“Войната за чипове” Трета част: Санкциите – заплахи, интереси, контрол и отговорът на Китай Печат
Автор Експерт   
Четвъртък, 01 Февруари 2024 17:10

“Войната за чипове”

Трета част: Санкциите – заплахи, интереси, контрол и отговорът на Китай

Борислав Сретков

▪ Санкциите са селективни и се избягват крайности

▪ Санкциите - печелене на време и оскъпяване

▪ Западните фирми от доставната верига за чипове се координират при санкциите

“Ние не може да допуснем Китай да получи тези чипове. Ние ще им откажем нашата най-авангардна технология. Това е най-голямата заплаха, която някога сме имали и ние трябва да действаме моментално”

(Gina Raimondo, министър на търговията, САЩ, 2023)

Един от елементите в днешната война за чиповете е и политиката на САЩ за налагане на санкции спрямо Китай и китайски фирми. Американската държава използва този инструмент в международните отношения не от вчера. Те биват търговски и финансови, а причините са комплекс от икономически, технологични и политически фактори. Американският глобален модел, наложен през 1946а и известен като Pax Americana, обслужва на първо място бизнес интереси, а това означава - геоикономика. Светът е покрит от системно изграждана мрежа от американски глобални концерни, които в тандема на авангардните технологии и финансовата банкова система FinTech (финанси и технологии), подкрепяна от ролята на американския долар, успяват в продължение на 70 години да теглят суровини, евтин труд, индивидуални таланти и монополни печалби в големи размери. Тази глобална мрежа бе създадена и перфекционирана и допълнително в периода 1960-2010 и от американската международна иновационна машина. Чрез висока конкуренция между собствени концерни организирани в олигополи, американският капитал, ритмично и поетапно прехвърляше с едно закъснение от 2 до 3 години своите най-нови технологии и продукти в така обособени концентрични кръгове към други страни. Най близкият кръг бе в съседна Канада, следващият в Азия - Япония, Южна Корея и Тайван и третият, в концерни в Западна Европа. На всички тях бе създаден един вътрешен режим с ниски военни разходи, висока производителност на труда и под чадъра на американския долар им бе  гарантиран и всестранния достъп за търговска реализация и продажби на световните пазари. На индустриални, следвоенни икономики реализирали до 1970 година “икономическо чудо” им бе създаден и комфортен валутен режим за подценена марка и йена (в случая с ФРГ и Япония като подходящи примери), което бе превъзходна предпоставка за експортна експанзия и съответни нови печалби и ресурс за реинвестиции в гражданско производство. Американската иновационна машина при тази схема бе постоянно с няколко години напред и технологично и продуктово и търговски. От друга страна бе създадена здрава координирана система от взаимовръзки и едно взаимно усилване и на иновацията и най-вече на бизнес резултатите. Всички социалистически страни, включително и Китай бяха изолирани от системата Pax Americana и системата на американския долар и вкарани в една безумна надпревара във въоръжаването, формулирана като период на “Студена война”. В хода на тази война обемите на инвестициите и знанието, насочени във военната сфера постоянно се вдигаха. Западът имаше своето кодирано в схемата предимство, постоянно да изважда чрез военни поръчки нови технологии и продукти, в конкретния случай авангардни чипове и съответно мощни компютри за военни цели, за които обаче да има производствената и технологична мрежа да произвежда в огромни серии под формата на граждански продукти и съответно да ги комерсиализира и продава с големи печалби чрез системата Pax Americana. Или накратко, “Студената война” създаде голям бизнес за всички световни и национални концерни, които бяха закачени за американската иновационна машина. И постепенно чрез методите за финансиализация на глобалния бизнес, чрез така наречения “Money Management” и с помощта на супер мощни компютри, цялата така създадена глобална мрежа от концерни и особено Хай Тек концерни, всичко в света бе насочено и концентрирано в правене на големи пари. При това техниките на глобалните финансови пазари, притежавайки различни ефективни и екзотични елементи като фючърсните сделки, успяха да елиминират тотално пазарните цени в света. Днес на нито един стоков глобален пазар не съществуват пазарни цени. При това, на фона на едно експоненциално развитие на мощността на чиповете и суперкомпютрите, което води до рязко спадане на производствените разходи, компресия на фактора време в единица продукция, както и на физически труд, цените в повечето сектори на икономиката не спадат. Или предимствата създавани от техническата и информационната революция не се трансферират към крайния потребител на пазара. Така работещата глобална парично-финансова, производствена, технологична и търговска мрежова система се обслужва и от авангардната спътникова система и глобалната система на въоръжените сили на САЩ.

И не е трудно да се разбере, че в основата на системата стои високо експертно знание, ноухау, патенти и стандарти, производствени тайни, първокласни технологии, мрежа от бързи комуникации, автоматизирано производство, инженерни кадри, големи банки, източници на финансиране, мрежа за търговия на едро и дребно, научно-изследователски центрове, елитни университети и безброй специализирани държавни лаборатории с дългогодишен опит в R&D. И като резултат от всичко това са създадени и релевантни въоръжени сили. Или ако САЩ имат глобално военно присъствие и са районирали земното кълбо в няколко военни зони със съответни регионални командвания, това е така, защото някой трябва условно да пази и с ракети тази система за правене на световен бизнес. И тази военна система не е поръчана от избирателите в Атланта, Чикаго, Манчестър или Токио и Франкфурт. Тя е поръчана и изградена от крупния капитал, който прави бизнес концепцията на Pax Americana, но заставя избирателите да заплащат за нея. Или през този век може да наблюдаваме една многопластова, компютъризирана, подплатена с нови технологии и Хай Тек глобални концерни геоикономическа “матрица”, която бива и наричана установен международен ред. От 2011 година, именно Китай издигна глас, че тази система следва да бъде преразгледана и съответно Пекин да получи повече простор под слънцето за сметка на тази “матрица”. През 2009 година в резултат на глобалната финансова криза от 2008 година и съществената роля и принос на Китай за нейното преодоляване, китайците остро поставиха въпроса за преразглеждане на световния ред. Поради това и през 2012 бе издигнат за генерален секретар на ККП Си Дзинпин, който рязко промени външната политика на страната. И Китай декларира ежегодно след това нови и нови планове, програми и ясни цели - да се превърне в Технологичен лидер в света, да наложи свои световни стандарти, своя международна валута и да развие свои модерни и мощни въоръжени сили, които да са в състояние да спечелят една бъдеща “гореща” война, без да гръмне нито един изстрел. Това е древна китайска концепция - да се спечели война без военни действия.

Китайците отлично са изучили глобалната бизнес система на САЩ и знаят нейните предимства в Космоса, при ултра бързите супер-компютри, на финансовите пазари, в ключови технологии и разбира се при чиповете. А това е подплатено и с мощна инфраструктура от софтуерни фирми. И може би най-сигурният и бърз път за постигане на своите цели, поне така изглеждат нещата след 2022 година, е развиване на мощни въоръжени сили, които при отиване на конфликт с противника да са уверени, че ще победят. Или нека бъдем реалисти и вникнем защо така много се изостри напрежението в Тайванския пролив? Целта е да се изтласкат на изток от така наречената “Перлена верига” “пазачите” на високите технологии и авангардните чипове произвеждани в Тайван. Или се поставя конкретната цел да бъде поет от Пекин целокупния контрол върху Тайван. А Тайван произвежда по американски лиценз на американската компания Nvidia чипове 3, 4 и 5 нанометра, които са нужни за системи за Изкуствен интелект, на първо място за супермодерни и ефективни въоръжения. Спорът е изключително голям и зареден с войнственост и решителност. И нека спрем до тук с една добавка, че когато една държава на висок глас декларира, че някой заплашвал край нейните граници с военно опасно присъствие националната и сигурност, през 21 век това вече не е точно така. Ако около Тайван или в Полша например биват разположени въоръжения или специални части от Брюксел например, нека не използваме абревиатурата с четирите големи букви, то това на първо място означава, че някой си пази наложения там икономически модел, частта от една по-голяма международна “бизнес-матрица”, в която е въвлечено цялото население, всички научни, финансови, производствени, технологични и търговски елементи.

Ако в случая Тайван или Полша нямат “пазач”, това означава, че на другия ден, те биха били изключени, чрез окупация от тази “матрица”, с непредвидими последствия за страната, за модела на бизнес и всичко свързано с това. Дали това би подобрило живота на тайванците или поляците, ние знаем, че това никого не интересува. Целите са други. Опитът ми в международната търговия и международния живот показва, че моделът Pax Americana е глобален Бизнес-Модел и когато възникват спорове вътре в него, примерът с Япония и САЩ от 1989а или сега външната атака от страна на Китай, която е разбираема и логична, става въпрос единствено, както казват в тази връзка швейцарците: “Борбата е за Салама”.

Хайнрих Бьол, преведен и на български известен немски автор е написал: “Действителното винаги лежи малко в страни от Актуалното.”

По-точно не би могло да бъде дефинирана обстановката на напрежение днес около Тайван и Украйна. Актуалното го съобщават политиците и средствата за масова информация. До действителното трябва да се доберем ние сами, чрез трезв анализ не на думите, а на делата. Авангардните чипове са актуална тема със значението си за Изкуствения интелект. Но действителното в момента е, че се води война за контрола върху тях и то за използването им за перфектни нови въоръжения, за власт, влияние и печалби и може би на пети план за рязко понижаване на цените на стоките, повишаване на пенсиите и стремително подобряване стандарта на живот на избирателите по света. А има и нещо друго, което не се лансира като Актуално днес. Това са всички натрупани технологични, производствени знания и данни в традиционните така наречени западни концерни. Най-големият пакет от тези знания са натрупани в първите 150 европейски традиционни концерни, като Siemens, Bosch, ZEISS, Philips, Ericson, BP, BBC, BASF, BMW, FIAT, Bayer. За сравнение, германският Siemens е навлязал в Китай преди 152 години, през 1871а. Европейските концерни притежават най-богатата банка от индустриални данни, които са безценна суровина за “парите на бъдещето”, попаднали примерно в един китайски мега сървър.

Но да се върнем на санкциите. Санкции има, защото реално тече война за чипове. Китай започна тази война официално през 2016 година, а САЩ отговори през 2018 с търговска война, с последващи стъпкови целеви санкции, насочени спрямо хай-тек сектора в Китай. Вашингтон има богат опит в областта на санкции спрямо други държави. Последните примери са Иран, Венецуела, Русия. Американската администрация прилага спрямо горните три страни частични санкции и винаги техният размер и обхват е в зависимост от значението на причините, които ги пораждат. Или с други думи - размерът на заплахата, която идва от дадена страна за американския бизнес модел. В САЩ никой не мисли за свиването на средната класа, за увеличаване на неравенството, за скъпото здравеопазване или бюджета на средния американец. Санкции се въвеждат, когато става въпрос за голям бизнес и то наложени от определена група по специални интереси. В случая с чиповете става въпрос за ключова технология, която носи конкурентни предимства, високи печалби, но и които “раждат” съвременни, високо точни оръжейни системи. При това не е тайна, че всички чуждестранни фирми, участващи сериозно в глобалната доставна верига за производство и доставка на авангардни чипове, са пряко свързани с американската иновационна машина по дефиниция. Примери за това безброй. Но за първи път, след 2016 година основните групи по специални интереси дислоцирани в САЩ и в Лондон, разбраха, че възходът на Китай в икономическата и особено в технологичната сфера, представлява изключително реална заплаха за модела “Pax Americana”. А едно “открадване” на технологичното предимство на САЩ, би имало големи последствия за установения международен ред и схемата за разпределение на световната принадена стойност, създавана в глобалната икономика. Това вече се приема в някои западни кръгове не като Актуално, а почти като Действително. На Китай е нужен днес военно-технически успех, който да му разреши да диктува условия. Китай желае като първа крачка да се превърне в технологичен, парично-финансов, производствен, търговски и военен хегемон в Азия, а след това и в Средния и Близък Изток. Африка е програмирана като китайска зона още в дългосрочен план на Джоу Енлай от 1964 година.

Вашингтон се събуди през 2018 и стартира търговска война с Китай. Чрез строги санкции бяха създадени големи проблеми на компаниите Huawei и ZTE. Първата загуби големи пазари в САЩ и Западна Европа при 5G комуникациите, а втората бе докарана до неплатежоспособност. През 2018 правителството във Вашингтон е издало доклад с анализ на основата на един глобален икономически модел, като са изследвани различни ефекти от сценарии за търговска война, с отчитане на всички търговски разходи и присъщи дебаланси в търгуващите страни. В САЩ има симулирани сценарии за въвеждане на санкции върху Китай от 2018а, които показват, че Китай би пострадал съществено в спадането на стандарта на живот, свиване на БВП, на заетостта в производството и търговията. Докато от едни такива по-обхватни санкции, Съединените щат биха спечелили предимства в запазване на високия си стандарт (нека ние го разбираме като благосъстоянието на богатите) в дейности извън производствената сфера, но биха понесли загуби на трудовия пазар, в производствената сфера и в търговията. Негативният ефект на санкции спрямо Китай се свързва с импортни ограничения на китайски стоки в САЩ. Докладът осветява ефектите в производство и търговия и прави извода, че САЩ разполагат с по-голяма власт и сила за водене на търговски преговори с Китай. Но за разлика от Иран, Русия и Венецуела, Китай има потенциала да въведе ответни експортни санкции срещу САЩ.

Става ясно, че Съединените щати не са в състояние да въвеждат безразборно комплексни санкции срещу Китай. И е видно през последните две години, че американският режим на санкции се фокусира върху чиповете и тяхната доставна верига. При това те се прилагат селективно, с подбор на тези чипове, които са ключови за супер компютрите, авангардните въоръжения и някои приложения при Изкуствения интелект. По наше мнение, обхватът на пакета на американски санкции срещу Китай се съществува в отделен план, който включва поетапно, адекватни реакции, пропорционално на китайските действия по отношение на Тайван и тайванската лидерска компания за чипове TSMC - епицентър на голямо напрежение от август 2022. В резерв са останали голям пакет от допълнителни санкции, включително и финансови. При блокада или военна инвазия в Тайван, санкциите спрямо острова биха били тотални. С голяма вероятност между Китай и САЩ се водят и задкулисни преговори - нещо нормално в този свят. Най-голямата опасност за Пекин на този етап биха представлявали въвеждането на финансови санкции. Ако примерно Китай бъде откачен от системата SWIFT или пък се блокират кореспондентските банки за китайски трансакции, то китайските финансови институти и китайската международна търговия биха изпитали големи затруднения. Данните за 2021а показват, че Китай има 10 пъти по-голям БВП от Русия и китайските банки имат над 30 пъти по-големи активи от руските. Общите западни инвестиции, преки и портфейлни, в Китай са над 6 пъти по-големи от тези в Русия. В доклад от 2022 на CSIS пише: “Независимо, че Китай е водеща икономика в търговията и голям експортьор на стоки, Китай продължава да зависи от американския долар за най-голямата част от своето международно финансиране. Това го прави уязвим, ако САЩ въведат финансови санкции, особено в коалиция със своите съюзници.” Коалицията е известна, всички навързани в глобалната доларова система и главно Великобритания, Канада, Австралия, Япония, Южна Корея, Тайван и Европейския съюз. Последните четири са активни “играчи” в доставната верига на чипове.

На първо място Тайван, намиращ се на 16-то място в световната търговия. С търговски обмен на стоки и услуги от 907 милиарда $. От тях 97,6 милиарда с Европейския съюз. Тайван не изнася нефт и суровини както Саудитска Арабия и Русия и е обект на 18 милиарда чужди инвестиции. През 2022 в тайвански фирми са произведени 92% от световния дял на чипове под 10 нанометра. Това е почти монополна позиция, като при абсолютно важните авангардни чипове това е 35% до 45% дял. Компанията TSMC произвежда 35% от микропроцесорите в света за автомобилостроенето, 70% от пълния комплект чипове за айфони и над 50% от GPU (Graphics Processing Unit), чипове за персонални компютри и сървъри. При една евентуална блокада на Тайван, само тези продукти от износната гама на TSMC, веднага биха резултирали в загуба от 1,6 трилиона $ доход за нея и нейните клиенти по света. Ако се вземат под внимание и капиталовите потоци само на банковото кредитиране на международната търговия, а то е 7 до 8 трилиона долара годишно и представлява една трета от международните търговски потоци, то става ясно, че един конфликт в Тайванския пролив ще разруши в пакет производства, търговия, доставни вериги и ще удари и финансовата глобална система и категорично ще блокира всички инвестиционни дейности и финансови операции. Което означава, че ще се получи недостиг на световна парична ликвидност - или “запушване”. А за Китай това би означавало и потенциална загуба от над 270 милиарда долара в експорта, още преди да са му нанесени санкции.

Поради това през юни 2021 година, в отговор на американски санкции, Китай прие свой закон срещу чужди санкции - Anti-Foreign Sanctions Law , AFSL (Закон срещу чуждите санкции) насочен срещу фирми и лица за широк диапазон дефинирани дейности.

Американските оценки за въздействието на икономическите санкции върху Иран показват един ефект от 1% годишен спад на БВП. В случай, че Китай въведе блокада на Тайван и САЩ и ЕС въведат санкции налагащи спиране на търговията с Китай, то БВП на последната би спаднал веднага с 5 до 10%. А би довело и до фалит на китайски банки, обслужващи експорта.

През октомври 2022 Вашингтон разшири листата с продукти, подлежащи на експортен контрол за Китай. През август 2023 американският президент подписа задължителна заповед, упълномощаваща министъра на финансите да забрани или ограничи американските инвестиции в китайски компании, които са заети в производство на чипове и микроелектроника, технологии за квантова информация и системи с Изкуствен интелект.

Една година след това, на 23 октомври 2023, три седмици преди посещението на китайският президент в Сан Франциско за среща с американския президент, Съединените щати въведоха нови ограничителни правила в износа на авангардни чипове за Китай. Съгласно тези правила, всички авангардни чипове с приложение при Изкуствения интелект, считано от 16 ноември 2023 подлежат на апликация за разрешение за износ. Показателно бе, че за чиповете на компания Nvidia влезнаха в сила незабавно. Оценките са, че това е нова качествена стъпка в посока затягане на експортния контрол и сигнал, че целта е активно да се противодейства на всякакви апетити от страна на Пекин за пробиви във войната за чипове. Новите правила се разширяват върху определени авангардни чипове и технологично оборудване за производство на чипове с предназначение в супер мощни компютри и такива с приложение в Изкуствен интелект. При това тези ограничителни правила важат не само за Китай, но и за повече държави, включително за Иран и Русия. Полето на войната за чипове географски се разширява. В допълнително изготвен списък са включени и две силни китайски фирми в областта на проектирането на чипове - Moore Trade и Biden.

На американската компания Nvidia се въвежда експортен контрол и за чиповете “A800” и “H800”, считани за по-слаба версия на забранените вече чипове “A100” и “H100”. В новите правила попадат и американските производители на технологично оборудване за чипове KLA, Applied Materials и Lam research. Гореизложеното е свързано със затваряне на вратата към Китай на цялата доставна верига на така наречените “Premium AI Chips(първокласни чипове за Изкуствен интелект).

Японски анализатор в областта на чиповете пише, че: “надявам се здраво да се регулират Premium AI chips, но от друга страна се надявам да остане отворена врата за “узрели” и по-стари чипове. Но в случай, че пазарът се свие, САЩ трябва да отчетат и икономическите последствия за американските фирми, подложени на износен лицензионен режим.”

Съединените щати ясно разбират, че след като сами са създали в продължение на 60 години, стъпка по стъпка глобалната доставна верига за чипове, единствената възможност е сега да създадат “отбор” със своите “творения”- компаниите в Западна Европа, Япония, Южна Корея, Тайван и Австралия и да действат колективно в защита на своите предимства. Имаме известни основания, че тази опция бе в известна степен подценена или неточно прогнозирана и отчетена в “кокпита” на китайския държавен мениджмънт. Защото на 27 януари 2023 година Холандия и Япония обявиха, че ще съгласуват своите експортни и санкционни правила с тези на САЩ. Холандската ASML е монополист при EUV литографията в производството на чипове, а японските Tokyo Electron и Nikon държат ключови технологии в производството на полупроводници. Япония е и основен доставчик на материали за производството на чипове. Това означава на практика, че цялата доставна верига, като добавим и двете водещи тайвански компании, плюс двете южнокорейски, влизат активно във войната за чипове. А това никак не е добре за всички участници в крайна сметка. Подобна организация от страна на западните технологични фирми е един крайно нежелан сценарий за Пекин, който силно ограничава възможностите за пробиви в доставната система, обслужваща и китайската индустрия в микроелектрониката и компютърната техника. На практика за холандски, японски и американски доставки към която и да е индустрия за чипове, няма алтернатива в момента. Не трябва да се учудваме защо тогава се раздвижиха и военните и то в различни точки на света, при това симултанно. Северна Корея плаши Южна Корея и Япония с военна инвазия, ракети и доставя боеприпаси и ракети на Москва. Русия бомбардира ежедневно граждански обекти в Украйна. Израел е подложен на ракетни атаки. Иран се активизира и освен, че доставя дронове на Русия и активно дестабилизира целия район в Близкия Изток. Пекин заплашва с блокада или военна интервенция Тайван. Ако обобщим всичко, се получава, че в Япония, Южна Корея, Тайван, Западна Европа и САЩ се произвеждат нови технологии и чипове, които до 5-10 години тотално ще променят света и ще го вкарат в нова Парадигма, а от четири определени столици се демонстрират и реализират военни заплахи, които по дефиниция и като мислене и като философия и практически подходи принадлежат на миналия 20 век. А поне в Пекин е кристално ясно, че който овладее системите за Изкуствен интелект и квантовите технологии, той ще бъде в състояние да елиминира за една нощ не само ядрените оръжия, но на първо място командните и информационни центрове на въоръжените сили на противника и голямата гореща война за световна хегемония и власт би приключила без нито един изстрел.

Bob York, директор на тинк танка “Pacific Forum” пише: “Малко вероятно е от американското производство на чипове да обърнат гръб на китайския пазар изведнъж. Но компаниите, които разбират китайските амбиции да изгради автономна доставна верига за чипове, започват да се приспособяват, подхождайки към други пазари, си правят голяма услуга в дългосрочна перспектива.”

Какво означават тези нови санкции за китайските амбиции при Изкуствения интелект, според японския кореспондент в Тайван, Cheng Ting-Fang: “Казано просто - високи разходи и по-дълго време за развитие.”

По оценки на тинк танк Bernstein Research, “тренирането на сървърите с Изкуствен интелект би струвало с 50% повече и над два пъти по-скъпо без използването на най-модерни чипове. Когато компаниите започнат да използват повече чипове за получаване на еквивалентна компютърна мощ, което пък води до по-ниска енергийна ефективност.” Забраната към двете гореспоменати две китайски фирми за проектиране на чипове ги принуждава да търсят сътрудничество при крайно производство у местни китайски производители, а “само едно такова прехвърляне към местна фирма би отнело минимум две години време.” (Bernstein Research). Това създава в Китай обстановка, при която за малките Start up финансовите затруднения да вървят самостоятелно напред при чиповете и без чужди партньори стават непреодолими. Според Bernstein Research, големите китайски играчи като Baidu, Alibaba, Tencent и други имат финансов ресурс да купуват алтернативни чипове или да развиват свои чипове, каквото и правят

Войната за чиповете върви, но какъв е отговорът на Китай?

Китайското министерство на търговията реагира остро на последните американски рестрикции и то на следващия ден, 17 октомври 2023: “Китай ще предприеме всички необходими мерки за да защити категорично своите легитимни права и интереси.” Езикът е остър и подлежи на експертно тълкуване. Когато някой е създал сам уникален чип от типа “Х100” и интелектуалните права са негова собственост и той би могъл с по-голям успех да каже, че защитава своите права и интереси. Това между другото, защото целта е да останем обективни. В тази война за чипове става въпрос за системни ответни удари, особено след август 2022. Още през зимата на 2023 година китайското правителство наложи едностранни санкции върху лидерската американска фирма “Micron”, изнасяща чипове за памет. През септември 2023 година китайското Външно министерство повдигна сериозни съмнения през съобщение за пресата, по отношение на най-големия и водещ производител на смартфони, Apple, САЩ.

Китай обяви, че възлага голяма програма на своя Хай Тек гигант Huawei, с фокус върху чиповете с приложение при Изкуствения интелект. Известно е, че тази компания е извадила през 2023 година реални приложения на Изкуствен интелект, използван при метеорологични прогнози, финансови анализи и развитие на нови лекарства. Китайски анализатори са на мнение, че Huawei е единствената надежда, в случай, че забраната на чипове от Nvidia остане трайно в сила. Според анализ на Bernstein Research, независимо, че днес Huawei е номер 2 на китайския пазар при най-авангардните чипове, неговият пазарен дял е само 10% при чиповете наречени “ускорители на Изкуствен интелект”. А американската компания Nvidia държи 85% от тези чипове на китайския пазар. С последните ограничения тайванската TSMC и южнокорейската Samsung, считано от 16 октомври 2023 не биха могли да доставят най-ключовите за Китай чипове. Не е трудно да се досетим, защо именно авангардни за Изкуствен интелект чипове на Nvidia, с предимство са инкасирали американската забрана, часове след приемане на законовото решение и три седмици преди разговорите Байдън - Си Дзинпин в Сан Франциско на 16 ноември. Всички останали потърпевши в тази нова регулация де факто влизат под контрол от 1 януари 2024. Не е и трудно да се досетим, че при конкретните чипове на Nvidia с най-голяма вероятност става определено въпрос за такива с особено ключово значение за развиване на системи за изкуствен интелект за въоръжените сили. Видно е, че сред темите обсъждани на тази среща в Сан Франциско най-високо в списъка е стояло декларираното от Си Дзинпин официално потвърждение, че Китай няма намерения да атакува военно Тайван и второ, в каква степен китайците възнамеряват да ползват (купуват или крадат) авангардни чипове от американската компания Nvidia, за да си помагат в разработване на нови въоръжения, с които евентуално въпреки всичко биха първи започнали военен конфликт в следващите 2-3 години в Тайванския пролив.

Защото в изследване на Bernstein Research се посочва, че годишната потребност на чипове за Изкуствен интелект за китайските сървъри е само 400 хиляди броя. Това предполага, че ако Китай желае да подобрява ефективността в производството си и съответно благосъстоянието на населението и просперирането на икономиката си, то компании като SMIC и Huawei спокойно могат да доставят милиони чипове за целия спектър на гражданско производство. И не само това, но и да внасят една много широка гама от авангардни чипове и от Тайван и Южна Корея. Но нашето мнение е, че големият китайски интерес е към строго определени чипове и е свързан със създаване на нови интелигентни въоръжения и системи. От там и произлиза уникалното напрежение създадено около Тайван, което по всичко личи няма да се успокои.

През есента на 2023 Китай наложи експортен контрол на ключовите материали галий, германий (използвани в производството на чипове) и графит, ключов при производството на батерии за електромобили. През декември 2023 Дипломатическото ведомство на САЩ обяви нова сделка за 300 милиона $ за доставка на оборудване за подръжка на военните тактически информационни системи в Тайван. А на 5 декември м.г. тайванското правителство обяви нов списък с 22 ключови технологии, които се обявяват за защитени сектори и се нуждаят от спешна охрана и запазване. В този списък са включени чиповете с размери под 14 нанометра, защитата на всеки чип, защита на квантови системи за засекретяване, Сайбър защитата и опаковането на най-авангардните чипове. Според генералният директор на Националния Съвет за Наука и Технологии, Chen Kwo-liang : “новата политика показва, че Тайван ще работи с други развити страни в създаването на научна и технологична мрежа между демократични страни. Технологичната война между САЩ и Китай доведе намествания в глобалната доставна индустриална верига. Всички страни установиха, че в една международна икономическа и политическа обстановка изпълнена с несигурности, те трябва да осигурят националната си сигурност и индустриалната си конкурентоспособност. Тази политика няма само да защити критичните за Тайван технологии, но и ще направи нашата страна надежден международен технологичен партньор. И не е случайно, че пет дни преди изборите за парламент и президент в Тайван на 13 януари 2024, китайското правителство наложи санкции върху пет американски военнопромишлени фирми: BAE Systems Land & Armaments, Alliant Techsystems Operations, AeroVronment, Viasat, Data Link Solutions. Китай замразява активи на тези фирми, забранява на лица и организации да контактуват с тях

От своя страна Вашингтон отговори през същия декември с нови санкции. Повод бе войната в Украйна, но географският обхват на експортния контрол върху електроника, свързана с военната сфера удари 9 физически лица и фирми от Китай, Турция, ОАЕ и Пакистан.

Големи възражения китайците имат по оръжейните сделки между САЩ и Тайван, които предстои да се реализират като доставки, с 10 месеца закъснение през тази година. По сделка подписана през 2019 година, САЩ доставят в следващите 5 месеца 66 самолета F-16 и 108 бойни танка “M1A2 ABRAMS. На последните е отредена ключова роля да защитават от планински височини на острова, с точен огън военна инвазия от страна на Китай. Сделката е на сума 19,2 милиарда долара. Не може да не отчетем, че това е отличен бизнес за военнопромишления комплекс на САЩ, но и това, че той прави услуга на компании от технологичния комплекс на САЩ. Като Nvidia и Intel например. Защото ако се задълбочим кой държи контролния пакет от акции на Macdonell Duglas, Raytheon или Nvidia, или Intel, Microsoft and Co., включително най-големите американски банки, с голяма вероятност ще разберем, че всички 500 най-големи компании и банки се контролират от големи инвестиционни играчи като фонда BlackRock, например. Или от Централизирания Глобален Капитал. Не става въпрос за конспиративна теория, а за кристално вярната теория и закон изведен още от великия Карл Маркс, че капиталът е процес, който води до максимална централизация и концентрация в малко центрове на собственост, разбирай влияние и власт.

И никак не трябва да ни учудва, че след като Тайван е създаван в продължение на 32 години активно като главен център на производство на авангардни чипове, тези които са го създали ще доставят на острова и модерно въоръжение. А тази стъпка, повтаряме се - веднъж е голям бизнес и второ пази под чадъра си друг бизнес, като и двата бизнеса си имат едни и същи собственици. И този разказ на оръжейна тема продължава и с още една американска доставка за Тайван от есента на 2023 - най-модерните противокорабни ракети “Harpoon” на обща стойност 2,4 милиарда $. А през този месец се пише, че предстои да се доставят и закъснелите вече американски боеприпаси за бойния самолет F-16 на сума 2,8 милиарда долара. Въобще към Тайван се “търкаля” модерно въоръжение, а към американски производители милиарди долари. Бизнесът трябва да върви постоянно. И още един интересен момент в оръжейния бизнес. На 23 септември 2023 Тайван изведе на въоръжение и първата си супер модерна подводна лодка, която струва 1,54 милиарда долара. Не е трудно да се досетим от къде е дошла авангардната технология за нейното създаване. А когато към нея се добавят примерно още три такива подводни лодки, как биха реагирали китайците? Защото в момента китайците разполагат с 6 подводни лодки, които имат голям проблем в безпрепятствено напускане на зоната на запад от “Перлената островна верига”. Само за 2024 година военният бюджет на Тайван е 18,8 милиарда долара. Някой трябва да ги усвои тези милиарди, внесени в националния бюджет от тайванските данъкоплатци.

И спиралата на въоръжаването с ключовото участие на чиповете за Изкуствен интелект продължава. На 26 януари главният секретар на ВВС на САЩ, US Air Force, Frank Kendall заяви в интервю за японската преса, че “Съединените щати са готови да разработват и развиват съвместно с Япония, пилотирани от Изкуствен интелект автономни самолети. Тази авангардна технология се явява приоритет за сътрудничеството между двата съюзника”. Това е американска програма за производство на следващата генерация дрон, известен като “collaborative combat Aircraft”, CCA. Първата партида CCA ще бъде произвеждана само от американски фирми и на втори етап ще се намери място и за японски такива. След като ние научаваме преди седмица, че започва коопериране в научната разработка с японците в тази област, то естествено тя вече е готова в суров вид. Защото ВВС на САЩ имат конкретен план да разположат през 2028-29 година над 1000 (хиляда) такива бойни безпилотни самолети в района на Пасифика, с основна задача, възпиране на Китай. Японското участие е осигурено с подписан договор между Пентагона и министерство на отбраната на Япония от декември 2023 за използване на Изкуствен интелект в тези безпилотни самолети. Естествено ще трябват и най-авангардните чипове за тях, такива, които биха ги доставяли единствено САЩ. Между другото Япония има договор и с Великобритания и Италия за съвместна разработка на нова генерация боен самолет. А Kendall добавя: “За нас бе напълно ясно, че китайската военна стратегия е конципирана да се противопоставя на Съединените щати и в частност на нашата способност да демонстрираме мощ в Западния Пасифик. Те продължават да се движат по тази пътека и ние трябва да им отговорим на това.”

Последният годишен доклад на Пентагона за военната мощ на Китай, излязъл октомври 2023 казва, че “Китай има здрава и прекомерно интегрирана противовъздушна архитектура за отбрана на разстояние до 556 километра от техния бряг.” Това прави рискован подхода към Китай с бойни самолети, управлявани от екипаж в случай на конфликт. Това се смята за риск, тласкащ US Air Force да използва новопоявяващи се автономни технологии и Изкуствен интелект, като предпоставка да поддържа своето превъзходство. Друг американски аргумент е според Kendall да се осъществи така наречената стратегия Agile Combat Strategy, и американските самолети в региона да бъдат разпръснати така, че да избягват прецизни удари от страна на Китай в случай на конфликт. “Идеята е да не се остава фиксиран на една база, която е стационарна цел. Ние ще движим тези самолети на различни локации и ще ги въртим така, че противника да не може да ги взема за цел.” А командващият US Air Force в района на Пасифика заяви в интервю през декември 2023, че се предвижда и дислоциране на американски бойни самолети, които ще заменят стареещите вече от типа “F-15 Eagle” на военновъздушната база Кадена в Окинава, Япония.

В този контекст през септември 2023, японското правителство обяви програма за подобряване на състоянието и възможностите на 14 летища и 14 пристанища, които да се използват за нуждите на Силите за Самозащита (Self Defence Forces) и за японската брегова охрана. И разбира се от въоръжените сили на САЩ. Не се съобщава кой ще плаща сметката, но ние се досещаме.

Текстът следва да остане на японска територия и отбележим някои моменти в по-обхватния обем на японо-американското сътрудничество през 2023 година, с фокус войната за чиповете. През май 2023 в Токио се проведе среща на Г-7. Но успоредно с нея, японският министър-председател Кишида проведе среща с президентите на седем основни глобални производители на чипове от Тайван, Южна Корея, САЩ и Европа. Основната тема на тази среща е “Устойчивостта на  доставните вериги”, включително и на тази за чипове. Или темата чипове е ключова в тази среща. Между участниците са президентите на Intel, Samsung, IBM, Applied Materials, TSMC, Imecon, Белгия. Това са на първо място менажерите на най-важните компании производители на чипове, които търсят и предлагат решения как да се води войната за чиповете в нестабилната международна обстановка. А участниците в Срещата Г-7, президенти на основните индустриални държави имат като главна тема: Икономическата сигурност като приоритет за страните от Г-7 и по какъв начин страните-членки да запазят своите предимства пред Китай. Всички са единодушни, че в сърцето на технологичното съревнование между САЩ и Китай е Изкуственият интелект, възможен като развитие от ключовия елемент - чипове. Двете паралелни срещи са безпрецедентни и никак не са случайни. Първо е подаден сигнал, че индустриалната съставка на бизнеса с чипове е на едно място, подбрана е Азия, второ те са там за да служат в качеството на експертен съвет на политическите лидери, които де факто не разбират от технологии и чипове и трето, да подскажат и това, че те не представляват само производството на чипове, но и тези които през годините са инвестирали трилиони долари в създаването на тази гигантска научно-производствена мрежа, или индустриалния и по-важното и финансовия капитал. Последните две са различни категории. А цялата тази “хореография”, която би могло да се реализира и онлайн подава силния сигнал на Вашингтон, че САЩ дават пълен приоритет на метода friendshoring и твърдо предпочита да работи със съюзници, изправяйки се срещу голямото предизвикателство на века - Китай. САЩ лансират единствената си възможна, реална за момента теза - ние заедно трябва да поддържаме нашето лидерство за да защитим текущия международен ред. Всичко това е напълно разбираемо, но с едно уточнение, че зад цялата тази силна маневра, здраво стоят мощни групи по специални интереси. Това по наше мнение. Защото става въпрос за много голям бизнес и за краен етап от преминаването на световния икономически и технологичен модел към Нова Парадигма. А тя ще произведе с голяма вероятност и малко Печеливши и доста повече Губещи - на ниво континенти, на ниво държави, на ниво региони и на ниво слоеве и класи във всяка дестинация, наричана държава. Нещата са изключително сериозни и са свързани тясно и с контрола върху чиповете. Разбира се в съчетание с личните, индустриалните и фирмени данни, натрупани във всяка дестинация.

Какво забелязваме след тези две срещи на високо ниво в Токио. Американската компания за чипове “Micron” взе решение да инвестира 3,6 милиарда $ в разширение на завода си в Хирошима, Япония. Но през септември 2023 Министерство на Икономиката и Търговията на Япония отпуска и субсидия от 1,29 милиарда долара на “Micron по същия проект в този завод. Американската компания ще инсталира в този завод на модерното оборудване за екстремна ултравиолетова литография и ще произвежда възможно най-фините чипове. “Micron” ще произвежда там следващата генерация чипове за памет DRAM. Но уточняваме, че в завода ще постъпи машина за литография от холандската ASML и то през 2025, най-нова генерация, каквото ще получи и компания Intel. Американците са блокирали всички първи бройки най-нови машини през 2025-26 година. И е разбираемо, те са създали ASML като монополист при тази технологична машина през 2013 година. И защото не трябва да забравяме, че технологичен бум без големи живи пари не се прави, отбелязваме само още няколко примера в тази посока.

През 2023 МИТИ (Министерство на индустрията и търговията) в Токио отпуска допълнителен целеви бюджет за субсидии за чипове производства от 2 трилиона йени. И 476 милиарда йени (1 щ.д. = 147 йени) от тях, се насочват през есента на 2023 към завода за чипове на тайванската TSMC в Кимамото, Япония. Ние казваме - пари при пари отиват. Тайванската компания е между Топ 3 в света по капитализация.

Американската компания Western Digital, произвеждаща технологично оборудване за чипове има смесено предприятие в Япония с местната голяма компания Kioxia, голям производител на чипове. МИТИ отпуска за това смесено предприятие 92,9 милиарда йени субсидия. Това не означава, че те не влагат и собствени средства или такива теглени на борсата срещу емисия на акции или срещу корпоративни облигации. Парите в авангардния глобален бизнес “валят” от всякъде.

Южнокорейската Samsung има в Япония свой център за R&D, който активно използва японски “мозъци”. А има данни, че най-големият мозъчен пул в света в микроелектрониката и електрониката въобще се намира в Япония. Samsung взема решение след май 2023 да инвестира в друг свой център за изследвания и развитие, R&D в Япония и ще вложи в него 222 милиона долара собствени средства. Но МИТИ отпуска и на Samsung за целта над 10 милиарда йени субсидия. Япония е топ производител на базисни материали за чипове, а Южна Корея е най-големият производител на чипове за памет. Ръководството на Samsung вярва, че трябва да работи по-тясно с тези японски фирми и присъствието на компанията в Япония ще се разширява. През 2025 компанията планира да стартира ново производствено сътрудничество с местна фирма в Япония.

Тайванската TSMC поддържа голям център за R&D в Tsukuba, североизточно от Токио. За него предстои да получи държавна японска субсидия. Доставките на чипове са важни за националната икономика и сигурност и японското правителство прие през 2023 един допълнителен национален план, допълващ 3-годишния план от 2021 в областта на чиповете. Сега е поставена целта, с оглед засилване на националната сигурност, до 2030 година Япония да утрои локалните продажби на японски чипове и свързаните с тях продукти. Това е амбициозен план и Япония е решена да се завърне в “играта” с чиповете. През 2023 японската лидерска компания Kyocera инвестира 2,9 милиарда $ в нови мощности за производство на чипове, свързани с пазара на Изкуствен интелект. Заводът ще стартира през 2026 година. Същата компания стартира през март 2024 разширяване на две нейни фабрики за фини керамични компоненти за чипове и увеличава по този начин стойността на своите продажби 1,8 пъти до 2026 година. В същото време Kyocera спира от март 2025 производството на айфони. Оценява се, че този пазар е пренаситен.

През януари тази година японския телеком-гигант NTT обяви старт на сътрудничество с американската Intel в областта на производство в Япония през 2027 година на нов тип чипове, с драстично сваляне на енергийната им консумация.

Великобритания обяви през юни сътрудничество с Япония при чиповете. От Лондон търсят диверсификация на доставната верига за чипове. Страната не е водеща в производството на чипове, но разполага с две лидерски компании, работещи в областта на дизайн на чипове - ARM и Imagination Technologies. Английските фирми са водещи в разработването на чипове не от силиций, а с материали, които използват по-малко енергия. В този проект ще участва и южнокорейската фирма за чипове SK Hynix. Японското правителство отпуска субсидия по него от 300 милиона долара. Нова оптическа технология на японците ще замени електронния процес при използването на светлина. Тази технология се смята за съвършено нова и революционна при чиповете, допринасяйки за нова степен на минитюаризация на чипа и е част от стратегията на японското министерство МИТИ, да възроди националната индустрия за полупроводници. Системите за Изкуствен интелект ще бъдат мотора на увеличение на търсенето на тези чипове. А самата нова технология се смята като Game Ganger (променяща играта). Използването на оптични сигнали е по-бързо от електричните сигнали. При сегашната технология, оптическите сигнали се превръщат в електрически, които след това се доставят в сървър за обработка като данни. При самото производство на чипове също в крайната фаза се използват електрически сигнали за моделиране на чипа. Бъдещето е електрическите сигнали да бъдат заменени с оптически. Японците са подбрали за партньори Intel като производител на чипове за компютърни системи и южнокорейската  компания като силна при чиповете за памет. А NTT е световен лидер в оптическите технологии за електрониката. Една от целите на това японско-американско-южнокорейско технологично коопериране е освобождаването на синергии в постигането на крайна цел - намаляване на комсумацията на енергия 30 до 40%. По наше мнение, никой не трябва да подценява японците. Най вече индустриалните стратези в Пекин.

Германската компания Infineon и световен лидер при мощните чипове и Foxconn, Тайван планират да създадат смесено предприятие в Охайо, САЩ. Те ще произвеждат в САЩ чипове за автомобилостроенето. Паралелно с това двете големи компании планират да създадат смесена фирма за R&D в Тайван и я превърнат в хъб за технологии за силиконов карбид. Доказано е, че базирани на това чипове имат по-добра ефективност в капацитета и при пробега на автомобилите, от тези на основа на силиций. През 2022  глобалният пазар за чипове за автомобилостроенето е 61,5 милиарда долара и Infinion държи 11,7%, следван от холандската NXP с 11,1%. И тук китайците заплашват САЩ с ответни санкции и имат план да въведат свои технологични стандарти за 30 важни чипа за автомобилостроенето и над 70 такива чипа до 2030 година. А през 2023 китайското местно производство на чипове задоволява само до 15% потребностите на местния автомобилен пазар. При най-авангардните чипове използвани в автомобилостроенето китайските чипове имат само 5% дял. Първите пет фирми доставчици именно на тези чипове не са китайски и се водят от германската Infineon.

Foxconn сглобява 70% от всички айфони в света и е основен партньор на Apple. Но е известно, че нетната печалба в този обслужващ бизнес от доставната верига, през последните 6 години се движи около 1 до 2%. Поради това от компанията агресивно търсят сътрудничество с фирми като Infinion. И имат амбицията до 2025 година да добият 5% глобален дял в производството на компоненти за електромобили с един обем в тях от 32 милиарда $. Те познават от практиката ключа за това: получаване на големи поръчки и чрез огромни серии сваляне на себестойността при високо качество в сътрудничество с най-добрите. Отбелязвам този пример защото Foxconn е утвърден глобален играч през 21 век и главният изпълнителен директор на компанията Liu, издигна през 2023 лозунга: “Ние сме компания, която сменя правилата и ще предложим възможно най-конкурентните производства на нашите клиенти.” Темпото е неудържимо на глобалния пазар във всички сектори, но с голям приоритет това важи за технологичните компании.

Тайванските компании за чипове разширяват производствената си база в Малайзия и Сингапур. На 25 януари т.г. втората тайванска компания при чиповете и трета по мощ в този сектор в света, UMC, United Microelectronics Corp., подписа договор с американския гигант Intel за съвместен завод за чипове в Аризона САЩ. Производството на чипове от типа 12 нанометра ще започне в 2027 година. Ходът е ясен - засилване на американския “чадър” за сигурност върху Тайван и частично реализиране на плана за homeshoring в областта на чиповете от страна на Съединените щати. Съвместното производство на Intel с TSMC в САЩ стартира през 2025 и е за най-авангардните чипове от 4 нанометра. Това е в подкрепа на реализиране на същата стратегическа пазарна концепция. А целта на Intel е да се превърне до 2030 година в номер 2 при чиповете в света. Ако не стане “бой” до тогава, най-вероятно ще го постигнат. Една от новите тенденции след изостряне на обстановката около Тайван е и насочването на производства за чипове към страни като Виетнам и Индия. Последната се очертава да бъде един от печелившите играчи в тази война. Това е част и от възприетия подход от централизирания глобален капитал на регионализация при чиповете, regionalisation.

Успоредно с активните опити и стъпки за прекрояване и ново моделиране на доставната верига при чиповете, протичащо и под формата на война за чипове, вървят и постоянните атаки и размяна на удари в Сайбър пространството. Тази тема е крайно неприятна и следва да я споменем за да не бъде пропусната, а и подценявана като елемент в комплекса на голямото противоборство не само при чиповете, а и между два икономически модела и две политически системи. При Сайбър хакерските атаки Китай е много силен играч и то от 2008 година. По традиция с най-голям и дълъг опит в тази дейност е китайското военно разузнаване. Китайците са известни с това, че техните Сайбър атаки са най-трудно забележими. Практиката показва, че една голяма част от тях са програмирани за трудно откриване и да осигуряват дългосрочен достъп до обекта. Хакерската програма APT1 например е имала способността да престоява в противникови мрежи до пет години. Тези китайски атаки с дългосрочен характер, би могло да се използват за разрушителни атаки в бъдеще. Някои от тях оставят в мрежата специален разрушаващ софтуер, който би предизвикал срив в електроснабдителната мрежа на САЩ , например. През 2023 Microsoft открива китайска атака срещу критична инфраструктура в Съединените щати, която “води шпионаж и упражнява достъп без да бъде открита в продължение на максимално време.”

Европейски доклад от ноември 2023 отбелязва, че “китайските Сайбър атаки са насочени главно към кражба на данни, поради това, че китайците нарастващо виждат себе си в конфликт със Запада и технологиите са един крайъгълен камък на този конфликт.

Кражбите на данни и настойчивият достъп в Сайбър пространството вече са опасни за Европа и Германия. “В допълнение към икономическия и технологичния шпионаж, китайските атакуващи актьори често се прицелват в критична инфраструктура в комбинация с цел събиране на данни и едновременно преследване на дългосрочни цели за бъдещи смущения. Изглежда, че така Китай се готви за бъдещи разрушения, например по време на възможен конфликт с Тайван…Повечето китайски хакерски атаки имат многоцелеви роли. Те осъществяват шпионаж срещу правителствени звена и едновременно шпионират фирмите от частния икономически сектор, особено в области от стратегическо значение за държавата”.(доклад на Службата за Сайбър сигурност в Германия, 2023)

Западните фирми за Сайбър сигурност са единодушни, че Китай атакува индустрии за набиране на данни, които са свързани със стратегическите приоритети на Петгодишните национални планове. Нарастващо е безпокойството в Европа от увеличаващият се китайски икономически шпионаж. Приетата през 2023 в Германия, “Стратегия спрямо Китай” се посочва: “Шпионските дейности насочени срещу Германия продължават да нарастват, в частност в Сайбър пространството.” Холандските служби за сигурност предупреждават за увеличени Сайбър атаки от страна на Китай с извода: “бижутата в короната на холандската икономика са в опасност…Китай е най-голямата заплаха за икономическата сигурност на Холандия…Китайците използват Сайбър като оръжие, като път да осъществяват шпионаж.” (Доклад от 2023 на Главната разузнавателна служба в Холандия). Истината е, че войната в Сайбър пространството, действително има потенциала, в случай на конфликт около Тайван или разрастване на войната в Украйна, да предизвика огромен хаос не само в Европа, но и в глобалния свят. Може би защото, по-лесно е да се разрушава, от колкото да се създава и твори?

Безспорно чиповете и ключовите технологии променят и ще променят рязко света около нас. А с това и нашия живот. Не свързвам пряко цивилизацията с демокрацията, така както я описват непълно СМИ. Цивилизацията има две важни измерения. Едното е качеството на отношенията между хората и към хората. Тук може би на първо място стоят отношението към децата, към жените и към възрастните и не на последно място към самия себе си. Към реда и законността, свободата на мисълта. Вторият вектор на цивилизацията е степента на модернизация, в контекста, как хората успяват да променят чрез разум и интелект и експертно, научно знание, природата около нас и с това да допринесат за по-висока производителност, по-високи доходи, повече свободно време и повече свобода и възможности за лична творческа, жизнена и хуманна реализация на индивида. Защото той се ражда на земята не за да участва във войни в услуга на групи по специални интереси, нито да бъде постоянен обект на манипулации, всестранно ограбване и агресивен контрол върху неговите мисли и емоции, а за да учи и да изпитва радост. И в обмен с други хора да създава радост и удовлетворение и на тях. В този порядък на мисли, нито супер бързите чипове, ултра мощните суперкомпютри са нещо ненужно или лошо. Те притежават огромен потенциал и за социално общуване и ползотворен обмен между хората, и за увеличаване на личното знание и за пестене на най-ценния ресурс времето и като награда получаване голямата такава - свободно време.

В своя разказ “Търсят се баби и дядовци”, известният немски автор Хайнрих Бьол пише през 1958 година: “Ние съвсем не допускаме, колко е голям кредитът, който ни дават децата и колко бързо той се проиграва.” Авторът ясно подсказва, че родителите не си вършат възпитателната работа с децата и се търсят дядовци и баби. Защото те имат натрупан опит и може би време да наблюдават и анализират света наоколо. Но и е категоричен, че децата са барометърът за верни оценки по отношение на междучовешките отношения, а и приноса на модернизацията върху техните чувства, възприятия и всестранни грижи за тях. Защото децата до 5 годишна възраст са в пъти по-интелигентни, отколкото ние бихме допуснали. Днешните дядовци, към които принадлежа, са длъжни да обяснят на своите внуци, че поради революцията конкретно в чиповете, децата които се раждат през 2023 и 2024 година, в годината, когато биха започнали работа, 90% от професиите съществуващи днес, няма да ги има на бъдещия трудов пазар. Или само 10 процента от днешните професии и съответстващи им квалификации и специализирани знания и лична подготовка ще бъдат актуални за тях и всички останали професии предстои да изникнат в хода на информационната и дигитална революция, която предстои в глобалния свят. При това тя върви с пълна сила и ключовата технология, която променя света и живота на всички е Изкуствения интелект. Така както са го замислили да управляват бъдещия свят и поколенията родени след 2000 година, сегашните социални и бизнес архитекти от Пекин, Вашингтон, Лондон, Москва и Анкара и Рио няма да стане. Всички те работят със старо мислене, стари модели, основаващи се на йерархии и контрол в тях. В поколенията, които се раждат, ще се появят “мозъци” с тотално нови, революционни, практични идеи и може би точно както “бащите” на компании като Texas Instruments, TSMC, ASML, NTT, NEC, Infinion, Samsung, те ще разберат, че не е важно да произвеждаш чипове и компютри и системи с изкуствен интелект за да убиваш или дори само да плашиш и травмираш най-ценното на тази уникална планета - Човека! А да го учиш и да го радваш и да го цениш, пък ако имаш сърце и да го обичаш без да очакваш нищо от него.

Понеже днешните родители са овладени от мощни техники за mind control и не могат да вникнат в процесите, които бурно текат около тях, защото вниманието, чувствата и мислите им са или блокирани или отклонени в грешната посока, то дядовците може да разкажат два примера, актуални от януари т.г. по темата системи за Изкуствен интелект. На 9-12 януари в Сан Диего, Калифорния се състоя традиционният голям панаир CES, Computer Electronic Show. Холандската фирма Focus е показала революционна система с Изкуствен интелект за изработване на предсказания и прогнози в развитието на различни проекти. Същата фирма е наета с договор за сътрудничество от военноморските сили на САЩ. Отново темата - подготовка за война. Но тази система има изключителни възможности за програмиране на индивидуалното обучение на млади хора с оглед новите професии на бъдещето.

Американският Start up Capella” е изложил авангардна система на основа Изкуствен интелект, способна да анализира и установява причините за плача на бебета, с доказана точност до 95%. Резултатът е постигнат чрез комплексно анализиране на вибрациите, интонацията, честотата на плача, изражението на устата, лицето и езикът на тялото на малкото бебе като цяло. Доказано е, че успеваемостта на една майка в тази насока се движи между 30-35%. А бебетата не плачат без причина и понякога причините за плача имат дълготрайни последствия. Защо трябва да се появи едно бебе на този свят и да прекарва в мъки и безкраен, неуправляем плач? И това не е единствен пример за ползата от Изкуствения интелект и е само началото на истинска революция. Или може би бебетата редовно плачат защото виждат около себе си аурата на един объркан, наситен с кризи, агресивен свят…

 

30 януари 2024

Борислав Сретков