Парадоксите на българския стокообмен

Борислав  Георгиев

Стокообменът на България през последните десетилетия е красноречив показател за състоянието на икономиката. Числата в приложената таблица и екстраполацията за цялата 2023 г., направена на база полугодието, показват растеж и стабилност, но при много милиарден отрицателен баланс и редица български парадокси:

Ето и част от злободневните изводи на база тези числа.

1. България е интегрирана и неразделна част от икономиката на ЕС27 в производството, износа и вноса на стоки защото преобладаващата част ( 60 % от стойността) на българския износ и внос за последните 21 години е с ЕС27.  Българският износ и внос устойчиво са на 20 позиция от тези на целия ЕС27 с десетилетия. Износът е с дял от 0.1 % в първата половина на тези 21 години и впоследствие става 0.2 % от общия такъв на ЕС27. Вносът има дял от около 0.4 % и достига около 0.7 % за последното десетилетие. Българската евроинтеграция е необратим процес. Структурно определящите милиардни износители са български юридически лица, но собственост на фирми от ЕС или страни, чийто пазар e ЕС. Затова да се твърди, че българската администрация  управлява процеса е може би равностойно на твърдението че метеоролозите управляват времето. Правилата са европейските. Когато се налага, чуждите собственици, привикват на закуска или обяд чрез смесените търговски камари, съответните български ръководители и се намира решение на българските особености, пречещи на добросъвестната им делова дейност;

1. Географията на българският стокообмен е концентрирана в ЕС27 и няколко държави извън него. При българският износ това са 8 страни (само две от тях Турция и Сърбия не са страни от ЕС27)  с общ дял от 50 % от стойността, а общо 23 държави формират 80 % от стойността на износа. При вноса 7 страни с общ дял от 55 % от стойността за 2022 г. и общо 17 държави формират 81 %. От тях само РФ, Турция, Китай, Украйна и Сърбия не са членове на ЕС27. Общо в износа и вноса българските външнотърговски партньори с дял 80 % са 24 страни, от които само 6 не са членове на ЕС27.

1. Стокови примери от последните 21 години.

-        Домати/Банани - най- парадоксалният  е показателят съотношението на тоновете внасяните домати (от мтп 0702) и тоновете внасяни банани (от мтп 0803)  в България, ЕС 27, Турция и Сърбия. За 2022 това са 84 хиляди тона домати срещу 63 хиляди тона банани в България. То е 1,4 за България – безспорният „ЛИДЕР“? За останалите, както и Сърбия и Турция е под 0.5. Всички те също обичат бананите, което не им пречи да са самодостатъчни при гледането на домати. От 2003 г насам България е нетен вносител на домати. Устойчивият български отрицателен баланс в евро се променя между 2 и 53 милиона евро за 2022 г. От 2007 година той нараства поне десетократно в сравнение с времето преди пълноправното членство в ЕС. В натура ние отново устойчиво внасяме между 8 хиляди и близо 84 хиляди тона за 2021 г. повече отколкото изнасяме!?!

-        Картофите (от мтп 0701)  - Последните 21 години България е нетен вносител на картофи. Устойчивият български отрицателен баланс в евро се променя между 3 и 13 милиона евро за 2022 г. В натура ние отново устойчиво внасяме между 14 хиляди и повече от 43 хиляди тона, повече отколкото изнасяме!?!

-        Зеле (от мтп 070490)  - Последните 21 години България е нетен вносител на зеле. Устойчивият български отрицателен баланс в евро се променя между 3 и 13 милиона евро за 2022 г. В натура ние отново устойчиво внасяме между 14 хиляди и повече от 43 хиляди тона, повече отколкото изнасяме!?!

-        Краставици и корнишони (от мтп 0707)  - Последните 21 години България е променлив вносител на краставици. Повече години сме с положителен баланс, като за 2017, 2018, 2019 и 2022 има отрицателен баланс в евро между близо 1 и 3 милиона евро. В натура ние сме нетен износител на краставици до 2011 г., но започвайки от 2012 до 2022 устойчиво внасяме между повече от 2 хиляди и близо 23 хиляди тона, повече отколкото изнасяме!?!

-        Чесън (от мтп 070320)  - Последните 21 години България е нетен вносител на чесън. Устойчивият български отрицателен баланс в евро се променя между 100 и 700 хиляди евро. В натура ние отново устойчиво внасяме между повече от 100 тона до 3 хиляди тона, повече отколкото изнасяме!?!

Ние самоунищожихме производството на вековни български зеленчуци. Упорстваме в това с най-пресните законови промени, с които вероятно, например като начало, пазарджишкото поле ще „слънчаса с панели“ а не с домати, зеле, краставици  и други зеленчуци?

-        Електро енергетиката - Най-големия зелен рилски „акумулатор“ на Балканите, сътворен от български и японски инженери преди десетилетия -  „счупената“ ПАВЕЦ- Чаира, само за 2021 и 2022 можеше да осигури поне 800 Гига ват часа или над 80 милиона евро без Брюксел. Ядрената енергетика преживява турбуленции у нас без да се дава каквато и да било информация къде се/ ще се съхранява отработеното ядрено гориво? Какво бъдеще чака нашите деца и внуци у нас десетина години след като похарчим нови милиарди? Дали „счупването“ на „акумулатора“  не е иновационен ЗЕЛЕН подход за развихряне на „батерийни“ проекти, които да бъдат захранвани с евро? С възможен, вероятно допълващ страничен ефект към съдбата  на енергетиката (гръбнака на българската икономика) и земеделието?. Въпреки, че в последното десетилетие България беше  сред водещите 5  нетни износители на електроенергия в рамките на ЕС27 и на Балканите.

-        Розовото масло – преди години НС забрани за приватизация стратегически български предприятия, като ВМЗ, Кинтекс, ЛБ Булгарикум, Българска роза и др. По-късно министрите Дянков и Трайков предложиха и беше създадена Държавната консолидационна компания (ДКК) като „шапка“ на тези предприятия. Един от „резултатите“  на тази шапка беше „счупването“ на лабораторията „Българска роза“, хамурираща и подпечатваща с червен восък стъклениците с изнасяното българско розово масло (един килограм от хамурираното розово масло, се изнасяше за поне 4 хиляди евро през 20-ти век). Второто десетилетие на 21-ви век розовото масло вече се изнася на два-три пъти по-малка цена. Защо в България вече не влизат милиони евро от този вековен български продукт?

-        Сухо млечен парадокс -  от 2018 г. насам, включително и полугодието на 2023 г. България внася сухо мляко в тонове, повече отколкото внасят Гърция и Румъния взети заедно, с изключение само на 2020 г.! Ето числата:

Къде и как се усвоява това сухо мляко в българската промишленост в сравнение например с нашите съседи ?

-        Мед и медни изделия от глава 74 на митническата тарифа

Източник: Изчисления на автора на база данни от www.trademap.org, окт.2023

Медта и медните изделия са един от водещи, устойчиви и стратегически милиардери в износа от България. Те са от нашето минало и, едновременно с това, метал на бъдещето. Плановете на медодобивните фирми са за разширяване и развиване на медта и изделията с по-висока добавена стойност, заради избухващата  електро мобилност в света.

-        Златна руда и концентрати от 261690

Източник: Изчисления на автора на база данни от www.trademap.org, окт.2023

Златната руда и концентрати са на една от водещите и стратегически позиции в износа от България след 2012 г. Златото и другите редки метали, съдържащи се в тази руда, са сред критичните и национални съвременни приоритети на САЩ и ЕС27 за 2023 г..

Добивът и преработката на мед и злато са устойчиво развиващи се сектори. При техния мащаб и особености и предстоящото членство в ОИСР на България остро възниква въпроса за реалните постъпления в българския бюджет от този износ. Никой не предоставя данни къде е България, спрямо най-добрите практики например на страни членки на ОИСР в данъчни практики, концесионни договори и т.н. за подобни случаи?

Представените данни са аритметични изчисления на автора, на база информацията от www.trademap.org достъпна през октомври 2023 г.

София, 27 октомври 2023                                    Б.  Георгиев