Китайско мнение: Украинската криза не е идеологически спор Печат
Автор Експерт   
Вторник, 28 Ноември 2023 09:55

Китайско мнение: Украинската криза не е идеологически спор

Придавайки идеологическа окраска на конфликта в Украйна, Западът унищожава възможностите за разрешаването му, пише китайското издание Хуанцю Шибао.

През последните дни няколко лидери на САЩ и Европа често посещаваха Украйна, за да участват в честването на десетата годишнина от украинския Майдан. Докато изразяват подкрепа за Украйна да продължи битката, някои западни служители се опитват да въвлекат Китай в нея. Те описват украинската криза като „идеологическа борба“ между Изтока и Запада, и твърдят, че ако Западът загуби в Украйна, той ще загуби идеологическата си сила и това ще отвори набор от възможности за Русия и Китай. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин дори допусна, че „ако Русия успее в Украйна, Китай ще бъде в по-добра позиция и ще може да използва сила, за да разшири територията си в Индо-тихоокеанския регион“.

Някои хора в САЩ и на Запад несъмнено искат да превърнат геополитическата криза в идеологическа борба между Изтока и Запада. Възползвайки се от десетата годишнина от украинския Евромайдан, те разкрасиха фантазиите си в тази геополитическа игра и издигнаха идеологическото знаме на „противопоставяне на диктатурата“.

На първо място, шумът около идеологическата конфронтация е опит за изместване на фокуса в руско-украинския конфликт. Както е известно, той възникна поради геополитическа криза в сигурността между Русия и Запада. Последното сериозно нагнети традиционното пространство на геополитическа сигурност на Руската федерация, провокирайки напрежение в отношенията й с НАТО. От навлизането си в 21-ви век Северноатлантическият алианс, воден от Съединените щати, извърши няколко кръга на разширяване на изток под знамето на поддържане на регионалната стабилност и сигурност на блока, като увеличи членовете си от Централна до Източна и Югоизточна Европа.

На 21 ноември 2013 г. украински прозападни групи организираха така наречения Майдан, за да свалят от власт тогавашния президент Виктор Янукович и според Русия това е „цветна революция”. Кризата в Украйна, продължила от 2014 г. до 2022 г., беше резултат от повишено напрежение по отношение на геосигурността между Русия и НАТО, като и двете страни се състезаваха ожесточено за думата по въпроса.

В момента руско-украинският конфликт продължава повече от 600 дни и НАТО, воден практически от Съединените щати и Русия се оказаха в задънена улица в Украйна. Сега е трудно и за двете страни да преодолеят военни, икономически и дипломатически проблеми, а украинският народ страда от бойните действия. Съединените щати и останалата част от Запада със сигурност искат да изместят фокуса, въздигайки оголената геополитическа борба между големите държави като съревнование между „Запада и диктатурите“. Те искат да използват „демокрацията и свободата“, за да прикрият играта с нулева сума и блоковата политика, която Западът следва в Украйна.

След края на Студената война постсъветските страни избраха западните демокрации с редовни избори и свободни пазарни икономики, като по този начин стесниха пропастта от Студената война между Изтока и Запада.

Точно преди 10 години Украйна беше изправена пред избор: Споразумение за асоцииране с ЕС или Евразийския икономически съюз под ръководството на Русия. И този избор трябваше да определи в каква посока ще върви регионалната икономическа интеграция и кой ще доминира в страната. От ценностна гледна точка няма и следа от идеологическа борба между западната демокрация и не западната идеология.

Второ, наративът „демокрация срещу авторитаризъм“ има за цел да принуди западните съюзници да плащат за американската стратегия. В момента няма признаци за повратна точка в руско-украинския конфликт, той се превърна в продължителна криза на изтощение с „дърпане на въже”.

Съединените щати се борят да осигурят военна помощ на Киев, а двупартийното разделение в Камарата на представителите възпрепятства одобрението на пакети от помощи. Администрацията на Джо Байдън в момента е изправена пред силен вътрешен натиск от Белия дом да се справи с нарастващия национален дълг, докато републиканците критикуват политиката на Байдън спрямо Украйна като неефективна и се противопоставят на безусловната помощ.

За да смекчи острата реакция, причинена от спирането на финансирането на Киев от Конгреса, администрацията на Байдън продължава да продава „теорията за руската заплаха“ на европейските страни, описвайки конфликта като идеологическа борба между „демокрация и авторитаризъм“ и по този начин се опитва да събуди спомена за Студената война в европейските страни. Използвайки заплахи за сигурността и идеологическа конкуренция, Белият дом възнамерява да принуди страните от ЕС да плащат за глобалните интереси на САЩ.

Сега, когато руско-украинският конфликт все още не е приключил и израелско-палестинската война пламва с нова сила, Съединените щати са все по-неспособни да запазят глобалната хегемония, но не желаят да споделят лидерство на глас. Следователно виждаме как администрацията на Байдън играе на „картата на ценностите“ и „картата на съюза“ в дипломацията, чийто смисъл, честно казано, е да примами и принуди западните съюзници да служат на нейната глобална стратегия.

Трето, спекулациите с идеологическите различия няма да допринесат за мирното разрешаване на украинската криза. Ситуацията остава тревожна, тъй като броят на жертвите и разселването на украинското население продължава да нараства. Това е сериозна геополитическа криза, която удари Европа, нанасяйки огромни щети на глобалния ред и световната икономика.

Международната общност носи споделена отговорност и е длъжна съвместно да насърчава политическо и дипломатическо решение на кризата, като също така трябва да подкрепя всички усилия, насочени към помиряване на конфликтните страни. Целият свят трябва да работи заедно, за да избегне разширяването и ескалацията на конфликта.

Някои на Запад спекулират, че украинската криза е идеологически спор. А това всъщност подкопава атмосферата, създадена от международната общност за разрешаване на конфликта, допълнително разцепва света и създава нови противоречия и конфронтации. Поглеждайки назад към 10-те години след Евромайдана в Украйна, това, от което международната общност наистина се нуждае, е диалог и толерантност, а не сочене с пръст, да не говорим за улични революции.

 

Автор на статията: Zhang Hong

 

Превод: Ганчо Каменарски