател на европейската кауза и нашия “цивилизационен избор”.

Тези глупави клишета вървят на друго ниво. За споменатите години в българската дипломация, (вкл. на ръководни позиции), съм участвал в доста многостранни срещи на ООН, ЕС, СЕ, дори НАТО и имам относително ясна представа как се организират, кой и каква роля играе в изработването на становища и резолюции и други “кухненски подробности. Тъй че нека не се залъгваме и за решаването на бъдещето на Украйна, а и за бъдещето на света и мястото на България в тази бъдеща “подредба”, ( защото никак не е изключено, ако доживеем, да станем свидетели и на нова Ялта, и на нова ООН).

И да се опитаме поне веднъж в историята ни да бъдем прагматици, отчитащи всички фактори и реалности, а не емоционални “политичари” или водени от егоистични подбуди управници, които заради личните си интереси са готови да залагат съдбата на държавата ни. Не че сами можем да решим тази съдба, прекалено малки сме днес за това, (не сме България на Симеон и Иван Асен, за съжаление).

Симеон Николов:

Въпреки разнопосочните оценки за резултатите от срещата в Джеда, повлияни от неизбежния пропаганден подход в условия на война,  би трябвало да изведем на преден план две констатации: Първо, очерта се общо съгласие, че това не е регионална война, не е дори европейска, а има глобални последици и следователно всички страни трябва да участват, за да постигнат окончателно споразумение. Второ, протичането на форума определено доказа, че една конференция не може да бъде наречена „преговори“ и крайно диференцираните съобщения за нея илюстрираха по–скоро пропагандното й използване, както и опитите да се убедят и привлекат други страни в подкрепа на Украйна и разбира се да се окаже натиск върху Русия. Ясно е, че не може да има преговори, когато не присъстват двете страни в конфликта и когато се разглеждат само предложения на едната страна. Ползата обаче е във възможността участниците да изразят своето мнение и оценки. Така например Бразилия чрез своя представител заяви, че във всички "реални" преговори по конфликта в Украйна трябва да бъде включена Русия. Неотдавна Лула да Силва каза, че работи за формирането на група от лидери, които "по-скоро ще говорят за мир, отколкото за война" с надеждата да сложат край на конфликта по дипломатически канали. В същото време той разкритикува Съвета за сигурност на ООН, че не успя да сложи край на войната, а също така не успя да предотврати нахлуването в Съединените щати и други  страни. "Съветът за сигурност на ООН не проработи. САЩ нахлуха в Ирак, Франция и Великобритания нахлуха в Либия, сега Русия. И всеки има право на вето", каза Лула. Бразилия обаче бе на мнение, че нито една от страните не е готова да прекрати боевете в момента.

Безспорно, че присъствието на Китай бе може би най–значимия факт, но  представянето на неговия  план от 12 точки за прекратяване на огъня и мирни преговори в Джеда  не срещна одобрение от западноевропейските страни, при което абсурдното е, как без спиране на огъня те си представят, че може въобще да се реши какъвто и да е военен конфликт.

Тъй като украинското условие, подкрепяно от САЩ и останалите страни–членки на НАТО, че разговори за мир биха могли да започнат единствено ако руските войски се изтеглят от Южна Украйна, Донбас и Крим, което прилича на безусловна капитулация на Русия, много държави–участнички го оцениха като пречка за договаряне прекратяване на огъня.

Затова на второ място се оформя изводът, че за съжаление страните–членки на НАТО продължават да налагат своите максималистични позиции, които провалят смисъла от всякакви подобни опити за обмен на мнения в търсене на изход от критичната ситуация с глобални последствия.

Третият извод е, че все пак подобни обсъждания открояват вече някои различия в поведението на участниците: т.н. въпреки едностранното представяне на укранския план, нямаше настоятелност, нито спор по досегашни категорични искания Киев да се откаже от някои позиции. Ако трябва да посочим конкретни ползи, освен предварителната заявка да се посочат принципите, по които може да се постигне споразумение, то това със сигурност са  идеите на Саудитска Арабия за формиране на работни групи по въпроси от мирния план на Украйна и продължаване преговорите на Украйна с чуждестранните посланици в Киев по въпроси от нейния мирен план.

Крайният извод от конкретния формат, за който не се знае дали ще има продължение, е, че не се вижда скорошно примирие между страните във войната. От друга страна, въпреки твърде диференцираното, пристрастно и изкривено отразяване на конференцията, може да се признае, че НАТО и Украйна не постигнаха желания пробив в стремежа си да спечелят подкрепата на болшенството от тези 42 страни–участници. Според някои информационни агенции и репортажи, например от Блумберг, не може да се говори за конкретни и значими резултати от конференцията. По подобен начин бе провалена и конференцията в Копенхаген. Други издания обаче, например Wallstreet Journal, отбелязват, че за разлика от Франция и останалите страни–членки на НАТО, този път от страна на Украйна като че ли се очаква по–голяма готовност за компромиси.

България присъства за първи път в този формат, но акцентира основно върху осъждане решението на Москва да се оттегли от т.нар. Зърнена сделка, навлизането на руски военни кораби в изключителната икономическа зона на черноморски държави, включително в тази на България и необходимостта от възстановяване на спазването на Устава на ООН и международното право.