Международен ден на ООН Единственият урок, който историята може да даде е, че хората не се учат от нея Печат
Автор Експерт   
Сряда, 25 Октомври 2023 10:11

Международен ден на ООН

Единственият урок, който историята може да даде е, че хората не се учат от нея

Георги Димитров, 24.10.2023

Този ден винаги е бил специален за мен – както по линия на професионалната ми дейност години наред, така и поради личната ми привързаност към каузата на Световната организация.

Съзнавам, че днес мнозина ще кажат: „Какво ООН те е прихванало, не виждаш ли какво става по света? Къде е твоето ООН?“. Но това не е ново, чувал съм го и преди. За ООН колкото и да се говори няма да е достатъчно. За ООН може също така много да се говори и нищо да не се каже. Днес няма време за дълго говорене и затова ще се опитам да кажа поне малко от важното.

Обединени нации – терминът, измислен казват от Франклин Рузвелт, добива световна популярност и политическа значимост с подписването, на 1 януари 1942 г., на Декларацията на Обединените нации, решени „да предпазят бъдещите поколения от бедствията на войната“ (to save succeeding generations from the scurges of war). Следват Конференцията в Дъмбартън Оукс на САЩ, СССР, Великобритания и Китай (август-октомври 1944 г.), срещата на Чърчил, Рузвелт и Сталин в Ялта и кулминацията - Международната конференция за учредяване на ООН в Сан Франциско от 25 април до 26 юни 1945 г., когато 50 държави подписват Устава, влязъл в сила на 24 октомври същата година. В него държавите от коалицията декларираха непоколебима воля да премахнат войните и чрез нови норми и механизми на отношения между държавите да съградят свят на мир и сигурност. Устава - тази малка книжица, в която са описани целите, принципите и основите на функциониране на ООН, ми е винаги под ръка и неведнъж съм я препрочитал.

ООН беше дълги години място за директни контакти и преговори между държавите и важна политическа трибуна за излагане на виждания по най-важните международни въпроси. Основателите на организацията разбираха, че без съгласие между Великите сили не може да има успех в поддържането на мира и сигурността и затова в Уставаединодушието на петте постоянни члена на Съвета за сигурност е записано като правило. Това обаче означава също, че при неразбирателство между тях работата се затруднява, а в много случаи се блокира. Кога, защо и по чия вина е ставало това е отделна дълга тема. Истината е, че огромният морален кредит, с който се ползваше ООН и нейният Съвет за сигурност, прогресивно се изпаряваше, заедно с властовия ресурс за решаване на проблемите. Въпреки това, на забележките, че се превръща все повече в говорилня, не без основание се противопоставяше аргументът „По-добре да говорят, отколкото да се бият помежду си“.

Разбира се не само място за говорене беше ООН. Оглеждайки се назад, тя може да се гордее с постигнатото в ликвидирането на колониализма, изкореняването на смъртоносни болести и обгрижването на милиони нуждаещи се хора на планетата, борбата с апартейда, поддържането на мира в редица райони на света, утвърждаването на правата на човека и върховенството на закона, изработването на важни международни договори и споразумения в множество области. ООН успя в своята основна мисия да предотврати нова световна война въпреки „студените“ периоди в международните отношения, неспирните въоръжени конфликти, актове на произвол, насилие и екстремизъм навред по света.

В същото време, в изминатия път имаше много неуспехи. Човечеството още не е достигнало траен мир, сигурност, стабилност, свобода и благоденствие, за които са мечтали основателите на организацията. Светът като цяло е в период на голям преход, процесите са значително по-сложни и многообразни, различията между националното и интернационалното все повече се заличават и в така обвързания свят задачите стават общи. Общи стават както изпитанията и заплахите, така и възможностите за оживяване и проспериране. Въпросът е дали тази истина се осъзнава и каква е реакцията на това. „ООН е такава каквито са нейните членове“ е също фраза от професионалния жаргон.

Ситуацията днес е още по-смущаваща, сякаш за да потвърди думите на О. Хъксли, че единственият урок, който историята може да даде е, че хората не се учат от нея. Днес е натрупан кризисен потенциал по нови линии на разделение – тези отвъд които започват бедността, стопанската изостаналост и социална маргинализация, разпадът на държавността и обществените устои, ксенофобските страхове и агресивният национализъм, радикалните идеологии и практики. А климатът на „студената война“ (вече с елементи на „гореща“) е похлупил отношенията между големите световни играчи, сковава дейностите на основните международни организации. Дискусия често липсва.

В епоха на глобална обвързаност, никой няма универсална рецепта или привилегирован статут в решаването на общите проблеми. Общ е затова ангажиментът за утвърждаването на универсално разбиране на сигурността и развитието като общо пространство на диалог, споделени позиции и отговорност за бъдещето на цивилизацията. За тази цел, неизбежно трябва да се обърнем към изначалното предназначение на ООН, да утвърждаваме нейната роля и влияние в световните дела. Държавите-членки трябва решително да пренастроят възгледите си за международните отношения на 21 век в търсене на: мир, а не конфликт; сътрудничество, а не конфронтация; справедливост, а не хегемония; взаимна изгода, а не едностранни печалби. Само на тази основа ще може ООН да отчете правилно промените, настъпили в света и да се приспособи към реалностите на нашето време.

На хората е нужна демократична, ефективна и силна институция, която да може да гарантира сигурността и напредъка и да съхранява общия интерес. Независимо от своите слабости и неуспехи, в края на осмото десетилетие на съществуването си, Световната организация не престава да бъде носител на хуманните ценности и стремления, заложени в нея при създаването й (нали искаме да живеем с ценности!). От държавите-членки и особено онези, които носят основната отговорност за световния мир и сигурност, зависи това да стане реалност.

А аз оставам твърд про-ООН ентусиаст и дори в този тежък за мултилатерализма период завършвам с оптимизма на Висоцки: „.. мне хочется думать … что сжигать корабли скоро выйдет из моды…“. Честит празник на всички, които вярват в това!