Външнополитическото главоболие на Байдън през 2024 г. Печат
Автор Експерт   
Вторник, 02 Януари 2024 17:35

Външнополитическото главоболие на Байдън през 2024 г.

Иво Даалдър ⁎/

Президентът на САЩ Джо Байдън започва 2024 г. при обстоятелства, на които би завидял всеки действащ президент.

Икономиката расте стабилно, инфлацията намалява, нивото на безработица е най-ниско от половин век, фондовият пазар завършва годината на рекордно високо ниво, а най-вероятният опонент на президента на предстоящите избори е изправен пред 91 обвинения в четири различни обвинителни акта.

Разбира се, има и сериозни проблеми, които тепърва ще се решават - главно нарастващият брой отчаяни чужденци, които се опитват да прекосят границите на страната в търсене на по-добър живот, както и възрастта на Байдън, която обърква много избиратели. Но основата за неговото преизбиране изглежда много силна.

Какво може да се обърка? Отговорът на този въпрос може да се появи в първите седмици на новата година, тъй като събитията в чужбина – най-вече в Украйна, Близкия изток и Тайван – потенциално повдигат сериозни въпроси за ролята на Америка в света.

Тази година Украйна може би представлява най-неочакваното предизвикателство. След стартирането на военния конфликт в страната Байдън и неговият екип успяха да сформират много впечатляваща коалиция в подкрепа на Украйна, която предостави на Киев повече от 200 милиарда долара военна и икономическа помощ и наложи осакатяващи финансови и икономически санкции срещу Русия.

Благодарение на единството и твърдостта на Запада Украйна успя да превърне руската военна кампания в стратегически провал. Москва не успя да постигне основната си цел - да подчини Украйна и да отслаби Запада. Напротив, днес украинците са по-обединени от всякога в решимостта си да постигнат политическа независимост и пълен суверенитет, както и да се присъединят към НАТО и Европейския съюз.

Междувременно НАТО се разшири, за да включи Финландия, която има дълга обща граница с Русия. И Алиансът отново се фокусира върху най-важната си мисия - гарантиране на сигурност и стабилност в цяла Европа чрез противодействие на Русия.

Събитията през следващите няколко седмици обаче ще определят дали тези печалби могат да се запазят и през 2024 г.

Във Вашингтон политическата парализа и нарастващата съпротива на републиканците срещу по-нататъшната военна (да не говорим за икономическа) помощ за Украйна спират от месеци усилията за предоставяне на нова подкрепа за Киев. Байдън е поискал повече от 60 милиарда долара за тази година, но Конгресът не е одобрил пакета. Преговорите в Сената, насочени към обвързване на помощта за Украйна (и Израел) с големи промени в имиграционната политика на САЩ, досега не са довели до резултати. И няма сигурност, че всеки пакет, приет от доминирания от демократите Сенат, ще стигне до гласуване или ще премине в контролираната от републиканците камара.

Междувременно времето вече изтича.

Тъй като първичните избори трябва да започнат в средата на януари, бившият президент Доналд Тръмп може да се утвърди като кандидат на републиканците до края на първия месец на годината. Тогава републиканците от Капитолия ще искат да вървят в крак със своя кандидат за президент, което ще блокира по-нататъшната помощ за Украйна.

Що се отнася до военната подкрепа за Украйна, Съединените щати заемат специално място в този въпрос. Повече от половината помощ за страната идва отвъд Атлантическия океан, а Европа няма нито резервите, нито производствения капацитет, за да компенсира недостига. Ако възникне такъв недостиг, Украйна несъмнено ще пострада много от последствията, тъй като способността й да държи 1000-километрова фронтова линия и да защитава градовете си от ракетни атаки и удари с дронове е пряко зависима от американската подкрепа.

Накратко, войната в Украйна може да бъде загубена още през първата половина на 2024 г.

Това обаче далеч не е единственото външнополитическо предизвикателство, пред което Байдън ще се изправи в началото на новата година. Има го и Близкият изток, където президентът силно подкрепи Израел след ужасяващите атаки на Хамас на 7 октомври. В резултат на най-страшното нападение срещу евреи след Холокоста, най-близкият приятел на Израел в света прие отговорността да застане до народа на Израел.

Но освен тази подкрепа, най-важната цел на Байдън беше да предотврати ескалация на войната в Ивицата Газа, нещо, което той досега не успя да направи. Съединените щати изпратиха два самолетоносача и 2000 морски пехотинци в региона като предупреждение към Хизбула в Ливан и Иран срещу отварянето на втори или трети фронт срещу Израел. Съвсем наскоро ВМС на САЩ създаде многонационална работна група за защита на търговското корабоплаване в Червено море.

Това бяха важни и необходими стъпки. Но заплахата от ескалация остава.

Според Белия дом, Иран е „дълбоко замесен“ в планирането на ракетни атаки на хусите и удари с дронове по кораби в Червено море. Освен това той изстреля свои дронове срещу кораб в Индийския океан. Подкрепяните от Иран бунтовници в Сирия многократно атакуваха американски бази, а хусите изглеждат решени да въвлекат Съединените щати в конфликта.

Страховете от възможна ескалация се засилиха, когато военноморските сили на САЩ размениха огън с бунтовници хуси, опитващи се да отвлекат търговски кораб.

Междувременно заплахата от ескалация остава и в Северен Израел. Хизбула започна ракетни атаки в района, принуждавайки повече от 100 000 израелци да напуснат домовете си по границата. Властите в страната ясно дадоха да се разбере, че връщането на мъжете ще бъде възможно само ако силите на Хизбула се изтеглят от границата, което е едно от изискванията на резолюцията на ООН, сложила край на войната между Израел и Ливан през 2006 г.

Дипломати от САЩ, Франция и Саудитска Арабия вече работят активно, за да убедят ливанската армия да поеме контрола над граничната зона и да изтласка бойците на Хизбула на север. Остава обаче да видим дали ще успеят и дали Хизбула, която е част от правителството, ще пожелае да напусне доброволно.

В резултат на това Израел може да няма избор. „Ако светът не премахне Хизбула от границата, Израел ще го направи“, каза Бени Ганц, един от членовете на военния кабинет. И ако това се случи, Хизбула, която е натрупала огромен арсенал от ракети с голям обсег, несъмнено ще отговори. В резултат на това войната в Газа ще изглежда незначителна в сравнение с този по-широк конфликт и основната цел на Байдън за предотвратяването му никога няма да бъде постигната.

И накрая, има Тайван, където президентските избори в средата на януари вероятно ще определят дали Байдън е изправен пред нова голяма криза в началото на новата година.

Вицепрезидентът Лай Цинде от Демократическата прогресивна партия (DPP) води в проучванията от месеци - отчасти поради разделенията в опозицията - и ако той спечели, Пекин може да отговори. Китай не крие предпочитанията си към опозиционния кандидат Хоу И, който демонстрира по-голяма готовност да следва китайските интереси. А перспективата за още 4 години управление на Демократическата прогресивна партия може да принуди Пекин да предприеме действия.

Китайският президент Си Дзинпин счита обединението на Тайван и Китай за основна цел на мандата си. Макар да каза на Байдън на срещата през ноември, че няма твърд график за постигане на тази цел, той добави, че ако Тайван се съпротивлява на обединението или забавя процеса, Китай си запазва правото да използва сила.

Въпреки че е малко вероятно Пекин да реагира на изборите на Лай с инвазия, това може значително да затрудни живота на островната държава. То може да попречи на търговското корабоплаване, да започнат военни дейности, които биха нарушили морския и въздушния суверенитет на Тайван и да пострадат критичните линии за доставки, от които зависи икономиката на Тайван. Всяка от тези стъпки ще принуди Вашингтон да помисли как да реагира.

Външната политика като цяло не влияе върху изборната стратегия или резултата от изборите в Съединените щати. Но всяка една от тези кризи – камо ли и трите едновременно – може значително да навреди на шансовете на президента Байдън за преизбиране. Следователно трябва да следим внимателно развитието през следващите няколко седмици.

⁎/ Автор: Иво Даалдър е бившият посланик на Съединените щати в НАТО и настоящ генерален директор на Чикагския съвет по глобални въпроси и водещ на седмичния подкаст „Преглед на света с Иво Даалдър“.

Източник: Politico, 02.01.2024

 

Превод: Ганчо Каменарски