Мното народи имат своя Карабах. Каква е историята?

Юри Михалков

Днес, 28 септември 2023 г. президентът на непризнатата Република Нагорни Карабах (НКР) Самвел Шахраманян подписа указ за прекратяване на нейното съществуване от 1 януари 2024 г. На населението е наредено да обмисли предложените от Баку условия за реинтеграция и да вземе собствено решение относно възможността за оставане.

Тези дни в международния отдел на „Дума“ си говорихме с навестилия ни колега Велизар Енчев за проблема ни с Македония и карабахския въпрос, когато в един момент той изрече гениалната хрумка, че много народи имат своята Македония и за Армения това е Карабах. Перифразирайки фразата му, ще кажа, че много народи имат своя Карабах. Нашият Карабах е Македония, сръбският – Косово и република Сръбска, румънският – Молдова, унгарският – Трансилвания. Великите сили също за застрашени, но не допускат техния Карабах (или тяхната Македония). В момента Русия прави това в Източна Украйна, Испания в Каталуния, а Великобрпитания в Шотландия. Вероятно защото са велики, но това им се отдава.

Всъщност каква е историята на Карабах. Предлагам публикуваната днес версия на ТАСС, която трудно можеш да обвиниш в манипулация.

Територията на съвременен Карабах от началото на 2 век пр. н.е. е била част от Велика Армения (Арцах) и една от нейните провинции. През 822 г. в Арцах е провъзгласено независимото арменско княжество Хачен, което 22 години по-късно признава властта на Ашот I Багратуни, който се провъзгласява за цар на Армения. След загубата на централизирана арменска държавност през 1045 г., Хаченското княжество остава една от тези области, където се запазва арменското управление. През 16-17 век Хаченското княжество губи своята независимост, а в средата на 18 век неговите територии стават част от Карабахското ханство, след което значителна част от арменското население напуска региона. В началото на 19 век, в резултат на руско-персийската война от 1804-1813 г., Карабахското ханство става част от Русия, което е оформено с Кюрекчайския договор от 1805 г. и Гюлистанския мирен договор между Руската империя и Персия през 1813 г. След това част от мюсюлманите, населяващи Карабах, емигрират в Персия. В същото време арменски семейства се завръщат от Персия в земите на бившето ханство, както и в териториите на бившите Нахичеванско и Ериванско (Ереванско) ханства. През 1822 г. Карабахското ханство е преобразувано в едноименна провинция на Руската империя. През годините империята променя статута й, прехвърля й в различни местни провинции.

След свалянето на монархията през 1917 г. Карабах е под юрисдикцията на коалиционния Закавказки комисариат, оставайки де факто независим регион, управляван от междуетнически съвет. През 1918 г. в Закавказието е провъзгласена независимата Азербайджанска демократична република, която претендира за територията на бившите Бакинска и Елизаветполска губернии (в които е влизал Карабах – Ю.М.) През 1919 г. Конгресът на карабахските арменци признава юрисдикцията на Азербайджан над региона. През май 1920 г., след установяването на съветската власт в Азербайджан, Карабах е окупиран от части на Червената армия. На 4 юли 1921 г. Кавказкото бюро на ЦК на РКП (б) (руската компартия-болшевики) решава да прехвърли Карабах на Армения. Но още на следващия ден, 5 юли, пленумът на бюрото преразглежда решението си и оставя Карабах под контрола на Азербайджанската съветска социалистическа република, „заради необходимостта от национален мир между мюсюлманите и арменците“. Регионът получава широки права на автономия с център в град Шуша. През 1923 г. е образувана Нагорно-Карабахска автономна област (АОНК) с център в Ханкенди (арменско име на сегашната столица Степанакерт). През 1937 г. АОНК е преобразувана в Нагорно-Карабахска автономна област (НКАО) на Азербайджанската ССР . Според преброяването от 1926 г. делът на арменците сред населението на Карабах е 94%, според последното съветско преброяване от 1989 г. - 77%.

Провъзгласяването на НКР и конфликтът през 1991-1994 г

По време на съветския период ръководството на Армения многократно повдигаше въпроса за прехвърлянето на Карабах под нейна юрисдикция, но не получаваше подкрепа от Москва. Арменското население на Карабах също се застъпи за присъединяване към Армения. В края на 80-те години, в периода на перестройката, на фона на рязко нарастване на националните движения, конфликтът между Баку и Ереван ескалира. През 1987 г. в Карабах започва кампания за събиране на подписи от населението за обединение с Армения. В началото на 1988 г. 75 000 подписа бяха прехвърлени на Централния комитет на КПСС, което предизвика изключително негативна реакция от властите на Азербайджанската ССР. На 20 февруари 1988 г. областният съвет на НКАО се обърна към Върховните съвети на СССР, Азербайджан и арменските съюзни републики с молба да разгледат въпроса за прехвърлянето на региона към Армения. Съветското ръководство разглежда това искане като проява на национализъм. На 12 юли 1988 г. регионалният съвет на Карабах обявява отделянето си от Азербайджан. В отговор на 18 юли Върховния съвет (парламентът) на СССР прие резолюция, в която се посочва невъзможността за прехвърляне на НКАО на Армения. От септември 1988 г. започват въоръжени сблъсъци между арменци и азербайджанци. През януари 1989 г. в НКАО е въведен пряк контрол от Москва. На 1 декември 1989 г. Върховните съвети на Арменската ССР и НКАО приеха резолюция за „обединението“ на републиката и региона. През януари 1990 г. съветският парламент го обявява за противоконституционно. В началото на 1990 г. започват боеве на арменско-азербайджанската граница с използване на артилерия. На 15 януари 1990 г. властите на Съюза обявяват извънредно положение в автономния окръг Нагорни Карабах и околните райони. През август 1991 г., по време на така наречения парад на суверенитетите и образуването на нови суверенни държави, Карабах де юре става част от независимата Република Азербайджан. На 2 септември 1991 г. два карабахски района провъзгласяват Република Нагорни Карабах в състава на СССР. На 10 декември 1991 г. на референдум за статута на НКР 99,98% от участниците в него се изказаха в полза на независимостта на региона, но нито съветското ръководство, нито световната общност признаха резултатите от плебисцита. На 6 януари 1992 г. Върховният съвет на НКР приема Декларация „За държавната независимост на Република Нагорни Карабах“. Обявяването на независимостта на Карабах бележи началото на открита въоръжена конфронтация между Армения и Азербайджан за контрол над региона. Конфликтът се превърна в първата голяма въоръжена конфронтация в постсъветското пространство. Провеждайки широкомащабни настъпателни операции, отбранителните сили на НКР установиха почти пълен контрол над автономията (92,5% от територията й), а също така окупираха изцяло или частично седем гранични азербайджански района (около 8% на територията на Азербайджан). На свой ред Азербайджан запазва контрола си върху части от три района на НКР. Според различни оценки загубите на азербайджанската страна по време на конфликта варират от 4000 до 11 000 убити, арменската страна - от 5000 до 6000. Боевете са прекратени след подписването през май 1994 г. на споразумения за временно и безсрочно прекратяване на огъня.

Ситуацията в региона след 1994-та

През следващите години ависимостта на региона не е непризната от нито една държава-членка на ООН. Политическият процес на разрешаване на конфликта, който се проведе включително в рамките на Минската група на ОССЕ (от 1992 г.; Русия, САЩ и Франция), не доведе до резултати. Страните се обвиняваха взаимно в нарушаване на прекратяването на огъня, а на границата имаше локални инциденти с използване на огнестрелно оръжие. Периодично в зоната на конфликта избухваха големи въоръжени сблъсъци.

Изостряне на конфликта през 2020-та и регулирането му

През 2020 г. ситуацията в региона рязко се влоши. Въоръжените сблъсъци, започнали през юли, ескалираха през септември в пълномащабни военни действия между Армения и Азербайджан с използване на военна техника. Според Азербайджан около 3000 негови военнослужещи и 100 цивилни са станали жертви на боевете. Според арменската страна по време на въоръжените сблъсъци са загинали около 4000 души. Конфликтът беше прекратен, след като на 9 ноември 2020 г. Владимир Путин, азербайджанският президент Илхам Алиев и арменският премиер Никол Пашинян подписаха съвместно изявление за пълно прекратяване на огъня и всички военни действия в Карабах. Азербайджанската и арменската страна останаха на позициите си, а в района бяха разположени руски миротворци. Редица региони около непризнатата НКР, включително Келбаджар, Агдам и Лачин, попаднаха под контрола на Баку. В продължение на процеса на уреждане на 11 януари 2021 г. в Москва лидерите на Русия, Армения и Азербайджан подписаха ново съвместно изявление, което по-специално предвижда деблокиране на всички икономически и транспортни комуникации в региона. На 26 ноември 2021 г. в Сочи ръководителите на трите страни се договориха да предприемат стъпки за повишаване на нивото на сигурност на азербайджанско-арменската граница и поставиха необходимостта от създаване на двустранна комисия за нейното делимитиране с последваща демаркация. През 2022 г. Ереван и Баку също се договориха да сключат мирно споразумение. На 6 април 2022 г. в Брюксел Илхам Алиев и Никол Пашинян проведоха среща с посредничеството на ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел, след което инструктираха външните министри на страните си да започнат подготовката за преговори по мирен договор. Проектодокументът обаче така и не беше съгласуван. Ситуацията в региона обаче остава тежка. На 13-14 септември 2022 г. отново се разигра голям въоръжен конфликт на границата с използване на артилерия и оръжия с голям калибър. Страните взаимно се обвиняваха за ескалацията.

Взаимно признаване на териториалната цялост

На 6 октомври 2022 г. в Прага, след среща с ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел и френския президент Еманюел Макрон, Никол Пашинян и Илхам Алиев потвърдиха ангажимента на своите страни към Хартата на ООН и Декларацията от Алма-Ата от 1991 г., чрез който двете страни взаимно признават териториалната цялост и суверенитета (Армения признава територията на Азербайджан в размер 86 600 кв. км, която включва Карабах, а Азербайджан признава територията на Армения с нейните 29 800кв. км). Освен това те се съгласиха да поканят гражданска мисия на Европейския съюз на границата на Армения и Азербайджан. На 17 май 2023 г. Никол Пашинян на срещата на върха на Съвета на Европа в Рейкявик потвърди, че Армения признава суверенитета на Азербайджан в рамките на неговите граници върху площ от 86 600 кв. км, която площ включва Карабах (при условие че се гарантира сигурността на арменското население в региона).

Антитерористичната операция Баку през септември 2023 г

В началото на септември 2023 г. страните отново се обвиниха взаимно в ескалиране на ситуацията и нарушаване на примирието. На 19 септември 2023 г. Министерството на отбраната на Азербайджан обяви началото на „местни антитерористични мерки“ в Карабах и поиска изтеглянето на арменската армия от региона. Ереван нарече случващото се „мащабна агресия“ и заяви, че в Карабах няма арменски въоръжени сили. Москва призова конфликтните страни да спрат кръвопролитието и да се върнат към дипломатическо уреждане. Москва отбеляза, че де юре Азербайджан действа на своята международно призната територия, тъй като арменската страна е признала Карабах за неразделна част от Азербайджан. На 20 септември Министерството на отбраната на Азербайджан съобщи, че с участието на руския мироопазващ контингент е постигнато споразумение за преустановяване на антитерористичните мерки в Карабах. Същия ден Пашинян в послание до народа на Армения заяви, че Армения „взема под внимание“ решението на властите в Карабах да преговарят с Азербайджан. В същото време той подчерта, че „Република Армения не е участвала в [подготовката] на подписания текст за Карабах и не е била страна в дискусиите“. На 19 септември в Ереван започнаха мащабни протести с искане за оставка на републиканските власти.

На 21 и 25 септември в Евлах и Ходжали се проведоха срещи между представители на арменското население на Карабах и азербайджанските власти, на които бяха обсъдени и въпроси за реинтеграцията на арменското население. Към 28 септември от региона в Армения са пристигнали над 65 000 бежанци. /Край/

Източник: Фейсбук и ТАСС