Деволюцията на Зеленски

Александър Г. Марковски от Лондонския център за политически изследвания

През април 2019 г. Украйна кипеше от оптимизъм, когато избра Володимир Зеленски - кандидат, който обещаваше мир, край на корупцията в правителството и икономически просперитет.

Само четири години по–късно: гражданската война в региона на Донбас се превърна в европейска война, която бушува на украинска територия, разрушава инфраструктурата на страната, убива стотици хиляди нейни граждани и създава милиони бежанци. Корупцията в държавната администрация е изключително висока, а страната е в състояние на материална бедност.

Когато Украйна получава независимост през 1991 г., държавният ѝ дълг е 0,4 млрд. долара; през 2018 г., преди встъпването в длъжност на Зеленски, той е 76 млрд. долара, а до 2023 г. достига 120 млрд. долара и продължава да расте. Страната оцелява благодарение на международна помощ, а хората, които преди четири години обещаваха "вільна та незалежна Україна" (свободна и независима Украйна), се оказаха лъжци и лицемери.

И така, какво се обърка в Украйна? За да разберем настоящето, трябва да погледнем към миналото на Украйна. Украйна е рожба на геополитическото инженерство на болшевиките. Създадена на територията на бившата Руска империя през 1919 г. и управлявана от Москва до независимостта си през 1991 г., тя се оказа без надзора на възрастни. Разбирането на нейните лидери за геополитиката, управлението на риска и способността да формулират краткосрочните и дългосрочните национални интереси и да правят смислени икономически и политически избори се оказаха извън техния опит и аналитични умения.

Украйна наследява от Съветския съюз една от най-големите земеделски и промишлени бази в света. Украйна произвеждаше трактори, самолети, кораби, локомотиви, турбини за водноелектрически централи, електрически двигатели и трансформатори, както и огромен асортимент от потребителски стоки. Тя произвежда и разнообразна военна техника, включително танкове, ракети и реактивни изтребители. Стоманодобивните заводи произвеждат милиони тонове стомана, а въглищните мини са основен доставчик за стоманодобивните заводи и електроцентралите на Съветския съюз. С добре образованото си население Украйна можеше да се превърне в една от икономическите сили на Европа. За съжаление, некадърните украински лидери разграбиха по-голямата част от съветското наследство и го превърнаха в разруха, а опустошителната война допълнително разруши остатъците от това някога процъфтяващо наследство.

Зеленски разбра, че корупцията е ракът, който разяжда ядрото на Украйна, и след встъпването си в длъжност предприе бързи действия за смяна на корумпираните бюрократи и приемане на антикорупционно законодателство. Промените не засегнаха бизнес отношенията, установени през шестте предишни управления, нито културата, влюбена в корупцията.

Това, което той не разбра, беше, че украинската корупция е системна: тя не е на хората, а на системата. Нещо повече, тази система е вградена във всички аспекти на обществото, включително съдебната система, отбраната, правоприлагането, банковото дело, здравеопазването и, разбира се, икономиката, и се самоутвърждава.

Затова няма значение колко служители ще бъдат сменени и колко нови антикорупционни агенции ще бъдат създадени. Новите назначени веднага започват да пълнят джобовете си, а новите агенции добавят още нива на корупция.

Докато Зеленски се бореше с огромното предизвикателство да изкорени корупцията, той осъзна, че това изисква не само предизборно говорене, но и управленски умения, финес и политическа безпощадност. Ето защо той не просто прие системата, а направи немислимото. Той въведе Украйна в нова ера на корупцията, като замени нейния raison d'état - изчислими принципи на националните интереси - с изчислими принципи на личния интерес. Както казват в Украйна, ако живееш с вълци, трябва да виеш като вълк.

В днешно време всяко правителствено решение, независимо дали става дума за икономика, социални програми или външни работи (включително въпросите на войната и мира), се ръководи от съображения за корупция.

Корупцията изигра важна роля в етническите конфликти в Източна Украйна. След разпадането на Съветския съюз Украйна получи свои граници, в които постигна независимост, и милиони руснаци, поляци, унгарци и румънци бяха хванати в капан в новосъздадената държава, разкриваща етнически несъвместимости.

Така че за президента Порошенко, предшественика на Зеленски, беше лесно да провокира конфликт с източния регион, като наложи украинския език на не-украинските граждани.

Зеленски имаше възможност да приложи примирителен подход, предлагайки ограничена автономия за войнствения Изток, за която той настояваше от самото начало, избягвайки напълно кървавия конфликт. Вместо това той решава да продължи политиката на своя предшественик, като решава етническите конфликти със сила. Причината за продължаването на бойните действия е преди всичко финансова.

Представяйки Украйна като жертва на руската агресия, Зеленски, също като предшественика си, твърдеше, че Украйна е на път да бъде победена от превъзхождаща я сила, и обикаляше света, за да събира военна и икономическа помощ. За Зеленски и неговите приближени войната и корупцията са неразделни.

Затова беше неизбежно стремежът към парични средства да вкара Зеленски и компания във война с Русия. Неизбежно, преди да вкара страната си в катастрофална и в крайна сметка самоунищожителна война, Зеленски трябва да е знаел, че страната му е излишна в геополитическата борба между САЩ/НАТО и Русия. Той е можел да избегне военния конфликт, като се откаже от членство в НАТО.

Вместо това преди инвазията Зеленски работи усилено, за да гарантира, че никоя трета страна няма да се намеси, за да предотврати предстоящото бедствие, когато заяви пред репортери:

"Има сигнали дори от уважавани държавни лидери, които просто казват, че утре ще има война. Това е паника - колко струва това на нашата държава?", каза той на пресконференция в Киев. "Дестабилизацията на ситуацията вътре в страната" е най-голямата заплаха за Украйна", каза той.

За него инвазията не е заплаха - тя е възможност.

След това Зеленски измъкна плесенясалия труп на Хитлер, сравнявайки Путин с Хитлер, за да изгради международна подкрепа за Украйна. Според логиката на Зеленски, тъй като Украйна защитава Европа от империализма на Путин, Европа трябва да плати за това. Нищо, че в същото време той иска Украйна да стане член на НАТО, за да може НАТО да защити Украйна от империализма на Путин.

Виртуозността на стратегията му се състои в това, че докато Украйна гори в смърт и разрушения, конфликтът води до неограничен приток на средства, които пълнят джобовете на Зеленски и на политическия и военния елит.

В летописите на историята трудно бихме могли да посочим друг случай, в който избраният от нацията лидер да е пропилял толкова много политически капитал, да е предал доверието на народа и да е продал ослепителната си амбиция за лично обогатяване.

Александър Г. Марковски е старши научен сътрудник в Лондонския център за политически изследвания - мозъчен тръст, който изследва националната сигурност, енергетиката, анализа на риска и други въпроси на обществената политика. Автор е на книгите "Анатомия на болшевика" и "Либерален болшевизъм": Америка не победи комунизма, а го прие. Г-н Марковски е собственик и главен изпълнителен директор на Litwin Management Services, LLC. С него може да се свържете на Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Източник: americanthinker.com от 27.09.2023

Превод Ганчо Каменарски

Материалът отразява мнението единствено на автора.