Защо президентите на Китай и САЩ се срещнаха на 15 ноември в Сан Франциско Печат
Автор Експерт   
Четвъртък, 23 Ноември 2023 10:49

Защо президентите на Китай и САЩ се срещнаха на 15 ноември в Сан Франциско

“Война за чипове, супербързи компютри, военно съревнование и молбите към капиталовите пазари”

Борислав Сретков

През 2016 американският учен Джон Хопскрофт обяви на Конференция в Сеул началото на Информационната Революция, посочвайки два ключови аргумента: “първо, благодарение на изкуствения интелект, в бъдеще човечеството ще използва една четвърт от населението за  произвеждане на необходимите му стоки и услуги и второ, само две нации ще спечелят от тази революция - САЩ и Китай. Навсякъде другаде липсва инфраструктурата според него и прагът за навлизане в тази революция е поставен много високо.”

Това е много вярно заключение. Към него трябва да добавим, че ако за  200 години глобалният “Център на гравитация” се премести от района на Кашмир в посока на запад и в края на 20-ти век се установи някъде около Исландия, то през 21-ви век той се премества обратно на изток и около 2025 година се предвижда да се установи около територията на Казахстан. Добавяме, че за първото допринесе индустриалната революция в Европа и глобализацията,  а за второто -  последствията от глобализацията и икономическият възход на Китай. При задълбочен неин анализ се стига до простия извод, че глобализацията след 1983 година, бе един американски политически проект. Но има и друга истина за нейните последствия - най-големият печеливш от нея към 2010 бе на първо място Китай. Докато в развитите западни страни и включително в САЩ, средната класа се сви и неравенството в индустриалните западни общества се увеличи. Комплексните причини за всичко това би могло да разберем ако четем задълбочено трудовете на Карл Маркс. Това са дълбоки води и преминаваме към конкретиката на темата в текста. През 2022 един виден американски политолог обобщи къде се намира света и как изглежда през “очилата на САЩ”: “Русия е 'буря', но Китай е 'Climate Change’- Промяна в климата!”. Сполучлива формулировка и за това в този текст, няма и да споменавам дали двамата президенти са обсъждали на 15 ноември теми като войната в Украйна или военната криза в Израел. Първото изречение по-горе в текста, ясно ни насочва къде и как се решават днес световните проблеми, дела и общото бъдеще.

През 2012 година Си Дзинпин е избран за генерален секретар на ККП и през 2013 за президент на Китай. И само месец след това се организира среща с президента на САЩ  Барак Обама. Между тази първа среща на най-високо ниво и последната след 10 години на 15 ноември стават много интересни неща, които за да се опишат трябват почти 150 страници текст. Но нека щрихираме някои и се опитаме да разберем, за какво точно са разговаряли в продължение на 4 часа, Си Дзинпин и Джо Байдън.

На срещата с Барак Обама 2013, Си Дзинпин предлага на Съединените щати, те и Китай да споделят интереси по сигурността и икономически интереси в района на Пасифика. Той в същност е поискал, Щатите да отстъпят на Китай сфера на влияние в Азиатската част на Тихия океан. Администрацията на Обама първоначално не разбира истинското намерение на Си. Но след внимателен анализ на неговите думи, разбира какво преследва Китай и по-късно категорично отхвърля това предложение. А то е за разделяне на две зони на власт и влияние на Тихия океан. От тогава тези два противника се сблъскват и базисната структура на конфронтация остана непроменена при всички следващи американски администрации. В този смисъл, един експерт, добре запознат с американо-китайските отношения пише, че на 15 ноември тази година, не е бил постигнат достатъчен напредък това да бъде променено.

Основните претенции на Пекин към хегемонията на САЩ ,”която води опасности от американски тормоз и тирания” са заложени в пет точки, в официален документ на китайското външно министерство от февруари 2023 и те са следните:

“САЩ е държава, която използва своята власт да поробва други държави; американските военни интервенции по света са оставили след себе си хуманитарни щети; американците инструментализират икономическия ред и ограбват ресурсите на други страни срещу хартийки без стойност (долара);  обвинява технологичното превъзходство, достигнато от САЩ, само поради това, че Америка не желае да споделя своите открития и при това ги използва за да шпионира другите и накрая - проклина културната хегемония, разпространявана чрез Холивуд и консумация на Кока Кола.” Разбираемо е, че това е остър дипломатически език на конфронтация.

В началото на ноември тази година вторият човек в посолството във Вашингтон, госпожа Xu Xueyuan заяви: “ Важно е Съединените щати да покажат разбиране по съществени интереси на Китай. Един от тях е правото на Китай да се развива. Китай чувства, че САЩ не желаят да приветстват един икономически силен Китай.”

От Белия дом обявиха: “Ние очакваме Китай да е в добра форма и да бъде основен играч на световната сцена до края на нашия живот.” Но официални американски изявления подсказаха, че Байдън би отишъл на тази среща “от позиция на силата. Когато нашата администрация пое Белия дом, Китай бе убеден, че САЩ се намират в краен упадък. По света се ширеше съмнение в ангажимента ни към нашите съюзници и здравето на нашата администрация. Много от това се промени. Сега е точният момент за дипломация на високо ниво. Нашият подход е стабилен и постоянен. Ние няма да отстъпим назад от нашите интереси и ценности и ще се движим напред.”

Но кои са главните теми, по които се води големия спор. На първо място това е Тайван. На второ място това е безмилостната конкуренция при новите технологии - Изкуствен Интелект, Квантов компютър и квантови комуникации. На трето място това са суперкомпютрите и свързаните с всички точки до тук полупроводници (чипове под 7 нанометра), за които се води истинска война. И понеже се води война и има спорове, естествено има и сериозни санкции, които на първо място са конкурентни инструменти за запазване на предимства. Но всичко това в пакет е свързано с производителността на труда, с контрола върху съвременните доставни вериги, върху конкретни пазари и цели континенти, върху паричните потоци и най-вече върху световната парично-кредитна система. И понеже, този който овладее най-новите технологии, паричната система и пазарите, априори става първостепенна заплаха и за националната сигурност на една държава. От край време, силната икономика желае да експандира за да реализира по възможност монополни печалби, а нито това, нито национална сигурност би имало ако няма мощни и високоефективни въоръжени сили. Така, че в индустриалния свят, първо се създава мощна, продуктивна икономика, която както ни показва историята, успява чрез инструменти, сръчности, знание да “смуче” ресурси и печалби от целия свят, но за целта си трябва и “бодигард” - това са мощни, световно развърнати, модерно оборудвани въоръжени сили. За това и едно от полетата, покрай суперкомпютри, чипове и доставни вериги е и активната военна конкуренция, на която Пекин се  опитва успешно да подлага САЩ.

Zack Cooper от American Enterprise Institute пише този месец:” Когато китайците казват това, което в действителност мислят, то е САЩ да им отстъпи и предостави пространство на Китай. А за какво им е това пространство? За да измени статуквото в своя полза. Тогава ние говорим за две различни неща и това е ситуация от години.”

Да погледнем към измеренията на огромните спорове във военната област между двете страни. И то през очилата на Вашингтон.

На 18 октомври 2023 излезе годишният доклад на Пентагона “China Military Report.” В него се споменава, че Китай може би разработва конвенционални балистични ракетни системи, без ядрен заряд. Ако се появят такива, то “това би била заплаха от конвенционален военен удар върху обекти в САЩ, Хавай и Аляска. Оценката е, че ако се изстрелва от голямо разстояние такава балистична ракета, то тя би била един реален Game Changer (инструмент променящ играта). Друго ново в доклада е постигнатият напредък  в Китай при балистичните ядрени ракети, базирани на подводни лодки. Китай разполага с 6 подводни лодки “Jin-class” въоръжени с по 12 балистични ракети “JL-2” с обсег на действие до 7200 км. През тази 2023 на тези подводни лодки вече са разположени новата модификация ракети “JL-3” с обсег до 10 000 км. Американският извод е, че съответно САЩ трябва да се готвят за активна противолодъчна борба в Южнокитайско море. Пентагонът обвинява Китай в опасни въздушни маневри във въздуха и по вода, срещу американски военни съдове и самолети. През последните две години са документирани над 180 такива случаи.

В САЩ са силно притеснени от противоспътниковите възможности на Китай. Още през 2007 Китай успешно свали с ракета, свой спътник на орбита. И отломките от него още беснеят из космоса. Но Китай е разработил експериментален спътник с външна робот-ръка, което по оценки на Пентагона е сполучливо решение за поразяване на американски военни и разузнавателни спътници на орбита. Последните спътници са леки съоръжения и нямат абсолютно никаква защита срещу физическа или механична атака в космоса. Китай има на орбита около 400 спътника, САЩ над 400, Русия 200, но темповете, с които Китай разраства космическите си войски силно плашат американците. Защото те отлично знаят, че управляват абсолютно всички свои видове въоръжени сили със системата GPS. И при военен конфликт, тя би била още първия ден, основната цел на противника. А бъде ли поразена тя, то ВС на САЩ биха заприличали на сляп човек. Американците говорят за “Темпово предизвикателство” в Космоса. До 2030 се очаква китайските разузнавателни спътници да достигнат 800. В миналогодишния доклад по Китай на Пентагона се казва: “Китай разработва широк диапазон за електронно заглушаване, мощности за сайбър пространството, директни енергийни оръжия, способности на околоземна орбита и наземно базирани противоспътниково ракети.”

По данни на Пентагона, през 2021а Китай е пуснал на околоземна орбита военен спътник, съоръжен с външно монтирана “Ръка-Робот” - “Shijian 17”. Независимо, че е обявен като експериментален за почистване на хвърчащи в Космоса отломки, командването на Космическите войски в САЩ е на мнение, че такива средства безпроблемно биха повреждали военни спътници на орбита. Защото те нямат абсолютно никаква физическа защита, а са натъпкани с авангардна техника. Китай създаде през 2015 година свои специални въоръжени сили наречени “ Strategic Support Force” ( Сили за стратегическа подръжка). Това е една комбинирана единица за водене на електронна война в наземните си ВС, ВМС, ВВС, Сайбър пространството, космоса и ракетните си войски. Целта е - при започване на военни действия, провеждане на сайбър атака срещу врага и неговото “заслепяване”. Американците считат, че цялата военна модернизация в Китай има фокуса не толкова да нанесе удари по бойното поле, колкото да порази противниковите спътникови системи и системи за комуникация. В този смисъл първостепенна цел би била американската космическа система за GPS, която играе ключова роля в навигацията и координацията на видовете въоръжени сили на страната. Бъдещата война ще бъде за контрол на космическото пространство.

В интервю от 18 ноември, експертът по ядрени въоръжения Кристенсен пише: “ Китай е разработил и инсталирал няколко генерации ядрени бойни глави, включително двустепенна термоядрена бойна глава. Декласирани документи на ЦРУ показват, че китайците имат повече видове, включително по-малки ядрени глави за тактически оръжия. Има данни за възможности за създаване, но не и за разполагане, на неутронни бойни глави. Интересно би било да се знае, дали Китай планира въздушно базиране на ядрени крилати ракети? Това изисква по-компактна бойна глава от стандартната балистична ракета.” Китай постоянно увеличава компютърните технологии, комуникациите си, горивата, двигателите, а с това и ядрените способности.

Но кои са конкретните поводи, от лятото на 2022 военният диалог и информационен обмен и консултации на ниво Пентагон и китайското министерство на отбраната да бъдат тотално спряни и блокирани. А това е повече от криза. Пръв затвори този изключителен важен канал за военна комуникация Пекин. Нанси Пелоси посети през лятото на 2022 Тайпе и това предизвика буря сред управляващия елит на Китай. Последваха много сериозни военни учения край Тайван, имитиращи инвазия на острова. Белият дом от своя страна запази мълчание по това спорно посещение, но ръкавицата бе хвърлена. Говорителката на Камарата на представителите в американския Сенат, въпреки остри предупреждения от Китай кацна в Тайван за да каже и покаже, че САЩ винаги ще подкрепят Тайван в запазване на сигурността му. Логично е да смятаме, че тя бе изпратена на тази мисия пряко от най-висшия бизнес елит на САЩ. Интересите не само на основните американски ИТ концерни, а и на много други са пряко свързани с Източна Азия. А в областта на чиповете положението е драматично защото в Тайван се произвеждат 90% от чиповете в света. По тази ключова тема, свързана и с “войната за чиповете” са необходими поне три статии. В периода след това посещение, в четири изказвания, американският президент споменава, че Щатите са готови и решими да защитават силно Тайван. Но в сряда на 15 ноември в пресконференцията след срещата, избягна да подчертае това.

От своя страна, по време на разговора в Сан Франциско, Си Дзинпин е описал Тайван като “най-голямата тема и възможно най-опасна тема в китайско-американските отношения”. Освен това той е изложил становище, при какви условия, Китай би приложил сила в Тайван. Те не са обявени, но американски анализатори-синолози допускат, че това би могло да са: “ формално обявяване на независимост от страна на Тайван, всякакви опити за вкарване в спора Тайван на ядрено оръжие, отказ на Тайван да преговаря за обединението, както и даване на много сериозни гаранции от страна на САЩ за Острова, който сега е в режим на самоуправление.

Американците пък са мнение, че КНР никога не е управлявала Тайван, но има претенции, че е нейна територия. Десетилетия вече Вашингтон поддържа хитра политика на “стратегическа двойственост”. Приема китайската постановка по Тайван за “Един Китай”, но Китай никога не се чувства сигурен, че Вашингтон не би защитил Тайван при съответна инвазия. Защото САЩ имат договори и доставят на Тайван най-модерни оръжия, което означава, че ги въоръжават срещу Китай.

Но да се върнем на прекъснатите военни контакти за обмен на информация. През февруари 2023 един атмосферен балон с размерите на три автобуса, лети на ниска височина цяла седмица над територии от северозапад, прекосява американската територия и бива свален с ракета след заповед на президента Байдън над Южна Каролина. Тази случка се оказа много неприятна за Китай. Тя предизвика закрито, дълго съвещания в Конгреса на САЩ при най-висока степен на секретност. На остър протест, Пекин декларира, че балонът не е разузнавателен, а с метеорологични цели. Последва незабавно откровено китайско извинение, а не оправдание, че летателното тяло не е китайски произход. Истината е, че той е бил натъпкан с пасивни и активни сензори и много разузнавателна техника. А активните сензори имат своя национална честота на излъчване и в случая “говорят на китайски”. От Пентагона пожелават военна консултация с Китай по случая, но Китай категорично отказва. И така двете военни ведомства са в пълна изолация по между си до 15 ноември тази година.

Но за да се разбере истината за тази китайска разузнавателна акция, а това, че големите държави в света водят мащабни разузнавателни програми една срещу друга не е тайна, бих направил едно резюме от интервю в СМИ с о.з. полковник, Ралф Тиле, признат германски военен експерт, работил като такъв и в Обединеното Командване на НАТО в Европа: “Седмицата с прелитане на китайският балон е 'златен момент за Китай’. В този момент, точно в тази седмица, Съединените щати провеждаха важното военно учение ‘Global Dominans Experiments’. В хода на това учение са се изпробвали възможностите на глобалните военни комуникации на САЩ, с участието на всички стационирани на планетата американски военни командвания. Целта е подобряване на военните комуникации чрез средства за Изкуствен Интелект. Те да са по-стабилни и надеждни. Балонът се е движил точно над територии, където се намират военни центрове за управление и контрол. Един такъв балон създава предимство пред разузнавателен спътник, защото слиза на ниски височини, може да бъде управляван и да престоява по-продължително време над търсени конкретни територии и обекти. И не става въпрос за снимки, защото те днес са старомодни, а за разузнаване в обсега на невидимите честоти. Този подход е икономически много изгоден защото един разузнавателен спътник струва 500 милиона долара. А балоните са много евтини и по-бавни, правят минимален разход на енергия и прослушват и разузнават целия електромагнитен спектър - всички комуникации лични, фирмени, държавни. Балонът поема и голямо количество специална техника. Това е типично Сигнално Разузнаване - SIGINT, а китайците са много напред в тази сфера. Набирането на комплексни данни за функционирането на всички комуникации в една държава, предполага ефективното им използване при водене на хибридни войни срещу нея. А конкретното наблюдение на информационния поток в хода на учението Global Dominans Experiments ако е било успешно е съкровищница за Китай, защото се търсят нови решения, кое как се прави, кое е ново, има ли Изкуствен Интелект, разкриват ли се възможности за пробиване на комуникационната система, за вкарване в нея на фалшива информация. За какво и как разговарят хората в САЩ и успоредно с това, как точно комуникират американските сили със специално предназначение. Всичко това е много важно за Китай. Таймингът на появяване на балона е много точен и този инцидент раздразни много американците. Не на последно място, защото на практика Китай откри “дупка” във въздушната защита на територията на САЩ. Защото радиолокационните станции за контрол на въздушното пространство прихващат въздушни тела, отчитайки височината и скоростта и те не са настроени за откриване на балони-шпиони. Истината е, че в същото време е бил забелязан такъв балон и над Европа… Днес всичко се управлява в реално време и Китай и САЩ са настроени за такова управление на бойни действия. В допълнение днес електромагнитния комуникационен спектър се наблюдава в пакет, включително икономическите обекти, в търсене на критични места с основна мисъл - да се поразят целево места и хора, които вземат ключови решения. И китайците са искали да прослушват всичко. Освен това един такъв балон би бил в състояние лесно да вкарва на чужда територия “интелигентни оръжия”…Това бе едно умно решение от страна на Китай, защото Западът не го е очаквал. Балонът не е и провокация, защото Пекин се извини много бързо. Сега САЩ и Канада взеха бързо решение за съвместна инвестиция на милиарди долари за да запушат тази 'пробойна’".

През лятото на 2023 в Китай се разрази небивала от десетилетия “чистка-земетръс” сред военното командване на страната. Уволнени бяха трима генерали и цялото командване на Ракетни и Космически войски. После изчезна в края на август министърът на отбраната Ли Шангфу, а уволнението му бе обявено на 24 октомври.

На 7 ноември шефът на Пентагона, генерал Остин направи официално предложение, да се срещне с командването на китайската народоосвободителна армия, на 16 ноември по време на срещата на военните министри от АСЕАН+ за първи разговори. Това не е първото американско предложение към Китай и прави впечатление, че президентите се срещат на 15 ноември и Пентагонът иска среща по негов си канал на 16 ноември в Индонезия. А Китай няма още военен министър, нещо крайно необичайно. Надеждите на американците са на такава среща да дойде един от двамата заместник председател на Централната Военна Комисия в Пекин, които стоят в йерархията над министъра на отбраната. Китай изпрати делегация в Индонезия, водена от заместник началник на щаба на ВС в структурата на ЦВК. Генерал Остин отказа разговор с него поради “неотговарящ ранг”. Но и на 16 ноември заяви в Джакарта, на срещата на военните министри от АСЕАН+ (АСЕАН + САЩ, Индия и Китай), че “САЩ подкрепят чрез Taiwan Relations Act, Тайван да се защитава. А на 15 ноември Джо Байдън и Си Дзинпин решават каналът за военни консултации между двете страни да бъде възобновен. Това в същност е и една от основните цели на тази среща на най-високо ниво, която не би могло да се нарече историческа, но във военния контекст играе роля на знакова.

Другата ключова тема бе изясняване и деклариране и от двете страни как гледат в момента на голямото напрежение около Тайван. Интересно е да се отбележи, че преди срещата на двамата президенти, на 13 ноември, помощник генералният секретар в НАТО, David van Weel, посети Токио. Там той направи официално изявление: “ Ние силно разубеждаваме Китай да предприема каквито и да са действия, които биха променили статута на Тайван. НАТО няма сценарий, в който НАТО би играл военна роля в Тихия Океан…Но най-важното нещо, което Китай да разбере е, че не би трябвало да предприема каквито и да е едностранни стъпки за промяна в статута на Тайван. Това е нашият най-силен месидж към Китай.” Добавяме, че НАТО и Япония се договориха през юли 2023 по една индивидуална скроена партньорска програма за сътрудничество в 16 сфери, включително екстрени евакуации, защита в сайбър пространството, космическа сигурност, в стратегическите комуникации, ново появаващи се разрушаващи технологии, морската сигурност, контрола върху въоръженията… Поставената цел е ясна: “задълбочаване сътрудничеството в запазване на технологическите предимства, които помагат на западните демокрации в революционните технологии като изкуствен интелект, квантовия компютър, автономните системи.” Van Well казва още: “Международният ред основан на правила е под натиск. Много е важно за мислещи еднакво нации, без значение дали са в Европа, Северна Америка или Азия да приемат това като предизвикателство и да защитят това, в което вярват, в нашия свободен свят, основан на правила и ред. Това посещение в Азия не е случайно, нито думите са прости изречения. И нито Япония е играч за подценяване. Ключовите думи изпратени като месидж от НАТО са:

Не пипайте Тайван и всички тези, които сме създали този световен ред и най-вече всички нови технологии чрез нашата колективна иновационна машина ( добавям, тя е изключително американски патент) ние ще я защитаваме активно и не бихме допуснали да загубим позициите си в най-новите полета на технологичната революция. Или НАТО отправя месидж не от Брюксел, а от Токио, а военните министри на страните от АСЕАН+ , чрез шефа на Пентагона също подканват темата Тайван да не отива към ескалация.

Това е видна дирижирана акция на големите, главните играчи в глобалната властова игра в областта на най-новите технологии - групите по специални интереси във финансовата сфера и тези от производствената (тандема Финансиализация и Технологии - FINTECH) с постоянни адреси в Ню Йорк, Лондон и Токио, да създадат добър широк фон на разговора между Байдън и Си Дзинпин в Сан Франциско на 15 ноември. Видно е, че се работи на много “писти” и центърът не е само в Белия Дом. И не случайно, Си Дзинпин провежда и среща с най-изтъкнати представители на американския бизнес елит, изнасяйки 30-минутно експозе, пред хора като президента на глобалния концерн “Apple” - Тим Кук.

И не само това. Централна част от разговора с Байдън заемат думите на китайския президент: “Пекин няма планове за масивна инвазия в Тайван.” Той бил чул за американски доклад, в който пишело, че през 2027 Китай планирали военна интервенция за завземане на Тайван, но такива планове нямало в Пекин. А преди срещата агенция Синхуа разпространи съобщение, че :”Тайван е най-чувствителната точка в двустранните отношения и това предизвиква страх у Съединените Щати, че една ескалация в напрежението около Тайван, би могло бързо да извади от контрол и притисне Си да предприеме действия.”

Съществуват оценки на наблюдатели, че Си Дзинпин се чувства много притиснат с оглед предстоящите избори на 13 януари 2024 в Тайван. И той не желае сега да инициира конфликт с Тайван. А би желал, Вашингтон да възприеме по-благоприятна позиция спрямо Тайван, включително да работи съвместно с Китай и така наречените сили за независимост на Тайван, събрали се около Демократичната партия там да бъдат ограничавани в действията си в случай на победа на предстоящите избори.

В тази връзка Диана Фу, научен гост в Brooking Institute, САЩ и професор от университета в Торонто, пише преди срещата: “ Си Дзинпин е под тежък локален натиск в Китай, независимо, че медиите се опитват да му изграждат стабилна фасада. У дома се бори на много фронтове: спадаща икономика, обезпокояващи нива на безработица сред младите, мътно спадане на потреблението и политическа нестабилност поради това, че в Тайван предстоят след два месеца избори.” Тя добавя, че “ с толкова много тежести, Си търси да убеди публиката у дома и зад граница, че независимо от тяхните различия, той и Байдън успокояват вълните люшкащите глобални води. И е в интерес и на двамата лидери да преговарят за една политическа стабилност и се молят пазарите съответно да им отговорят.”

Тук ключови думи са “да се молят пазарите да им отговорят”. Защото мнението ми е, че пазарите не са никак в добра кондиция, но за това няколко изречения на края.

Си Дзинпин продължава с мирна реторика : “Аз още съм на мнение, че конкуренцията между главните страни не е преобладаваща тенденция в днешните времена. Конкуренцията не може да реши проблемите, с които днес се сблъскват Китай и Съединените Щати и като цяло светът.” Това би могло да се възприеме като пряк укор към САЩ. Защото Белият Дом постоянно разглежда отношенията с Китай като конкурентни такива. Моето мнение е, че на фона на глобалната властова игра за приоритети и място в Геоикономиката, конкуренцията е най-важният белег на днешното време. Тя е видима и скрита, безмилостна, ползва всякакви средства и от всичко до тук разбираме, че вече в Играта много сериозни са активирани и “бодигардите” на тези, които се конкурират - въоръжените сили на Китай и на САЩ.

Джо Байдън на 15 ноември: “Ние трябва да обезпечим тази конкуренция да не прерасне в конфликт.”

А Си казва в Сан Франциско: “Вместо конкуренция, ние бихме се радвали да видим надеждно, отворено, постоянно нарастващи и проспериращи Съединени Щати”, апелирайки за ответна реакция на Вашингтон спрямо мирен, стабилен и проспериращ Китай. Това предполага едно отхвърляне на американския подход през последните 2-3 години на “decoupling”(откачане) и снемане на фрустрацията по отношение на американския износен контрол върху износа на най-модерните високи технологии за Китай. Дилемата по тази тема е огромна и Белият Дом не би могъл да я реши нито лесно, нито самостоятелно. Само със смяната на горния термин с “derisking” не би се получило. Става въпрос за това, кой, как и защо би навлязъл след 5-6 години в новата парадигма в света - Финанси/Комуникации/Транспорт като лидер и определящ правилата. Ясно е, че с ракетни удари няма да се получи. Съвсем други са инструментите и екстрите, които водят до просперитет, висока производителност и евтини, достъпни блага за всички - и за американци, европейци и за 1,4 милиарда китайци.

При тази среща в Сан Франциско под конкуренция следва да се разбира и официалното обявена декларация на Пекин от 2020, че първо, Западната обществена и бизнес-система е в упадък, второ, китайският икономически модел и общественият модел са по-добри и перспективни и поради това, до 2049 година Китай ще бъде първа военна, технологична, иновативна, производствена сила в света, сила владееща контрола върху ключовите доставни вериги, върху паричните потоци, върху комуникациите, основани на квантови технологии. С една дума кой ще командва Голямата властова игра в глобален план.

Китайските намерения за световно технологично превъзходство бяха заложени в обхватни план от 2014 - “Made in China 2025”. По неговите програми се инвестираха милиарди целеви средства и ангажираха десетки институти, мощни държавни и частни компании. В първата листа на тази китайска програма е най-бързият суперкомпютър. Задачата е през 2025 Китай да е световен лидер при супер бързите компютри.

Какъв е отговорът на САЩ?

Ето един емблематичен пример за бясна конкуренция между двата икономически модела - Китай и САЩ. През 2015 година администрацията при Обама, стартира нова Национална Стратегическа Компютърна Инициатива (National Strategic Computer Initiative). И то под “чадъра” на Министерство на Енергетиката, Пентагона и Националната Фондация за Наука, NSF - едно много силно трио с изключително богат опит в много технологични пробиви в САЩ. Обектът е ясен - създаване на супербърз компютър - exascale supercomputer!  Такъв екстра бърз суперкомпютър прави по 10 на степен 18-та изчисления в секунда. Трудно е да си го представим. През 2016 Китай притежава най-много суперкомпютри в света, но целта е exascale ниво. И понеже не може на този свят без конкуренция, през март 2019 година президентът Д. Тръмп подписва указ за експортен контрол към 5-те най-големи китайски производители на супер компютри. Това е важна стъпка в технологичната “война” между САЩ и Китай. Вероятно американците знаят защо налагат ембарго върху доставки към тези пет китайски фирми. Защото явно американски фирми захранват на първо място китайските си контрагенти с авангардни чипове, без които не може да се постигне достатъчно бърз суперкомпютър или просто това става по-бавно във времето. Това е чиста междуфирмена конкуренция. Оставаме в страни американските съображения за национална сигурност, които също са напълно разбираеми.

През същата 2019 Доналд Тръмп ( “Майсторът на Сделки”- The Master of Deals) се опита да реализира голяма сделка с Китай в тежки преговори  с китайската делегация, водена от Lui He, вицепремиер и приятел на президента Си Дзинпин. Американската делегация се води от опитният Robert Lighthizer, експертът от екипа на Ронълд Рейгън, който в края на 1980- проведе успешните двустранни търговски преговори с Япония, които като резултат поставиха Токио на колене. Американците и китайците достигат до споразумение детайлирано в документ на 150 страници. То включва американско искане, вносните мита в Щатите да бъдат редуцирани или премахнати, само ако Китай спазва духовната собственост на американските фирми и се отказва официално от насилствен трансфер на технологии. Китайският президент не приема това съглашение, готово за подпис, всичко се разпада през месец май 2019 и от тогава спиралата на битки, ограничения и “войни” между двете държави набира сила до днес. Или от 2019 между Китай и САЩ няма никакво разбирателство и споровете нарастват. За това помогна и тригодишната пандемия със старт януари 2020.

През март 2019 САЩ обяви, че работи успешно по най-съвършения extrascale суперкомпютър - “Aurora”. Националната Лаборатория “Argonne”, намираща се на 40 км от Чикаго извади този суперкомпютър през 2020, малко преди старта на пандемията с вируса. Япония успя да произведе такъв суперкомпютър по официални данни през 2021а. “Aurora” се произвежда с чипове от американския концерн “Intel” и окомплектовки за него от друга американска лидерска фирма “Cray”. И тук в интерес на обективността, следва да си зададем въпроса, защо този суперкомпютър не е бил произведен с китайски чипове, защо фирма “Cray” го произвежда без да е обложена със санкции от чужда страна и защо останалите страни от БРИКС не доставят абсолютно нищо за американската версия на exascale supercomputer? И не трябва да изненадва никого, дори двамата президента при срещата от 15 ноември, че тези санкции към 5-те китайски фирми-производители не са снети и днес.

Защото “войната”, която се води за чиповете минава през няколко етапа. Повратната точка в тази “война” се счита 20 септември 2018 година, когато Вашингтон налага тежки санкции срещу серия от руски и китайски фирми, с обвинение, че китайците закупуват авангардни руски оръжейни системи и технологии. Реакцията на Пекин е изключително остра и води до пряка промяна на политиката спрямо САЩ. А САЩ продължиха с последваща серия от целеви санкции основно при чиповете, което задълбочи “войната “ за тях. И последният удар бе обявен на 18 октомври тази година. Когато американския технологичен концерн “NVIDIA” получи поредната забрана от администрацията на Байдън да изнася определени, най-модерни чипове за Китай. Това са определени като ключови чипове в технологиите за Изкуствен Интелект. А “INVIDIA” държи с 98% световен монопол при производството на тези чипове. Останалите два процента принадлежат също на американски фирми. Естествено, че статичност в техническия прогрес няма и Китай би намерил начин да преодолее тази липса, имаща характер на наказание, но това би коствали най-ценното - време и темпо. А най-бързите суперкомпютри се използват днес в големите компании по програмите за Изкуствен Интелект, анализ на данни и приложен инжинеринг.

Но нека се върнем на технологичната “иновационна машина” в САЩ. Че проектът “Aurora” не е стартиран от частна компания разбрахме. Но лабораторията, в която е създаден е огромен комплекс от сгради и е създадена за физика Енрико Ферми, като част от големия американски проект “Манхатън” и в нея е била постигната първата контролирана ядрена реакция. Но американската Иновативна “Машина” освен, че има стари традиции, борави когато реши, перфектно с модела на вътрешната конкуренция. Тя бе характерна през последните 20 години на миналия век, когато по три топ акционерни компании се съревноваваха в безмилостна конкуренция по между си, до постигането на ключов технологичен пробив. В този дух, през 2017 година, три мощни лаборатории от системата на Министерство на Енергетиката на САЩ биват натоварени да работят успоредно, в конкурентен режим за реализирането на първия супер бърз(exscale) суперкомпютър. Освен споменатата по-горе, това е Националната Лаборатория “Oak Bridge”, която създава през 2021а свой модел exascale supercomputer - “Frontier”. Третата е легендарната “Lawrence Livermore National Laboratory”, която през есента на 2022 постигна своя разработка на такъв суперкомпютър, наречен “El Capitan”.

Дали част от разговора на 15 ноември е включвал теми като: има ли поле за сътрудничество при суперкомпютрите не знаем, но със сигурност за били засегнати темата “Санкции при Чиповете” и икономическото положение в Китай, в САЩ и в глобалния свят, както и състоянието на световната парично-кредитна система и свързаните с нея проблеми за абсолютно всички национални стопанство и двустранните търговско-икономически отношения. Тук може да се пише много, но е достатъчно да споменем факта, че стокообменът през 2022 между САЩ и Китай възлиза на 690 милиарда долара. Това е сериозен белег за икономическа взаимозависимост, но тенденцията не е никак добра. През 2023 година, само за първите 9 месеца до края на септември, той е показал спад от 19% или в абсолютно изражение 104 милиарда в минус. А съвкупният китайски износ към света през последния октомври е спаднал с 6,5%. Един ден преди срещата, американският президент заявява: “Китайските хора имат в момента сериозни икономически проблеми.”

Ние не знаем как точно са се отразили на китайската икономика последните три години борба в страната за Нулев Ковид. Известно е, че 40 големи милионни градове, начело с Шанхай и Пекин, попадаха в многомесечни тотални локдауни. В Китай на практика в името на сигурността, а може би и в укрепването на властта, бе жертвана икономиката. Не съм прочел добър икономически анализ до сега, какви годишни числа за макроикономиката са произвеждали тези локдауни. Затварянето на производства, спирането на вътрешния миграционен поток, прекъсването на доставни вериги, силно забавяне скоростта на парите и свиването едновременно на производство и потребление, ограничаването на кредитирането в комбинация с висока задлъжнялост на държавни и частни компании, както и на китайските домакинства са много сериозни предпоставки за тежък икономически сценарий на старта на 2023, дни след развързване на примката от локдауни, която предизвика и много протести в страната. Накратко нещата в Китай през 2023 са много сложни, проблемни и то на всички терени и ние няма да разберем реалното положение, измерено с индикатори.

Професорът от университета Принстън, Тонг Чао пише през този месец: “Публикуваните през последното лято китайски статистически данни, предизвикаха шок у китайското ръководство. Данни показват, че раждаемостта в Китай е спаднала от 1,15 през 2021 на 1,09 в 2022…Китайското ръководство дойде през последните няколко месеца до извода, че Китай се сблъсква с безпрецедентни изпитания, едновременно вътре в страната и зад граница. И китайското ръководство разбира, че сега не е моментът да се клати лодката и да се разваля партньорство. Едно стабилизиране на китайско-американските отношения би било необходимо за китайската икономика, която е силно зависима от търговията с външния свят.”

Но в света има една тиха, прикривана финансова криза, която през тази година стремглаво набъбва. Допускам, че и тя е била тема в разговора на двамата президенти. Инак не би могло да си обясним, че през пролетта министърката на финансите на САЩ, Елизабет Йелен бе на 4-дневно посещение в Пекин, на фона на замразени контакти между военните ведомства. За нейните разговори в Китай не се писа много, освен с кого се е срещала. На 15 ноември тя бе също сред посрещачите  до самолета на Си Дзинпин. Тази тема е дълга, но трябва да я отбележим точно в този текст макар и накратко.

САЩ са известни като най-големият длъжник в света. Натрупали са до момента един държавен дълг от 33,5 трилиона долара, което се разделя на по 99 200 $ на глава от населението. Само през трето тримесечие на тази година, финансовото министерство завиши новата емисия на държавни облигации от 733 милиарда на 1 трилион $. Но този американски дълг е вече трудно продаваем. През август Китай продаде рекордните за за последните 4 години 21 милиарда $ американски дълг.

Япония и Китай са най-големите държатели на 10-годишни американски държавни облигации - Treasury’s. Общо през септември двете страни държат американски дълг от 1,94 трилиона $. Китайският портфейл с американски държавни облигации през септември е 835 милиарда $ - най-нисък от 2007а. А е бил и 1,3 трилиона $.

Нека си представим, че Джо Байдън разказва на Си, че китайците не трябва да продават американски държавни облигации за да стабилизират курса на юана, което де факто и става в Китай. А курсът на юана би продължил пада, защото спада износа на Китай за 5-ти пореден месец до срещата. Развитието е драматично. Износът бе в продължение на много години основният “двигател” за икономически ръст в Китай. Вторият бе местното потребление. И двете спадат тази година. И през септември юанът е спаднал до 7,30 за 1 долар. Спаднал курс, редуциран износ води до свиване на валутните резерви. И за да поддържа курса, Китай е принуден да продава американски Treasury's. И Байдън би могъл да каже и друго - но ваши институции държат в офшорни зони големи суми и сега ги инвестират в други американски инструменти, които не са така сигурни както държавните облигации, но дават по-добър доход. В допълнение, той би казал, че финансовото разузнаване на министерството на Елизабет Йелен, което е най-доброто в света, знае, че в Китай тъй като лихвите са ниски, се вземат големи заеми от финансови играчи, които продават йени за чужди валути, с които правят инвестиции и правят спекулативни печалби. Но не ги инвестират у дома. И падането на юана води до спадане на курса на китайските акции. А всички знаят, че и срещу залагане на акции се вземат големи заеми, които пък с лошо и обезценено обезпечение са трудно възвръщаеми. Именно такова е супер критичното положение на половината китайски строителни фирми. А китайският икономически модел бе заложил на вдигане на акциите на мощните строителни фирми, които залагайки ги, произвеждаха огромен финансов капитал, с който успешно работеше китайската икономика и у дома и в чужбина. Това е лесно разбираемо, защото това е първокласен англосаксонски модел на управление на капитала в услуга на едрите капиталисти, измислен в Амстердам и доразвит в Лондон и взет на готово от САЩ. В последствие и от Китай. Но разговорът би продължил и така. Понеже китайската икономика показва кризисни белези и националната валута се обезценява, не само чуждестранните инвеститори губят доверие в китайския пазар и има отлив от инвестиции, но по-лошото е, че от Китай започва да изтича капитал. И само през септември т.г. от страната са изтекли навън 75 милиарда $. Това е рекорден месечен показател от 2016 до днес. В Китай производствените цени спадат, в потребителските цени се забелязват елементи на дефлация, което значи, че се свива търсенето. И така нататък американският монолог би могъл да продължи, съдържайки много верни неща.

Но ако Си Дзинпин вземе думата, той би могъл да каже. Частната американска рейтингови агенция Moody’s е оценила през октомври, че във финансовите американски институти, включително големите банки за 9 месеца през тази година са се натрупали нереализирани загуби в балансите от 650 милиарда $. Което е едно увеличение от 15% спрямо 30 юни. Рентабилността на американските Treasury’s е скочила на 5%. И ако достигне 6% това вече е критична граница за старт на разрушителни турболенции, които биха се отразили на целия глобален  капиталов пазар. Кой купува сега новата емисия от 1 трилион на Treasury's? Китай и Япония не купуват. ФЕДът е купил държавни облигации за 5 трилиона $ и в момента не купува. Американските големи банки имат загуби в балансите си от обезценени държавни облигации. ”Голямата Четворка - Citigroup, JP Morgan, Chase и Wells Fargo”  едновременно показват през 2-ро и 3-то тримесечие редовни двуцифрени загуби в милиарди. А най-драматично в момента е състоянието на Bank of America. Поради големия и портфейл от американски Treasury's тя е натрупала една потенциална финансова “дупка” от 130 милиарда $ в баланса си. Акциите и през миналата година са спаднали с 22%, а през тази за 9 месеца с още 12%. Си би попитал американския президент, след като се осъществява емисия на нов държавен дълг от 18,3 трилиона $ през текущата година, нормално ли е да се допуска такова стръмно увеличение от 31,9% спрямо 2022а? И след като от 1945 година до днес горната граница за емисия на държавен американски дълг е била вдигана 78 пъти, възможно ли е това да продължава и Вашингтон да очаква, че чужди държави като Япония и Китай ще продължат да купуват американски дълг. И темата има още един въпрос: кой ще погасява олихвяването на държавния дълг, което по открити източници през 2023 ще възлезе на 640 милиарда $. И в заключение Байдън би следвало да отговори на основния въпрос - уязвими ли са Съединените щати при едно такова развитие на гореописаната картина и възможно ли е това да продължава безкрай? И в този контекст би имало още един умен въпрос към американския президент: Китай ли е най-опасния враг на САЩ или пък Иран, или може би собствената моментна и неспираща алчност за печалби? Проблемът е комплексен и един такъв диалог, ако бъде разширен само би показал, че всички в света търсят опасния враг навън - наблюдаваме го и го слушаме всеки ден почти от всички столици, а истината е, че всички държави в глобалния свят са навързани на едно дълго “хоро”, в което хороводецът- “Централизираният, глобален Капитал”, седейки на Уолстрийт, държи абсолютно всички държави в една глобална парично-кредитна система, която е вкарала всички в кредитно, но и технологично и разбира се в информационно робство. Примката е доста стабилна и се вижда как души всички капиталисти от Лондон до Рио, от Пекин до Токио, от Истанбул до Москва, от Делхи до Брюксел, от Берлин до Париж, от Рим до Буенос Айрес и разбира се от Атина до София. И всички неспирно търсят врага единствено навън. А не е точно така.

Това е много актуална тема и разбира се и заради нея, “старейшините в ККП” са изкомандвали Си Дзинпин да лети за Сан Франциско и да търси за момента стартиране на диалога с най-големия длъжник в света. Защото те имат огромен опит и знаят, че дълго надхитряваха големия длъжник, но сега идва време да се заплаща много голяма сметка и за да няма “гореща” война, следва да се търси диалог и мирно договаряне и поделено носене на тежестите. А те са доста големи.

Заслужава си да доразвием горните мисли и да прочетем едно мнение на известен китаист и японски журналист, коя е главната причина, която е задвижила Си Дзинпин за среща с президента Байдън, за първи път след една година: “ тя е три седмици след като на лятното годишно закрито-заседание на върха в ККП в китайския морски курорт Beidaihe, китайският президент получава пряка критика от трима лидери на “старците” в Партията за икономическото състояние в страната”. Тяхната реплика към Си е ясна: “Така повече не може.”( виж статия по темата в expert-bdd.com от 4 ноември т.г. “Зад кулисите….”). “Бившите китайски ръководители, сега пенсионери, но влиятелни старейшини от ККП, са засегнали специално дипломатическите отношения със САЩ. Те са наблегнали, че стабилните отношения Китай-САЩ са създали база работеща за днешния проспериращ Китай и сегашното ръководство би трябвало да избягва комплексно да разваля тези връзки… За Си, това пътуване до САЩ бе в известна степен поклон пред “старейшините” в ККП. Но това пътуване бе предизвикано също от това, след като стар приятел и съюзник на Си, успя в началото на ноември да го критикува чрез публикувана обширна статия в мрежите за “авторитарния режим”, описвайки действията на Мао Дзедун.” (K. Nakazawa, 17.11.2023)

Но кой е този близък приятел и съюзник на Си Дзинпин? Той освен, че е “роден Червен”, казва се Liu Yuan е и син на Лю Шаоци. А той бе президент на КНР при Мао Дзедун, влизаше в топ ‘Тройката”(Мао, Джоу Енлай, Лю Шаоци) която управляваше след 1949 КНР и бе свален през 1965 година от поста по време на Културната Революция. Бит от хунвейбини, влачен по улицата и ликвидиран в едно военно поделение. Бил е считан за приемник на Мао до този момент. Синът прави голяма военна кариера на генерал-полковник от народоосвободителната армия, но е една от ключовите фигури в китайската група “родени Червени”. Nakazawa пише за него, че през първите два мандата на китайския президент Си Дзинпин, генерал Liu много плътно и силно го подкрепя. Помага му в провеждане на чистка сред военните и същевременно е играл важна роля в осигуряване на третия му мандат през октомври м.г. През първата седмица на ноември т.г. в Пекин се организира голям концерт за честване на 125 години от рождението на Лю Шаоци. Концертът е посетен от много голяма група от генерацията “роден Червен”. А преди концерта, статията за Мао е циркулира онлайн, която обаче бързо изчезва от нета след намеса на партийната цензура. В статията генералът Liu заиграва с историята от Мао и това как той изгражда лична власт и култ към личността си и съзнателно не подготвя свой приемник. Според китаиста Nakazawa, много партийни функционери днес мислят, че Си ще поиска отново поста на генерален секретар на ККП през 2027 година. Същите отговорни партийци вярват също, че Си ще претендира през 2027 за топ лидер на Партията и на Китай до живот. “Но влиятелната група на “родените Червен”, които до сега подкрепяха Си Дзинпин, сега вече имат кризисно усещане и започват да се изказват срещу култа към личността…В самия край на пресконференцията в сряда, 15 ноември Байдън нарече китайския лидер ‘a dictator’, което вероятно не пасва добре в продължаване на транс-пасифична хармония… За Си бе достатъчно да запази на тази среща ‘добро лице’. Въпросът сега е колко време ще трае сега това сближаване САЩ-Китай? Половин месец? Един месец? Може би три?” (Nakazawa, 17.11.2023)

“Войната” на няколко фронта ще продължава. Залогът за САЩ е не да я спечели, а да запази статуквото. Китай търси победата, защото статуквото не го устройва.

А след срещата двамата президенти са напуснали сцената на съвместната пресконференция без никакви протоколни усмивки. За какво ли са си мислили…

21 ноември 2023

Борислав Сретков