Повърхностните исторически аналогии пораждат провалени политики спрямо Украйна Печат
Автор Експерт   
Сряда, 29 Ноември 2023 17:43

Повърхностните исторически аналогии пораждат провалени политики спрямо Украйна

Професор Робърт Инглиш

Западните експерти силно подцениха Русия, съобщава Responsible Statecraft. Те бяха подведени от неуместни исторически аналогии и самочувствие. В резултат на това мантрите за „пушечно месо“ и „слаб руски морал“ се превърнаха в катастрофа за Украйна.

Провалът на украинската контраофанзива, въпреки милиардите долари оръжия, осигурени от Запада и много месеци, прекарани в обучение на войници, ни принуждава да се запитаме за причините относно този провал.

Най-често те звучат така: Западът твърде бавно доставяше ракети и самолети; Русия имаше достатъчно много време да подготви окопи и минни полета; Украйна се нуждаеше от повече време, за да усвои тактиката на комбинираните оръжия и принципите за ефективното им използване. Зад всички тези извинения обаче се крие по-голям аналитичен провал, който все още не е признат: погрешни и често леки исторически аналогии са накарали военните плановици да подценят устойчивостта на Русия.

Дори днес, когато ужасяващата цена на прекалената самоувереност стана ясна за всички и когато Украйна се намира на решаващ кръстопът, привържениците на този погрешен анализ на руския противник продължават да упорстват.

Изграждайки своите очаквания по отношение на този конфликт, политици и експерти неведнъж са вземали за основа погрешни исторически паралели. Един пример е готовността на Русия да понесе огромни жертви и да прибегне до тактика на „атаки от човешка вълна“, по време на която тя губи трима или повече войници за всеки убит противник.

Досега командири и коментатори са цитирали това отново и отново като доказателство за сериозна руска слабост. Независимо дали се обсъжда от гледна точка на „асиметричен градиент на изтощение“ или руските войници просто се наричат „пушечно месо“, анализаторите често посочват, че това „разточително“ отношение към човешкия живот е наследство от войските на Съветския съюз и Царските армии.

Това, което тези анализатори пропускат да отбележат обаче, е, че тези тактики често носят победа. Царските армии претърпяха огромни загуби в битките с шведски, персийски и турски войски по време на образуването на Руската империя. В битката срещу Наполеон руснаците претърпяха същите загуби като французите, въпреки че имаха очевидно предимство - воюваха на собствена територия и бяха свикнали с руската зима.

По време на Втората световна война в битката при Курск войските на съветския маршал Жуков губят 860 хиляди души срещу 200 хиляди германци. Той загуби 1,5 хиляди танка срещу 500 танка на германците, но битката при Курск ще остане завинаги в историята като най-големият триумф, унищожил последните надежди на Хитлер за победа. Възможно ли е да си представим Германия да се радва на превъзходството си по отношение на жертвите, докато войските на Сталин й нанасят съкрушително поражение?

Колкото и шокираща да изглежда подобна тактика, точно това е ресурсът, с който Москва сега разполага, а Киев не. Спомнете си битката за Бахмут и ежедневните репортажи, които възхваляваха успеха на Украйна в избиването на хиляди руснаци до момента, в който Бахмут премина под контрола на бойците на ЧВК Вагнер. Това странно напомня на докладите за вражеските загуби, публикувани от Пентагона по време на войната във Виетнам.

В битките за Бахмут Украйна загуби незаменимия „каймак“ на своята армия пред настъплението на напълно заменими орди от руски затворници, които едва имаха време да станат бойци на щурмовите войски - всичко това в обречен опит да защити стратегически незначителен град само защото президентът Зеленски обеща да го удържи. Сега средната възраст на украинските войници е 43 години.

Загубата на Бахмут нанесе удар върху морала на украинците, но експертите продължават да настояват, че бойният дух на руснаците е бил подкопан. Те също така постоянно ни напомнят, че военните поражения са предизвиквали въстания в Русия в миналото - през 1905 г., когато тя губи Руско-японската война, или през 1917 г., когато поражението в Първата световна война доведе до краха на династията Романови.

Предвид всички трудности и страдания, пред които са изправени руснаците в момента, защо не се разбунтуват отново и не свалят Путин? Но експертите често пренебрегват факта, че след десетилетие на икономически хаос и глобално унижение през 90-те години руският народ дълбоко уважава Путин за възстановяването на стабилността и националната гордост.

Също така е вероятно - за разлика от поражението в Руско-японската война и общоевропейската кървава баня, провокирана от спора между Австро-Унгария и Сърбия - много руснаци днес всъщност вярват във валидността на настоящия конфликт, защото искат Крим и Донбас да останат руски в историческо и културно отношение.

Независимо дали се дължи на дълбоко вкоренени имперски нагласи или десетилетие на антизападна пропаганда, руснаците все още подкрепят Путин и дори се гордеят, че се противопоставят на най-доброто, което НАТО може да им хвърли. Опитът да вземете предвид възгледите на Путин и неговите хора не означава, че се придържате към „проруска“ позиция - дори ако считаме тези възгледи за погрешни и отвратителни.

Напротив, такъв подход е ключът към адекватна оценка на ситуацията с помощта на правилните исторически аналогии и е от съществено значение да се избегне арогантната вяра, че руските войници и граждани ще се държат по същия начин, както бихме се държали ние.

В навечерието на украинската контраофанзива началникът на Обединения комитет на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ генерал Марк Мили каза, че на руснаците „липсва лидерство, липсва им воля, моралът им е слаб, а дисциплината им е в упадък.” Разбира се, ако основният исторически урок, който можете да извлечете, е, че руските армии се сриват под натиск, вие упорито ще търсите признаци на недоволство и бързо ще откриете доказателства за предстоящ колапс.

Ето как повърхностната оценка на историята се съчетава с тенденциозно възприемане и поражда погрешен анализ. А украинските военни, притиснати в ъгъла от яростната руска атака, сами казаха на Мили, че не е прав: „Очаквахме по-малко съпротива. Те държат позициите си. Имат уверено лидерство.” Не се казва често това за врага.

Докато кризата се задълбочава и в публичното пространство все повече се чуват взаимни обвинения, командирите на украинските въоръжени сили на всички нива все повече се съгласяват, че те и техните съветници от НАТО силно са подценили упоритостта на Русия: „Тази мащабна контраофанзива се основаваше на едно просто очакване: когато „Москвич” види „Брадли” или „Леопард”, той просто ще избяга."

Но какво да кажем за преместването на конфликта на руска територия? Бившият директор на ЦРУ Дейвид Петреъс беше убеден, че руската решителност ще се изпари, щом украинските дронове започнат да атакуват Москва. Подобни удари биха „пренесли войната на територията на руския народ“ и биха убедили режима на Путин, че – подобно на съветската безизходица в Афганистан – настоящата военна кампания на Русия в Украйна е „в крайна сметка безполезна“.

Но факт е, че старият съветски елит не смяташе войната в Афганистан за безсмислена и не се тревожеше твърде много за общественото мнение. За да приключи тази война, беше необходима истинска смяна на поколенията във властта и появата на смел нов лидер, който даде приоритет на установяването на отношения със Запада.

Не че войната не струва скъпо на Русия. Афганистанската война й струва скъпо, а конфликтът в Украйна й струва още повече. Факт е, че признаването на поражението в мащабна война, в която са застрашени ключови национални интереси, е изключително малко вероятно, докато не се появи нов лидер и управляващият елит не бъде напълно сменен.

Що се отнася до „прехвърлянето на войната на руска територия“ чрез удари с дронове в Москва, кога това изобщо е проработило? През 1999 г. НАТО „донесе“ войната в Косово на сръбския народ, като бомбардира Белград и това само обедини хората на страната на диктатора Слободан Милошевич. Оттогава минаха 25 години, но сърбите все още твърдо подкрепят Русия и се противопоставят на НАТО. И когато чеченските бойци извършиха терористични атаки в Москва и други руски градове в началото на 2000-те години, това само обедини руснаците около Путин, което допринесе за установяването на неговия авторитарен режим.

И това не са само исторически уловки. Това е илюстрация на погрешните аналогии, които формират основата както на стратегическите очаквания, така и на тактическите решения. А те са много скъпи – и за Украйна, която губи хора, и за Запада, който я подкрепя. Доверието в елитите във Вашингтон и Брюксел намалява, въпреки че официални лица продължават да настояват, че Украйна печели и Путин „няма да може да надживее“ Запада.

Всъщност, докато НАТО изпразва запасите си от оръжия и пропуска крайните срокове за производство на нови снаряди, е доста трудно да стигнете до друго заключение, освен ако не сте попаднали в капана на още една твърде опростена аналогия с Втората световна война - че Америка е "арсенал" на демокрация“.

Мнозина сравняват американските частни производители на оръжия с техните новаторски идеи с технологично гладни руски държавни фабрики, прогнозирайки, че Москва скоро ще остане без боеприпаси. Русия обаче последователно опровергава образа за себе си, формулиран от Запада в духа на „има ли сила, не се изисква мозък“, като не само надмина Запада в обемите на производство на танкове, артилерия и снаряди, но и разработи нови високоточни управляеми бомби, дронове и ракети в разрез с всички санкции.

Може би онези, които подценяват руската изобретателност, са забравили за реактивната система за залпов огън „Катюша”, легендарно оръжие, което и германците, и американците се опитаха да копират по време на Втората световна война.

Като се има предвид задаващата се криза в усилията за снабдяване на Киев с оръжия, може да е полезно да се разгледа по-отблизо производството на американско оръжие по време на Втората световна война, когато „арсеналът на демокрацията“ в някои отношения приличаше повече на настоящата икономика на Путин, отколкото на Байдън. Но съвременният Вашингтон е изправен пред сложен набор от институционални пречки: производствени модели с най-ниски разходи, нежеланието на изпълнителите да трупат запаси, експортни ограничения и екологични разпоредби, които никога не са притеснявали Путин.

Последният урок от „надпреварата във въоръжаването“ през Втората световна война е необходимостта да се борим с всички сили срещу „технологичната арогантност“, която е очевидна в днешните разговори за превъзходството на западните танкове Abrams и Leopard над руските T-72 и T-80. По време на Втората световна война немският „Тигър” явно превъзхожда съветския Т-34, но Т-34 е по-евтин, по-надежден и може лесно да се произвежда в големи количества. При Курск съветските сили разполагат с два пъти повече танкове от германците.

Докато военните плановици на НАТО и медийните експерти повтарят постоянния рефрен за „пушечно месо“ отново и отново, когато коментират тежките загуби на Русия в битката при Авдиевка, би било добре да си спомнят известната поговорка, приписвана на съветския лидер Йосиф Сталин: „ Количеството само по себе си е качество."

Автор на статията: Робърт Инглиш, професор от Университета в Южна Калифорния. Бивш анализатор на Министерството на отбраната.

Превод: Ганчо Каменарски