Кризата на демокрацията на Запад: всеки втори е недоволен Печат
Автор Експерт   
Събота, 03 Февруари 2024 19:05

Резултат от проучване: Кризата на демокрацията на Запад: всеки втори е недоволен

Д–р Невзет Челик

Директорът на Центъра за напреднали изследвания в Париж (PARC) Невзет Челик написа за Anadolu Ajansı анализ за отслабването на доверието в демокрацията на Запад въз основа на данни от социологически проучвания.

Проучването за състоянието на демокрацията, публикувано миналия декември от социологическия институт Ipsos и проведено в Обединеното кралство, Франция, Италия, Швеция, Полша, Хърватия и САЩ, установи, че недоволството от демокрацията се е увеличило в западните общества, както никога досега. Във всички изследвани държави почти половината от хората са недоволни от начина, по който демокрацията работи в тяхната страна по въпроси като гласуване, споделяне на властта, политическа функционалност и разпределение на доходите.

 

Какво казват анкетите?

Според респондентите функционирането на демокрацията в тези страни се е влошило през последните 5 години. По-специално в САЩ и Франция 7 от 10 души отбелязват постепенна деградация на демокрацията през последните години. Така например броят на французите, поддържащи това мнение, е рекорден – 73%. Проучването разкри още една забележителна подробност: във всички страни хората считат, че са необходими радикални промени, за да се подобри съществуващата политическа система.

В същото проучване, в отговор на въпроса „Колко сте доволни от функционирането на демокрацията във вашата страна?“ само 28% от британците, 24% от италианците и 29% от французите казаха, че са доволни от ситуацията. Освен това във всички западни страни, където е проведено проучването, хората са убедени, че икономиката и финансовата система служат само на богатите и силните. Броят на привържениците на тази гледна точка в Италия е 72%, във Великобритания - 71%, във Франция - 69%, в САЩ - 67%. С други думи, хората вярват, че властите в техните страни са по-ориентирани към интересите на богатите и могъщите.

А според проучване, озаглавено „Европейците и техните ценности: между индивидуализма и индивидуализацията“, само една трета от европейците считат, че страната им се управлява демократично, а едва 20% от анкетираните са доволни от функционирането на политическата система.

Друго проучване, извършено от Института за политика към Кралския колеж в Лондон, показва, че по-голямата част от хората в Обединеното кралство считат, че политиката в страната не служи на интересите на хората. Обединеното кралство е на ниска позиция в международните класации за удовлетвореност на гражданите от политическата система. Само 17% от жителите му казват, че са „напълно доволни“ от политическата система. Заедно с това има рекордно висока подкрепа за идеята, че политическите решения се вземат не от правителството, а от експертите. Изследването показва, че докато британците вярват, че демокрацията е добра система на теория, огромното мнозинство не вярва, че Обединеното кралство е силно демократична страна.

В проучване за удовлетвореността от демокрацията в Германия, проведено от Фондация Фридрих Еберт (FES) през 2023 г., разпределението на отговорите на въпроса „Колко сте доволни от функционирането на демокрацията в Германия?“ показа, че 34% от германците са недоволни, а 17,2% изобщо никак не са доволни. Въпреки че повече от половината германци изразиха негативно мнение за функционирането на демокрацията в страната, DW избра да се съсредоточи върху пълната половин чаша, като каза на своите читатели: „Доверието в демокрацията в Германия остава силно, според резултатите от проучването." Съдейки по отговорите на въпроса „доверие в институциите“ в същото изследване, доверието във федералното правителство е едва 42,6%, а в Европейската комисия едва 31,5%.

Доверието в демокрацията в Германия пада бързо, според проучване на фондация Körber. Ако през 2020 г. доверието на гражданите в политическите партии е било 29%, то през 2021 г. това число е спаднало до 20%. Освен това 71% от анкетираните считат, че лидерите и медиите живеят извън социалната реалност.

 

Политици идват без избори

Във Франция има подобна ситуация. Например министър-председателите, назначени от президента, встъпват в длъжност от 1993 г. след гласуване в Народното събрание. Въпреки това Еманюел Макрон, който не успя да получи парламентарно мнозинство след изборите през 2022 г., назначи Елизабет Борн (2022-2024 г.) и Габриел Атал, за премиери, без да се подлагат кандидатурите им на гласуване в парламента. Самата Атал, малко след като встъпи в длъжност, назначи бившия си съпруг Стефан Сежурн за министър на външните работи.

Традиционно правомощията, предоставени на френския президент от закона съгласно член 49, параграф 3 от Конституцията, се използват в случаите, когато дискусиите стигнат до задънена улица или има извънредна ситуация. Но тъй като Макрон не успя да постигне мнозинство в парламента през 2022 г., френският лидер многократно използва тази разпоредба, включително при назначаването на министър-председатели и внасянето на редица законопроекти. Тази практика често беше критикувана от депутатите, а от правителството беше изискано да зачита демократичните принципи.

Нестабилността на демокрацията в Европа, която съществува на национално ниво, отдавна е критикувана в контекста на бюрократичната структура и политиките на Европейския съюз (ЕС). Въпреки честите предупреждения за спазване на демокрация от страна на ЕС към страните-членки в Източна Европа или страни-кандидатки като Турция, самите институции на ЕС страдат от „дефицит на демокрация“. Въпреки че Европейският парламент се състои от избрани членове, Европейската комисия се ръководи от назначен президент, като същевременно е най-важният изпълнителен орган на ЕС, който предлага и прилага закони, бюджети, регламенти. Това състояние на нещата противоречи на идеята, че властта в демокрациите трябва да се упражнява от избран парламент или всенародно избран лидер.

В ЕС властта е съсредоточена в ръцете на назначен председател и други назначени бюрократи и технократи на комисията. Въпреки че председателят се одобрява от парламента, на практика ръководителят обикновено се определя чрез споразумения между страните членки при закрити врати. Тази ситуация се отразява и на процеса на гласуване, който е основният показател за демократичност. Така на изборите за Европейски парламент през 2019 г. избирателната активност беше едва 50,66% поради факта, че гражданите на ЕС имат слаба връзка със съюза.

 

Възходът на крайната десница

В миналото ЕС е критикувал други държави за нарушаване на правата на човека, но на този етап съюзът, заедно с Гърция, продължават да си затварят очите за смъртта на хиляди мигранти в Средиземно море, подкрепяйки усилията за изграждане на стени срещу бежанците и оказване на натиск върху Мароко. По време на тези събития ЕС беше критикуван за създаването на агенция за гранична сигурност (Frontex) и за действия, които противоречат на европейските демократични ценности.

Най-голямата заплаха за демокрацията и мира в Европа, както и в миналото, е нарастващият расизъм и възходът на фашистките политически движения. Крайнодесните партии във Франция преживяват исторически възход, а в Италия и, изненадващо, дори в либерални демокрации като Нидерландия, те печелят избори. В Германия някои политици наблюдават с тревога постепенното издигане на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" като най-голямата заплаха за демокрацията.

Така европейската демокрация постепенно се отдалечава от хуманистичния, либертариански и демократичен идеал, възникнал след Втората световна война. В Европа доверието в демокрацията остава на теоретично ниво, но на практика се оказва изключително крехко. По-голямата част от европейската общественост е недоволна от функционирането на демокрацията в техните страни, което ясно се вижда от проучванията на общественото мнение. Хората, които си мислят „който и да дойде, нищо няма да се промени“, са склонни да отказват да гласуват и това води до сериозна криза на демокрацията.

Тези, които искат да защитят правата си срещу политическия елитизъм, властта и бюрокрацията чрез все повече стачки и демонстрации, поставят под въпрос основите на демокрацията. Освен това възходът на крайно десните движения в Европа подхранва страховете от връщане към фашизма в европейската история. С намаляващата раждаемост, която измъчва страни като Италия, Испания и Франция, по-строгите политики спрямо мигрантите и национализмът противоречат на европейските ценности.

Бюрократичната и технократична функционалност на процеса за вземане на решения в ЕС е несъвместима с демократичните ценности и подкопава доверието на хората в държавите-членки. Европа трябва да се върне към своите демократични ценности, да увеличи склонността на хората да гласуват и да прегърне отново хуманистичните ценности спрямо мигрантите. Необходимо е да се извършат реформи в здравния сектор, да се намери спешно решение на проблема с бързия спад на раждаемостта поради икономически затруднения и условия на живот.

ЕС трябва да направи повече за борба с расизма, да върви в крак с развиващия се свят и да актуализира старата си бюрократична структура. Ако европейските страни не успеят да предприемат тези стъпки, тогава, изправени пред сериозна икономическа криза, те ще останат икономически, социално и институционално слаби спрямо своите глобални конкуренти и неизбежно ще се окажат в по-уязвима позиция.

 

Автор: Невзет Челик

Източник: Anadolu Ajansi

Превод: Ганчо Каменарски