Динамиката в режима на международноправен контрол над въоръженията и разоръжаването Печат
Автор Експерт   
Сряда, 10 Януари 2024 18:37

Динамиката в режима на международноправен контрол

над въоръженията и разоръжаването

от д-р ист.н. Радослав Деянов

Настоящият преглед на някои от основните елементи и текущото състояние на международноправния контрол над въоръженията и разоръжаването няма за цел да бъде изчерпателен, нито да обхване в детайли неговата сложна архитектура. Предоставеният тук обем позволява главно да се оцени степента на адекватност и изпълнение на този правен режим в динамично променящата се международна среда.

В хода на този преглед би било полезно да се установи дали привлеклите общественото внимание договори в областта на разоръжаването запазват своята валидност и приложимост на фона на едностранните промени в тях, обявени от водещите ядрени държави.  Добре е да се прецени амплитудата на тези „геополитически флуктуации“, техните цели,  възможните щети за цялостния контролен режим и степента на тяхната „обратимост“. Изглежда има някаква периодичност в развитието на международноправния режим по разоръжаването при непрекъснатото „плъзгане“ на водещите ядрени държави по „вълните на геополитическото съперничество“. Интересно е да се изследва как се е осъществявала досега «адаптацията на режима на контрол над въоръженията» при значими промени в съотношението на силите на водещите държави. Стои открит също въпросът как досегашният контрол над въоръженията следва да се допълнни, за да се увеличи неговата полезност за мира и общата сигурност, особено в Европа. Назрява и дискусия в каква степен очакваното урегулиране на военната ситуация в Украйна може да получи международни гаранции, вкл. чрез подходящи споразумения за контрол върху въоръженията и мироопазващи мерки за този регион.

Обща характеристика

В света е изградена и продължава да се развива една впечатляваща, но донякъде несъвършена и незавършена архитектура на международноправния контрол над въоръженията. Многонационалните „архитекти“ на тази система от договори са се постарали да вложат в нейния фундамент своите надежди, че с помощта на съгласувани ограничения над някои дестабилизиращи видове въоръжения и съответни проверки за тяхното изпълнение може да се изгради и да се поддържа климат на взаимно доверие и мирно съвместно съществуване на конкуриращите се държави. Разбира се, това не се оказа достатъчна и трайна гаранция за мирно и безпроблемно развитие, предвид на паралелните геополитически планове на големите държави, които винаги са се ръководили преди всичко от егоистични политически, търговски и военни интереси за собственото си  „добруване“ в света за сметка на техните конкуренти от групата на ядрените и други развити държави.

Досегашното функциониране на този стабилизиращ, по своя първоначален замисъл, механизъм на контролиране на въоръженията се развива с променлив успех и очевидно подлежи на усъвършенстване, особено на фона на глобалното влошаване на международния климат на доверие и сътрудничество. Последните геополитически сътресения и институционални трансформации на планетата неизбежно насочват вниманието ни не само към запазване и укрепване на немалкото постижения в областта на разоръжаване, но и към някои съществени несъвършенства в международноправния контрол над въоръженията.

Международноправната архитектура в областта на разоръжаването има три основни градивни стълба, основани съответно на двустранни, регионални и глобални  договори между заинтересованите държави.

Най-развита и широкомащабна си остава областта на глобалните по обхват многостранни договори и създадените чрез тях международни организации, които създават съвместни механизми за глобален контрол и сътрудничество.  Оттеглянето на една или друга държава от такива договори поради специфични национални интереси нанася сравнително ограничени щети върху цялостния режим на ограничаване на въоръжаването в света. Високата степен на универсализация на такива многостранни договори утвърждава като водещ принцип така кодифицираните забрани и ограничения върху въоръженията и въвежда елемент на стабилност в тяхното приложение. В повечето глобални договори, почти неизбежно, участват водещите ядрени и други развити държави, чийто принос за ефективното им изпълнение е твърде съществен, главно поради тяхната висока професионална  експертиза и финансово-бюджетен принос.

Особено висока стойност за поддържане на световния мир и сигурност имат няколкото досега сключени двустранни договори между водещите ядрени държави (САЩ и Русия), чиято основна цел е да се поддържа стабилно военно равновесие между тях и да се намали опасността от избухване на ядрена война.  Оттеглянето от договора на една от двете договарящи се страни неизбежно води до цялостното премахване на така съглъсуваните ограничения.  Възможни са обаче и случаи на частично суспендиране на отделни елементи от въведените механизми за взаимен контрол, което е по-малко „деструктивно“ действие, предвид наличието и на национални средства за наблюдение.

Регионалните договори в областта на разоръжаването въвеждат локални ограничения или забрани на някои видове въоръжения, за да се гарантира стабилността на мира и сътрудничеството между участващите държави. Значима е ползата от такива споразумения в региони на исторически нестабилности и огнища на въоръжен конфликт, напр. в Европа, където са започнали двете световни войни. Социално-икономическата развитост и впечатляващото цивилизационно богатство на Европа правят усилията за създаване на правни гаранции за запазването на мира и социално-икономическия просперитет на европейските страни още по-необходими.

Структурни и съдържателни аспекти

В досега въведеният международноправен контрол върху въоръженията преобладават количествените ограничения върху оръжейните системи.  Напълно отсъстват или се разработват твърде бавно ограничения върху технологическата модернизация на най-дестабилизиращите видове оръжия. Прилагането на адекватни методи за проверка (т.н. верификация) на изпълнение на поетите от страните задължения е политически деликатно, сложно и скъпо изискване, което обаче е неизбежно за поддържането на взаимно доверие.

Все още няма международноправни ограничения върху разработването и въвеждането на „изкуствен интелект“ за по-ефикасно бойно управление на въоръженията, което може да се разглежда като „трета революция“ във военната сфера (след изобретяването на барута и ядреното оръжие). Такова „качествено усъвършенстване“ едва ли ще може да бъде избягнато, освен при опасност от неговото използване при особено нехуманните въоръжения и методи за воденето на война, които причиняват прекомерно големи страдания.  Същевременно, донякъде окуражителен е фактът, че досегашните експертни дискусии по военното приложение на „изкуствения интелект“ се приближават до едно широко разбиране, че не трябва да се допуска тази „висша технология“ да измести ключовата роля на върховните държавни лидери при приемане на съдбоносните решения да се използва (опазил ни Бог!) или да не се използва ядрено оръжие в един военен конфликт. Човешкият контрол в тази жизнено важна сфера на държавно управление не следва да бъде отстъпван на някакви „умни машини“, чиято програмирана преценка може да се окаже „опасно нечувствителна“ към фундаменталната социална ценност да се гарантира оцеляване на човечеството и запазване на нормалната жизнена среда.

Необходимо е да се има предвид, че международното право на договорите предвижда съгласуваните споразумения не само да бъдат подписани от упълномощени правителствени представители, но и да бъдат ратифицирани (одобрени) от националните им парламенти. Това осигурява приемственост на подписаните договори при всяка смяна на националното правителство в държавата, т.е. въвежда елемент на относителна стабилност на поетите правни ограничения и забрани. Това е своеобразна защита също от често възникващите в национални граници комедийни „партийни ежби“, които могат да определят съдбата на един или друг договор по разоръжаването (напр. отказът от Сената на САЩ да ратифицира приетия и подписан Договор за всеобхватна забрана на опитите с ядрено оръжие, който попадна под ударите на републиканците поради скандала „президент Бил Клинтон - г-ца Моника Луински“.

Същевременно, договорите в областта на разоръжаването обикновено съдържат клаузи за едностранно оттегляне от тях в случай на сериозни външни заплахи, засягащи жизнено важни интереси на националната сигурност на една държава-участничка. Това се прави чрез предупреждение от оттеглящата се държава, където се излагат причините за този едностранен акт, влизащ в сила след определен в договора срок, напр. 6 месеца, чията основна цел е да бъдат планирани адекватни мерки за защита. Виенската конвенция (от 1969 г.) за правото на договорите също допуска такова оттегляне, което е „напълно легитимно“ при достоверност на изложените обстоятелства. Преценката на споменатите външни обстоятелства се прави от съответното национално правителство, което решава доколко такова развитие налага приемането на такива извънредни мерки. Честа причина за оттеглянето на една държава е възприеманото от нея „договорно неизпълнение“ на задължения от нейния „геополитически съперник“ в договора.  При спор между две държави относно коректността на подозираното „договорно неизпълнение“ съществена роля играе наличието на договорен механизъм за съвместна проверка на фактите за оценка на въпросното „договорно неизпълнение“.

Историята на разоръжаването показва, че променящите се „оръжейни нужди“ на водещите ядрени държави за поддържане на тяхната национална сигурност обикновено получават „приоритет“ пред поетите от тях ограничителни международноправни задължения. При такива обстоятелства, една държава-участничка би могла да реши да се възползва от предвидените в международното право клаузи за цялостно оттегляне от ограничителния за нейните военни планове договор или за частично суспендиране на някоя негова клауза.

Пречки пред контрола над въоръженията

Настъпващите геополитически промени в международната среда постепенно водят до преформатиране на досега съществуващите структури за сътрудничество между държавите и до постепенното установяване на нов, многополюсен световен ред. Направляваните геополитически процеси в ключови по значение региони (по търговско-икономически или геостратегически причини) на практика винаги имат приоритетно място в съвременните външнополитически и военни политики на водещите ядрени държави. Някои от възникналите военни конфликти, вкл. текущата война в Украйна, изглеждат като екстремни проявления на отдавна планирани, но „изпуснати от контрол“, геополитически сътресения в ущърб на сигурността на геополитическите им конкуренти.

Стремежът да се прилага финансово-икономическа принуда, заедно с трупането и разполагането на все по‑съвършенни въоръжения, представляват „гръбнакът“ на използването на силови фактори за целенасочено управление на световния ред в интерес на икономически развитите страни, притежаващи голяма финансова и военна мощ.  Понякога те се стремят да използват в свой интерес „правото на силата“ и да пречат на утвърждаване на „силата на правото“, въпреки пропагандно-идеологическите им клишета, изключващи такъв подход.

Тези недобронамерени практики създават неблагоприятни предпоставки за запазване и позитивно развитие на международноправните инструменти за поддържане на международния мир и сигурност, установени след края на Втората световна война. Пример в това отношение е международноправната система, основана на Устава на ООН, вкл. дадената „дефиниция на понятието агресия“, чието приложение подлежи на различни тълкувания при сложни международни казуси. Такъв е случаят за това „кой е първоначалният агресор“[1], довел до текущата братоубийствена война в Украйна. Пропагандните клишета търсят лесно демонизиране в умовете на обикновените данъкоплатци на държавното ръководство на „неприятелската автокритична държава“, основани на фокусиране единствено върху масираната защитна военна интервенция отвън. От друга страна, възможните международните съдебни искове разчитат главно на внимателното разглеждане на агресивните актове и от двете групи страни, визирани в тяхната органична взаимосвързаност, предопределеност и последователност. Такива геополитически планове, съчетани с прикрити диверсионни операции, въоръжени опити за вътрешни преврати (подклаждани отвън), и пропагандни кампании чрез глобалните медийни групировки,  се отразяват негативно върху продължаващото изпълнение на договорените ограничения над въоръженията.

Военните конфликти в различни точки на света, вкл. ужасните войни в Украйна и между Израел и „Хамас“ в близкоизточната ивица Газа, между другото, служат и като „терен за полеви изпитания“ на все по-нови въоръжения и тактически методи за управление на бойните действия. От това са заинтересовани военно‑промишлените комплекси на воюващите лагери, преди всичко във водещите ядрени държави, заедно с техните по-активни съюзници, които естествено се стремят да реализират своите производствени и търговски планове за въоръжаване на своите клиенти.

Постигането на геостратегическите цели на тези войни вероятно се затруднява от някои действащи договорни ограничения върху въоръженията, което  „мотивира“ излизането с едностранни инициативи за тяхното премахване под един или друг предлог, с оглед „легитимизиране“ на едностранните действия.  Отсъствието на правни ограничения върху модернизирането на обхванатите от договорите видове въоръжения и невключването на „асиметричния географски фактор“ на бойното разположение на тежките въоръжения, като правило, остават незасегнати. Това обстоятелство позволява на въвлечените в тези две войни държави, съвсем „легитимно“ и успешно, да изпробват на „полето на боя“ най-новите си военни технологии.  Полевите изпитания включват, без да изчерпват, въвеждането и използването на хиперзвукови балистични ракети, стратегически носители с високоточни конвенционални бойни глави, нови видове крилати ракети с разнообразни предназначения, безпилотни самолети (дронове) с все по-разнообразни бойни функции, някои от които са управлявани чрез механизми с „изкуствен интелект“, модернизирани електронно-технически средства (разположени във въздушното или космическото пространство) за откриване, насочване и унищожаване на цели от военната инфраструктура на противника, и други такива нови въоръжения.

Наред с това, двете групи страни в конфликта понякога разполагат и употребяват някои особено нехуманните оръжия, напр. касетъчни боеприпаси, противопехотни мини за непробиваема защита на заетите от тях военни позициии и твърде опасните боеприпаси с обогатен уран.  Бойното използване или директното складово унижощаване от противната страна на такива въоръжения често довежда до значимо радиоактивно заразяване на околната среда, което засяга и съседни държавни територии. Макар и забранени от съществуващите многостранни договори, тяхната употреба понякога се „оправдава“ с това, че воюващите страни не са се присъединили към тези споразумения, или са направили „неутрализиращи резерви“ за възможно неприлагане на някои изключения от забраните, или просто се стремят да се „отърват“ от тях чрез предоставянето им на воюващите в Украйна военни формирования.

Отговорните държавни и обществени лидери, както и миролюбивата част от академична общност, разбира се, настояват въвлечените в конфликтите страни да се придържат строго към отдавна установените „обичайни правила“ за водене на военни действия и да спазват изискванията на международните конвенции по хуманитарно право [2].

За ефективно функциониране, взаимно разбирателство и прогрес в тази сложна област на междудържавните отношения е необходима също голяма степен на взаимно доверие, особено между ядрените държави и техните най-близки съюзници. Такова доверие отсъства в условията на продължаващата „европейска война“, която подхранва опасения, че може да се разпространи и върху съседни държави и в обширни части от акваторията на Черно море.  В такива международни условия практически е невъзможно да се подхранва взаимно доверие, необходимо както за изпълнение на договорените мерки за поддържане на мира и стабилността, вкл. чрез военно въздържане и оръжеен контрол, така и за договарянето на по-нататъшни необходими ограничения върху модерните въоръжения.

Въвеждането на режим на икономически санкции, водещи до контра-санкции, и проактивното военно‑икономическо подхранване от САЩ и Западна Европа на военните действия в Украйна на практика води до самоувреждане на икономиката на страните от Европейския съюз, създаващо сериозни предизвикателства за неговото бъдеще.  Тази война вече предизвика значими последствия за външната сигурност, финансовата стабилност и икономическия просперитет на въвлечените по един или друг начин в нея европейски страни, вкл. България. Военното реактивиране на дълго тлеещия конфликт в ивицата Газа в Близкия изток добави още по‑опасни регионални и глобални рискове за човечеството.

Задълбочаване на военно-политическото разделение на Европа

Интензитетът на водените военни действия и в двете невралгични точки на планетата показва значим подем в международната оръжейна търговия, увеличаване на военни бюджети на военно-активните държави и използване на все по‑унищожителни конвенционални въоръжения. Продължава военното укрепване на съюзните  структури за силово възпиране в Европа,  разполагането на „предни фронтови позиции“ (т.е. в близост до границата на Русия със страни от НАТО) на големи бойни формирования с тежко въоръжение, все още се чуват пропагандни лозунги за постигането на „военна победа“ в Украйна, лекомислено се шантажира с възможността да се използва тактическо ядрено оръжие на „полето на боя“, и т.н..

Разширяването на НАТО в Северна Европа и военното му укрепване в близост до границите с Русия, последвано от позиционирането на руски ядрени системи в Беларус, на практика, води до издигането на своеобразна източноевропейска „желязна завеса“, свързваща Балтийско с Черно море. Постоянната идеологическа обработка на мозъците на електората в страните както с развита демокрация, така и с автократично държавно управление, е съчетана с неспирна военно-политическа пропаганда, основана на откритото „демонизиране на срещуположния лагер“ в хода на текущата война в Украйна.  Възкръснаха лошите спомени за „живот в постоянен страх“ в Европа за самото оцеляване на нейната добре организирана и развита цивилизация, характерни за периода от 50-те до 80-те години на предишното столетие.

Всичко това е контрапродуктивно за надеждите светът да се завърне към годините на бързото позитивно развитие на международноправния режим в областта на разоръжаването, което предполага сравнително висока степен на взаимно доверие, желание за конструктивно сътрудничество и стремеж да се преговаря добронамерено. Широкото налагане от НАТО на концепциията за върховенство на „силовите методи“ в съвместното съществуване на народите в сегашния твърде разделен свят и на евентуален диалог единствено от „позиция на силата“, която във все по-голяма степен се споделя и от военно укрепваща Русия,  прави трудно евентуалното  връщане към безконфликтния „модус вивенди“, характерен за периода на разведряване и бързи демократични промени в Европа.  Това може да се осъществи само с настойчиви политически усилия и от двете страни, съчетани с активни дипломатически преговори за установяване на примирие и смели решения за военно дезангажиране и мирно урегулиране на конфликтните проблеми, довели до войната в Украйна.

Динамика на международноправния режим

През последните години са налице редица конкретни примери както за относително деструктивно отношение към международноправния режим на разоръжаването, породено от хода на войната в Украйна, така и за продължаващо фактическо приложение и изпълнение на договорените международни ограничения след промяна единствено на правния статут на въпросната държава. Какъв е характерът и фактическото въздействие от наблюдаваните едностранни промени върху съдържанието на засегнатите договори?

Ограничения  над ядрените оръжия и тяхното неразпространение

На първата годишнина (21 февруари 2023 г.) от началото на т.н. „специалната военна операция“ в Украйна, Русия обяви на най-високо държавно равнище, че временно преустановява (суспендира) да предоставя количествени данни на САЩ и да приема инспекции на място от американски инспектори, предвидени в руско‑американския договор „Нов СТАРТ“.

▪ Става дума за единственият останал сега в сила двустранен договор за ограничаване на стратегическите ядрени въоръжения и ядрено разоръжаване, чиято цел е  да се поддържа ядрената стабилност в хода на продължаващото геополитическо съперничество на тези две водещи ядрени държави. Запазването и продължаването на действието на този двустранен договор е една от важните реални илюстрации, че – въпреки влошените им двустранни отношения - двете водещи ядрени държави осъзнават необходимостта от стабилност в поддържането на паритет в техните стратегически ядрени арсенали, осигуряващи взаимно възпиране, с цел да се избегне унищожителна тотална ядрена война.

▪ Същевременно, Русия уточни, че ще продължи: (а) да се придържа към  двустранно приетите с договора „Нов СТАРТ“ ограничения върху броя на ядрените бойни глави за различни видове стратегически носители с голям радиус на действие; и (б) да нотифицира регулярно САЩ за всички изстрелвания на междуконтинентални или подводни балистически ракети, което общо разбиране бе съгласувано между Вашингтон и Москва още през 1988 г.. По този начин ще се запази установената от двете страни стабилизираща практика на предупреждаващо нотифициране в случаи на  случайно или несанкционирано изстрелване на стратегически ядрени въоръжения, което винаги рискува да прерастне в тотална ядрена война.

▪ За съжаление, замразен бе и планираният на срещата на високо равнище в Женева (16 юни 2021  г.) процес на експертно обсъждане между двете страни за съгласуване на по‑нататъшните мерки за укрепване на стратегическата ядрена стабилност, също беше замразен. Предвиждаше се такива нови мерки да бъдат въведени през 2026 г., когато изтича сегашния период на действие на „Нов СТАРТ“.

▪ Русия обоснова своя едностранен демарш със силно влошените руско-американски отношения във връзка с войната в Украйна (която се води главно с американски и руски оръжия), установените ограничения върху пътуванията поради пандемията с Ковид-19, едностранното налагане на санкции за дейността на определени групи държавни и военни служители от Русия, както и бомбардирането от украинска страна на руска база със стратегически бомбардировачи, за чието осъществяване Москва изрази подозрения, че е използвана информация от обмена на данни със САЩ по линията на договора „Нов СТАРТ.

▪ В допълнение, руската страна се позова на обстоятелството, че САЩ продължават да разработват нови ядрени оръжейни системи и предупреди, че провеждането на какъвто и да е изпитателен ядрен опит от Вашингтон (напр. с новосъздадената гравитационна ядрена бомба В61-13) ще бъде последван от реално изпитание на нова ядрена бойна глава и от Русия. Москва нямало обаче да пристъпи първа към нарушаване на установения мораториум върху изпитанията на ядрени взривни устройства, което би довело до материално нарушаване на Договора за всеобхватна забрана на всички ядрени опити, в който продължават на участват тези две водещи ядрени държави.  Русия припомни, че френските и британските ядрени арсенали не са обхванати от ограниченията на договора „Нов СТАРТ“, което създава едностранно стратегическо ядрено предимство за САЩ и близките им съюзници от НАТО. Както държавният секретар на САЩ, така и генералният секретар на НАТО призоваха Москва да преразгледа своето решение за така обявеното частично суспендиране на договора „Нов СТАРТ“ и да се придържа към всички съществуващи споразумения в областта на разоръжаването.

▪ В своите коментари, широк кръг експерти от различни страни потвърдиха, че новото развитие на руския подход далеч не означават денонсирането на този важен договор за фактическо ядрено разоръжаване, който остава в сила. Двете страни в бъдеще ще разполагат обаче с по‑малко възможности за верификация на неговото изпълнение, което може да доведе до нови техни недоразумения и спорове.  На тяхно разположение за нуждите на верификацията остават обаче национално-техническите им средства за взаимно наблюдение, които поддържат достатъчна степен на увереност във функционирането на договора „Нов СТАРТ“. Сред експертите преобладава мнението, че вероятно няма да се стигне до увеличаване на стратегическите ядрени въоръжения на САЩ и Русия, но те ще продължат да модернизират своите ядрени арсенали, както правят и другите седем ядрени държави.

▪ В този смисъл, не би следвало да се счита, че суспендирането (което вероятно е временно, напр. до края на войната в Украйна) на обмена на данни и взаимни инспекции на място е нанесло военно значима вреда върху сегашната международноправната база на стратегическото ядрено разоръжаване и на глобалната ядрена стабилност. Голямата стабилизираща стойност на договора „Нов СТАРТ“ е във взаимно признатото изпълнение и от двете страни на мерките за ядрено разоръжаване[3]. Постигнати са реални съкращения в руските и американските стратегически ядрени арсенали, ограничени от този договор, като всяка от тях понастоящем разполага с 1,670 ядрени бойни глави, въведени на въоръжение върху балистични ракети (сухоземно базирани и в подводници) с голям обсег на действие и със стратегически бомбардировачи[4].

Предишното „договорно разчистване“ в областта на ядреното разоръжаване, този път инициирано от САЩ,, изпрати в историята на реалното разоръжаване Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег на действие (1987 г.) и Договора за ограничаване на системите за антибалистична ракетна отбрана (1972) .

С пълното изпълнение, в течение на 22 години, на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег на действие (на 2 август 2019 г.) бе премахнато съществуването и разполагането на европейска територия от двете страни на цял клас от дестабилизиращи ракетни въоръжения, предназначени за воденето на ядрена война в Европа.

▪ Едностранното оттегляне на Вашингтон от този договор бе оправдано с подозрения и конкретни обвинения, че Москва нарушава забраните му чрез въвеждането и изпитанията на нова земно-базирана крилата ракета (9M729/ SSC-8 за НАТО), за която Пентагонът бе преценил, че има недопустим от ограниченията на договора радиус на действие. Русия отрече основателността на тези обвинения и предложи САЩ да инспектират въпросната крилата ракета на място. Това обаче не можа да спаси окончателното ликвидиране на договора. Русия също обяви своето денонсирането на този исторически договор един месец след заявлението на Вашингтон за оттеглянето си от него.

▪ На експертно равнище обаче тези едностранни «разрушителни» действия бяха обяснени с «военната необходимост» на САЩ от „ядрено сдържане“ в разгръщащото се геополитическо съперничество между САЩ и Китай, вкл. по повод на Тайван, още повече че договорът за ракетите със среден обсег вече бе „разчистил“ изцяло опасните за Западна Европа ракети СС-20 разположени на териториите на страните от Варшавския договор.  За това разбиране на истинските причини за оттеглянето от договора спомогна и призива на САЩ към Русия и Китай да преминат към „нова ера на договорни ядрени ограничения“, отиващи отвъд използването на двустранни споразумения по ядреното разоръжаване[5].

▪ Исторически погледнато, сключването на договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег изигра важна стабилизираща роля в премахването на най-опасната част от ядрените въоръжения по времето на  Студената война, създаващи огромни рискове за ядреното изпепеляване на Европа. Това доведе по‑късно до създаването на благоприятни условия за развитие на процеса на „политическо разведряване“ и значимо икономическо сътрудничество между Изтока и Запада, както и до вълната на демократизиране на системата за държавно управление на редица страни в Източна Европа.

▪ Последователното излизане на двете водещи ядрени държави от този важен договор премахна един военно значим градивен елемент на архитектурата за ядрено разоръжаване, което отслаби нейната стабилизираща роля в Европа и заплашва да доведе до нова опасна надпревара в ядреното въоръжаване, както в Европа, така и в други региони на геополитическо и напрежение и военно протовостоене.

▪ В същия смисъл, деносирането на Договора за ограничаване на системите за антибалистична ракетна отбрана (1972) на 13 юни 2002 г. сложи началото на нов рунд в надпреварата в ядреното въоръжаване чрез създаването на нови видове ракетни въоръжения, които да са в състояние да преодоляват защитните средства при ответна ракетна атака на Русия или Китай срещу територията на САЩ [6].. Тези два основни геополитически конкуренти на САЩ бързо създадоха и изпробват успешно хиперзвукови балистични ракети с „плъзгащи се“ с огромна скорост в атмосферата ядрени бойни глави. Такива нови видове ракети, които вече са въведени на въоръжение,  се използват и изпробват на полето на боя във войната в Украйна. Това развитие върна „преди забраненото състезание с антибалистични ракетни системи“ към изходната му точка, но на значително по-висока цена.

▪ В допълнение, САЩ разположиха локални системи за противоракетна отбрана на териториите на Полша и Румъния, които създават едностранни предимства в стратегическото им ядрено противостоене с Русия. Обясниха разполагането им с „нуждата“ от прехващане на балистични ракети, които биха могли да бъдат изстреляни от Иран или други „неприятелски“ страни. Естествено, Русия не прояви каквото и да е било разбиране на този вид изкуствени обяснения, тъй като въведените противоракетни системи в близост до границите й с НАТО в Източна Европа лесно могат да бъдат пренасочени към прехващане в началната балистична траектория на руските стратегически балистични ракети и бомбардировачи.

▪ През 2023 г. бяха изразени също пожелания[7] в Източна Европа, напр. в Полша, да бъдат разположени допълнителни количества тактически ядрени бойни глави, както и отново да бъдат въведени ядрени ракети със среден обсег на действие за нуждите на по-ефективното «сдържане» на предполагаемите планове на Русия да осигури защита на своята западна граница с НАТО чрез придобиването на допълнителни съседни територии. Това са нови елементи в политиките на САЩ и НАТО за „ядрено сдържане“ и техните инфраструктурни планове за разполагането на нови ядрени системи, които далеч не съдействат за ограничаване на опасността от ядрен конфликт в Европа[8].

▪ Следва да се има предвид че, въпреки продължаващото модернизиране на ядрените арсенали на деветте ядрени държави, в света е широко разпространено разбирането, че ядрените оръжия всъщност не са оръжия за реална употреба и следва да имат единствено „сдържащ ефект“ срещу военна агресия, предвид на невъобразимите щети върху природната среда и цялото човечество при евентуална ядрена война. От открити експертни източници е известно, че всички досегашни „щабни военни учения“, предвиждащи „ограничено“ начално използване на тактически ядрени въоръжия, най‑често са завършвали с бързо и неотвратимо ескалиране на обхвата на ядрените удари, което накрая достига размерите на повсеместна ядрена катастрофа. Оттук и настойчивите предложения на авторитетни международни експерти, напр. в СИПРИ, да бъдат въведени ограничения върху тактическите ядрени оръжия, чието съществуване и бойно разполагане понижава силно „ядрения праг“, отвъд който един конвенционален въоръжен конфликт лесно може да прерастне в тотална ядрена война.

На 22 януари 2021 г., повече от 75 години след ядрените детонации на САЩ над японските градове Хирошима и Нагазаки, влезе в сила Договорът за забрана на ядрените оръжия (ДЗЯО). Този многостранен договор бе разработен в орган на Общото събрание на ООН и бе одобрен с негова резолюция от 7 юли 2017. Към 1 януари 2024 г. договорът вече е подписан от 93 страни, 69  от които са го ратифицирали.

▪ Всички тези държави са страни и по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), който вече 52 години е централния международен инструмент за стимулиране на изпълнението на поетото с него (в Член VI) задължение за воденето на добронамерени преговори за ядрено разоръжаване от участващите в него постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.  Новият договор, който „де факто“ е многостранно споразумение за забрана на ядрените оръжия и ядрено разоръжаване с глобален обхват, е резултат от голямото международно разочарование от неадекватния прогрес на тези ядрени държави в изпълнение на тяхното задължение за такива преговори по Член VI на ДНЯО.

Основна причина за успеха на инициаторите на идеята за забрана на ядрените оръжия в ООН, сред които бяха Австрия, Бразилия, Южна Африка и други, бе пренасянето на съдържанието на дебатите от въпросите на сигурността и „ядреното възпиране“ към очакваните опустошителни хуманитарни бедствия при възможен ядрен конфликт. Тази стратегия бе използвана в миналото за преговори по договорите за забрана на химическите оръжия, противопехотните мини, и кластърните муниции, именно поради извънредно нехуманния им характер, причиняващ прекомерни увреждания и човешки страдания.

▪ Не е изключено този най-нов елемент на международноправния режим на контрол над въоръженията – постепенно и в дългосрочен план - да се превърне в начална основа на многостранни преговори за премахването на всички ядрени оръжия в света. НАТО веднага излезе с декларация срещу ДЗЯО, а Русия продължава да предупреждава, че ще й се наложи да използва първа ядрено оръжие срещу конвенционалното военно превъзходство на натовските страни в Европа.

▪ Въпреки всичко, има основание да се очаква, че все по-значима част от международната общност ще използва ДЗЯО за засилване на политическия натиск върху ядрените държави и ще настоява за предприемането на конкретни стъпки за ядрено разоръжаване, възможно заедно с други мерки за конвенционално дезангажиране. Не един исторически успех в досегашните многостранни преговори за контрол над въоръженията в Конференцията по разоръжаването в Женева бе постигнат именно по такъв начин, въпреки продължителната съпротива и блокиране на работата от една или друга от ядрените държави. Такъв бе процесът на съгласуване на договорите за забрана и унищожаване на химическото оръжие, за частична забрана на ядрените опити, а по-късно и за всеобхватна забрана на опитите с ядрено оръжие.

В областта на неразпространението на потенциала за създаване на ядрено оръжие, на 8 май 2018 г. САЩ обявиха, че Вашингтон напуска едностранно сключената през 2015 г. «ядрена сделка с Иран» (Joint Comprehensive Plan of Action) за ограничаване и международен контрол на място от МААЕ на ядрената програма на Иран, включваща умерено центрофужно обогатяване на уран до безопасна за мирния характер на ярената им програма степен.

▪ Още през 2015 г. това многостранно политическо споразумение  бе одобрено с резолюция на Съвета за сигурност на ООН.  След оттеглянето на САЩ в споразумението продължиха да участват останалите пет договарящи се държави – Франция, Великобритания, Русия, Китай и Германия, заедно с Европейската комисия. Изразяваните в течение вече на няколко години намерения на (новата администрация на) САЩ Вашингтон да се завърне в това ядрено споразумение все още  остават неосъществени.  Вашингтон поставя трудни предварителни условия на Иран, които обвързват завръщането та Вашингтон в „ядрената сделка“ с разрешаването на други сложни геополитически проблеми в района на Персийския залив, вкл. значителния балистично-ракетен потенциал на Иран.

▪ На 3 януари 2022 г. върховните лидери на петте водещи ядрени държави, които са постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, публикуваха съвместно заявление[9], в което се изразява следното тяхно общо разбиране: „Ние заявяваме, че една ядрена война не може да бъде спечелена и никога не трябва да бъде водена.  Доколкото ядрената употреба би имала далеч отиващи последствия, ние заявявяме също, че ядрените оръжия – докато те продължават да съществуват – следва да служат за отбранителни цели, да възпират агресия и да предотвратяват война. Ние силно вярваме, че по-нататъшнатото разпространение на такива оръжия трябва да бъде предотвратено. .... Ние потвърдаваме, че възнамеряваме да поддържаме и да укрепваме още повече националните си мерки за предотвратяване на неоторизирана или случайна употреба на ядрени оръжия. Ние подтвърждаваме валидността на нашите предишни заявления относно отказа ни от постоянно поддържане на ядрените ни въоръжения насочени към конкретни цели, заявявайки също че нито едно от нашите ядрени оръжия не е насочено към друга ядрена държава или към която и да е друга държава“.

▪ По същество, това съвместно заявление на петте водещи ядрени държави в света представлява  съгласувано политическо споразумение между техните държавни лидери относно следването на обща политика на отговорен национален контрол за предотвратяването на неоторизирано използване на ядрените им оръжия и за недопускането на ядрена война. То е свидетелство, че тези държавни лидери са твърдо решени, при нормални обстоятелства за националната им сигурност и съществуването на тяхната държава, да не прибягват до каквато и да е било употреба на ядрено оръжие. Съгласувано в международна обстановка на все по-голямо изостряне на геополитическо съперничество и растящо взаимно недоверие, това политическо споразумение има наистина стабилизиращо значение за световния мир и общата сигурност.

Що се отнася до ядрените рискове в Европа, единственият начин те да бъдат избягнати е съперничещите си ядрени държави да намалят взаимното си напрежение и да се ангажират в по‑нататъшен контрол над въоръженията и ядрено разоръжаване.

▪ Предвид на това, насърчаването на двустранния контрол над въоръженията на САЩ и Русия е ключът към европейската сигурност.  Европейските съюзници от НАТО също следва да допринесат за намаляване на ролята на ядрените оръжия за целите на военното сдържане, започвайки с нестратегическите ядрени оръжия.  Заплахите, основани на тази категория въоръжения отдавна вече не притежават нито достоверност, нито убедителна военна рационалност.

▪ Това означава, че НАТО би могло да се ориентира към стабилизиращата политика на неупотреба първи на на ядрено оръжие и да изостави концепцията за споделяне на ядрена отговорнст, които стъпки не биха нанесли никаква реална вреда на военното сдържане. Докато такива мерки в момента все още не са политически реалистични, в дългосрочен план те не само биха съдействали за укрепване на регионалната сигурност в Европа, но и биха помогнали да се преодолее опасната глобална тенденция ядрените оръжия да се разглеждат като своеобразна панацея за разрешаване на сложните дилеми в областта на сигурността[10].

Всеобхватна забрана на опитите с ядрено оръжие

Оттеглянето на 2 ноември 2023 г. от руския парламент на ратификацията на Договора за всестранна забрана на опитите с ядрено оръжие (ДВЗЯО или СТВТ) също има ограничен по последствия характер, подобен на частичното суспендиране на едно от задълженията на Русия по договора „Нов СТАРТ“.  Тази едностранна стъпка всъщност е един геополитически жест на придържане към принципа за реципрочност в двустранните  руско-американски отношения и поддържането на еднакъв международноправен статут на Русия и САЩ.

▪ Наистина, подобно на САЩ, които не са ратифицирали ДВЗЯО, Русия сега си остава страна, подписала този важен многостранен договор, притежаващ огромен брой страни-членки.  Руската страна запазва своето активно членство в Подготвителната комисия във Виена, която изгражда една международна система за глобален контрол върху изпълнението на забраната на каквито и да е било изпитателни експлозии с ядрени устройства.

▪ Москва е въвела необходимото вътрешно законодателство и поддържа на своята територия 30 от общо над 300+ предвидени в договора сеизмични, хидроакустични, инфразвукови и радионуклеарни наблюдателни станции из целия свят.  Тази международна система успешно откри, измери параметрите и предостави пълна информация на всички страни‑членки на Подготвителната комисия за досегашните девет изпитателни експлозии с ядрено оръжие от страна на Северна Корея, която продължава напълно да бойкотира този договор.

Русия обясни своята „де‑ратификация“ на ДВЗЯО като действие в отговор на продължителното отсъствие на ратификация от страна на САЩ, която също е подписала и прилага този договор. Както правителството на Русия, така и админастрацията на САЩ, понастоящем остават еднакво „политически задължени“ да се придържат към всички елементи на широката международноправна рамка, поддържаща този договор и неговото скорошно влизане в сила. Виенската конвенция (1969 г.) по правото на договорите, например, изисква от страните, подписали един договор, „да  се откажат от действия, които биха противоречали на предмета и целите на този договор още преди неговото влизане в сила“.

▪ Със своя равен международноправен статут понастоящем както САЩ, така и Русия, продължават да изпълняват ДВЗЯО, вкл. задълженията за неговото финансиране, участие в управлението на Подготвителната комисия, изграждането и поддържането на международните наблюдателни станции, и подготовката на процедури за провеждането на международни инспекции на място след влизането на договора в сила.

Същевременно, в геополитически и пропаганден план и двете държави поставят под съмнение интереса и намерението на другата страна да се придържа към забраната на всички изпитатания на ядрено оръжие. САЩ твърдят, че Русия е провеждала експерименти, свързани с ядрените оръжия, които не било в съзвучие с разбиранията на Вашингтон за спазването на договора.  На свой ред, Русия поддържа тезата, че САЩ подготвят своите ядрени полигони за възобновяване на опитните експлозии с новосъздавани ядрени оръжия.

▪ На практика, този двустранен обвинителен процес, съчетан с обявената „де‑ратификация“ на договора от руска страна, хвърлят допълнителна сянка на недоверие между двете държави, отслабват международните усилия за универсализиране на членството в ДВЗЯО, спазването на установения преди 30 години мораториум върху ядрените опити, както и функционирането на цялостната система в областта на разоръжаването. В настоящите сложни геополитически условия на продължаващи войни в Европа и Близкия изток особено важно е да бъде запазена установената глобална норма срещу провеждането на всякакви експлозии с ядрени устройства.

▪ Следва да се има предвид, че се правят и съществуват „стабилизиращи подобрения“ на ядрените оръжейни системи, които целят да се улесни тяхното поддържане и да се гарантира ефективността на човешкия контрол върху функционирането и ограничаване на тяхното използване. Пример е „военната необходимост“ периодично да се изпробва надежността на ядрените бойни глави чрез специални компютърни методи, без да е необходимо да се прибягва до действителни ядрени експлозии, което засега остава тотално забранено от многостранен ядрен договор.

▪ Предвид на горното, би следвало да се очаква, че ако една от двете водещи ядрени държави наистина извърши изпитателен опит на ново ядрено устройство, например, нов тип ядрена бойна глава, такава стъпка вероятно веднага ще бъде последвано от изпитание на нов тип ядрено оръжие и от другата  ядрена държава.  По този начин би било нарушено основното, сега вече само политическо, задължение на тези две ядрени държави да не извършват никакви експлозии с ядрени устройства. На практика, такова развитие би наложило САЩ и Русия да се оттеглят от ДВЗЯО, което би обрекло също тяхното продължаващо членство в Подготвителната комисия във Виена.

Ограничаване на конвенционалните въоръжения в Европа

Официално обявеният отказ на Русия от 7 ноември 2023 г. да ратифицира регионалния Договор за конвенционалните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ / CFE) не е новост в сложното развитие на геополитическите отношения между Русия и НАТО, особено САЩ, през последните 30+ години.

▪ Страните от НАТО неведнъж също са отказвали да ратифицират и прилагат една или друга версия на този продължително „адаптиран“ регионален договор, предназначен да осигури  стабилизираща военна деескалация и да предотврати възникването на потенциални военни конфликти между Изтока и Запада в Европа след края на Студената война. Последователните „адаптации“ на договора неотклонно са следвали хода на разширяване на НАТО в източна посока към западните граници на Русия.  Москва официабно преустанови участието си в един от вариантите на ДОВСЕ още през 2007 г. и прекрати приложението на неговите процедури през 2015 г..

▪ НАТО разкритикува окончателното решение на Русия от м. ноември 2023 г.  да не ратифицира последната „адаптация“ този договор и заяви, че възнамерява също да преустанови участието си в него „за толкова дълго време, колкото е необходимо“, в съответствие с правата си по международното право.

С отказът на Русия за ратификация и споменатото заявление на НАТО, на практика, приключва процедурата за отпадане, поне на настоящия етап, на въведените още през 1990 г. значими количествени ограничения - на съюзна и на национална основа - върху седем категории тежки конвенционални въоръжения, разположени от двете страни в близост по линията на съприкосновение между страните‑членки на НАТО и на тогавашния Варшавски договор.

▪ Очевидно, изискванията на необявената война в Украйна налагат и на двете групи страни, участващи в този военен конфликт, да се освободят от остарелите ограничения върху тежките въоръжения, използвани в региона. Нещо повече, в новите „геополитически реалности“ в Източна Европа след радикалните политически промени, започнали през 1989 г. се оказа практически невъзможно да продължи смисленото прилагане на ДОВСЕ, чиито първоначални количествени ограничения - на съюзна и на национална основа – бързо загубиха „връзка с геополитическата реалност" и ставаха абсолютно неприложими.

▪ В новия „състав“ на противостоящите си военни съюзи в Европа, вероятно след края на военните действия и мирното урегулиране на спорните въпроси около Украйна, ще бъдат необходими преговори от нов тип между Русия, САЩ и техните натовски съюзници. Такива преговори би следвало да предефинират предмета и целите на ДОВСЕ, независимо или като част от предоставянето на някакви по-реални гаранции за мира и стабилността в региона. Бъдещите балансирани оръжейни ограничения и военно дезангажиране по новата линия на военно съприкосновение следва да отчетат не само старите и новите категории от тежки въоръжения, но и „различният характер и асиметричният географски профил и насоченост на концепциите за военно сдържане и въоръжена  отбрана“, на двете групи страни.

Други регионални споразумения за контрол над въоръженията

Продължаваща важност за относителната стабилност на международните отношения имат и регионалните договорености, особено в Европа, където действат политически споразумения за укрепване на доверието и сигурността, разработени съвместно и одобрени от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ.).

Наред с това, в сила е Договорът за откритото небе (в сила от 1 януари 2002 г.) за въздушни прелитания със самолети за наблюдение на териториите на държавите-участнички, които са ратифицирали този договор. Те притежават определени квоти да провеждат и приемат такива въздушни облитания. Сред тях е и България, която има права за облитане на териториите на няколко съседни държави.

След последователните оттегляния от Договора за откритото небе на САЩ (ноември 2020 г.), които бяха последвани от Русия (декември 2021 г.), в този регионален договор продължават да членуват останалите 33 държави-членки, сред които има съюзници на всяка от тези водещи ядрени държави.

▪ Договорът за откритото небе, който си остава в сила, но с две страни-членки по‑малко, може да продължи да бъде използван за инспекционни полети над територията на всяка друга страна‑участничка, с цел да се поддържа атмосфера на взаимна откритост и прозрачност на военната дейност в мирно време. Това, разбира се, ще стане политически възможно едва след приключване на войната в Украйна и подобряване на климата на доверие в Европа, когато двете водещи ядрени държави, по принцип, също биха могли да пожелаят да се завърнат отново в този важен регионален договор.

▪ Наред с това, дори когато са вън от този договор, САЩ и Русия разполагат с национални въздушни и космически системи за наблюдение, които позволяват да откриват навреме придвижвания на големи чужди военни формирования. Това вероятно следва да покаже, че напускането на Договора за откритото небе от двете водещи ядрени държави може да е имало превантивен характер с потенциална военна стойност само докато продължава войната в Украйна.

Продължава действието и на Виенското споразумение от 2011 г., съдържащо политически обвързващи мерки за укрепване на доверието и сигурността, които - по принцип - също повишават военната откритост и прозрачност на териториите, заобикалящите морски зони и въздушното пространство на всички европейски държави и страните-участнички в ОССЕ от Централна Азия.

В регионален план се запазва и стабилизиращата роля на няколко договорно създадени и функциониращи зони, свободни от ядрено оръжие, покриващи като мрежа практически цялото южно полукълбо на планетата, както и отделни държави в северното полукълбо (напр. Монголия и Австрия).

Физическа защита на ядрените реактори и радиоактивните материали

Развитието на военните действия в Украйна през последните две години, особено в района на Запорожката ядрена електроцентрала (най-голямата в Европа), доведоха до необходимостта Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) да разположи свои контролни екипи от инспектори в тази централа, за да се гарантира нейната ядрена безопасност. Това решение е в изпълнение на глобалната конвенция от 2005 г., по която Русия и Украйна са страни, предвиждаща осигуряване на адекватна физическа защита за ядрените реактори и материали, радиоактивните източници и ядрените отпадъци.

▪ Успешното прилагане на тези защитни мерки в сложни военни условия още веднъж демонстрира важната международна роля на МААЕ в областта на ядрената сигурност в Европа. Руските окупационни войски и ядреният регулатор на Русия, заедно с екипите на МААЕ на място, организираха и прилагат необходимите охранителни мерки за пет контролирани ядрени електроцентрали, вкл. за предотвратяване на въоръжени нападения върху тях от терористични групи, с които може да се предизвика обширно радиоактивно замърсяване.

▪ Такива рискове в райони на водените военни действия сега съществуват не само за украинската територия, гражданското население и участващите формирования на воюващите страни, но и за всички съседни на Украйна държави, вкл. България.

▪ МААЕ винаги е имала и продължава да играе важна уставна роля за насърчаване на международното сътрудничество в ядрената област и за международноправно гарантиране на използването на ядрената енергия изключително за мирни цели. От десетки години в Агенцията са разработени и се прилагат успешно двустранни протоколи за наблюдение и инспекции на място върху „пълния ядрен цикъл“ на използването на ядрена енергия на цялата територия на страните-членки на МААЕ.  Това е също част от изискванията на Договора за неразпространение на ядрените оръжия и на приложението на приципите за международно търговско сътрудничество при гарантиране на напълно мирния характер на дейността на държавите в използване на ядрената енергия.

▪ МААЕ неведнъж е доказвала, че е един от основните международни гаранти за недопускане на отклоняването на ядрени материали от мирната към военната област за целите на създаването на ядрени оръжия.  В качеството си на специализирана многостранна организация, която е свързана със системата на ООН и е натоварена с отговорни функции по контрола на ядрените въоръжения, МААЕ има пряк достъп до Съвета за сигурност на ООН за внасянето на свои редовни и извънредни доклади с информации, анализи и препоръки относно събития, застрашаващи международния мир и ядрената сигурност.

Забрана и унищожаване на химическите оръжия

Важен пример за изключително позитивно развитие в областта на многостранния правен режим на разоръжаването е приключилото през м. юли 2023 г.  унищожаване на последните количества декларирани химически оръжия на САЩ.  Този международно контролиран процес завърши години след договорените с Конвенцията (1997 г.) за забрана на химическите оръжия (КЗХО) срокове и дълго след неговото  приключване във всички останали страни‑участнички, които са декларирали притежаване на такива оръжия.

▪ Успешното унищожаване на постоянна основа на още един клас от изключително нехуманни и трудно управляеми оръжия за масово унищожение, каквито са химическите оръжия, отне близо 30 години от дейността на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) в Хага.

Тази международна организация още веднъж доказа, че е заслужил и достоен носител на Нобеловата награда за мир, присъдена  й още през 2013  г. за нейния принос в реалното разоръжаване. Постигането на тези важни резултати е голяма стъпка напред в изграждането на международноправни гаранции и установяването на ефективен глобален контрол, осигуряващи използване на химията в света единствено за мирни научни и индустриални цели.

▪ По време на неотдавнашното едногодишно председателство от България на Генералната конференция на ОЗХО започна развитието на важен трансформационен процес в тази оргнизация, насочен към създаването на самостоятелен капацитет за разследване на възможни случаи на оплаквания или дори на използване на химическо оръжие в конфликтни райони на света. Това идва да попълни възникналата празнота в международния режим за химически контрол след трайното блокиране на тази предупредителна функция на специалната комисия в Секретариата на ООН по въпроса,  чийто доклади до Съвета за сигурност на ООН неведнъж са били блокирани от една или друга постоянна членка на Съвета поради обвинения в необективност и политическа пристрастност на събраните факти и нейните заключения и препоръки.

Забрана на биологическите оръжия

Близка по характер и обхват на приложение на КЗХО е международната дейност за изпълнение на Конвенцията за забрана на биологическите оръжия (КЗБО), открита за подписване на 10 април 1972 г., която влезе в сила на 26  март 1975 г.  Този многостранен международен договор забранява още една цяла категория оръжия за масово унищожение каквито са биологическите оръжия, дефинирани в самата конвенция.

▪ Натрупаният опит през последните 48 години в прилагане на международноправните забрани и другите ограничения на КЗБО показва, че е необходимо допълнително обсъждане и разработване на адекватни механизми, които да улеснят нейното по-добро разбиране и начини на изпълнение.

▪ С такава цел, Деветата конференция за преглед на действието на КЗБО създаде Работна група за укрепване на КЗБО посредством установяването на механизъм, открит за участие на всички нейни страни‑членки, който да може да улеснява и да подпомага пълното осъществяване на международното сътрудничество и помощ за изпълнение на Член Х на конвенцията. Тази работна група, която заседава в Офиса на ООН и другите международни организации в Женева, има мандат да разгледа позволените от КЗБО изследователски дейности за мирни цели и да представи подходящи препоръки за по-нататъшни контролни действия.

▪ Така например, остава открит въпросът за мащаба и методите на международен контрол върху националните дейности на страните-членки в биологичната област, които могат да доведат до създаването на биологически оръжия. Такъв контролен механизъм всъщност бе разработен от международна дипломатическа група през 90‑те години на миналото столетие под председателството на висш многостранен дипломат от Източна Европа, но неговото въвеждане по онова време не успя да събере консенсус сред всички участници. Аргументите на единствената несъгласна държава‑участничка в преговорите по онова време бяха основани на нейните опасения, че такъв контрол би предоставил широк достъп до търговски-чувствителната изследователска работа на водещите фармацевтични компании в света, което сериозно би затруднило тяхната дейност в областта на здлавеопазването.

▪ Единствено широко разбиране по онова време получи идеята да се предвиди пространство в новостроящата се сграда за седалището на ОЗХО в Хага, където да работят инспекционни екипи в областта на международния контрол на забраната на биологическите оръжия, чиято дейност е сходна с инспектирането на химически предприятия в света, съгласно изискванията на КЗХО. Това временно общо разбиране бе постигнато в Работна група под председателството на постоянния представител на България в ОЗХО.

▪ Понастоящем отново се обсъждат и се правят планове за възстановяване на проекта за съвместна работа на инспекционните екипи на ОЗХО и на КЗБО, наред с останалата мандатна работа за укрепване на на тази конвенция.

Гарантиране на бъдещото мирно урегулиране в Украйна

През последните години се издигнаха редица инициативи - от отделни държави, групи от държави и неправителствени „мозъчни тръстове - за обявяване на военно примирие в Украйна и за започване на дипломатически преговори за мирно урегулиране на проблемите, довели до нейното започване, въпреки и в нарушение на Минските споразумения.

▪ Към момента, тези все по-широко желани усилия за военно дезангажиране в Украйна не са довели до никакъв видим успех.  Усложняването на обстановката около тази война и опасността от излизането й от контрол водят до необходимостта от намиране на скорошен рационален изход от нея.

▪ Както и да приключи този обективен политически процес, въпросът за международното гарантиране на мирното урегулиране в региона ще остане абсолютна политическа необходимост. Някои от досега разработените модели на международни договори, политически споразумения и натрупаният опит в тяхното прилагане могат да послужат като основа при бъдещите дипломатически преговори за разработването на гаранции за желаното ново мирно споразумение за урегулиране на текущия военен конфликт.

Възможен пример в това отношение е моделът на отпадналия от употреба договор ДОВСЕ, където следва да бъдат добавени нововъведените на въоръжение модерни технологии и да бъдат включени необходимите стабилизиращи ограничения върху асиметричния „географски фактор“ във военното позициониране на конвенционални въоръжения от двете страни на новата линия на противостоене.  Възможно е за тази цел да бъдат предвидени също неутрални мироподдържащи въоръжение сили, които да получат мандат да опазват и стабилизират установеното примирие за безпрепятствено водене на преговорите за урегулиране на нерешените проблеми.

▪ Мирното разрешаване на възникващи междудържавни спорове по дипломатичен път изисква изграждането на атмосфера на взаимно доверие чрез навременен диалог за разсейване на взаимните подозрения, за намиране на допирни точки и общи интереси, и за съгласуване на мерки за стабилност, които да не позволяват да се използва икономическа или военна принуда спрямо другата страна.

▪ Досегашният опит на Европа (напр. в ОССЕ) е добра основа за модифициране и продължаване на мерките за укперване на доверието и сигурността, както и мерките за ограничаване на количеството и географско разположение на всички дестабилизиращи категории от тежни въоръжения по новата линия на военно съприкосновение между НАТО и Русия.

Двупосочност в динамиката на международноправния контрол

Съвременната динамика в международноправния режим на контрола над въоръженията и на разоръжаването има двупосочно въздействие върху архитектура и съдържанието на този режим.

Налице са отделни „увреждания“ на неговото функциониране през последните две десетилетия, предимно в двустранен план, поради негативните промени в характера на международните отношения и текущите военни конфликти в Европа и Близкия изток. Не би следвало да се преувеличава обаче тяхното фактическо въздействие върху основното съдържание на международноправния режим в областта на разоръжаването.

▪ Някои от настъпилите промени са частични и реално нанесените щети могат да бъдат поправени при генерирането на достатъчно добра воля за отговорно сътрудничество в условията на подобрен международен климат, особено в Европа. Отпадането на някои такива договори от актуалната разоръженска тематика би следвало да се счита за неизбежно, ако не съвсем нормално, явление в условията на бързо променящата се геополитическа среда и преформатиранета на глобалните полюси и международни институции, особено когато тези договори вече са довели до широко ликвидиране на цели класове от дестабилизиращи въоръжения по продължение на въображаемата „фронтова линия“ между НАТО и Русия.

Паралелно на това развитие се разгръщат позитивни многостранни процеси на изследване на опциите за допълнителни ограничения и се подготвят планове за съответно разработване на нови многостранни договори за тяхното кодифициране, вкл. за по-адекватно приложение на договорените забрани на ядрените, химическите и биологическите оръжия.

▪ Същевременно, все по-очевидно става, че е необходимо да се отиде отвъд досегашната практика на договаряне главно на количествени ограничения върху различните оръжейни системи. За реално гарантиране на стабилността на мира, която вече е твърде разклатена, следва да се пристъпи към регулиране на неудържимата и скъпо струваща надпревара с нови военни технологии (както ядрени, така и конвенционални), които съществуващият международноправен режим не ограничава.  Несиметричният „географски фактор“ в изнесеното напред разполагане на тежки нападателни въоръжения също следва да бъде отчитан при оценките за уязвимост на териториите на противостоящите си групи съюзени държави.

▪ Няколко такива „нерегулирани фактори“ понастоящем имат определящо влияние върху пресмятанията на ядрените стратези за осигуряване на достатъчна ефективност и надежност на стратегическите въоръжения на техните страни в рамките на доктрините им за „ядрено възпиране“.На практика, това са държавно спонсорирани инструменти за „ядрено тероризиране“ на света.

▪ Конкретни примери са: неограниченото бойно разполагане на системи за противоракетна отбрана (стратегическа и тактическа), географското разполагане на изнесените напред конвенционални нападателни въоръжения, масовото въвеждане на свръхзвукови ракети (напр. за изпреварващо неутрализиране на „географски-близки заплахи“ от ядна ядрена държава до границите й с  друга ядрена държава, както по суша, така и до морските брегове,  ускореното модернизиране на ядрените ракети с морско базиране (на бойни кораби и подводници), бързата милитаризация на космическото пространство, използването на постиженията в областта на „изкуствения интелект“ за качествено усъвършенстване на стратегическите въоръжения,  създаването на все по-съвършени «безпилотни дронове»  снабдени с «изкуствен интелект» за управление и бойни задачи, и т.н..   Засега остава неясно как тази плеяда от „нови качествени фактори“ на оръжейната надпревара могат да бъдат ограничени чрез договори, притежаващи добре работещи механизми за верификация.

▪ Твърде вероятно е бъдещите договори за контрол над въоръжените сили и въоръженията да трябва да комбинират взаимно свързани ограничения над различни по характер компоненти на военните потенциали по границите на геостратегическото противостоене. Такъв подход може да се следва например в Източна Европа и по Черноморието, но не е изключено подобни „дезангажиращи схеми“ да са полезни за мира както в Азиатско-Тихоокеанския регион, така и в Средиземноморието.

Периодичност в развитието на оръжения контрол

Когато се анализира съвременното състояние на контрола върху въоръженията следва да се има предвид, че неговите градивни елементи всъщност са последваща „правна кодификация“ на преди преживени кризисни ситуации и постигнати споразумения между водещите световни сили за тяхното съвместно преодоляване поради опасност съперничеството им да излезе извън контрол.

Периодите на усилено въоръжаване за „защита на националната сигурност“ - така както я възприемат съответните страни - се редуват с моменти на постигането на важни международни договори за ограничаване на „свръхинвестирането“ в националната отбрана. Поддържането на такова прагматично равновесие „в динамиката на промените в геополитическото съперничество“ на големите ядрени държави е резултат от взаимното осъзнаване на нуждата от циклично адаптиране на контрола върху техните въоръжения. Такава необходимост възниква, например, след края на една световна война или след други „разтърсващи кризи“, съпроводени с ограничени военни конфликти, каквито са и текущите локални войни.

Поучителен пример е забраната на химическите оръжия. Първото използване на тикива оръжия (град Ипър, Белгия) през Първата световна война и осъзнаването от света на неприемливия характер на причинените от него ужасяващи човешки страдания е довело до разработването и приемането на Женевския протокол от 1925 г. за забрана на използването във война на задушаващи, отровни и други газове, и на бактериологически методи за водене на война.  Той е допълнение към Конвенцията за наблюдение на международната търговия с оръжия и боеприпаси, която доразвива ограниченията и забраните, въведени с Хагските конвенции от 1899 г. и 1907 г..  Женевският протокол не забранява обаче производството, съхранението и трансфера на такива оръжия, което открива възможност за действия, противоречащи на изискванията на този протокол.  Липсващите елементи бяха добавени в Конвенцията за забрана на биологическите оръжия от 1972 г. и в Конвенцията за забрана на химическите оръжия от 1993 г., сключени след Втората световна война като нови важни компоненти на следвоенния международноправен режим на контрол над въоръженията.

Всички тези многостранни международни договори остават в сила и до днес и притежават голяма членска маса от държави-членки на ООН, вкл. и от водещите ядрени държави. Тези многостранни договори са в основата на т.н. „кооперативна сигурност“, която е в непрекъсната надпревара с движещите сили на „конкурентната сигурност“ на водещите световни сили. Стремежът към „конкурентна сигурност“ очевидно е отговорна за възникването на редица опасни кръгове в надпреварата във въоръжаването, следвайки хода на технологическия прогрес на човечеството и неговото използване за немирни, често антихуманни цели. Характерно за такива „инициативи“ е надуването на „балона на въоръжаването“ до граници, когато човечеството се изправя пред унищожителна опасност за живота на планетата.

▪ Следва да се отчита, че във всяка част от международния режим на контрол над въоръженията се «налага» една неизбежна и периодично осъществявана «адаптация на системата». Това адаптиране следва настъпващите радикални промени в съотношението на силите в хода на неспирното геостратегическо съперничество между водещите ядрени държави (напр. след световни войни, големи кризисни ситуации, силно протестно обществено движение, осъзнаване на безперспективността от продължаване на надпреварата във въоръжаването, и други важни фактори)

▪ Да си спомним, например, крайния резултат от т.н. «Кубинска ракетна криза» (1963 г.) и «нулевото договорно решение» (от 1987 г.) между двете водещи ядрени държави, довело до радикално ракетно разоръжаване в Европа. Тогава лидерите на двете водещи ядрени държави осъзнаха навреме сериозната заплаха за взаимната си сигурност и за живота на цялата планета, и предприеха драстични стъпки за военно деангажиране и разоръжаване. За 50 години, това двустранното стратегическо ядрено разоръжаване доведе до огромни съкращения на ядрените оръжия (от над 30,000 в САЩ през 1960 г. и над 40,000 в СССР през 1970-те години до 4,000 – 4,500 ядрени оръжия за всяка от двете страни).  Изпълнението на последния договор «Нов СТАРТ», който остава в сила, ограничи разположените ядрени бойни глави за стратегически носители до 1,670 за всяка от двете страни.

▪ След тези решителни компромисни стъпки на двете водещи ядрени държави, международноправният режим на контрола над въоръженията се разви и обогати допълнително (както в дълбочина, така и на ширина) и то сравнително бързо.

Възникнаха редица многостранни договори с огромна членска маса от почти всички държави-членки на ООН – напр. договорите за неразпространение на ядреното оръжие, за забрана на биологическото оръжие, за забрана и унищожаване на химическото оръжие, за няколко вида частични забрани на опитите с ядрено оръжие, вкл. последната всеобхватна забрана на опитите с всякакви ядрени взривни устройства, за забрана на противопехотните мини, за международната търговия с конвенционални оръжия, (протокол към Женевските конвенции) за забрана на използването на специфични видове оръжия, нанасящи прекомерни увреждания или имащи неизбирателно въздействие, няколкото допълващи се режими за експортен контрол върху стоки и оборудване с двойна употреба в ядрената, химическата, биологическата и ракетната области, а в последно време и „политико-стратегически мотивираният“ договор за забрана на ядреното оръжие, одобрен (7  юли 2017 г.) от Общото събрание на ООН. От няколкото досега сключени двустранни (между САЩ и Русия) договори за реално дезангажиране и ядрено разоръжаване понастоящем е останал само един – договорът „Нов СТАРТ“.

 

*      *      *

 

 


[1] Следва да се има предвид, че квалифицирани правителствени експерти, в течение на много години, са работили в специалния комитет на ООН за изчерпателно дефиниране на понятието «агресия», при което се е стигнало до представянето на това понятие като „многокомпонетно“, при което отделните му възможни проявления (посочени са седем такива проявления!) обикновено са свързани „причинно-следствено“ помежду си. Прибягването до една външна „агресивна по характер“ оперативна намеса (напр. някое от седемте вида действия, изредени в Член 3 и съответните уточнения в Член 1, Член 7 и Член 8 на Анекса към резолюция A/RES/3314 (XXIX) от 14  December 1974 на Общото събрание на ООН, одобрена с консенсус), която не непременно представлява държавно организирана и открита чужда интервенция, може да доведе, по веригата на свързаните геостратегически действия, до инициирането на „специални военно-оперативни действия“ за защита от последствията на „първоначалното агресивно поведение“. Подобни са случаите на осъществяване на „неотмененото право на народите на самоопределение“, напр. от страна на колонизирани народи или народи под управлението на расистки режим или народи под друга форма на чужда доминация“ (Член 1 на Анекса), които имат право и на външна подкрепа. http://hrlibrary.umn.edu/instree/GAres3314.html .

[2] Международното хуманитарно право (МХП) са отдавна договорените правила, ограничаващи хуманитарното въздействие на въоръжените конфликти върху въвлечените в тях хора.  Ядрото на тези правни клаузи регулира воденето на бойни действия в конфликти по начин, който ограничава въздействието им върху хората и околната среда. Това става чрез правната защита на онези, които не участват във военен конфликт, както и на онези, които може и да са участвали в него, но вече не са в състояние (напр. защото са били ранени или пленени) да продължат да правят това.  Тези хуманитарни ограничения са събрави в четири Женевски конвенции (от 1949 г.) за защита на правата на военнослужещите и цивилното население, вкл. болните и ранените на суша, попадналите в корабокрушение в морето, военнопленниците, както и пострадалите в конфликта цивилни хора.  Женевските конвенции, които всъщност въвеждат минимално изискваните правила за правова защита по хуманитарни причини, остават в сила и до днес.   Договорени са също три допълнителни протокола (два от 1977 г. и един от 2005 г.) към тези конвенции, приети на дипломатически конференции в Женева.   Докато паровият контрол върху въоръженията цели да се предотврати и дори да се избегне започването на въоръжен конфликт, правилата на МХП за защита на хората, въвлечени във вече възникнал военен конфликт са предназначени  да „хуманизират“,  доколкото това е възможно,  уврежданията в хода на такъв конфликт, вкл. чрез забрана да се използват въоръжения и военни методи, които предизвикват непропорционално големи и особено жестоки страдания.  В такъв смисъл, тези две групи международноправни ограничения над средствата за водене на война са предметно свързани и се допълват взаимно.

https://www.bing.com

[3] “First New START Data after Extension Shows Compliance”, Hans M. Kristensen, FAS, 6 April 2021

[4] “Estimated Global Nuclear Warhead Inventories, 2023”,  Status of Worlds Nuclear Forces, FAS, 31 March 2023

[5] “US Withdrawal from the INF Treaty”, press statement, Michael R. Pompeo, Secretary of State, 2 August 2019,

https://2017-2021.state.gov/u-s-withdrawal-from-the-inf-treaty-on-august-2-2019/ .

[6] “The US Exit from the Anti-Ballistic Missile Treaty Has Fueled a New Arms Race”, James M. Acton, 13 December 2021,

https://carnegieendowment.org/2021/12/13/u.s.-exit-from-anti-ballistic-missile-treaty-has-fueled-new-arms-race-pub-85977 .

[7] “Poland’s bid for NATO nuclear sharing”,  IISS, September 2023

https://www.iiss.org/publications/strategic-comments/2023/polands-bid-to-participate-in-nato-nuclear-sharing/

[8] “More Nuclear Deterrence Will Not Make Europe Safer”, Dr Tytti Erästö, SIPRI, 5 December 2023

https://www.sipri.org/commentary/essay/2023/more-investment-nuclear-deterrence-will-not-make-europe-safer

[9] „Joint Statement of the Leaders of the Five Nuclear-Weapon States on Preventing Nuclear War and Avoiding Arms Races“, 3 January 2022,        https://www.whitehouse.gov/briefing-room/statements-releases/2022/01/03/p5-statement-on-preventing-nuclear-war-and-avoiding-arms-races/

[10] “More Nuclear Deterrence Will Not Make Europe Safer”, Dr Tytti Erästö, SIPRI, 5 December 2023

https://www.sipri.org/commentary/essay/2023/more-investment-nuclear-deterrence-will-not-make-europe-safer