Първият български офицер – дипломат и академик Печат
Автор Експерт   
Неделя, 26 Ноември 2023 16:59

Първият български офицер – дипломат и академик

доц.д-р Петър Ненков

Генерал-лейтенант Христофор Хесапчиев е роден през 1858г. в Йерусалим , когато родителите му отиват на поклонение в Божи гроб. Детството и юношеските му години преминават в Габрово, където през 1877 г. завършва прочутата Априловска гимназия.

След Освобождението кандидатства и е приет в първия випуск на новосъздаденото Военно училище в София. Завършва го с отличен успех и получава първо офицерско звание-подпоручик.

Като млад офицер се проявява отлично и затова е изпратен по предложение на своите командири в специалния курс на Константиновското военно училище в Русия, за да продължи усвояването на военните науки.

Жаждата към знания го отвежда в Кавалерийската офицерска школа. През 1882г. завършва блестящо Академията на Генералния щаб на руската армия в Санкт Петербург.

Получава отлична военна подготовка и богата обща култура и става един от ерудираните офицери в младата българска войска, владеещ перфектно руски и френски езици. На 6 септември 1885г. в Пловдив е извършен актът на Съединението на Източна Румелия и Княжество България.

Не можещ да се примири с този факт, сръбският крал Милан решава да удари в гръб своите съседи и на 2 ноември 1885 г. обявява война на България. По това време генералщабният капитан Хесапчиев е помощник началник Щаб на Действащата армия.

Той е натоварен със задача избере позиция за генералното сражение между двете войски. След щателна рекогносцировка на Сливнишките височини ги избира за позиция на българската армия, защото те се естествено укрепени и преграждат най-прекия път на сръбската армия към София.

Бойните действия се развиват наистина според неговите предвиждания и на Сливница се разгаря решителното сражение, в което младите български капитани побеждават със своите воини сръбските войски, командван от опитни генерали и полковници и го обръщат в паническо бягство.

Капитан Хесапчиев лично взема участие в боевете при село Алдомировци и Раяновци на 5 ноември 1885г.. За проявен героизъм и мъжество на бойното поле е награден от княз Александър Батенберг с орден «За храброст- 4 степен» .

След войната, през 1887г. е назначен за началник на Военното училище. Негова е идеята дворът на училището да се озелени и да се превърне в разкошен парк, в който растат най-разнообразни дървесни видове.

На следващата година е назначен за главен редактор на първото българско военно списание “Военен журнал”. Той го редактира в продължение на 11 години.

През 1892 г. започва да редактира и вестник “Военни известия“, а през 1893 г. месечното списание “Войнишка сбирка”, предназначена за войници и подофицери. Негово дело е поредицата “Офицерска библиотека”, която отпечатва редица военнонаучни трудове от чужди автори.

Под перото на Христофор излизат редица статии за обучението, възпитанието и бойната подготовка на българската войска, което са поместени в периодичните издания на Министерство на войната. Това с пълно право му е отрежда признанието на родоначалник на българския военен печат.

Той продължава да преподава във военното училище по тактика, военна топография и военна история. Съставя редица учебници по военно дело , които помагат на много офицери да овладеят основите на военната наука. Особен интерес представлява неговата научна студия за “Сръбско българската война – 1885 г.” Богатата му и разностранна книжовна, преподавателска и научна работа не остават незабелязани.

Бива избран през 1898г. за действителен член на Българското книжовно дружество, а по-късно става първият български офицер – член на БАН. През 1899г. той е избран за делегат на България на първата Хагска конференция за мир.

След това е изпратен като военен аташе в Белград. От 1904 до 1905 г. е дипломатически агент в кралство Сърбия , а от 1905 до 1911 г. е дипломатически агент и пълномощен министър на царство България в Букурещ. Той се проявява като много мъдър и тактичен дипломат, който достойно защитава интересите на България и познавайки отлично обстановката на Балканите, спомага да укрепване на българо-сръбските и българо-румънските отношения.

През Балканската война 1912-1913 г. е повишен в звание генерал-майор и изпратен като представител на Българската армия в Гръцката главна квартира в Солун. Големият му дипломатически опит и отличната военна подготовка му помагат да преодолее разногласията , които възникват в Балканския съюз още по време на войната.

През 1914 година преминава в запаса със звание генерал - лейтенант след 35 годишна доблестна служба пред род и родина. Тежко приема пропилените идеали за национално обединение и последвалите две национални катастрофи. Старият войн и дипломат се отдава на книжовна дейност и публикува серия от статии в пресата . Написва и своите спомени. Участва активно в обществения живот на страната . Умира на 15 май 1938 година.

Завещава 70 хиляди лв. на Министерството на народното просвещение за създаване на фонд “Генерал Христофор Хесапчиев ” за издържане на бедни ученици на Априловската гимназия, а на “Славянското дружество“ в София дарява 100 хиляди лв. за учредяване на фонд на негово име за подпомагане на писатели, ратуващи с творбите си за дружбата между славянските народи.