Нова книга: Аспекти на ислямската радикализация на Балканите след падането на комунизма

Излезе от печат книгата: „Аспекти на ислямската радикализация на Балканите след падането на комунизма“, под редакцията на Михай Драгнеа, Джоузеф Фицанакис, Дарко Трифунович, Джон М. Номикос, Васко Стамевски и Адриана Купчеа, Публикацията е от името на Сдружение за балканска история (БХА). Език: английски.

Ню Йорк: Peter Lang Verlag, 2023 г. Цена: 90 евро

Изследват се каналите, по които ислямският фундаментализъм се разпространява сред мюсюлманите на Балканите от началото на 90-те години на миналия век. Авторите проследяват политическите и религиозни връзки между балканските мюсюлмани и различни частни организации и държавни институции в мюсюлманските държави, с особен акцент върху рецепцията на салафизма и неговата саудитска версия, уахабизма. Томът също така разглежда идеологическия климат, който генерира доброволци за Ислямска държава през последните години. Той е резултат от изследователски проект на Сдружение "Балканска история". Участват 14 автори, между които 1 български– Богдана Тодорова. Нейни анализи са публикувани в нашето издание още от 2011 г, както и др. на същата тема /Например: https://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=915:--------&catid=21:--&Itemid=34/

Съдържание

Предговор (Иса Блуми, Стокхолмски университет)

Въведение: Посткомунистическите срещи в ислямската вяра и сигурността на Балканите (Михай Драгня)

Първа глава: Конструиране на нова заплаха: секюритизацията на исляма в следвоенно Косово (Джозеф Коелю)

Глава втора: Ислямска радикализация в Косово: случай на многопластова идентичност (Хенрике Шнайдер)

Трета глава: Салафизмът в Албания между декултурацията и постсоциалистическото наследство (Джанфранко Бриа)

Четвърта глава: Основни и онлайн медии, полезен инструмент за борба с насилствения екстремизъм в Албания (Ирис Луараси)

Глава пета: Изграждане на общност, устойчива на ислямския радикализъм: Казус от мюсюлманската общност в Черна гора (Марко Савич и Алмедина Вукич Мартинович)

Шеста глава: Рискове за ислямския фундаментализъм и радикализъм след падането на комунизма в България (Богдана Тодорова)

Глава седма: Мисионерски ислямски неправителствени организации в Румъния: Да’уа материали, разпространявани сред мюсюлманите в Румъния (Корнел Андрей Кришан)

Осма глава: Муджахидините в Босна и Херцеговина от 1992 до 1995 г. (Мийо Бельо и Лучия Задро)

Глава девета: Чужди бойци и глобален джихад на Балканите: Случаят с Босна и Херцеговина (Михалис Мариорас)

Глава десета: Фактори, които смекчават ислямската радикализация в Северна Македония (Жидас Даскаловски)

Глава единадесета: „Ислямският тероризъм” в сръбския санджак под салафитско влияние (Дарко Трифунович)

Глава дванадесета: Отвъд Балканите: ислямисткият тероризъм в Европа с балкански връзки (Клемен Коцянчич)

Заключение: Траекторията на ислямистката войнственост на Балканите (Джон Номикос и Джоузеф Фицанакис)

Резюме

Тази книга изследва каналите, по които ислямският фундаментализъм се разпространява сред мюсюлманското население на Балканите след падането на комунизма. Авторите колективно разглеждат политическите и религиозните връзки между Тази книга изследва каналите, по които ислямският фундаментализъм се е разпространил сред мюсюлманското население на Балканите след падането на комунизма. е Авторите колективно разглеждат политическите и религиозните връзки между балканските мюсюлмани и различни частни организации и държавни институции в мюсюлманските държави, с особен акцент върху рецепцията на салазма и неговата саудитска версия, уахабизма. В този контекст те обсъждат до каква степен военните престъпления, извършени от мюсюлмани по време на югославските войни, са били мотивирани от салазма, а не са били резултат от вътрешни етнонационални конфликти. Накрая книгата разглежда и идеологическия климат, който през последните години генерира доброволци за Ислямска държава (ДАЕШ).

В своята съвкупност тези есета подчертават рисковете за националната сигурност в Западните Балкани, които представляват завръщането на бойците на Ислямска държава и разпространението на т.нар. джихадистки салазъм в мюсюлманските общности. Целта на сборника е да помогне на читателя да разбере външната политика на балканските държави като отговор спрямо мюсюлманския свят в контекста на глобалната война срещу тероризма. Той е резултат от изследователски проект на Асоциацията за балканска история.

"Този том показва, че мюсюлманските общности в Западните Балкани са изправени пред интензивна пропаганда от страна на радикалния ислям и подстрекаване към омраза и междурелигиозни разделения, целящи да индоктринират умерените и толерантни балкански мюсюлмани. Косовските младежи например са изложени на радикална идеология, която под влиянието на имами, обучени във фундаменталистки медресета в Близкия изток, има за цел да създаде нов вид мюсюлманин - такъв, който не познава миналото, националната идентичност и ценностите на демокрацията и който се интересува единствено от "ислямските" ценности, пропагандирани чрез салафизма."

-Коле Красники, университет "Хаши Зека" в Пея, Косово

"Въпреки че ислямът в исторически план е социално-културна опора на обществата в Югоизточна Европа, неотдавнашните сътресения и неуспешни революции в мюсюлманския свят оказаха влияние върху части от мюсюлманските общности в региона. Този отличен сборен том е крайно необходим опит да се проследят фините механизми на реислямизация и промените в традиционните мюсюлмански идентичности под влиянието на чужди форми на исляма. Всички глави показват забележителни научни постижения и плодотворността на търсенето на интердисциплинарни перспективи за развитието на балканските мюсюлмански общности след 1989 г."

-Франческо Трупия, Университет "Николай Коперник", Полша