Борбата за интернационализация на китайския юан. Войната на Китай срещу долара Печат
Автор Експерт   
Вторник, 05 Март 2024 09:27

Борбата за интернационализация на китайския юан

Войната на Китай срещу долара

Борислав Сретков

Първа част

На последния конгрес на ККП през октомври 2022, Си Дзинпин посочи пет нерешени структурни проблеми в китайския икономически модел. Признава се, че борбата за тяхното решаване се води без голям резултат, вече трета петилетка и продължава и през тази - 2021-2025.

Единият от тези трудни структурни проблеми е либерализирането на капиталовата сметка на Китай. Формулировката му е точно такава, но става въпрос за силна национална валута, толкова силна, че да се превърне в свободно конвертируема, да стане атрактивна за инвеститори в глобалния свят и да осъществява разплащания в търговския обмен на страната без посредничеството на западни валути. Тази тема е много сложна и е свързана пряко с производителността на труда, с целия икономически модел на страната и разпределението на брутния продукт, с едно много високо ниво на национален доход на глава от населението, с натрупването на достатъчно големи валутни резерви в Националната банка, с развиване на много гъвкава и силно ликвидна финансова система, регулирани финансово-кредитни пазари, много стабилен правен режим и по-мощно китайско участие в глобалната финансово-кредитна система.

Китайците не крият своята мечта да изместят американския долар като международна резервна валута. Мечтата не е лишена от логика защото китайският бизнес елит добре е изучил и изучава американския политически и икономически модел на глобализация. А и правилно оценяват факта, че за да бъдеш велика сила, трябва да притежаваш велика национална валута.

Амбицията да бъде изместен долара от паричните, стоковите и капиталови международни пазари живее сред китайския мениджмънт от 2007 година. Тогава се появиха идеи, че Китай трябва да развие и създаде една базисна рамка за използване на националната валута в международните трансакции зад граница. Основни предпоставки за това бяха рязкото увеличаващият се китайски дял в  глобалното производство на стоки и в международната търговия. Появиха се двустранни съглашения на китайската Национална банка (PBoC) за валутни суапове – Swaps. Заговори се за задграничен (offshore) пазар на юана. Юанът се появи в референтната валутна кошница на Международния Валутен Фонд, МВФ. И през 2007 бяха вдигнати китайските ограничения за движения на юана през граница и китайската валута започна да се използва в чужбина. Стартирано бе едно използване на юан в международни разплащания, но след това трендът зацикли и остана на ниски нива. Една от причините бе, че Пекин не допуска едно гъвкаво движение на плаващ валутен курс и не можа, а и не пожела юанът да се превърне в свободно конвертируема валута. От тогава до днес позицията на официален Пекин по отношение на либерализиране на капиталовата сметка остава двойнствена. Или по-точно демонстрира се съвсем ограничена толерантност към глобалните пазарни сили и внимателно въздържане спрямо произтичащите от тях преки ефекти, като голяма волатилност(движение) на валутния курс.

Превръщайки се във Фабрика на Света, Китай трупаше положително валутно салдо в долари и една част от него инвестираше в американски ценни книжа. На първо място в 10-годишни държавни облигации, Treasury. Или кредитираше американската държава с живи пари. Но който познава англосаксонския финансов и икономически модел знае, че с ценни книжа като първокласни акции и корпоративни облигации, недвижими имоти и производствени активи, с помощта на фондовите борси и банките постоянно се произвежда дълг. Този дълг се натрапва на физически лица, институции като застрахователи и пенсионни, хедж и други фондове и така кълбото на дълга нараства и живите пари заработени от реален експорт на стоки постоянно се обезценяват. И това е един добре прикрит, но планиран обир на всички, които работят в реалната икономика, като голяма част от доходите им, директно се насочват на капиталовите и финансовите пазари, където се играе печелившата игра – Спекулация и безпроблемно се теглят и усвояват печалбите на бъдещето. При това постоянно се реинвестират част от тези печалби в надуване и на дълговия мехур и на цените на всички капиталови активи, като жилища например. А и цените като цяло на всички пазари. И не може да не си представим, че когато китайска компания е изсипала 3 милиарда заработени от експорт долара и е закупила от крупна банка от Ню Йорк съответно  американски държавни облигации, на никой в борда на тази компания не му е идвало на ум, че това пряко кредитиране на американската държава, резултира например като поръчка към американска военнопромишлена компания, която доставя въоръжение и високо точни боеприпаси за водената от Пентагона война в Ирак в началото на 21 век например. Това между другото.

Така само в периода 2007 до май 2009 година китайският пакет от американски ценни книжа се увеличава от 922 милиарда $ на 1 464 милиарда долара. От тях  1,17 трилиона в американски Treasuries. Цял свят купуваше американски държавни облигации, корпоративни акции и облигации и разбира се опакован дълг от ипотечни американски кредити с висока доходност. Доларът поскъпна и засили своята атрактивност, а и курсът на американските облигации поскъпваше. В основата на тази финансова игра бе нагонът за бързи печалби, и така обичаният  от всички инвеститори по света, бизнес Спекулация. Ако китайците са желаели да се откачат от американския бизнес модел на производство на дълг и инфлация и намалят своя портфейл в американски ценни книжа, то най-удобният момент би бил в 2007 година. Интересното е, че всички показатели, характеризиращи глобалния бизнес Спекулация, при детайлен анализ, показваха още през 2004 година, че на Уолстрийт в САЩ се заквасва и нараства голяма финансова криза с времеви хоризонт около 2008. Така го виждахме ние този опасен кодиран генезис, без да сме инвеститори, банкери, а само мислещи и знаещи пенсионери. Не го виждаха така всички германски и европейски банки и финансовата криза ги вкара в голямо дългово блато. Темата е отделна, но актуална и до днес. Чрез големи дългове, Централизираният Глобален Капитал вкарва години наред и хората и фирмите и банките и държавите по света в дългово робство. Това е и една от предпоставките за разразилата се няколко години по-късно валутна война в света. Разбира се по нея не се пише. А се пише за всичко друго, но за нея кротко се мълчи, избутана в страни от войни като в Украйна и около Израел, които обаче са иманентна част от нея.

Защо китайците не се откачиха от американския дълг?  Защото им трябваше инвестиционен актив, който е надежден и даваше добър годишен доход, наричан купон. А истинският отговор е, че нямаха никакви други предложения за това, успешно да наливат живи милиарди в инструмент, който им доставяше ежегодно кеш. А кешът е гориво за всяка икономика или бюджет.  Русия и Индия не предлагаха никакви инвестиционни възможности на Китай. Япония се разглеждаше, като дестинация с по-опасен кризисен потенциал от САЩ. Самата Япония бе по-голям инвеститор и от Китай в американски ценни книжа. А в началото на 2008 година, анализът на много важни реални показатели даде ясна представа и в САЩ и в Пекин, че за добро или за лошо двете страни са тясно, взаимно свързани. Но през втората половина на 2008 китайците бяха силно алармирани, разбирайки, че техните доларови инвестиции не се състоят само от държавни облигации, Treasury, но и инвестиционни инструменти на опаковани ипотечни кредити на частните агенции Fannie Mae и Freddy Mac. Американските банки опаковаха в големи пакети ипотечни кредити на тези две агенции в един самостоятелен дългов инструмент, наречен Asset Backed Security, ABS и го продаваха с висок купон като облигация, ценна книга на финансовите пазари. А в тези пакети, голяма част от включените индивидуални ипотечни кредити бяха лоши, не погасявани кредити. Тези финансови инструменти, ABS, бяха купувани не само от китайски инвеститори, но и от много германски и други европейски банки. По този начин, чрез така наречения метод на секюритизация, американците изнесоха зад граница свои големи лоши дългове и буквално заразиха с тях икономиките на купуващите ги инвеститори. Безпокойството в САЩ дойде от това, че загубите на тези две агенции за ипотечни кредити бяха набъбнали до рекордните 5 трилиона долара. В Китай със закъснение се появиха гласове, на какво основание точно бедните китайци финансират ексцесите на американците. Пекин сигнализира на Белия Дом, че ако тези две агенции обявят неплатежоспособност, то това би било катастрофа. Изходът бе само един – американската държава да поеме гаранция по задълженията на Fannie Mae и Freddie Mac. Решението бе скъпо и тежко, но лично президентът Буш се обажда по телефона в Пекин за да потвърди пълния ангажимент в тази гаранция на американската държава.

Но сценарият с последствията от тази глобална финансова криза продължава в самия Китай. Китайският износ е свит, вносът е увеличен. Заразата е разпространена и върху втората икономика в света. През 2008 и 2009 година ККП и правителството стартират невиждане до момента спасителна конюнктурна програма. Държавата и китайските банки отпускат кредити в трилиони (цифрите са много и различни по източник) юан за стимулиране на китайската икономика. И 2009 година бе първата в епохата на Модерния свят, в която Китай спаси от сриване цялото световно стопанство. Всичко това силно подразни китайците и те разбраха, че финансовата криза през 2008 е повратна точка в развитието на света и прикрит край на глобалната експанзия на САЩ. А Вашингтон разбра, че Китай няма да бъде послушен съдружник в световната глобална геоикономическа игра и само да запушва кризисни „дупки“, и бе също алармиран. А през 2009 целият свят усети и разбра, че освен огромната програма на Федералния Резерв за доларова ликвидност, в допълнение и китайските фискални и финансови стимули бяха двете важни сили противодействащи на кризата. Но светът де факто разбра и друго – финансовата криза роди един формат на икономическо управление на света от типа Г-2, или САЩ и Китай водят играта в света.

В Пекин окончателно разбраха какво би могло да очакват в бъдеще от американския глобализъм, работещ в режим на Money Management, теглещ печалби от цял свят. И чрез интервю в американското списание Atlantic, на директора на голям държавен финансов фонд в Пекин, Gao Xiqing, китайците смело изказаха една голяма истина: „Днешната генерация американци са така привикнали към своето превъзходство. Вие бивате любезно обслужвани от всички. И започва да боли, когато трябва да си признаете, че ОК сега вече трябва да гледаме на другите като на равни. Равни би означавало, че понякога ще трябва да отстъпите за да изглеждате скромни в очите на другите… Голата истина днес е, че вашата икономика е изградена върху икономиката на света. И тя е изградена на подкрепата, на безплатната подкрепа на безброй страни. Защо вие не дойдете към нас… и не бих казал да се поклоните до земята, но най-малко вие трябва да бъдете любезни към страните, които ви дават пари назаем. Поговорете с китайците. Поговорете с хората в Близкия Изток и изтеглете вашите войски.“

Това са много силни и точни думи, които добре обясняват защо Китайската комунистическа партия смени външнополитическия курс и през 2011 година вече бе узряло решението за атакуване на глобалните финансово-парична система, основана на американския долар. Реално така започна според нас една прикрита, необявена валутна война, която тече и днес. Или с идването на власт на Си Дзинпин през 2012-2013, ККП стартира вътре в страната война срещу корупцията, а навън открита технологична война и прикрита валутна война срещу САЩ. Нашето мнение е, че китайците са наясно, че в средносрочен план, трудно биха наложили юана като международна резервна валута, дори и само в Азия. Но по политически, а не толкова по икономически съображения водят упорита борба по изместване на американския долар от определени държави и региони, определени стокови пазари. Борбата на валутните пазари никак не е лека и по наше мнение няма бързо положително решение. Пекин и Москва обединиха усилията си и на фронта във валутната битка, но за сега няма съществен резултат, освен нарастване на геополитическото напрежение и стимулиране на инфлацията. Конструкцията, мащабът, набора от инструменти на глобалната финансова система са много жилави, с дълбоки многопластови основи, мощни психологически корени и много гъвкава защита за жизненост и устойчивост на кризи. Освен това тази развърната, глобална парично-финансова система силно влияе на ценообразуването в целия свят, абсолютно на всички пазари. Това отлично знаят и чувстват на гърба си китайците. Тази глобална система притежава много обхватни събирателни съдове за пари и капитал, които са разположени onshore и offshore. Последните са прикрити, но и максимално мощни. В допълнение, цялата глобална система работи в симултанен режим със скоростта на светлината, търкаляйки денонощно капитал по фиброкабели към супермощни мега компютри, правейки печалби с едни и същи пари едновременно и в Шанхай и в Лондон. Системата разполага с финансови инструменти като дериватите, които в сложни моменти, могат да играят ролята на мощно конкурентно оръжие, което поразява от дистанция.

Но как се развиват нещата през очилата на Пекин след 2012 година. През 2012 Иран бе подложен на строги санкции от САЩ и банковата му система бе откачена от SWIFT, Society for Worldwide Interbank Financial Communication, създадена 1973, заменила телекса и превърнала се в ключова за международната търговия. Тя осигурява физически лица и фирми от една страна да извършват парични трансфери и плащания към други страни. Има седалище в Брюксел и надзор от Националната Банка на Белгия. SWIFT се наблюдава от 10 централни банки и от ЕЦБ, Европейска Централна Банка. Забраната към  Иран за достъп до тази система за разплащания бе безпрецедентна и когато през 2014 след анексирането на Крим, на масата за обсъждане бе поставен въпроса за откачане и на Русия, министър-председателят Медведев заяви, че „това би било обявяване на война.“ Тази мярка спрямо Русия бе отложена до 2022 година, но китайците взеха бързо и правилно решение и през 2015 създадоха собствена Crossborder Interbank Payment SystemCIPS, с цел глобалното използване на юана. Но днес установяваме, че CIPS напредва бавно. Най-вероятно точно поради контрола от страна на Пекин върху потока на капитали и пари към и от Китай. А това означава нелиберализиране на капиталовата сметка и липса на пълна конвертируемост на националната валута. Това пък колидира с главната цел на CIPS интернационализиране на юана и дедоларизиране на китайската икономика.

През 2023 година CIPS свързва 1300 банки-участници от 103 държави. За сравнение SWIFT разполага с над 11 000 банки-кореспонденти в 200 държави. Знаейки, че китайската CIPS може да осъществява трансакции само в китайски юани, то е логично да видим, че обемът на трансакции тук би могъл да расте, само ако участниците в другия край на веригата биха оценили китайския юан като атрактивна валута, в която да търгуват, инвестират, фактурират или я вземат в заем. Но CIPS има още една особеност. Участниците в нея са разделени на преки участници, които разполагат със свои кореспондентски сметки и могат да изпращат и получават съобщения в системата и непреки участници, които имат опосредствен достъп и трябва да обменят информация с преките участници, при това чрез SWIFT. През март 2023 преките участници са 76 и това са предимно китайски банки и техни задгранични филиали. В системата участват и няколко чужди банки като преки кореспонденти, чрез филиалите си в Хонконг и две централни финансови институции от Хонконг. Ежедневният  трансфер на плащания чрез CIPS през март 2023 достига 14150 трансакции. Спрямо 2022 година това е едно увеличение от 18%. Сравнено с ежедневния брой трансакции по SWIFT от над 40 милиона, то е незначително.

Пекин опитва и друга форма на дедоларизация в Китай и интернационализация на юана, а именно в рамките на ШОС, Шанхайска Организация за Сътрудничество. Някои вече описват тази организация като „Анти-НАТО“ евразийски блок, състоящ се от Китай, Русия, Индия, Пакистан, Казахстан, Киргизтан, Узбекистан и Монголия, Иран, Афганистан като наблюдатели.

Усилията по интернационализацията  на юана от страна на Пекин не са случайни. Независимо, че Китай е световен лидер в експорта и търговията, страната все още е силно зависима от американския долар при максимален брой от своите валутни трансакции. Това прави Китай силно уязвим срещу американски финансови санкции, особено ако са координирани с американските съюзници. Едно по-точно определение би било, коалиция от основните клиенти на Федералния Резерв, Вашингтон – Канада, Великобритания, Швейцария, Австралия, Япония, Южна Корея, Европейския съюз и Тайван. Но има и една друга истина, че едно откачане от SWIFT би било само част от играта. Защото пакетът от евентуални финансови санкции срещу Китай е по-голям. И той се знае в двете финансови министерства – Вашингтон и Пекин. И нямаме никакви съмнения, че този списък  често стои на масата на неофициалните преговори между представители на финансовите ведомства на двете страни. А какъв дневен ред имат посещенията на Елизабет Йелън, министър на финансите на САЩ в Пекин през 2023 и през 2024 година знаят много малко хора и в двете държави.

Какво показва статистиката за използването на китайския юан в международните разплащания? През 2015 година те са само 1,5% от всички трансакции осъществени по SWIFT. През 2018 също 1,5%, 2021 – 2%. За американския долар през 2021 година това 40%, еврото е с дял 38%, английската лира 7%, японската йена с 3% и канадският долар с дял 1,5%. Но данните за месец ноември 2023 показват едно най-високо ниво до сега за юана с 4,61% сред всички валути. Доларът по традиция е начело с дял 47,08%, еврото с 22,95% и британската лира с 3,41%. Относително голямото увеличение за ползване на юана в международната търговия е деноминирането на вноса на нефт от Русия, Близкия Изток и Южна Америка в различни от долара валути. Но 80% от всички трансакции на Китай с чужбина в

юан се извършват през Хонконг.

Независимо от бавния напредък, темата за интернационализация на юана е заложена и в последния 5-годишен национален план на Китай от 2021, но е поставена на втори план зад други по-обхватни приоритети, като развитието на проекта за Нов Път на Коприната и постигане на стабилитет в търговията. Но в периода 2020-2022 китайското правителство стартира поредица от действия, подкрепящи използването на юан зад граница. Така например, на местните правителства в провинциите, затънали в един дълг от над 12 трилиона долара, превърнал се в препъни камък за китайската финансова система, бе разрешено да емитират, деноминирани в юан облигации в чужбина. Стоковите и финансови пазари в страната бяха допълнително отворени за чужди инвеститори. Подписани бяха двустранни съглашения за използване на местните валути при взаимни трансакции, с цел заобикаляне на американската валута като разчетна. Примери са Индонезия, Русия, Турция, Шри Ланка. От 2021 в официалните планове на Пекин не се пише за либерализиране на капиталовата сметка и валутните резерви на Китай, които са около 3 трилиона на база долар, се смята, че след 2019 се пазят внимателно. И независимо, че китайският валутен курс в последните години е подложен на силен натиск, смята се, че интервенциите за регулиране на валутния курс на юана към долара са делегирани от Националната банка (PBoC) на някои търговски китайски банки. Видимо е, че новата политика, която проповядва един примат на идеологията и политиката, в комбинация с едно комплексно приоритетно разбиране за национална сигурност, поставя икономическите и финансовите въпроси на второ място. Не е изненадващо, че ККП е силно въздържана да приеме по-малко контрол върху стойността на юана и върху валутните потоци навън и към Китай. Защото повече използване на китайски юан зад граница означава по-малко контрол и евентуално последствие – неприемливо движение на валутния курс на националната валута. Съществуващата доминираща роля на политическият модел в Пекин спрямо икономиката и финансовата система, не увеличава атрактивността за чужди инвестиции в Китай.

ПРОБЛЕМИ ПО ПЪТЯ КЪМ ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗИРАН ЮАН

Първият кодиран проблем за Китай в налагането на юана като резервна международна валута се обяснява с така наричаната от икономистите Mundell-Fleming Trillema – Трилемата Флеминг-Мъндел. Този модел ясно обяснява, че една държава може да избира между три политики: да води автономна парична политика, да разреши свободно движение на капитала през граница и да поддържа фиксиран валутен курс. Но само две от трите политики са едновременно постижими. На този етап китайската държава се въздържа от второто.

А има и друг момент свързан с Парадокса на Трифин (Triffin Paradox): за да може националната валута на една страна да функционира като глобална валута, тя трябва да има волята да поддържа големи търговски дефицити, предлагайки големи обеми от пари и да може по този начин да поддържа световното търсене за влагане на резерви в тази валута. Но това не е достатъчно. Други важни критерии за статут на резервна валута са създаването на дълбоки, ликвидни капиталови пазари (голям пазар на акции, корпоративни и държавни дългови облигации), високо качество на отпусканите кредити, ефективни механизми за осъществяване обмен на валути, добра защита на системата за преводи, силно и компетентно управление, приложим правен ред. И разбира се, не на последно място и едно глобално, универсално възприемане  на тази валута като резервна. Двата основни кандидата за основна международна валута, юан и еврото, не могат да покрият до момента всички тези критерии и де факто не отговарят на този висок, комплексен стандарт. Без да изпишем, прочетем и осмислим горните няколко изречения, целият този материал губи значение. Друга основна причина е, че на високите нива в световни столици, където се вземат големите, ключови решения, тези които решават, не желаят да направят компромис в точката Централизиран Контрол и го разхлабят. Това важи с особена сила за Китай, Русия и Индия. Независимо, че китайската икономика в материално изражение е най-голямата в света, в Пекин отлично разбират този дълбок проблем, но затягат контрола върху финансовата индустрия и капиталовата сметка на страната. За нас е разбираемо защо. Руският външен министър от няколко години прави остри декларации срещу международната роля на американския долар, но не може да предложи работно решение за нещо по-добро. Става въпрос за огромна глобална конструкция, по чиито канали всеки ден текат трилиони долари. Главният извод в края на 2023 година, на фона на разностранените турболенции и многопластови кризи в света, а и във всяка една от големите икономики е, че на този етап няма видим и вероятен заместител на американския долар в света. Това го знаят и във Вашингтон, Лондон, Брюксел, Берлин, Анкара, Делхи, Москва и най-вече в Пекин. Дори опцията за една обща азиатска валута под крилото на китайския юан, днес изглежда нереална. Икономическите модели на азиатските страни са много различни по между си. Финансовата им култура и традиции също. Страни като Виетнам, Тайланд, Индонезия, Филипините, Малайзия, Сингапур, Индия, много трудно биха приели на този етап едно политическо и финансово интегриране в подкрепа на единна валутна система под влиянието и властта на китайския юан. Една друга възможност би била, търговията между азиатските страни да се деноминира в местни валути. Но тогава в експорта и импорта всяка една би предпочела собствената си валута. И ако например, Китай би останал с активно търговско салдо спрямо Индия в излишни рупии, не би било ясно как да ги оползотвори. И обратно, ако този обмен се осъществява в юан, то Индия би се затруднила да финансира търговски дефицит с Китай.

Изследване на Федералния Резерв в САЩ от 2023, показва че над 75% от търговията в Азия е деноминирана в щатски долари. Валутните резерви на страните от Азия се движат между 50 и 60 процента в американски долари. И те обхващат резервите на националните банки, активите на суверенни инвестиционни фондове, както и личните спестявания и богатство на азиатското население. Кредитирането в Азия в най-голямата си част се осъществява в долари. Това означава едно голямо американско валутно-икономическо влияние.  Всяка промяна в стойността на долара или малко повишаване на основния лихвен процент в САЩ, влияе пряко на акумулираното капиталово богатство и най-вече на натрупания дълг в Азия. И на всичко отгоре, всички разплащания в долари преминават през глобализираната американска банкова система. Това е предпоставка и голямо асиметрично предимство за САЩ да разпростират своето правораздаване върху лица, организации и финансови институции в цяла Азия, а и в света. И понеже се води истинска валутна война, именно поради това, Вашингтон не се колебае да увеличава финансовите санкции, търговските ограничения и да прибягва и до конфискации, използвайки долара и позицията на банковата си система като „тояга“ за нанасяне удари по цели сектори и фирми, да дисциплинира национални банки или дори използвайки тези механизми и като дистанционно финансово оръжие да поставя в тежки кризи цели локални икономики. В този аспект реакцията и действията не са продиктувани толкова от американската държава, която е само изпълнител, а по-точното определение е: от Централизирания Глобален Капитал. Защото нашите наблюдения през последните 30 години показват, че без пряката и интензивна финансова  подкрепа, в комбинация с високите американски технологии, от страна на Централизирания Глобален Капитал, Китай не би бил това, в което се превърна до 2018 година. В един икономически гигант, иновационна сила, дигитална сила, в най-големият експортьор в света и в още много Най. А в частта спекулативни цени при нефта и разплащателната доларова, банкова система и без активната помощ на американската група по специални интереси в областта на енергията и горивата след 2001 година, нямаше как да се роди малката група от ново излюпени петербургски  олигарси, която де факто е приватизирала (откраднала) руската държава. Но след 2014 година на валутно-финансовото поле в глобалния свят наблюдаваме борба, преминала във война между големи, стари и нови и по-малки капиталисти. Но някак си забравяме, че всички те, без изключение са продукт на Централизирания Глобален Капитал и водят все още дирижирана война, защото тайните преговори в света не са спирали нито за минута. А те се водят за място под слънцето на печатницата за пари.

Най-точния анализ на валутната, технологичната и икономическата война, която тече в света днес би направил геният Карл Маркс. Част от марксисткия анализ би обхванал темата за войната, дълговата криза, печатането на пари от въздух, реинвестирането на капитал в спекулативни финансови сделки, а не в производство на стоки, обезценяването на парите и надценяването на финансовите активи, валутната криза, монополните цени и печалби, бежанската криза, енергийната криза, кризата в околната сфера, в биосферата, кризата на трудовите пазари, моралната и етичната криза. И този анализ би дал точната диагноза на социално-пазарните стопанства в Западна Европа и на руския икономически модел на клептокрация, за които днес не се пише нищо по същество и реално. Облъчват ни с мемове и измислени наративи, които издигат дебела завеса пред дълбоката системна криза, в която се намират и тези два модела, елегантно избутани от СМИ на заден план. Но един марксистки анализ би показал и реалната картина и причините, защо страните от Азия са още зависими от американския долар. Маркс би ни осветил проблема, как азиатският икономически модел, сам допринася за влизане на зависимост от американския долар, а това произвежда в допълнение и странични ефекти – големи дебаланси, които са в интерес на наложената от 230 години в света парично-кредитна система. През 1971 САЩ премахнаха Златния еталон и създадоха голям собствен капацитет, доларът в условия на плаващи валутни курсове да бъде основна резервна валута в света. А азиатският модел на развитие се основава на високи спестовни квоти, големи експортни обеми и подценяване на националните валути. Азиатците, включително Япония и Китай, де факто приеха и разрешиха, САЩ да играят ролята на най-голям потребител на стоки и пари, и се превърне в потребител от последна инстанция в света. При това азиатските икономики формираха и трупаха големи положителни търговски салда, или крупни обеми свободни пари, които просто реинвестираха в най-големия потребител – в икономиката и в държавата на Съединените щати. В ценни книжа и други активи. Същото правеха от 50 години притежателите и на петродолари от Голфа. Това увеличи допълнително потреблението в американското стопанство. В началото на 21 век бе създаден един модел, при който Китай произвежда, Япония  инвестира, а Съединените щати консумират. Някои го нарекоха Chimerica. И Маркс би задал на китайците въпроса: вие като се вложили през 2008 година 1 178 милиарда $ живи, изработени пари в американски държавен дълг, не допускате ли, че по този начин захранвате доларовата банкова система с ликвиден кеш, срещу който местните търговски банки ще произведат 6 до 9 пъти по-голям обем дълг. Вие не знаете ли как работи Печатницата за пари, при това от създаването на Bank of England през 1694 година. И тази перфектна технология за печатане на пари от частници бе усвоена и усъвършенствана със създаването на Федералния Резерв във Вашингтон през 1913. Вашите живи пари, попаднали в Министерство на финансите на САЩ, когато тръгнат по каналите на частните американски банки директно обслужват това гениално англосаксонско творение – fractional reserve banking (банкиране с частичен валутен резерв). А това е най-големият частен бизнес в света и част от печатницата на пари от Нищото. Срещу всеки депозиран при една частна банка долар, тя може да произвежда по 6 до 9 долара допълнителен дълг от Нищото. И този дълг са пари. А част от произведеният от тях дълг би бил налят отново във финансови активи – акции или екзотични финансови инструменти като деривати и така мехурът ще нараства на основата на нови изкуствени обезпечения за кредитиране, цените ще се повишават и кулите от нов дълг ще нарастват. Но успоредно с тяхното увеличаване и набъбване на мехура, ще се обезцени и вашият инвестиран трилион от жив кеш в машината на глобалния Казинокапитализъм. А в тази игра, освен че се обезценява вашият юан, цените на жилищата, офис сградите, земята всичко поскъпва. Това е един не разказан на хората организиран обир спрямо милионите хора, които работят за заплата и създават реалното богатство от стоки и услуги, наречено сумарно за една година – Брутен Вътрешен Продукт. И възниква въпроса, защо в края на 2006 година в Китай бяха допуснати големите западни банки и финансови институции. Техният мотив да се докоснат в управлението на огромните трилионни спестявания на китайското население е само част от истината.

Главната цел на всяка голяма банка или финансов фонд навлизайки в чужд пазар е да създават, да произвеждат дълг в тази страна. А това значи, заедно с китайската държава да произвеждат дълг, разбирай пари от Нищото. И Маркс би добавил може би, че това което става в китайската икономика и финансова система през последните три години, има много общи черти и елементи със системната криза на глобалния капитализъм. И не бихме се изненадали, ако Маркс издума и една друга евентуална истина, че много от белезите, които констатира през 2022-2023 в китайската финансова система, състоянието на фондовия пазар, мехура на пазара на недвижими имоти, свиването в потреблението, нарастването на безработицата, обезценяването на юана, кризата на свръхпроизводство в комплекс с много излишни производствени мощности, трите огромни планини от дълг – държавен, фирмен и дълг на домакинствата имат и много общо със състоянието на японската, също азиатска силна икономика през 1989 година, дни преди да бъде поразена от мощна „валутна ядрена дистанционна атака“ от страна на Уолстрийт и групата по специални финансови интереси в САЩ. За съжаление днес го няма Карл Маркс за да изработи и ни предостави единствения точен и верен анализ, в какво състояние се намира китайският икономически модел и в частност неговия ключов компонент – финансовата система на страната. А и да ни опише китайските шансове да водят и спечелят валутната война с финансовите акули от банковата верига Ню Йорк, Лондон, Базел, Франкфурт, Токио, Торонто. И включително да оцени и предвиди дали китайският икономически модел не би пострадал подобно на образеца Япония от 1989. Защото ръководството на китайските финанси знае отлично, как през 1989-90 година, проспериращата, богата, технологична Япония, бе поставена на колене с помощта на ефикасно безупречно „финансово оръжие“ от страна на групата по специални бизнес интереси със седалище на Уолстрийт. За камуфлиране на играта в СМИ ползват понятието САЩ, но не е точно така. В Съединените щати живеят милиони хора, работещи в безброй авангардни фирми, институти, лаборатории и университети, които творят, създават знание и авангардни технологии, но и те не разбраха и не знаят как Япония с един удар бе елиминирана като основен конкурент на американската икономика и системата на долара през 1980-те години.

КИТАЙ ВОДИ ВАЛУТНА ВОЙНА ЗАЩОТО ПОЗНАВА ПРИМЕРА С ЯПОНИЯ

Китайският икономически и финансов мениджмънт разполага с идеални анализи за света, изготвяни от големи екипи на много знаещи и информирани експерти. А тези, които ползват тези анализи нито са наивници, нито пък властовите игри в света са им чужди. Китайците детайлно изучават световния исторически опит, на тази база формират визии и умеят да планират не само за 5 години напред, не за 50, а мярката им е във векове. Китайците отлично знаят как първата силно въздигнала се азиатска икономика бе тази в Япония. Отчели са, че това рязко мащабно въздигане, както по отношение на икономически ръст, конкурентоспособност в износа на индустриални стоки, но и при скоростта и размера на натрупване на богатство-капитал е забележително. Един американски финансов министър правилно отчита, „че една азиатска икономическа зона, водена от Япония, създаде страх у повечето американци, които виждат в Япония по-голяма заплаха от колкото от Съветския съюз.“  Японците свалиха производствените разходи и завладяха пазарите в Европа и САЩ, първо за автомобили през 1970те и през 1980те за електроника – чипове, компютри, индустриални роботи и поставиха американските балистични ракети в зависимост от японски чипове. За това спомогна и валутната криза в Америка, последвана от високи лихви. Последните пък унищожиха валутните системи и икономики на много африкански и латиноамерикански държави. И когато японците вече си помислиха, че могат да ударят по масата и кажат „Не на Вашингтон“, големите международни банкери взеха стратегическото решение за провеждане на валутна война срещу Япония.

През 1985 финансовите министри на САЩ, Германия, Великобритания и Япония вземат решение за „консолидиране“ обезценяването на долара срещу останалите основни валути. Япония бе принудена да надцени курса на йената от 250 йени на 149 йени за един долар. През октомври 1987 борсата в Ню Йорк се срина. Министърът на финансите на САЩ притисна японското правителство да свали основния лихвен процент на 2,5 процента. Това стартира едно наводняване с ликвидност японската банкова система. Така евтин капитал бива наливан на фондовата борса в Токио и успоредно с това на пазара за недвижими имоти. Само за 10 месеца японските акции поскъпват с 40%, а недвижимите имоти и с над 90 процента. По този начин в Япония бива надут голям финансов мехур. Рязко поскъпналата йена влияе негативно на експорта от страната и японските фирми започват да влагат свободния си капитал, включително голям обем ниско лихвени заемни пари в акции на фондовата борса. Това е класическа игра от серията дирижирана Спекулация на капитала. За кратък период пазарът на кредити в Япония се превръща в номер едно в света.През 1987 година международните банки наложиха на всички банки, работещи интернационално да имат едно съотношение на собствен капитал към произведен дълг от 8%. Това затрудни японските банки и те разполагайки със скъпи пакети от акции и ипотеки на жилища, бяха принудени да водят един голям пакет от надценени банкови акции извън балансово През 1988 година десетте най-големи банки в света бяха надминати от японски банки. В края на 1988 капитализацията на борсата в Токио бе нараснала само за 2 години с 300%. А пазарът на недвижими имоти само в Токио през 1988 година, по своята съвкупна пазарна стойност надхвърли в доларово изражение, общата стойност на целия американски пазар на недвижими имоти! Така финансовата система на Япония достигна една невероятна взривоопасна точка. Реализиран бе колосален, мащабен финансов мехур.

Но още през 1982 година американците за първи път създадоха успешен дериват – stock index futures. Това е финансов инструмент, тип фючърсна сделка, представляващ безпрецедентно финансово оръжие, в случай на едно масивно негово съкращаване. Този инструмент, предполага залагане на бъдещото ниво на индекса на акциите комплексно листвани  на дадена фондова борса. Първокласна, дирижируема лотария. В случая се прави залог за бъдещата цена на този индекс, като нито купувачът на фючърса, нито продавачът имат намерението да притежават акции от този индекс. Става въпрос за вид финансово казино.

Застрахователните компании са много важни инвеститори на всички борси, но имат първостепенно значение по няколко причини като такива в Япония. И международните банкери от групата по специални интереси, изпращат в Япония през 1989 група банкери от инвестиционните банки Morgan Stanley и Salomon Brothers. Те носят пълни куфари с USD в кеш и в чантите си и нов непознат финансов инструмент – Stock Index Put Options (пут опция за борсов индекс). Японските застрахователи се хващат на играта и залагат по добър навик на бъдещ ръст в японския борсов индекс Nikkei, а американците на спада на този индекс. Ако индексът Nikkei спадне когато опцията изтече, американците печелят пари, ако се повиши – японците печелят. Или американците залагат на спад в индекса на борсата в Токио. Колко такива договори за деривати са били подписани в Токио едва ли някой знае. Този „вирус“ бива вкаран на токийската борса тайно и нерегулирано по известния способ на борсова търговия – over the counter. На 29 декември 1989 индексът Nikkei достига рекордно ниво за всички времена от 38 915 пункта и търговията със Stock Options спира. На 12 януари 1990 година американците (разбирай международните банкери) нанасят убийствен удар, изваждайки на фондовата борса в Ню Йорк нов финансов продукт – Nikkei Put Warrant (заповед за продажба на пут опция). Това е дериват, който дава правото дадена пут опция да бъде продадена по всяко време, преди нейният срок да е изтекъл. Успоредно с това японските Stock Put Options, закупени от финансовия гигант Goldman Sachs от японските застрахователни компании се препродават на Кралство Дания. Последната ги препродава на купувача на новите Nikkei Warrants, и те се препродават на пазара в САЩ и големите инвестиционни банки следват същия курс. На следващия ден фондовата борса в Токио и нейният Nikkei Index колабират. Това е истинска мащабна катастрофа с огромни щети, които се разпространяват първо в банковата и застрахователната сфера на Япония и до някъде и в сферата на производството. За дни индексът на борсовите котировки в Токио спадат с цели 70 процента. Цените на недвижимите имоти също и продължават да спадат в следващите 14 години. Мехурът на японската борса се свива, а с това цената  на всички акции, включително банковите. Бива унищожен огромен капитал.  Японският автор Yoshikawa твърди, че по отношение на пропорциите загубено, унищожено богатство, последиците от тази финансова криза през 1990 за Япония са почти толкова големи, колкото щетите от Втората Световна война. Като цяло, тази валутна война доведе до парализиране на японската икономика за 17 последователни години. И е разбираемо, защото японската банкова система бе през 1989 година в най-голяма степен зависима от нивото, цените на надутите акции и мега скъпите недвижими имоти. В един миг всички се свива стойностно с 70-80 процента, мехурът се спуква и парите, които са заложени изчезват.

ФИНАНСОВАТА КРИЗА В КИТАЙ И МЕРКИТЕ ЗА БОРБА С НЕЯ

Една криза никога не е случайна, нито е изолирана и най-вече според обхвата и няма бързо лечение. В целия глобален свят има огромна дългова криза и Китай не прави изключение. Или в Китай е произведен дълг, разбирай излишни пари, които някой е обещавал при получаването им, че ще ги върне с лихва с определена дата-падеж. Въпросът е кой произвежда финансовия капитал и защо. И глобално и в Китай финансовия капитал – акции, облигации, ипотечни кредити, потребителски заеми за домакинствата, заеми за оборотни средства към държавния и частен бизнес се произвежда от банките. В Китай от Националната банка на страната, PBoC (Peoples Bank of China)от големите държавни банки, от частни банки и от частни финансови институти на сенчестия финансов пазар. Банките произвеждат финансов капитал срещу ипотекиране на физически и други финансови активи. Физическата капиталова база в една икономика са сградите, инфраструктурата, терените-земя, машините, съоръженията, жилищния фонд. Капиталовата база е нещо реално, създадено с труда на всички хора, но цените и не са твърди защото с времето се амортизира. Поради това различаваме нетна и брутна капиталова база. Нетната капиталова база в дадена страна е тази, която ипотекира реален капитал по пазарни цени и така създава финансов капитал. Освен чрез ипотекиране на реален капитал, вторият способ за създаване на финансов капитал е емисията на акции от предприятията и компаниите. Финансовият капитал е нещо различно – това са влоговете в банките, акциите, облигациите, ипотеките, пенсионните и здравни застраховки и т.н. Но финансовият капитал винаги може да се превърне в реален капитал.

Банките са тези, които оценяват отделните елементи на реалната капиталова база в едно стопанство. В развитите западни страни типичната структура е: 40% предприятия , 40% жилища и 20% държава. А има и едно друго съотношение – 20% машини и 80% сгради. В Китай тези пропорции не би трябвало да се различават много. Банките по света ипотекират по правило жилищните сгради до 80% от пазарната им стойност. При участие на жилищния фонд с 40% в капиталовата база, това автоматически би означавало създаване чрез ипотечни кредити на финансов капитал – пари – в размер на 32 процента от стойностния обем нетната капиталова база. При кредитиране на предприятия банките по правило са по-предпазливи и приемат ипотека до 50%, или капиталовата база на предприятията би могла да произведе едно ново кредитиране и създаване на дълг-пари от още 20% от стойността на нетната капиталова база. Или собствениците на жилища и ипотеки върху жилища и фирменият сектор заедно биха могли да произведат 52% стойност финансов капитал спрямо нетната капиталова база. Ако приемем, че в развитите индустриални страни нетната капиталова база е три пъти по-голяма от БВП на страната, то този коефициент 3 се превръща в 156% от БВП произведен дълг. И ако вземем и участието на държавата в създаването на държавен дълг чрез емисия на облигации, то получаваме общо около 200 процента общ ново произведен дълг към БВП на страната. Но в тази сметка следва да добавим и акциите. Ако предприятията могат да поемат на първо място банкови кредити, при ипотекиране на 50% от имуществото си, то срещу ипотека на останалите 50% те могат да емитират акции. Така те биха допринесли с още финансов капитал от 20% към нетната капиталова база. По тази пътечка в западните икономики се създава финансов капитал, който при тази груба сметка би възлязал на около 220% от БВП. За създаване на финансов капитал може да се ипотекира и земя и включително работна сила. Защото студентските кредити са дълг от Нищото и достигнаха в САЩ един обем от 1400 милиарда долара през 2018. Този пример е важен за разбиране по две причини и има пряка връзка с финансовата система и на Китай. Първо, финансовият капитал не е мярка за богатството на една страна, а добър индикатор за мащабите на голямо задлъжняване. И второ, след като нетната капиталова база е тази, която стои в основата на производство на финансов капитал, а тя остарява и губи пазарна стойност, то тя би трябвало поне да се запазва в стойностно изражение. А това се постига само с нови добри инвестиции в капиталова база. Мярката за западните икономики е годишни инвестиции от 25% от БВП. Тук Китай през този век прави инвестиции до 2016 по 50% от БВП, а след това до 40% към БВП. Това предполага и една висока стойност на нетната капиталова база в страната. Ние не знаем колко представлява основният, нетен капиталов ресурс в Китай – капиталовата база на страната, по официални пазарни цени. Не знаем и как точно функционира оценяването на производствените активи на компаниите, на жилищата в строеж, но знаем, че китайският икономически модел, произвежда огромен финансов капитал и чрез ипотекиране на нетна капиталова база – жилища, терени-земя, заводи, фабрики и машини, както и това, че държавата също произвежда дълг. Но ние знаем колко е БВП на Китай за 2023 година (17,5 трилиона $) и съответно би могло на гореизложената база и ориентировъчни правила и формули да се доближим до един анализ, как в Китай се създава финансов капитал, колко са дълговете и дали нетната капиталова база расте или се свива и какви пари в крайна сметка се въртят в китайския икономически модел.

Официални китайски данни за 2023 ни дават ориентира, че в края на годината, китайската финансова индустрия е достигнала до една впечатляваща финансова стойност от 63 (шейсет и три) трилиона $. Не знаем дали в тази цифра са включени финансови активи на сенчестия китайски пазар. Това е огромен капитал, който ако се управлява добре и е вложен ефикасно, би трябвало да дава съответно и добра рентабилност. Но през 2023 година Китай е достигнал един пакет от общи дългове, представляващи 300% към БВП на страната. А 300% съвкупен дълг означава като сума приблизително 53 трилиона долара. Той се състои от държавен дълг, корпоративен дълг, дълг в китайските провинции и дълг на китайските домакинства. Само до преди две години съвкупният дълг в Китай бе около 230% към БВП. Защо е скочил така знаят само управляващите тази огромна икономика менажери. От това, което четем е видно, че и ма структурни финансови проблеми. Но няма как да не е така, защото китайският икономически модел по дефиниция е капиталистически и сега преживява типични за метаморфозите на капитала и парите като дълг, кризисни изпитания, свързани с негови състояния на анти-стойност. За повече разяснения по тази ключова тема би трябвало да се четат текстове от Карл Маркс, при това с тетрадка и молив. Независимо от кризисните моменти в китайската икономика, не на последно място защото е тясно свързана със световната, капиталистическа такава, китайците са постигнали невероятни успехи и притежават една доста сериозна реална капиталова база, която ако бъде обновявана с помощта на новите технологии, ще продължи да играе ролята на истинско богатство и да бъде сериозен актив за създаване на пари и при една бъдеща нова парична система. А в новата парадигма, която постепенно ще се налага в целия свят, ще има след голяма парична реформа и нови пари. Това китайците го знаят отлично и се готвят от далеч. Но успоредно с голямата капиталова база създадена в Китай, страната разполага с много сериозен мозъчен пул, резултат от значима реформа в образователната система и правилно възприемане на Знанието като бъдеща, основна производителна сила.

Ако някой успее да види с очите си какви чудеса са постигнали китайците в транспортната инфраструктура, в строителството на офисни, хотелски и жилищни сгради, на първокласни музеи, най-красивите и функционални сгради с кампуси на университети, безупречни аерогари, високоскоростни влакове, трилентови аутобани, милиони малки и големи производствени фирми, паркове и озеленени площи, няма как да не признае, че китайците са способни, прилежни, високопродуктивни, работливи, имат желязна хватка и умеят бързо да въртят парите и създават с тях огромна и качествена капиталова база. Но Китай е голяма страна, с около 30 обособени провинции и нека бъдем реалисти, всяка една от тях представлява по международните стандарти една отделна държава. Само провинция Гуангдонг, най-южната и първата навлязла като форлойфер през 1978 година в големите икономически реформи стартирани от гениалният Дън Сяопин, има 151 милиона жители. Разполага с елитни многомилионни градове като Шенджън, 13 милиона и център на Ай Ти компании и финансова индустрия, Гуангжоу, 15 милиона с над 50 хиляди в околността му малки, средни и големи предприятия и още най-малко 15 милионни градове, всички с много сериозна построена и развита капиталова база. Няма западноевропейска страна, която би могла да се сравнява с икономическата мощ, идваща от долу, от работещото китайско население и създаваща предпоставки, база и условия за произвеждане на финансов капитал. И трябва да различаваме тези два отделни пазара – пазара, на който се произвеждат стоки и услуги (БВП) и финансовия пазар, на който се създават и търгуват финансови инструменти, ценни книжа и дългове.

Китайската икономика има една особеност, че 80 процента от цялата икономическа и финансова дейност се извършва в провинциите. И това е разбираемо. Но първо, те и до днес се развиват в икономически и социален план неравномерно, което означава, че и в капиталовата база и на финансовия пазар и при производителността на труда и в производството на дълг и неговото инвестиране и съответно погасяване има сериозни разлики по места. Това е терена, на който по наше мнение в китайския икономически модел се появиха не малки финансови проблеми. Вярно е, че поне 25 години местните правителства и кметства в китайските провинции се радваха на голяма свобода на действие, което бе и гаранция за освобождаване на бурна инициатива, рискови инвестиции и постигане на високо темпо и скорост на парите, както и в съкращаване на производствените разходи. Но там където се появят изведнъж големи пари в съчетание с безкрайна свобода по правило се ражда и корупция. А отделно, в една голяма децентрализирана финансово икономика с голям периметър на действие на дадено локално правителство, се появява и нездравословната практика, защото Китай се управлява и от централизиран политически модел, към Центъра в Пекин да се подават неверни, поукрасени данни за резултати, а и за потребности от финансиране. В тази точка е видимо, че в Китай са се натрупали диспропорции, които излизат на повърхността, когато цикълът на икономическата криза набере скорост и порази точно сектора финанси или кръвоносната система на всяка икономика – движението на капитала-парите. Изведнъж  парите спират да влизат на входа, а на изхода стоят големи задължения от главници и лихви, а пари няма. Няма защото не е поддържан техен здравословен поток. А истината е, че висшият мениджмънт на Китай е създал в страната съвсем съзнателно модел, при който местните правителства продават на високи цени държавни и обществени парцели на големите строителни компании. Първите генерират така богати годишни бюджети и подпомагат своя сериозна инвестиционна и социална дейност. А вторите залагат тези имоти, произвеждат финансов капитал, строят жилища които по дефиниция продават на зелено, и в комбинация с банките произвеждат допълнителен финансов капитал – ипотечни кредити задлъжнявайки с него домакинствата. Данните за строителство на жилища показват, че 90 процента от всички продавани в страната жилища се купуват преди или в хода на тяхното строителство. Строителните фирми трупат дълг и големите борсово котирани сред тях се диверсифицират и инвестират кредитни пари и в други дейности като спорт, туризъм, автомобилостроене, увеселителни паркове. Накратко, разширяват дейността необезпокоявани, с кредитни пари, в частност и чрез надценените си акции. Тази игра е много голяма и от 2020 година реално китайският икономически модел има проблеми с увеличен съвкупен дълг в няколко сектора, като дълговете и кризата на свръхпроизводство на жилища се преплита с дълговата криза в провинциите. Резултатът от това се отразява и в състоянието на банковите баланси.

Голямото главоболие за централното ръководство на икономическия модел в Китай е свързано с нивото на натрупания съвкупен дълг в китайските провинции до един огромен размер от 92 трилиона юана, равностойни на 12,6 трилиона щатски долара. Това е сериозно финансово бреме, но по-важното в случая, е че местните правителства са лишени от стабилни доходи, свързани с кризата на пазара за недвижими имоти. По наше мнение, няма нищо лошо да се поемат големи кредити, защото парите са енергия и ако тя се завърти ефективно, бързо и в добър проект, то това е единственият път да расте капиталовата база, да се строят достатъчно жилища, хубави музеи, отлични университети и болници, компании за авангардна медицинска техника, милиони автомобили и широка гама от потребителски стоки. Без големи кредитни пари това не би могло да стане. Китайците помнят периода при Мао, когато се живее на ниско, стабилно, бетонирано бедно ниво. Без да се завърти инициативата на милионите китайци, без наливането на огромни кредитни пари и западни технологии, в Китай за 30 години нямаше как да се създаде най-голямата средна класа в света. Данните по различна методика варират за нея между 450 и 700 милиона души. Ние приемаме, че средната класа в Китай е около 550 милиона или толкова колкото населението в Европейския съюз. Но когато човек се качи в метрото на град като Гуангжоу в 8.00 ч сутринта и пропътува в него 75 минути, изучавайки многобройните пътници, установява, че средният китаец, отивайки на работа или в учебно заведение е първо, отлично облечен и носи дрехи от качествени материи, много добре обут, жените притежават хубави чанти, хората са спокойни, съсредоточени, дисциплинирани и не излъчват стрес или озверение. На гарите или във вагоните няма оркестранти, просяци или съмнителни личности, както например е в страни като Германия, Англия или Франция. Такива са нашите впечатления от китайската средна класа и от многобройни участия на китайски панаири на изкуството с посещаемост между 30 и двеста хиляди души в Гуангжоу, Шенджън, Шанхай и Пекин. От посещения на много ресторанти, големи магазини, централни улици, музеи, гари и аерогари. В китайските градове живее и работи една много добре устроена и представена многомилионна средна класа и повтаряме, тя се е създала сама, с много учене, знание, невероятен труд и дисциплина, но и с помощта на големи планини от кредитни пари.

 

ДВЕ ГОЛЕМИ ПРЕПЛЕТЕНИ КРИЗИ, ГРИЖА НА ККП

И се връщаме на темата доходи на кметствата и провинциалните правителства. Техните доходи само през 2020 година спадат с цели 38 процента. А през 2022, една много тежка година за цялата китайска икономика, с още 30,8 процента. А към август за 2023 този показател е минус 22,2 %.Това е невероятна динамика на ограничения и свиване на доходите в провинции, изцяло продиктувано от съкращаване на покупките на парцели от страна на строителните компании. Сложна ситуация и не е необходимо да търсим съвет от Карл Маркс защо се е получило така.

През март 2022 година Китайската комунистическа партия създаде Централна Финансова Комисия, с цел затягане на партийния контрол върху финансите на страната. Това е част от въвеждане на принципа за примат на политиката над икономиката в Китай. Така през 2022 всички финансови дейности в Китай се поставиха под контрола на тази централна партийна комисия и се наблюдават изцяло от нейния председател, който е доверено лице на Си Дзинпин, или в крайна сметка и от самия него. Задачите на тази комисия са обхватни и всестранни. Но се посочват акцентите, като увеличаване на средствата за нови технологии и иновация, както и тези за зелени енергии и подпомагане на малките и средни фирми в Китай. Друга задача е да се полагат усилия за стабилизиране и засилване ролята на капиталовия пазар и търсене на способи за диференцирано финансиране на емисия на акции от листваните на борсата големи компании.

Централизираният китайски партиен мениджмънт има практиката, два пъти в десетилетието да провежда Конференции по финансовата система, състояние и политика в Китай. На 31 октомври 2023 бе проведена поредната такава конференция, като последната е била през 2017 година. На конференцията, в присъствието на Си Дзинпин, е взето ключовото решение, управлението на китайските финанси да продължава да става под централизираното и единно ръководство на ККП и по-точно на нейното Политбюро. Взето е решение за изграждане на механизъм, който да помогне при разрешаване и управляване на рисковете от голямата задлъжнялост в китайските провинции и са набелязани мерки за снижаване на този дълг. Успоредно с това са взети решения за подпомагане на задлъжнелите компании в сектора на недвижими имоти, както и решения за решаване на потребностите от достъпни жилища на изгодни цени. Ключовата дума е достъпни. Ние бихме могли да зададем въпроса, защо тази задача не е била поставена примерно преди 18 години и с държавни пари и шеметната скорост на строителство типична за Китай, днес в Китай да има излишък не на празни, непродадени  жилища като за 150-250 милиона китайци, а да има новопостроени „Х“ милиона квадратни метра ведомствени жилища, при среден месечен наем от 20 долара и още толкова собствени жилища, продадени при средна цена от максимална сума, възлизаща на средния 5-годишен годишен доход на едно тричленно китайско семейство, с авансова вноска от един едногодишен семеен доход. Това като груб пример, който по същността си, оформен с реални стойности, директно би ни показал, че първо се повишава жизнения стандарт на едно китайско семейство, второ то няма да работи 30 години за да изплаща ипотечен дълг, трето, държавата,  държавните фирми, ведомства и кметства биха носили цялата отговорност и финансова и производствена по доставянето на всяка една сграда с жилища за хората и не на последно място, банките и строителните компании няма да бъдат оформяни като основни играчи в производство на голям дълг по проект за социални цели и нужди, и превръщан в спекулативна игра за производство на кух финансов капитал.

Темата за достъпни цени и наеми за жилища в Китай не е нова, но тя не е решена в продължение на 30 години мощно строителство в страната. По данни и оценка на тинк танк Huatai Securities, в края на 2022 в страната жилищата с достъпни с цени и наеми са общо 31,6 милиона. Друга оценка ги показва за 30,8 млн. жилища, което представлява само 5 (пет) процента от общия брой на жилищата в Китай. Още през 1994 китайското правителство е стартирало програма за строеж на жилища на достъпни цени и такава за държавни жилища при нисък наем. Но за да се купи или наеме подобно жилище, в страната има схема за кандидатстване и съответно подаване на апликация, което не е автоматичен бърз процес. Обект на тази политика са семействата с нисък доход. През 2000 година тази група жилища достига своя пик и има дял от 17,96% от всички жилища в страната, но делът спада през 2010 на 3%. В годините на строителния бум до 2022 година този дял на достъпни жилища остава с общ натрупан пазарен дял 17% от всички предлагани жилища. За сравнение, съгласно китайската статистика, през 2022 година, празните и непродадени жилища представляват 22% от пазарното предлагане. През 2021 година правителството издига повик за нов механизъм при изграждане на достъпни жилища, основан на ценовия принцип – чисти производствени разходи плюс минимална печалба.

През ноември 2023 Пекин стартира нова линия на този горещ, социален терен – да се намали строителството за отдаване под наем и се увеличи предлагането на жилища при ниски цени. Прави се съществена корекция при достъпните жилища, като се въвежда забрана за тяхното последващо препродаване от страна на инвеститори-спекуланти. Приет е план, градове с население над три милиона да получават подкрепа в строителството на евтини апартаменти. Програмата няма детайлен план и се обсъжда още – кой, как, с какъв източник на средства би трябвало да построи 10 (десет милиона) достъпни жилища в разумен срок. В Решение на Политбюро на ККП от ноември 2023 се казва, че се „приема нов модел за нови достъпни жилища, поради съществени промени на пазара в търсенето и предлагането.“ В сърцевината на модела е програма за строителство на жилища с ниски цени и за саниране на градски жилища в страната. Това е много важна, но и деликатна тема във всяка една страна. При нейното реализиране се преплитат ролите и на трите модела – политически, обществен и икономически. Технологията за постигане на оптимален резултат с много жилища на достъпни цени и наеми е известна на света. За най-добър, отличен пример на ККП в Пекин, би могъл да служи успешно реализираният и подценяван и неуважаван и до днес модел, реализиран на това социално поле в Социалистическа България през 1955-1989. Ниско-ценови жилища се строят от държавата и нейния бюджет, от държавни обединения и производствени комбинати, инвестиращи част от своята печалба в тях. Реализират се от държавни  строителни предприятия-изпълнители при държавни цени на материалите и строг контрол на тяхното ефективно влагане в тухли, арматура, бетон,  дървен материал и труд, с държавни кранове и транспортна техника, ниски разходи за горива и енергия (в голямата си част доставяна в рамките на СИВ при цени значително по-ниски от международните, примерът с нефта е безапелационен), точни седмични, месечни и годишни планове, при строг и плътен инвеститорски контрол, малко празнични и основно трудови дни, безплатно раздаване на земята за жилищно строителство, достатъчна жилищна площ на единица лице, строителство в пакет с осигуряване на електрификация, топлофикация и цялостна урбанизация на жилищните квартали, в пакет с образователната, транспортната система и разбира се безплатно предучилищно възпитание в равномерно разположени обединени детски заведения, със субстанция на малки дворци. На първи етап големият брой жилища са държавни, а след това на живеещите в тях и работещи с достатъчно стаж и честен принос в държавни институции и производствено икономически социалистически предприятия и обединения, се предлагат за продажба срещу кредитни пари от държавната спестовна каса, при ниски лихви. Тези жилища се отпускат на живеещите в тях на разсрочен 20 годишен заем или заплащане със собствени средства при едни цени от приблизително един до два годишни средни дохода на семейство с двама работещи( 4 до 8 Хил лв).

Не е нужно китайците да измислят топлата вода. А и днес в китайските градове от Първа група като Шанхай, Шенджън, Пекин, цените на луксозните жилища в добри райони, въпреки голямата криза и ценови намаления, още управляват нива от 12 до 17 хиляди долара за квадратен метър. В същото време в градовете от трета и четвърта група има милиони новопостроени жилища при цени около 120 хиляди долара и никой не е в състояние да ги купува и при отстъпки от 30%. Като, че ли остава възможността да ги подаряват. Но няма кой да поеме товарът да ги плати на строителните фирми, разбирай на банките. Тогава да ги раздадат под наем срещу 5% от месечната заплата на младата китайска генерация родена след 1985 година. Защото през 2022 тя наброява около 225 милиона души. И тя е тази, която трябва да реализира с волята и труда си Китайската Мечта през 1949 година.

Но се връщаме на финансовата, дългова криза в китайските провинции. Известно е, че след като нямат добри доходи, а носят трилионен дълг, някой от горе трябва да им осигури ресурс. А голямата истина е, че всички проекти за достъпни цени и ниски наеми на жилища до 2021 в Китай са били финансирани 96% от провинциалните правителства. От друга страна статистиката за държавните инвестиции в тези проекти за достъпни жилища и саниране на налични такива в Китай показва, че през 2017 година те са възлизали на 366 милиарда юан (51,2 млрд.$). През 2021 тези държавни инвестиции се свиват на 279,4 милиарда юан. Примерът е показателен и отлично обяснява какво представлява една системна криза, когато възникнат дебаланси поради неправилно управляване на парите и произвеждането на дълг със спекулативни цели. Разбира се, другата алтернатива – без движението на парите като процес и без участието в този процес на милионите хора, които създават де факто част от парите, резултатът от времето на Мао е известен – купичка с ориз на масата и една сива куртка на гърба и индоктринация и ограничаване на мисълта и на личната инициатива и мотивация.

В резултат на гореспоменатите усилия на партийно и държавно ниво, в края на октомври 2023, китайските държавни банки пренасрочиха падежите по кредитните задължения на провинциалните правителства, преоформяйки ги в дългосрочни и лихвите по тях бяха намалени. Тези дългове се оценяват като системен риск за китайската финансова система. За това говори фактът, че в края на 2022 те са 12,58 трилиона $, или 76% от Брутния вътрешен продукт на Китай. А през 2019 техният дял в БВП е 62,2 процента. Тенденцията е ясна – нагоре. Интересното в тези схеми за кредитиране на местните правителства се крие и в механизма на създаването на локални финансови инструменти, наречени LGV, Local Government Financing Vehicles (финансови инструменти на местните правителства), за набиране на средства за инфраструктурни проекти. Те много приличат на подобни конструкции, които създаваха западноевропейски банки за рефинансиране на покупката на опакован ипотечен дълг от банките в Ню Йорк. Създаваш нещо като финансова фирма, в която вкарваш много кредитни пари, но нейните активи не се показват в официалния годишен баланс. Един вид самозалъгваща се игра на криеница. Взел си и ползваш големи суми назаем, но ги няма във счетоводните бумаги. Сега парите в тези финансови конструкции LGV ги няма. Те са се изпарили и ако касите на провинциалните правителства са действително максимално изпразнени, което не изключваме (това ние никога няма да разберем), нещата са зле. Предвидимо е, че задачата никак не е лека, при това обемът на дълговете силно варира в отделните провинции. Централната банка е разпоредила например, кредитите отпускани чрез LGV с погасителен падеж през 2024 година, които евентуално няма да бъдат погасени да бъдат оформени като „нормални“, а не като „лоши“ и по този начин да не влошават документално оценките за състоянието на банките. Или банките да бъдат облекчени чрез едно „фризиране“ на документация по кредитиране. Отделно на тези длъжници към банките да бъдат преработени и преоформени погасителните планове и се намалят лихвите по тях. Погасителният период да бъде продължен до 10 години. Няма информация какъв обем дълг е бил реструктуриран. Известно е, че през 2022 година лихвата по едногодишните заеми в Китай е била 3,45%, а се пише, че тези LGV са получавали кредити обикновено при лихва около 4%. Друга тайна е с колко са били намалявани сега тези лихвени нива и дали те са били ориентирани по доходността на 10-годишните държавни китайски облигации от 2,7% през октомври 2023. Един китайски банкер пише: „Големият обем от дългосрочно преоформени и удължени заеми, в съчетание с намаление на лихвата по тях ще доведе до голям удар върху банковите операции.“ Съществуват анализи на ANZ Research, според които отсрочването на падежите по заемите, би предизвикало годишни плащания от 6,5 трилиона юан, или почти един трилион долара. Такава една сума надхвърля очаквания годишен икономически растеж в Китай през следващите 10 години. Ако приемем грубо, че Китай има около 17,5 трилиона долара БВП и постига в следващите 10 години среден растеж от 4%, каквито са нашите очаквания, то това би било приблизително по 700 милиарда $ годишно принаден продукт. За мащабите на китайската икономика и натрупаната кошница от дългове това не са много пари. А има прогнози на МВФ, че през следващите няколко години в следствие на кризата, растежът в икономиката на страната би се движил и между 2,5 и 3 процента.

Централната Банка на Китай е определила 12 региона в страната като носители на „High Risk“, между които Guangxi, Guizhou, Tianjin City. Търговските банки биват подканвани да отпускат нови заеми на китайските LGV, с цел те от своя страна да погасяват свои емитирани облигационни заеми и други нестандартни дългови инструменти. Допълнително се води политика на окуражаване на китайски инвеститори да купуват облигации (дълг) на LGV, включително и определен за рисков такъв. Това е финансова игра, която означава, че държавата тихо поема гаранция по тези дългове и някой сега независимо, че знае за риска в тях, трябва да ги купи. Или да налее живи пари в тях и до завърти рулетката на кухите пари.

Едно изследване по задълженията на китайските LGV на швейцарската банка UBS показва, че те са подложени на голям натиск от падежи по техните облигационни заеми. За първо полугодие нас 2023 година това са общо 2,1 трилиона юан, а за второ полугодие 1,75 трилиона. Падежите през първите шест месеца на 2024 възлизат на обща стойност 1,69 трилиона юан. Или сумарно 5,54 трилиона юан – приблизително 800 милиарда долара. Разбира се това е една от финансовите „дупки“ в китайския икономически модел, а за нея се пише така: „Най-високото напрежение при падежи за погасяване на заеми в китайската история.“ Според някои източници тези си задължения LGV ще трябва да погасят до края на 2025 година. Друг китайски експерт пише, че някои правителства в 12-те рискови китайски региона, ще трябва да прехвърлят своите делови участия в местни държавни компании на китайски банки, в обмен срещу помощ от страна на банките за пренасрочване на заемите. Един пример за разсрочване: през 2023 държавна финансова институция от Пекин е удължила заеми в провинция Guizhou за 2,3 милиарда $ до 20 годишен период, с коригирана лихва на 3%. Интересно е да се знае, че китайските местни LGV са емитирали облигационни заеми и влизат в общия пакет на китайските корпоративни облигации. А падежите по плащания на облигации на LGV възлизат през 2024 на 30 процента от общите падежи на корпоративен дълг в Китай. Общият стойностен обем от плащания по корпоративния дълг в Китай през 2024 възлиза на 6,8 трилиона юана, или 945,53 милиарда $. Официалната статистика на държавата показва съвкупен китайски дълг към 31. декември 2023 от 287,8 процента към БВП. Същата статистика показва, че индексът на борсата в Шанхай показва в края на декември един спад на 12 месечна база от 6%. За сравнение в същия период борсата в Ню Йорк е увеличила своя индекс Dow Jones с 14%, а  японският индекс Nikkei е скочил с 39%. Това са подходящи данни за допълнителен анализ защо е така и как се движи глобалният бизнес Спекулация в различните дестинации. Стойността на китайските акции отнесена към нетните активи на котираните на борсата компании е показал един коефициент от 1,7 в края на януари 2024. Това е най-ниско ниво спрямо октомври 2018 и много близко до този показател от най-ниското му ниво през 2005 от 1,52. Показват се данни, че акциите на китайските банки губят стойност и този коефициент при тях в момента е само 0,61. И се появи през януари информация, че Националната банка на Китай подготвя целеви стабилизационен фонд за борсовите котировки в обем на 280 милиарда долара. Ние прогнозираме, че това би бил само първи държавен транш за поддържане капитализацията на китайските борси. Друг въпрос е от къде черпят тези милиарди и дали тези операции се различават от операциите, които прави ФЕДът в САЩ, когато купува в хода на неспиращата финансова криза американски държавни облигации, които нямат пазар.

Финансовата бъркотия в китайските провинции е голяма и ние не бихме узнали цялата истина за нея. Но всички знаят, че тази дългова криза в провинциите е тясно свързана с кризата на пазара за недвижими имоти и надутия на него „мехур“. Още през 2021 година, в комбинация и с пандемията Covid-19, строителният бизнес в Китай бе поразен от комплексна криза и по официални данни, през годината 40% от строителните фирми на жилища са изпаднали в неплатежоспособност. А от 2022 година рязко спада и търсенето на жилища и няма кой да купува и скъпи парцели от общините и да захранва провинциалните правителства с жив кеш. А борбата не само на Запад, но и в Китай е за Кеша – горивото на всяка една икономика, както и на глобалния Казинокапитализъм.

Китайският пазар на жилища условно се дели на три категории: първа, втора и трета. В първа група са големи богати градове като Пекин, Шанхай, Шенджън. Втора група са също милионни градове като Далиан, Вухан. А третата група градове в провинциите е най-здраво засегната от кризата. В тях строителните фирми гиганти просто са инвестирали свободни финансови и материални ресурси и са строили големи жилищни комплекси. А има и четвърта група градове. В Китай няма регион или провинция, където в градовете да не е изпълнявано безразборно жилищно строителство.  Подходящ пример е град Shaoguan, с население от 2,8 милиона, намиращ се на 200 км от Гуангджоу. За разлика от мега градовете, този град от трета група, не разполага с голяма индустриална база. Градът е свързан с високоскоростна влакова линия и край железопътната му гара в централната част на града, няколко строителни концерна, включително два държавни, изсипват милиарди и построяват огромен, нов жилищен комплекс. Едно изследване на китайски тинк танк – China Research and Development Institute – на непродадения щок от новопостроени жилища в 100 китайски градове е изготвило списък  с данни за какъв период от време средно се разпродават  новопостроени в тях жилища. И град Shaoguan е начело на тази листа, с най-дълъг срок за разпродаване на построените и непродадени  в него жилища. Показателят за града е период от 131 месеца, което означава, че са необходими над 10 години, този фирмен „инвентар“ от непродадени жилища да бъде реализиран. Гражданин от Shaoguan казва: „Те построиха твърде много жилища. Няма кой да ги купува.“ Средният коефициент за 100-те избрани градове е срок за продажба след завършване около 22 месеца. При треторазрядните и градовете от четвърта група този среден показател е над 30 месеца. Това са почти 3 години отсрочка, но в условия на затягаща се финансова криза и свиване на доходи и потребление сред населението, този коефициент само за още две тежки години, би се удвоил на 6 или дори утроил за всички тези градове на средно 9 години. Излишно е да подчертаваме, че един новопостроен жилищен блок с 200 апартамента, ако стои непродаден 3 или 5 години, старее и не само губи от стойността си, но и от качествата и субстанцията си. Защото и едно празно жилище се нуждае от облъчване както от електрическа или отоплителна енергия и най-вече от човешка енергия.

През май месец 2023 година имахме разговор с китайски бизнесмен-производител и любител на изкуството. В хода на този разговор той изрече следните точни думи и ги изваждаме от контекста: „В Китай всичко върви надолу и никой няма пари. Държавата няма пари, фирмите нямат пари, кметствата нямат пари, домакинствата и хората нямат пари.“

Тук се налага да поставим точка и добавим, че днес е наложителен един анализ на икономическия и финансов модел в Китай, изготвен от пророка Карл Маркс. Същото важи и за Турция, Русия и Индия, Мексико и Бразилия. А с анализа, който е направил Мавърът от Трир, Германия, на икономическия модел на капитализма - Капиталът като процес - е предсказал и определил с голяма точност това, което наблюдаваме през последните 70 години и най-вече през 21 век в икономиките на Северна Америка и Великобритания, пък и в цивилизована Европа. И добавяме, че Маркс никога не е писал за комунизма или социализма. Той е писал единствено за капитализма, с неговите вродени характеристики на кризи на свръхпроизводство, които имат цикличен характер, за закона на намаляване на нормата на печалбата, за парите като кредит, за ограбването на конкретния труд на всички, които създават стоки, услуги и блага, за ролята на Невидимия 11-ти, за капитала като стойност и анти-стойност, за разпределението на принадената стойност, за отчуждението и неравенството, за изтощението на Човека и Природата и превръщането и на двете в стока. Маркс би ни обяснил днес какво означава концентрацията и централизацията на капитала. И има ли днес примат националният капитал пред този на невероятно мощния Централизиран Глобален Капитал. Кой в крайна сметка притежава днешните конструкции наречени държави. Защо безработицата в света расте, включително и в Китай. Защо наложеният спекулативен финансов модел в света, произвежда скъпи, недостъпни жилища за младите хора, а и защо в Китай има милиони непродадени жилища. Кой в крайна сметка владее правото в различните държави да печати парите и да произвежда дълг, който да вкарва физически лица и фирми и кметства в дългово робство. И може би най-важното – да ни обясни защо в центъра на Европа, в Близкия изток се водят безсмислени брутални, разрушителни войни, без никакво законно основание или разумни причини. Защо режими като тези в Иран и Северна Корея участват косвено в тези войни. Защо срещу цивилизована Европа се води 10 години безмилостна информационна и хибридна война. И защо в Източна Азия през 2023 светът бе доведен на крачка от друга война около Тайванския Пролив. Един марксистки анализ със сигурност би ни доказал, че глобалният свят е затънал в дълбока системна криза на Централизирания Глобален Капитал. Но тази криза се проявява в различна степен, във всички страни, с различни локални симптоми и вътрешни характеристики, и не на последно място финансови проблеми, които предизвикват каскада от свързани кризисни последствия. Те пък тотално фрустрират населението на всяка една държава в големия свят, предизвикващи страхове, несигурност и дефанзивно, неоптимистично поведение в най-голяма част у хората, включително младите. И Маркс би ни обяснил, че парите първо се създават на ниво всеки един труженик и второ, биха могли да се умножават само ако на индивидуалната производствена сила се даде пълна свобода да реализира своите таланти и мечти, защото само истинската, експлозивна работна сила, в пълната и реализация създава истинските пари, а и реално след това едно мощно потребление. Или хората де факто с труда и таланта си първо създават парите, а след това с мечтите и потребностите се явяват като основни консуматори с тях на пазара. И Маркс би добавил, че вместо да се занимават с безбройните си проблеми и работни площадки у дома, правителствата във всички държави, съществуващи под похлупака на Централизирания Глобален Капитал, насочват вниманието на собственото си население към външен враг, бързо доизграждат централизирани вертикални йерархии на управление и контрол върху потока на парите и всички данни, включително личните. И намеренията повсеместно на елитите са тези централизирани йерархии на власт и контрол да се запазят и в новия век на Знанието и дигиталните технологии и пари. И това, което притежават днес като олигархични структури и собственици у дома не им е достатъчно, защото желаят да вземат активно участие и в голямата печатница за пари и да контролират мега сървърите с всички данни и на обществения и на икономическия модел. А тези, които са създали печатницата на пари и най-големите супер мощни компютри и наложили тази властова игра като глобален модел не желаят да го делят или преотстъпят. Шоуто трябва да върви. За това и жилищата по целия свят са скъпи и медиите заливат целокупното население със смешни мемове, опаковани лъжи и тотален информационен шум, и околната среда е замърсена, и Природата се бунтува и поднася неприятни изненади и изпитания в неспирно темпо, и почти цялото поколение родено след 1980 година виси с айфоните си онлайн и не може и да си представи, даже да допусне, каква неподозирана мощ и власт притежава, по един интелигентен начин, с помощта на съвременните технологии и силата на мисълта, че биха могли сами да променят към добро този объркан, затънал в дългове и спекулация, кризисен съвременен свят.

3 март 2024

Следва втора част

Борислав Сретков