ФОН ДЕР ЛАЙЕН ПОЖЕРТВА АРМЕНИЯ!

Божидар Чеков, 27.09.2023

Въпреки примирието, азерската армия нахлу в Горни Карабах на 20 септември и след като изби повече от 200 арменци, сепаратистите от Нагорни Карабах капитулираха. Арменската армия в Ереван си остана в казармите, подобно на българската армия по време на Илинденското въстание, но с по-малко жертви от 1903г.

В сраженията без да взимат участие във военните действия загинаха 6 руски войници, пратени там да пазят мира. Президентът на Азербайджан – Илхан Алиев се извини на Путин и с това се приключи за сега. За руският президент е важно да има добри отношения с Баку и да отмъсти на арменският министър председател Никола Пашинян за антируската си и проамериканска политика. В Ереван протестите срещу настоящите управляващи не спират, защото азерската заплаха е по-силна от всякога.

Армения днес наброява само 3 милиона жители. Нейната диаспора пръсната по целия свят е вероятно много по-многобройна от живеещите в Кавказ. Арменците са потомци на една много древна цивилизация. За тях се говори още от времето на Александър Македоски. Притиснати от множество империи те са оцелели до наши дни благодарение на изключителната си национална и етническа привързаност, както и християнска принадлежност.

Настоящите събития са следствие на разпадането на Съветския съюз и настоящите кавказки републики са били част от него. В резултат на което на територията на Азербайджан остава анклавата Нагорни Карабах, населена с етнически арменци. Тя е свързана с Армения чрез жизненоважния Лачински коридор. От 1990 до тази година между арменци и азери редовно има търкания, които често преминават в сражения. През цялото време отношенията между християнска Армения и мюсюлмански Азербайджан са били под контрол, благодарение на руското присъствие и влияние. В тези несигурни времена, в Ереван се появавява „Отворено общество“ и самият Жорж Сорос дарява опозицията водена от Никола Пашинян с 5 милиона долара. Рояк от НПО-та се захващат привидно с борбата за Свобода на пресата, за Правата на жените, На децата и всички чувствителни теми засягащи демократичните промени. Реално инвестициите на Сорос са насочени преди всичко срещу руското влияние в Армения. Те се увенчават с успех в изборната победа на опозицията, начело със журналиста Никола Пашинян през 2018 година. Новите управляващи обръщат гръб към многовековният си закрилник Русия и правят мили очи на НАТО и Европейския съюз, забравяйки не само, че Армения е малка и бедна, но че се намира на пътя между Азербайджан и Турция. В Ереван изглежда са пренебрегнали казаното от Ердоган преди време: „Ние сме една нация – две държави!“ Губи ли Русия от победата на азерската армия в Нагорни Карабах и сближаването на Анкара с Баку? Москва има полза да изчака Пашинян да падне от власт и арменците да разберат веднъж за винаги, че без Русия не могат. Защо? Една друга бивша империя също има значителна роля в този регион богат на петрол и газ – Иран. Техеран е изцяло на страната на Армения и против излаза на Турция до Каспийско море. В този сложен „Задкавказки възел“ в който се преплитат интересите на Турция и Иран, нищо не може да се развърже без участието на Русия.

Освен Армения другият голям губещ е Европейският съюз с нейната злополучна намеса в стремежа да се изключи ГАЗПРОМ от европейския пазар. През юли 2022 година, Урсула фон дер Лайен подписа с президента на Азербайджан – Илхам Алиев договор за доставка на 20 милиарда кубически метра газ. От угризение на съвестта или от срам европейската дипломация мълчи пред азерскато нахлуване в Нагорни Карабах. Русия е агресор – да, но Азербайджан какъв е? Миротворител може би? Ежедневно Путин е определян като диктатор - ок. Илхам Алиев какъв е тогава? Миротворец може би?

Преди година и половина Русия нападна Украйна за да защити русофонското население в Донбас подложено на безчинство и насилие. Азерската армия превзе Нагорни Карабах, населен единствено с арменци, които не са турскоговорящи. Днес тези 100 хиляди жени, деца и обезоръжени мъже са заплашени от етническо почистване!? Къде са защитниците на Правата на човека, на борците от многобройните НПО-та платени от Брюксел, Сорос и компания?

Защо мълчат Жозеп Борел, Шарл Мишел и Урсула фон дер Лайен? Защо Папа Франциск в реч пред 60 хиляди поклонници в Марсилия, призова християните да отворят широко домовете си за африканските имигранти, но не каза нито дума за Нагорни Карабах!?

А ние, които имаме обща съдба с арменците и ние ли ще мълчим, защото Фон дел Лайен е осигурила нашия комфорт до 2027 година?