Китай - 10 години по “Новия Път на Коприната” и как би отговорила Европа Печат
Автор Експерт   
Понеделник, 25 Декември 2023 12:09

Китай - 10 години по “Новия Път на Коприната” и как би отговорила Европа

Борислав Сретков

Новият Път на Коприната” е стратегически китайски проект, който бе стартиран с реч произнесена от Си Дзинпин в Казахстан през 2013 година. През октомври 2023, десет години по-късно, китайският президент отново прочете знакова реч, този път на Третия Форум за същия проект, в присъствието на 150 държави. Да го наричаме за краткост OBOR - “One Belt One Road”. В тази реч се акцентува предимно върху новите изисквания, предизвикателства и задачи.

На първо място речта на Си Дзинпин намери незабавно своето ехо, в нова десетгодишна програма за OBOR, обявена само няколко седмици по-късно през ноември.

Второ, ключова постановка в тази програма е, обработваните в “Новия Път на Коприната” проекти да станат по-малки, по-добре финансово обосновани и да бъдат фокусирани върху ускоряване на търговията и увеличаване на “зелените” инвестиции.

Трето, китайският президент не скри факта, че стартираната от него голяма инициатива OBOR не винаги е генерирала резултати, които увеличават приноса за интересите и репутацията на Пекин зад граница. Откровено се поднесе умерена самокритика, че някои от проектите са били твърде големи за страната-контрагент, за други страни се е създал завишен непосилен дълг, а при други обекти не e било вземано предвид ефективното им финализиране.

На четвърто място Си Дзинпин отдели специално внимание на значението на обхвата на “меката” свързаност между държавите, сега десет години след като е изградена обширна “твърда” инфраструктурна мрежа. И разбира се отчетливо бе подчертано, че OBOR е постигнал напредък в постигане на поставените от ККП и държавата цели, което далеч надхвърля някои провали или критики от страна на външни партньори.”

На пето място, в речта се подчертава, че проектите в рамките на “Новия Път на Коприната” са обслужвали добре интересите на Пекин, като успоредно с това са допринесли за подобряване на сигурността за националната икономика. Китай е подобрил достъпа си до суровини и материали - от соя до желязна руда, от литий до кобалт. Транспортната китайска мрежа има значителен принос за китайския експорт. Държавната корпорация COSCO успешно е разширила глобалната си мрежа от пристанища и участия в такива. “Новият Път на Коприната” е стимулирал силно развитие в китайските железопътни и енергийни компании и фирмите-играчи на терена за нефт и газ. Всичко това е увеличило размера на териториалния отпечатък сред ново появяващите се икономики, довеждайки до “по-голям глобален отпечатък на ‘обувката’, правейки Китай по-влиятелен и сигурен”.

Шесто, отбелязва се, лимитираното истинско търсене на традиционна инфраструктура. И се поставя стратегическата цел да се търсят по-авангардни полета в нови сектори с ускорено търсене, където китайските “фирми-шампиони” имат потребност от нови пазари или разширяване на актуалните такива. Това е и един апел за нови иновативни пазари и пазарни ниши, които евентуално да компенсират празнините и забавянето натрупани в неизпълнени обекти до тази година.

Между редовете на речта четем, че в Китай има криза на свръхпроизводство, че в необосновано големи проекти са загробени финансови ресурси и че структурните проблеми, които са натрупани в самия китайски икономически модел - недостатъчни инвестиции в нови производства и бизнеси, огромни инвестиции в инфраструктура и жилищно строителство, в съчетание с натрупан държавен дълг, огромни проблеми в строителния сектор в комбинация с милиардни лоши кредити, свиване на местното потребление, дефлация и голяма задлъжнялост на местните правителства в провинциите. Това налага да се търсят ефективни решения,  чрез лансиране на нови идеи, с компетентна работна сила, авангардни производства и “меки” инструменти в движението на стоките и услугите по трасетата към партньорите по “Новия Път на Коприната”.

Пред всички проекти в системата OBOR директно се поставя въпроса за гъвкавост, безпроблемност в обработване на сделките, транспорт, митническо и административно обслужване, финансиране и контрол. Или става въпрос за увеличаване на ефективността и скоростта и компресия на фактора време. Поставя се и въпроса за компетентността и прилагането на нови знания в изпълнение на проектите през следващите 10 години.

Речта на китайския президент свързва гореизброените проблеми и с доразвиването на така наречения “Среден Коридор - Middle Corridor в OBOR, който преминава от Китай през Централна Азия, пресича Кавказ или Турция и достига до Европа. Подчерта се необходимостта към него да се добави най-малкото едно морско преминаване през Каспийско море и най-вероятно и на Черно Море, в зависимост от дестинациите на транспортираните карго товари. За плавно преминаване по железопътен, воден и шосеен транспорт е необходима ефективна инфраструктура и добро сътрудничество между митници, търговия, данъчни администрации и надеждни институции в Китай, Казахстан, Азербайджан, Грузия, Турция и Европейския съюз.

Си Дзинпин отделя в речта голямо внимание на това да бъдат запълнени жизнено важните пропуски и празнини в областта на компетентността и професионализма, за което Пекин ще работи активно. “Максимизирането на ползите от инфраструктурата на 'Новия Път на Коприната' изисква подходящия и правилен персонал.” Китай е получил доста критики за това, че е доставял голям брой китайски работници на обектите в страните-партньори и не е създавал работни места в тях. В речта се говори за активизиране на 100 хиляди възможности за обучение на кадри за “зелената” икономика и течащата китайска програма за стипендии за обучение в рамките на инициативата OBOR. Ако се погледне към условията за получаване на такива стипендии при китайски университети участващи в тази програма става ясно следното: предлагат се курсове по всички специалности за инженери - от машиностроене, до електроинженерство, до компютри и изчислителна техника. Образование се предлага с фокус и в областта на минодобива, добива на нефт и газ, както и металургията. Китай разбира, че успехът на всеки един нов международен проект не зависи само от техническите параметри, природните дадености, качеството на хардуера или инфраструктурата, но може би на първо място от квалификацията. Защото след 2001 година качественото образование в Китай е издигнато в култ и Китай се превърна в световен шампион и по финансиране и откриване на нови университети. Но през 2022-23 година около 5 милиона китайски абсолвенти, почти половината от годишния им брой (11,6 млн.) не могат да си намерят подходяща работа, а практиката на задграничните проекти показва, че в страните-партньори образованието и квалификацията на персонала не е на нужното ниво. Или Китай е принуден да изнася и знание под формата на образование или преквалификация. Това никак не е изненадващо, ако разгледаме внимателно, кои държави са се наредили по трасетата на “Новия Път на Коприната”.

Какво би могло да очакваме на този фон по “Новия Път на Коприната”?

Най-вероятно е Пекин да изведе на международния терен в ускорен режим своите национални “Фирми-Шампиони”, защото те има какво да предложат на света. По експортната схемата, която една Германия, пък и Швеция прилагат за своите “Фирми-Шампиони”. Китай вече има предимства във финансирането, скоростите, които развива и способността да работи на по-ниска себестойност абсолютно при всички продукти и дейности, които имат иновационен, авангарден характер. Китай ще заложи сериозно на експортна, глобална експанзия в областта на “зелените”, алтернативни енергии. И то не само защото е изградил към 2022 година сериозни свръхкапацитети в този сектор. В края на 2023а Китай е в състояние да произвежда два пъти повече соларни панели, отколкото би могло да поеме глобалното търсене. Но китайците владеят и тайната на създаване на нови пазари, ново търсене. При акумулаторните батерии и и особено при електромобилите Китай има капацитета да задоволи 4 пъти по-голям обем от текущото търсене в света. Но Китай има и държавни програми, които подкрепят тези ключови нови технологии, имат огромен пул от квалифицирани специалисти в широк кръг от провинции. Става въпрос за армия от такива, които в условията на безмилостна конкуренция ще работят 7 дни в седмицата, за относително по-ниски заплати и чрез инструментите на иновацията и търговските си големи способности, те имат големия шанс, по “Пътя на Коприната” да увеличат своето влияние и “стъпката” си в Геоикономиката, там където се създадат условия за възникване на нови потребности. Или щом възникнат потребности или бъдат дирижирани и стимулирани такива от “зелени” технологии, китайците ще са първи. Видно, е че ускорението в дейността по OBOR се забавя, но Пекин е най-добре подготвен да разширява и защитава свои позиции в 64 до 130 държави по света в новата Парадигма Финанси/Енергия/Транспорт. А тя “чука на вратата” на целия свят.

Колективният Запад, с малки изключения като Германия, се изправи на пътя и възхода на китайските технологични гиганти HUAWEI и ZTE в областта на комуникационните системи 5G. Китай бе сериозно затруднен в глобален план в тази сфера. Но китайците не се предадоха. Те разполагат вече със своя иновационна машина, бяха забавени, но не и спряни. Сега тези два китайски компании, чрез типичния им собствен “софтуер” за излизане на второстепенни пазари, ще се наместят в бързо темпо в страните от Глобалния Юг, предлагайки изгодни условия, които няма как да бъдат нито изместени от западни конкуренти, нито отказани от развиващи се страни. Страните от “Юга” нямат нито знанието, нито хардуера, нито за кадрите доближаване до новия век на Информационната Революция и Ерата на Знанието като първа производителна сила.

Защо ще се получи така? Защото Китай е издигнал вече лозунга : “Нашето мото е Стабилитет и Сигурност”. Това означава, че Пекин на всяка цена, с всякакви жертви ще постигне самозадоволяване в областта на технологиите, образованието, изкуствения интелект, квантовите технологии, новите комуникации, пълна самостоятелност в енергийния сектор, ще се превърне в Научна, Иновационна и Дигитална Суперсила. Това би могло да подсигурят у дома ИТ топ компании като Huawei, Baidu, ZTE, Tencent и мощната група от средни частни фирми “Национални Шампиони”. Но понеже китайците владеят идеите за едросерийно производство, копирани успешно от американците, мениджментът в Пекин на всяка цена ще подкрепи тези свои фирмени-играчи да завладеят нови пазари. И то поради една първа причина - максимално увеличаване на доходите от локална и международна пазарна реализация. С основна цел, не директорите им да си купуват големи яхти и да строят дворци, нито да стрелят по Виетнам или Малайзия с крилати ракети, а за да реализират максимални печалби и да ги реинвестират отново в Изследвания и Развитие. Защото китайците доказаха за 30 години на света, че могат да развиват идеи до перфектни продукти за най-кратко време в сравнение с всички конкуренти и от Колективния Запад, да правят нови пазари, да създават принадена стойност и максимална част от нея да реинвестират в знание и иновации. Или да имат постоянно нарастващ поток от средства за изследователска дейност - R&D. Партньорите на Китай в БРИКС са много далеч от днешното концептуално и стратегическо мислене, планиране, организация и мащабни всестранни действия в областта на геоикономиката налагани от Пекин. Шансовете им да имитират или конкурират китайския възход по “Пътя на Коприната” са нулеви. Единствената им роля би била да им помагат, обслужват и евентуално “пазят” от западни атаки и в крайна сметка да им станат васали.

По-важно е да изчакаме и видим как би отговорила Европа в лицето на ЕС на глобалната експанзия на Китай с проекта OBOR. Време е Брюксел да излезне с концепция как биха се развили отношенията с Китай в условията на новата 10-годишна програма за развитие на “Новия Път на Коприната”. Защото става въпрос за глобална конкуренция, което предполага, че и Европейският съюз би следвало да предостави на своите избиратели една рамкова програма с ясни формулировки, при кои китайски глобални проекти Европа ще се конкурира, при кои би си сътрудничила и при кои категорично не, с китайците. При това става въпрос на първо място на пазарите в Европа и с не по-малка важност и на глобалните пазари, от Африка до Средния и Близък Изток и до далечна Латинска Америка и Виетнам. Пък дори и за всички зони на Балканите…

 

24 декември 2023

Борислав Сретков