Войната срещу американския долар ЗАЩО Китай купува ЗЛАТО Печат
Автор Експерт   
Вторник, 12 Март 2024 13:50

Войната срещу американския долар

ЗАЩО Китай купува ЗЛАТО

Борислав Сретков

Втора част

Много икономисти с основание определят златото като истинските пари. Това е сериозна, сложна и обхватна тема, която накратко бихме се опитали да разгледаме в контекста на борбата за интернационализация на китайския юан, създаване на дългосрочен стабилитет и автономност в китайския икономически модел и свързаната с това война срещу американския долар.

В продължение на години китайците инвестираха голямата част от своето положително търговско салдо в американски дългови книжа. В периода 2005-2022, около 40 % от валутните резерви на Китай се държаха в американски Treasuries- държавен дълг, облигации. А валутните резерви на страната се движат около 3 до 3,5 трилиона долара. През 2023 година китайската национална банка започна да редуцира своя портфейл от американски държавни облигации и през ноември достигна рекордно ниско ниво от 782 милиарда $. По наше мнение това е силен ход и една от мерките във войната срещу долара. Защото целият свят знае колко трилиона е американският държавен дълг, с колко се е увеличава ежегодно и би могло да се каже, че в края на 2023, той е на нива от 34,4 трилиона $, при които на дълговия глобален пазар трудно ще се намират инвеститори в нови емисии на Treasuries. Или Пекин подаде ясен сигнал, че няма да финансира безкрайно с живи пари американската държава. Измерението на това намаляване на китайския портфейл в Treasuries е показателно – 230 милиарда продадени американски държавни облигации в периода март-ноември 2023. Защо китайците постъпват така е ясно, но къде биват насочени тези пари от китайския валутен резерв? Отговорът е в злато.

По данни на World Gold Council, китайската държава е увеличила през 2023  покупките на злато с 30 процента. В абсолютно физическо изражение това са 225 тона злато закупено от Китайската национална банка, PBoC и представлява най-голямата покупка от 1977 година до днес. Но тази тенденция е световна, защото националните банки в света са закупили през миналата година общо 1037 тона злато, на второ място по количество след 2022а с 1082 тона. Това са рекордни нива за целия период след 1950 година. През 2023 търсенето на злато на кюлчета и златни монети сред населението в Азия се е увеличило с 28%. Това е паралелен пазар за злато на този при централните банки. А има и отделен пазар на златни бижута, където основни купувачи са китайците и населението в Индия. През миналата година техните покупки на злато в бижута са се увеличили  с 10% до 630 тона. Китай е основен играч през 2023 година на всички пазари за злато, но необичайното тук е това, че цената му деноминирана в долари надхвърли през декември 2100 долара за тройна унция, а успоредно с това китайският юан поевтиня спрямо долара. Или златото доста е поскъпнало, а китайците купуват усилено. Това трябва да ни подсказва нещо. По наше мнение това е пряко свързано с кризата на недвижими имоти в Китай и спадане в курса на китайските акции. Известно е, че богатите китайци и тези от горния сегмент на средната класа инвестират предимно в недвижими имоти, акции и злато. Първите два инвестиционни актива са разклатени сериозно и е разбираемо, че фокусът е преместен върху златото. Китайското правителство постъпи правилно като разреши на местното население свободно да купува физическо злато на кюлчета през 2014, което се предлага на гишетата във всяка една местна банка.

Важен фактор в тази връзка са геополитическите рискове, свързани с войната в Украйна. Нашето мнение е, че това е част от валутната война срещу долара, която Китай обяви още през 2012 и в допълнение бе подкрепен в тайно съглашение от Русия. Защото войната в Украйна не е причина за отлив от долара, а следствие от системната криза на глобалния капитализъм, включително и в самата Русия и един от поредните етапи във валутната война срещу долара и директен опит за дестабилизиране на икономическия модел в цяла Европа. И от там дестабилизиране на доларовата глобална парично-кредитна система. Западна Европа е голям финансов център, обособено звено на международната парична, доларова система и от 1970 година играе ролята на Гара разпределителна в пет от шестте основни глобални потока на пари и капитали в глобален мащаб. Но и без тази война, след голямата глобална финансова криза от 2008, доверието в международната парично-кредитна система, основана на американския долар спада. Това е видим тренд, което не означава, че тя би била срината или евентуално заменена лесно с война или каквито и да са други методи и инструменти. Защото темата с парите е по-обхватна и е свързана и с века на знанието, компютъризацията, превръщането на личните и индустриалните данни в знание и от там в пари. А междувременно и цялата глобална система за ценообразуване е изцяло под управлението на работещата в света финансова система, основана на долара. Това е парично-кредитна система, създадена по калъп да обслужва евроатлантическия индустриален капитализъм, с начало в Англия, преминаване към САЩ, Канада, Япония, ФРГ, Италия, ЕС, Австралия и разбира се и Китай. Тази мощна и безупречно работеща система, с подкрепата на нови технологии успя по мирен път да навлезе във всички социалистически страни, чиито измислени елити пък я възприеха с голяма охота, без да разбират и отчитат какво правят и до какви последствия води това. Истината е, че Социализмът не можа да предложи своя по-добра система и загроби милиарди енергия – пари, талант и знание – за въоръжаване в хода на Студената война, която загуби на терена на новите технологии, чиповете и компютъризацията и производителността на труда.  Сега елитите в така оформилия се кризисен глобален, капиталистически свят, много добре знаят, че роберът в играта се сменя и след 2014 се води и борба за терени, повече човешки ресурс в пакет с лични и индустриални данни, които да бъдат управлявани и ползвани от мощни мега сървъри, а в тях да се произвеждат парите на бъдещето. Или борбата е Кой да владее повече послушни поданици, в условия на тотална дигитализация, чрез която от данни да се произвеждат повече пари, а с помощта на изкуствения интелект и да се манипулират мечтите, потребностите, потреблението на хората, в условия на известни, но модернизирани модели от Йерархии на власт и контрол. Хубаво би било, елитите от големите столици, които се ритат и бият в момента да бъдат малко по-коректни и поднесат на няколко страници своите конкретни виждания за организацията на икономическия и обществения модел на техните територии, с основните параметри в тях през следващите 10 години. И го поднесат за мнение и разглеждане от младите хора, родени след 1980 година. Нека обяснят каква им е офертата и за паричната система и за трудовия пазар и за участието в създаването на парите и за размера на свободното време и как ще решават жилищния въпрос и новото здравеопазване, и каква ще е формата и размера на пенсионното осигуряване, каква би била покупателната сила на един час вложен труд, в какво ще правят спестявания хората, при положение, че няма да има пари в брой, каква гаранция би имало, че  абсолютно във всеки момент, един пенсионер би могъл да си купи хляб, мляко или да вземе такси и отиде по спешност на преглед в болница, имат ли намерение да продължават да водят войни и ако разрушават материалната база създавана с десетилетия, дали ще успеят да навлязат бързо в новия технологичен век и с нови материали и 3-Д принтер, биха били в състояние за един ден да построяват една екологична къща, която се отоплява безплатно от слънчевите лъчи… Има какво да се обещае на младите хора за новия век на Знанието. Защото става въпрос за комплексно нова Парадигма и в сферата на финансите и в транспорта и в комуникациите и особено в областта на енергията. Тя не може да се реализира по така предпочитания способ От Горе Надолу, в условия на пълен контрол и диктатура, нито с танкове, ракети и навлизащите в съвременната война и дронове. Нито пък и с демонтиране за един месец на все още работещата глобална парична система. И на децата е ясно, че който контролира печатницата за пари, контролира днес света и е в изгодна позиция на печеливш. Големият въпрос пред света днес е дали Новата Парадигма би създала повече печеливши и минимално губещи или както винаги в историята би се получило обратното. Борбата която наблюдаваме в момента ни говори в полза на последното. И не трябва да се заблуждаваме, че тези, които са наложили в последните 220 години актуалната финансова система в глобалния свят, нямат свой вариант за навлизане в Новата Парадигма, без американския долар и без институциите, които управляват системата до сега – Федералния Резерв и няколко централни банки, в комбинация с мрежа от инвестиционни фондове, големи банки и няколко фондови борси и с ценната помощ на „ядрената сила“ на дериватите.

Статистиката за покупките на злато от 2010 до 2022 година показва, че Китай и Русия са купили официално 60% от цялото количество. Нашето мнение е, че това е подготовка от далеч за натрупване на стабилни златни резерви, с оглед евентуална бъдеща гореща война, и успоредно с това подготовка от страна на Китай за прехода към неизбежната реформа на световната парична система, свързана с настъпването на Нова Парадигма в света. Но ако официалните резерви в злато на руската Централна банка са известни на 2350 тона, то тази тенденция липсва сред руското население по обясними причини. Но има непотвърдени данни, че китайското население, заедно с националната банка на Китай управляват количества 20-22 хиляди тона злато. Това не би трябвало да ни учудва, защото турската държава притежава 540 тона злато, а още през 2011 година, населението в Турция притежаваше над 3 хиляди тона физическо злато по домовете. Тази цифра за Германия бе 2020 година 9600 тона злато на кюлчета и в бижута в германското население и 3352 тона в държавата. И понеже има един сценарий за стремеж към въвеждане от китайците на обезпечен със злато юан, тези които държат спестявания в злато, макар и не носещо лихва, биха имали скрити предимства в едно необозримо бъдеще. Разбира се ако не ги сполети държавен закон по подобие на този на американския президент Рузвелт от 1933 за пълна конфискация на златото у населението.

Интересно е, че САЩ са продали през 2023 година 244 тона злато. Или на Запад продават злато, а на Изток го купуват. Държава като Полша, силно проамерикански ориентирана, е закупила през 2023 едно рекордно за мащабите си количество от 130 тона злато. Но това, което е малко известно за широката публика е, че цялата американска парична политика е да се поддържа изкуствено ниска цена на златото. Тази специална задача изпълняват успешно 4 големи американски банки, които с помощта на деривати контролират цената на златото на желани нива. Такива нива, които пазарът на основа на търсене и предлагане да не изпрати на двойна или тройна цена от допустимата. Става въпрос отново за голяма игра. През миналата година наблюдаваме високи лихви в доларовата система, които продължават да поддържат интерес за инвестиции в него. А това за момента в голяма степен и подържа ролята му на основна резервна валута. Американците вярват в силата на долара, активно го използват в бизнеса Спекулация и е разбираемо защо не инвестират в злато, което не носи и никаква лихва. И упражнявайки пълен контрол върху глобалната финансова система, през 2022 година замразиха 300 милиарда $ руски пари от резервния фонд на страната и успоредно с това и отказаха да върнат 7 милиарда $ на талибаните в Афганистан, валутни резерви на страната, дадени от предишното правителство на съхранение в САЩ. Тези, които управляват доларовата система не се поколебаха да използват американската национална валута като оръжие – weaponisation на долара. Един от резултатите бе, че само през първо тримесечие на 2023 година покупките на злато се увеличиха с 176%. Какво означава това. До скоро дедоларизацията в света бе силно надценявана. Тя вървеше постепенно, но през последните две години се отчита засилване на тази тенденция. Или ако през 2000 година световните банкови резерви в долари са били 73%, то в края на 2023а, централните банки в света държат от общите си валутни резерви вече 58 процента в долари. Но златото в тези световни банкови резерви вече има дял от 15 процента.

С планираната атака срещу Израел и голямата загриженост изведнъж за съдбата на палестинците, определено се инструментализира традиционното клише, че евреите управляват парите в света и за това трябва да бъдат наказани. Както и това, че Ротшилд е „баща на Израел“. И тази втора война е част от войната срещу долара и световната парична система. Ако агресивната ескалация продължава в това темпо, не трябва да изключваме този път през следващите 2-3 години Нещо да се случи и с позицията на американския долар. През март тази година в Червено море бяха прекъснати 4-те от 14 подводни кабели, които осъществяват цялата информационна и финансово-парична връзка между три континента. Това е много лош сигнал и засяга един от най-неприятните сценарии за прекъсване на 98 процента от паричните потоци онлайн. Предизвиква се от тези, които не управляват тази система, а се борят срещу нея. Страните от Голфа, Индия, Сингапур и редица държави от Централна Азия купуват активно злато през тази година притеснени от нотки на изолация по отношение на тях от американската политика на weaponization на долара. Разширяването на купувачите на злато в различни точки на света, подсказва, че навлизаме в етап на активно търсене на алтернативна валута на американския долар. Големият проблем е, че на този етап такава друга валута няма.

На този геоикономически, геостратегически и валутно-финансов фон в света, при това в условия и на вътрешна сериозна икономическа криза, Китай търси пролуки в Азия за интернационализиране на своя юан. Пример за това е  финансовата покупка в Бангладеш на атомна централа от Русия срещу китайски юан. Пакистанската Централна банка окуражава местни фирми да използват юан при осъществяване на внос от Китай, за да може да съхранява своите резерви в злато и не го продава.

Успоредно с това Националната банка на Китай е подписала до края на 2023 двустранни суапови линии за разплащания с 40 държави, повечето от Азия. Общият стойностен обем на тези линии за разплащане възлиза на 4 трилиона юан (599 милиарда $). Първа е използвал тази възможност за търговски обмен с Пекин, Пакистан. Навлизането на китайският юан в руската икономика, включително и на московската борса на Русия в рамките само на 20 месеца е много съществено и е изключително в китайски интерес. Ако тази тенденция се запази, резултатите от тази китайска валутна и стокова инвазия в Русия в края на 2025 биха били изумително интересни. От месец декември 2023, руският финансов министър преговаря с китайските си колеги за получаване на много голям заем в юан. До момента китайската страна не е отпуснала такъв. Това означава, че или заем няма да бъде отпуснат или би бил със сигурност много изгоден за заемодателя. Китайците са невероятно трудни в преговори и подписват договори единствено когато имат огромен интерес и ползи. При това са отлични търговци и майстори на изтощителните преговори.

Независимо от всички комплексни полагани усилия, включително военни действия и максимални напрежения в различни точки на света, с цел дестабилизиране на световната парична система, в края на декември 2023, делът на трансакциите в юан преминали през системата SWIFT са само 2,3%. А в общите търговски трансакции в света, делът на юан към същата дата е 4,16%. Разликата от около 2% е за сметка на двустранна търговия в юани на Китай с Иран, Пакистан, с Русия и други. Руската икономика на бързо се дедоларизира и стремглаво се движи към юанизация, което предвещава силна бъдеща зависимост от Китай. Рублата по правило няма в момента друг избор, а и не попада сред валутите кандидати за международна резервна валута, не отговаряйки по всички основни показатели за такава.

Данните за общите валутни търговски разплащания в света към декември 2023 показват, че доларът има 43% дял в тях и еврото 32 процента дял. Или Европа и САЩ все още държат 75% от световните валутни трансакции. Това е предпоставка, че пътят на юан към налагането му като основна световна резервна валута се очертава като дълъг. Колко време би отнело постигането на това по този стръмен и трънлив път, може би най-добре се знае в кокпита на ККП – Политбюро. В Пекин знаят, че зелената валута е преминала своя зенит и на лице е съществена корекция в нейната траектория надолу по отношение на глобалната и хегемония. Това естествено го знаят отлично и във Вашингтон. Напрежението не е случайно, но и двете страни знаят, че в света предстои голяма парична реформа.

Паричната доларова система през Очилата на Пекин

През Очилата на Китай, парите в света се делят на две категории – пари от дълг и недългови пари. Наложената от англосаксонските развити страни парична система, включително парите за въоръжение, представляват основно монетаризиран дълг на държавата, корпорациите и частните лица. Пример за това е американският долар. Със създаването на дълг се създава долара и след погасяване на дълга доларът изчезва. Но всеки създаден долар носи ежедневно лихва за някого, който го притежава и тя се умножава. Но лихвата отива към банковата система, която създава дълга. Изплащането на лихвата предизвиква нова емисия на дълг и по този начин монетаризацията на дълга посреща нуждите за потребление и инвестиции днес, при едно задължаване на печалбите на бъдещето. Отделно лихвата, считана за цена на кредита, която получават банките не съществува като пари на пазара, а кредитополучателят трябва да я отвоюва от дълга или кеша на някой друг участник на пазара. Работещата днес в света парична система, чрез свръхпроизводството на дълг, де факто подяжда в аванс доходите и печалбите на следващите генерации. Китайците имат стара поговорка, която казва точно това: „Yin eat dao grain“.

Друг вид пари са златото и среброто, които не представляват дълг и имат реална вътрешна стойност. Китайският юан попада някъде по средата между дълговите и истинските пари. В каква степен юан днес носи опакован дълг ние не може да знаем при сложната система на държавен капитализъм в Китай. Ясно е, че там функционират три фондови борси, западният капитал е навлязъл със свои финансови институции след 2006 в страната, големият финансов световен център е де факто вграден в китайската парична система и китайците активно въртят пари и в офшорни зони. Но независимо, че юан няма как да не носи в себе си и частична компонента дълг, той все още като пари е мярка за стойността на стоките и услугите произвеждани в китайската икономика. А тяхната съвкупност, разнообразие и количество е огромно. Защото в крайна сметка, реалните пари в едно стопанство са огледалния образ на материалните стойности, които се създават в него. Съотношението в количеството на емитираните пари и произведените реални стоки и услуги определя и нивото на инфлацията на цените. Но е и факт, че в Китай е надут по западен образец „мехур“ на цените на недвижимите имоти и финансовите активи – акциите. В същото време китайският юан избягва системата на високи лихви, попадащи в джоба на частни банки. Но успоредно с това юан не е осигурен със злато и сребро, което означава, че е в подобна ситуация на западните валути и долара и за да поддържа стабилен валутен курс и своята стойност на пари, следва да получава и намеси от страна на държавата.

Китайците са изучили детайлно западната система в качеството и на перфектна схема за произвеждане на постоянна, дългосрочна  ценова и монетарна инфлация. Комбинацията от безупречна fractional reserve banking (банкиране с частичен резерв) и монетаризиране на дълг е перфектна схема за монополизиране на доставката в света на най-важната между стоките – парите. Китайците са изучили детайлно историята в практиката на монополизиране производството на парите и имат схващането, че става въпрос за световна мрежа от международни банкери, които притежават ресурса, знанията, информацията и инструментите, в зависимост от средносрочните и дългосрочни егоистични цели, да водят валутни войни в своя полза. Умни китайски икономисти пишат, че „международните банкери “ представляват „Супер Група по специални интереси“, която не е лоялна към  нито една страна или правителство, а по-скоро упражняват контрол върху тях. Тази Супер Група използва долара и мощта на Съединените щати в определени периоди от историята в свой материален и финансов интерес. Но когато те преценят, че имат изгода и се подготвят съответно, те биха могли да атакуват и американския долар по всяко време, с цел предизвикване на световна икономическа криза от мащаба на тази от 1929 година. Китайците знаят, че голямата игра по реализиране на кризата наречена Голямата Депресия 1929 започва в Европа, а не в САЩ. Големите банкери от Лондон, Париж, Франкфурт, Виена и Неапол са разбрали още през 19 век, че бизнесът за получаване на лихви по заеми е дребен. В края на 19 век те успешно развиват бизнеса Спекулация, при който чрез инфлацията се надуват големи мехури във финансови активи, които водят до големи крайни печалби. Но голямата пречка и ключов момент в производството на свръх ликвидност, водеща към инфлация и планиран предварително масов обир на неинформираните и незнаещите е Златният Еталон. Поради това през целия 20 век и до днес, международните банкери водят пряка война срещу златото и среброто.

Голямата Депресия от 1929-1933 е описана в много учебници и книги. Но малко се знае, че още през 1927 година, международните банкери решават лихвеният процент в Ню Йорк да бъде изкуствено свален, а този в Лондон съответно завишен. Възникналата разлика в цената на парите предизвиква отлив на злато от САЩ към Англия. Но това е само част от много голяма игра. Първият неин етап включва хиперинфлацията в Германия след Първата Световна война. През 1922 емисията на германски марки се увеличава 10 пъти, а през 1923 – седемдесет и два (72) милиона пъти. Цените достигат астрономически нива и германските банкери обират всички спестявания на средната класа и на много чужди инвеститори в марката. След това се започва стабилизиране на германската икономика и за целта международните банкери използват и златото пренесено от САЩ в Лондон. А на 13 май 1925 в Англия се приема Закон за Златния Стандарт и на сцената се появява Джон Мейнард Кейнс, който обявява златото за „реликва на варварство“. И се разиграва пиеса с раздадени роли, в която Кейнс е адвокат на хората, а Bank of England е поддръжник на Златния Еталон. Възстановяването на Златния Еталон води до криза и голяма безработица през 1926 от 18 процента. И банките преследват точно това да има криза, защото знаят, че само в условия на тежка криза е възможно „бързо прокарване на финансова реформа.“ Така през 1928 в Англия се приема Закон за Валутата и Парите (Currency and Bank Notes), с който се дава право на емисия на „нелимитирани дългове в лири“, чрез държавни облигации. Или държавен дълг. Законът допуска, че при извънредна ситуация, след разрешение на финансовото министерство и парламента емисията може да е неограничена. В този смисъл Лондон като финансов център постига свободата на американския ФЕД. Златото, което пристига от Ню Йорк в Лондон през 2027 година е на крупната стойност от 500 млн. долара.

През 1928 ФЕДът намалява лихвата и раздава на предпочитани банки 60 милиарда $ кредити и следващата година още 58 милиарда $ само на банки членки на ФЕД. Борсата в Ню Йорк разрешава на дилърите да купуват акции само с 1% собствени средства и 99% заемни пари. Банките получават огромни пари при 5% лихва от ФЕД и ги преотдават на борсовите дилъри и техните банки при 12 процента. Хората се окуражават и инвестират в акции, курсовете им скачат нагоре. Финалът идва на 9 август 1929. Лихвите се вдигат първо от ФЕД, а след това и от Ню Йоркския клон на ФЕД и то към дилърите на 20%. Борсата се срива и през октомври-ноември 1929 всички продават акции, но изгаря капитал над 160 милиарда долара. Това е огромна сума и е почти равностойна на цялата произведена стойност на всичко в САЩ за Втората Световна война. Мащабите на този добре планиран от международните банкери „Shearing“ (постригване) са непознати в историята до момента. През 1929 година Федералният Резерв в САЩ изведнъж рязко вдига лихвата и банките не могат да вземат повече заеми. Това разбира се е дирижирана криза, за която знаят единици. Всичко на финансовите пазари се прави тайно и днес. Асиметрията във владеене на ключовата информация е уникална. Така в САЩ започва голямото „постригване“, провеждано от банкери като Морган. Сред печелившите от кризата е и бащата на Джон Кенеди, чието богатство от 4 милиона $ през 1929 нараства 25 пъти на 100 милиона до 1945. Това като малък пример. А тази голяма световна криза постепенно обира богатството на Германия, Англия и САЩ.

Какво научават китайците пък от Първата Световна война. В нейния ход, международните банкери подкрепят Съединените щати срещу Германия. Става въпрос за голяма емисия държавни дългови облигации. В случай, че Германия спечели войната, то тези държавни облигации емитирани от страните от Антантата биха се изпарили. За това банкери като Morgan, Rockefeller, Warburg, правят всичко възможно да въвлекат САЩ във войната. И успяват. А на Мирната Конференция след това, отново банкерите определят правилата и диктуват условията, автоматично посявайки семето на нова Световна война след 20 години.

През 2016 до 2020 Федералният Резерв сваля лихвите от 6 на 3 процента. Банките издават 4 големи облигационни заема, наречени Liberty Bonds, с емисии през 2017 и 2018. Това е ход за пласиране напечатани големи суми от ФЕД. Инвестират големи суми в материали и въоръжение за войната. Индустрията в САЩ е в бум, заплатите са увеличени и хранителните стоки от селското стопанство поскъпват. Войната приключва и американските фермери са натрупали значителни спестявания, след тежък труд и скромен живот. Но тези спестявания се намират в малки и средни банки в централни и южни щати и най-важното са извън оперативния обсег на ФЕД и големите банки. А тези местни, провинциални банки по дефиниция се борят срещу хегемонията на международните банки разположени в Ню Йорк и не подкрепят нито облигационните заеми на ФЕД, нито заемите за войната в Европа. Едрият капитал не спи и е безкомпромисен. Уолстрийт създава институция наречена Federal Farm Loan Board – Федерален Борд за заеми към фермерите. Чрез него се „окуражават“ фермерите да инвестират своите спестяванията в закупуване на нова земя. Тази новосъздадена организация отпуска дългосрочни заеми за целта. А парите по заемите идват от международните банкери. Американските фермери захапват идеята, без да подозират, че ги вкарват в клопка. Бихме добавили, това че те са пестеливи и най-вече трудолюбиви го разбираме, но защо този нагон за растеж, при това с чужди дългови пари? Или не е луд, който раздава баницата. И за 4 месеца до април 2020, големите банкери рязко увеличават кредитните линии на американските индустриалци и търговци, а на фермерите и техните провинциални банки твърдо отказват допълнително кредитиране. През месец май, на тайна среща, големите банки решават да проведат спиране на кредитирането и прилагат плътен credit crunch, което води до 15 милиарда $ свиване на националния доход през следващата година, милиони безработни и един спад от общо 20 милиарда долара в цената на земята и стойността на фермите. Министърът наблюдаващ агро-сектора казва: „Федералният Резерв, който се счита за най-важния защитник на фермерите се превърна в най-голям техен враг. Спирането на кредитите към земеделието е калкулиран криминален ход.“ Това е класически пример как международните банкери осъществяват операциятаShearing – постригване. Това е термин, възприет от големите банкери и означава да извличаш изгоди от възможности създадени в процеса на възход и спад и купиш нечия собственост или актив на смешно ниска цена.

През 1932 в САЩ има президентски избори. Безработицата достига 13 милиона или 25% от трудоспособните. Кандидатът за президент Франклин Рузвелт рецитира в предизборна реч на 20 август 1932 в Охайо следното: „Ние установяваме, че 2/3 от американската индустрия е концентрирана в ръцете на няколко стотин компании, които в същност се контролират от не повече от 5 (пет) души, Ние разбираме, че дилърите на ценни книжа на около 30 банки определят потока на капитал в Съединените щати. С други думи, Ние намираме висока централизация на икономическа мощ, която бива манипулирана с ръцете на силно концентрирано малцинство и всичко това е противоположното на това, което президентът Хувър нарича индивидуализъм “. Какво откритие, биха си казали експертите в Пекин, които сигурно са чели внимателно Карл Маркс. А който внимателно е прочел всичко по Голямата Депресия, разбира, че крайната цел на тази планирана криза е да се премахне системата на Златния Еталон и се въведе и приложи система на евтини пари, печатани от Нищото.

Само една седмица след като влиза в Белия Дом, на 11 март 1933, президентът Рузвелт подписва специална заповед, с която на американския бизнес се забранява да обменя долари срещу злато с аргумента стабили- зиране на икономиката. А на 5 април със Закон се задължават всички  американски граждани да предадат своето лично злато на държавата при цена 20,67 долара за унция. Законът предвижда за тези, които колекционират златни монети и златни бижута и не ги предадат – затвор 10 години и глоба до 250 хиляди долара. Законът Gold Reserve Act се приема отново през януари 1934 и фиксира цената на златото на 35 долара за унция, без право у населението да купува злато. И когато Рузвелт пита конгресмена Томас Гор (Gore) какво мисли за премахването на Златния Еталон, последният му отговаря хладно: „Това е явна кражба, не е ли така господин Президент?“ Уточняваме, че Томас Гор е дядо на вицепрезидента Ал Гор. Истината е, че президентът Рузвелт само се е представял за защитник на чистия и обикновен човек, но в същност е имал много тесни връзки с международния финансов капитал.

През 1936 се появява книгата на Джон М. Кейнс, General Theory of Money, Interest & Employment, която бива приветствана от международните банкери, защото създава теоретична основа те да ползват евтини пари. Самият Кейнс казва, че „хората, които ще страдат са много глупави или зли и книгата е Библия, която би могло да бъде разбрана само от млади икономисти под 30 години.“

Друг американски сенатор, Hower Buffet, който цял живот се е борил за възвръщане на Златния Еталон пише през 1948 година: „Предупреждавам ви, че политиците от двете партии ще опонират на възстановяването на Златния Еталон и тези тук и онези зад граница, които са направили своите богатства на основата на постоянното обезценяване валута, ще се противопоставят на връщането на една честна парична система. Вие трябва да се подготвени да посрещнете техните възражения интелигентно и с голям ресурс настойчивост“. Hower Buffet не е доживял да види възстановяване на Златния Еталон, но вярата му в него е дълбоко импрегнирана може би в мозъка на сина му – легендарния американски инвеститор Warren Buffet. През 1997 той усеща, че доларовата система показва симптоми на голяма криза и лично купува 1/3 от общото световно количество физическо сребро, в момент когато цената му спада на историческо ниско ниво.

Но споменавайки за среброто да отделим внимание на още един смел американски президент – Джон Ф. Кенеди. Той е убит на 22 ноември 1963 в Далас при много мистични, неразкрити до днес обстоятелства и причини. Китайци пишат, че подписаният от него президентски Декрет 11 110 е „Сертификат за неговата смърт“. Този малко известен документ, подписан от JFK на 4 юни 1963, заповядва на американското министерство на финансите да издава „Silver Certificates“ – Сребърни Сертификати, обезпечени на всяка цена със сребро притежавано от държавата и веднага да бъдат пуснати в обръщение. Намерението на Кенеди е да изземе обратно властта на частната централна банка – ФЕД. Планът е в крайна сметка, американското правителство постепенно да се оттегли от абсурда, постоянно „да взема на заем пари“ от Федералния Резерв, срещу високи лихви. И това, че сребърните пари не са дългова валута, която „ипотекира бъдещето“, а „честна валута“, основана на реализиран вече от хората труд. Циркулирането на сребърни пари в обръщение би изместило постепенно ликвидността на хартиените пари издавани от ФЕД. Целта е да се отнеме постепенно контрола при издаването на пари от международните банкери и намали тяхното влияние върху най-мощната и създаваща богатство нация в Съединените щати. Това е фундаментален въпрос и борба на живот и смърт. Премахването на Златния Еталон в САЩ през 1933 не засяга  Сребърния Стандарт. От 1961 американската индустрия има големи потребности от сребро, с нуждите расте и цената на среброто. Пазарът дава сигнал, че в рамките на пет години, добивът на сребро и неговата цена силно ще нарасне и до 1966 среброто силно би укрепило своя паричен статут. Кенеди е много популярен сред населението и всички прогнози сочат, че на изборите през 1964 ще спечели втори мандат. За международните банкери остава опцията Кенеди да бъде премахнат. Наследилият го на поста президент Линдън Джонсън, без да се бави, премахва през март 1964 декрет 11 110. Въпросът със сребърните пари е решен в полза на международните банкери. А Федералният резерв продължава своята инфлационна игра и ежегодно от 1966 редуцира покупателната сила на долара с 3-4 процента по пътя на инфлацията.

Но нека споменем още един „наказан“ смел и честен американски президент Абрахам Линколн. Бисмарк пише за него: „Той получи правото от Конгреса да вземе заем чрез продаване на национален дълг към хората, така, че правителството и нацията да излезе от трапа на чуждите финансисти. Когато той им показа на тях – международните финансисти – че Америка би се измъкнала от тяхната хватка, смъртта на Линколн не бе далеч“. Гражданската война в САЩ, в корените си е битка между финансови сили и техните агенти и интересите на американското правителство в остра конкуренция за емисия на националната валута и изграждане на американска банкова система. След започване на войната Линколн отказва финансова помощ на Ротшилд от Европа при лихви 24 до 36% и вместо това оторизира министерство на финансите да издаде свои „Unated States Notes“, известни като Greenbacks. (Зелени банкноти). Веднага след обединението с Юга, Линколн декларира целия дълг натрупан във войната да бъде отписан. Като резултат, международните банкери, които са предоставили голямо финансиране на южните щати инкасират големи загуби. Със закон от февруари 1962 президентът възлага така да се емитират стотици милиони долари. Линколн желае да повтори операцията със закон, след като е преизбран през 1865 и само 41 дни след встъпването в длъжност е убит.

Дебатът по робството в американския Юг през 19 век е предимно икономически и на второ място морален. Гръбнакът на Юга е производството на памук с използване на роби и ако се премине към заплащане на труд този бизнес става губещ и цялата социално-икономическа структура рухва. В основата на Гражданската война лежи икономическият интерес. Британската текстилна индустрия установява тесни контакти, търговски и финансови връзки с американския Юг. На практика банкерите от Остта Лондон-Париж-Франкфурт стоят зад американската Гражданска война. Използват се противоречивите икономически интереси на Севера и Юга и се преекспонира темата Робство, като всичко това се катализира до военен конфликт. При това се прави опит както е по правило да се поддържат и двете страни. В тази точка, Абрахам Линколн отрязва международните банкери. И Бисмарк казва още: „Няма съмнение, че разделянето на Съединените щати на две по-слаби Конфедерации Север и Юг, бе заложено от финансовите сили на Европа много преди да избухне Гражданската война“.

„Системата е частна и целият смисъл на нейните операции е да използва парите на други хора за да си максимализира печалбата. Те знаят в аванс кога да създадат паника за да създадат ситуация, която е най-добра за тях. Те точно знаят кога да спрат паникьосването. Когато те контролират финансирането, инфлацията и дефлацията те са еднакво така ефективни в постигане на целите си.“ Чарлс Линдберг, републиканец

„Федералният Резерв е една от най-корумпираните институции в света. Всички вие, които може да ме чуете, нито един от вас не може да отрече, че нашата страна реално се управлява от международните банкери.“ (из реч на конгресмена McFadden)

„Когато Вие и аз подпишем чек, ние трябва да разполагаме с достатъчно пари по нашата сметка и покрием сумата по този чек. Но когата ФЕД издаде чек, по сметката му няма пари за неговото покритие. Когато ФЕД издава чекове, той създава пари.“ (Federal Reserve Bank of Boston)

Хората по света, включително и редовите китайци не разбират как работят международните банкери, които отпускат заеми. Федералният Резерв на САЩ, създаден през 1913 година да играе ролята на Централна банка, например никога не е бил подлаган на одит проверка. Това е институция, която оперира изцяло извън обсега на контрол от страна на Конгреса на САЩ и определя размера на кредитирането в страната. По тази тема е писано много, някои важни неща от нея се пропускат или поднасят завоалирано. Но няма как да разглеждаме войната срещу долара, без да погледнем какво пише един известен китайски експерт за Федералния резерв на САЩ в книгата си от 2021а. Song Hongbing живее в САЩ и е експерт по темата валутни войни. Съвсем накратко едно резюме по негова публикация: „Без да преувеличаваме,  днес в Китай има може би малко икономисти, които знаят, че ФЕД е в действителност банка в частно притежание. Така наречената „Federal Reserve Bank“ в действителност не е нито „федерална“, нито „резерв“, нито е „банка“. Правителството на САЩ няма правото да издава долари. За да може американското правителство да получи долари, то трябва да заложи бъдещите данъци на американските граждани (дългови облигации, Traesury bonds) пред Федералния Резерв, който емитира Federal Reserve Notes, които са ´Dollars´… През нощта на 22 ноември 1910, в един абсолютно изолиран със затъмнени прозорци влаков вагон, сядат най-важните банкери в Америка и никой не знае за къде пътуват. Влакът пристига в Джорджия на остров Jekyll Island. В Клуба създаден от J.P.Morgan като ловджийски за бизнес елита на Щатите и членовете му притежават 1/6 от световното богатство се обявява, че някой ще използва помещенията му за две седмици и членовете на Клуба няма да могат да го посещават… В радиус от 50 мили около Клуба се ограничава достъпа на журналисти. Това е топ секретна среща и в нея вземат участие:

Nelson Aldrich, сенатор, председател на Националния паричен Борд и дядо на Нелсън Рокфелер.

А.Piatt Andrew, помощник секретар в министерство на финансите

Frank Vanderlip, президент на National City Bank, New York.

Henry P. Davison, старши партньор, J.P.Morgan & Co.

Charles D. Norton, президент, First National Bank of New York

Benjamin Strong, лява ръка в J.P.Morgan

Paul Warburg, немски евреин емигрант в САЩ от 1901, старши партньор в Kuhn Loeb & Co, представител на Rothschilds в Англия и Франция, главен архитект на Федералния Резерв, пръв директор на ФЕД. Тези важни хора са дошли тук не на лов и основната им задача е да сътворят един важен документ: the Federal Reserve ActЗакона за Федералния Резерв. (FRA). Paul Warburg е майсторът на почти всички детайли по банковите операции. Всички са впечатлени от изключителните му познания в банковото дело. Paul става основния проектант и интерпретатор на документа. Единственият аматьор сред всички е Aldrich, но отговаря по въпроса документът да бъде политически коректен и приемлив за Конгреса. Останалите участници представяйки интересите на различни банкови групи обсъждат в продължение на девет дни всички детайли, предложени от Paul Warburg в един пакет, постигайки накрая консенсус…Последният измисля формулата за контрола. Конгресът контролира Фед, правителството има представител в борда, но мнозинството в борда на ФЕД се контролира пряко или косвено от Банковата Асоциация. Членовете на борда се определят от Президента на Съединените щати, но действителната функция на борда се контролира от Федералния Помощен Съвет (Federal Advisory Council), който редовно заседава с борда за да обсъжда неговата работа. Членовете на този съвет се определят от директорите на 12-те регионални банки на ФЕД. Нещо, което се прикрива от публиката. Този Съвет управлява ФЕД от дистанция… Един друг момент на погледа в бъдещето от страна на Paul е идеята, главната квартира на ФЕД да се разположи в политическата столица Вашингтон и преднамерено на дистанция от Ню Йорк, финансовата столица, където в същност се вземат всички решения…Структурата е замислена така, че на практика най-голямата власт при вземане на решения се дава на банката на ФЕД в Ню Йорк… Седемте големи играчи от Уолстрийт са в същност, тези които движат нещата във ФЕД зад кулисите. Седемте помежду си и чрез тяхната тайна координация с Ротшилдите в Европа създадоха в крайна сметка нещо подобно на Bank of England в Съединените щати.

´The seven man of Wallstreet now control most of Americas basic industries and resources. Of these, J.P.Morgan, James Hill, and George Baker (President of the First National Bank of New York), belonged to the so called Morgan Group; John Rockefeller, William Rockefeller, James Stillman (President of the National City Bank), and Jacob Schiff (Kuhn-Repo Company), belonged to the Standard Oil City Bank Group. The central hub of the capital they constitute controls the United States.´ (John Moody´s основател на рейтинговата агенция Moody´s, 1911).“(извадка от книга на Song Hongbing).

По тази интересна тема би могло да се добави много. Компетентни автори пишат, че J.P.Morgan е присъствал на Международния Конгрес на Банкерите през 1899 в Лондон. И тогава е бил определен за представител на интересите на Ротшилд в САЩ. Известно е, че на 5 февруари 1891 лондонските банкери, под председателството на Ротшилд създават тайната организация „Round Table Group“. По-късно Morgan създава в Ню Йорк кореспондираща и организация, която след Първата Световна война бива преименувана на „Council of Foreign Relations“, CFR. В Лондон организацията получава също ново име – Royal Institute of International Affairs. Тези два Клуба имат изключително силно и важно влияние върху цялата политика провеждана в САЩ и Великобритания. Ние не намираме в това нищо странно. Те подбират най-умните студенти от топ университетите, по дефиниция таланти, обучават ги развиват ги и една част от тях биват назначавани на ключови постове в управлението и правителствата, а друга част, разполагайки с перфектна разузнавателна и аналитична информация пишат сценарии как да се управляват и инвестират и капитала и човешките ресурси, как и с кого да се води изпреварваща конкуренция, какво да се обработва в елитните лаборатории, как да работят средствата за масова информация, какви задачи да изпълняват въоръжените сили и в крайна сметка – как да се правят максимални печалби и постигат оптимални изгоди, при въртенето на Централизирания Капитал в глобалната, регионалната и националната икономика. Това се мощни тинк танк центрове, които се интересуват и занимават с концепциите за геоикономика и геополитика. Доктор Хенри Кисинджър бе активен член в CFR, Ню Йорк като пример. Кисинджър бе член и на една друга тайна, но много компетентна и информирана формация – the Bilderberg Club, създаден по идея на CFR, Ню Йорк през 1954 от принц Бернард в Холандия. Това е Клуб, който обединява общите интереси предимно в бизнеса между САЩ и Европа. Има мнения, че този Клуб курира много неща и политики в Европа като петродоларовия пазар, медийната политика, важни политики в Европейския съюз и може би теми, които остават неизвестни за нас. Неговите членове не са случайни личности и дейността му и годишните срещи, които провежда се водят официално за мистични. От това, което сме чели за Bilderberg, оставаме с впечатлението, че неговите членове не си губят времето в излишни сбирки и партита, а обсъждат и прокарват много ефективни сценарии и реални политики, които са от голяма полза за големия бизнес по оста САЩ-Европа.

Друга формация от така наречените мистични е Тристранната Комисия, the Trilateral Commission, създадена по подобие на Клуб Bilderberg, с една особеност, че тя покрива и един обсег в Азия, привличайки в нея представители на финансовия, бизнес и политически елит на считаната за иновативна и мощна Япония. Както и от САЩ и Европа. Главната фигура там в продължение на години бе Збигнев Бзежински, в качеството си на личен представител на групата Рокфелер и Фондацията Ford. Този Клуб има задачата да координира усилията и темпото в налагането на долара като международна валута. През членство в него минава пътя към президентския пост на Джими Картър и Бил Клинтън. Известен е знаковият труд от 1970 година на Збигнев Бзежински, Between Two Ages, в който се проповядва идеята за нова международна парична глобална система и за създаване на Световно правителство. Тя се счита за Библия на Тристранната Комисия. Тази Библия е била внимателно прочетена от китайците и е разбираемо, че курсът който е поел Китай от 2012 година е насочен към недопускане реализиране на стратегическите цели за ново Световно правителство и единна глобална нова парична система, под чадъра на CFR, Bilderberg и the Trilateral Commission. Част от това е и валутната война на Китай срещу долара.

Интересна и много обширна тема е връзката между Голямата Депресия от 1929 и възникването на Швейцария като финансов център и налагането на банковата тайна в тази страна. Един от елементите на цялата „швейцарска“ операция по изваждане на натрупаните огромни печалби в хода на планираната американска борсова криза от 1929 е и създаването на Банката за международни разплащания в Базел през 1930 година. По тази тема четем от 40 години, но понеже Song Hongbing е първият китаец, който смело обработва и тази тема, а ние пишем за Китай да цитираме само няколко негови абзаца: „The Bank for International Settlements is a bank for central bankers. Съдбата на световната валута категорично определя съдбата на света. Независимо, че Банката за Международни Разплащания в същност е първата интернационална банкова организация, тя съзнателно е запазила нисък профил и останала виртуално невидимо за обществеността и в резултат на това е получила много малко академично изследване. С изключение на август и октомври, 10 пъти в годината група от добре облечени мистични фигури от Лондон, Вашингтон и Токио идват в Базел, Швейцария и след това бързо се настаняват в хотел Euler. Те идват на най-секретните, необявявани, но с висок ефект регулярни срещи в света. Около една дузина от тези хора разполагат със собствени офиси, секретни защитени връзки за комуникация до техните страни и един екип от над 300 души, включващ пълен набор от шофьори, готвачи, охранители, преводачи, сътрудници, стенографи, секретари и условия за аналитична работа, съпроводена със супер компютри, напълно оборудвани клубове сред природата с тенис кортове, басейни и други екстри, изключително за тях. Съществуват стриктни ограничения кой може да участва в този супер клуб и това са само тези банкери от централни банки, които определят дневния лихвен процент, обема на кредита и доставката на пари в определени държави. Те включват директори на Федералния Резерв, САЩ, Bank of England, the Bank of Japan, the Swiss National Bank и the German Central Bank. Тази институция има много пари в кеш. Държавни облигации, злато на сума еквивалентна от 10 процента от световните резерви във валута. Печалбите от даването на злато на заем покриват всички разходи на банката. Целта на тези месечни частни срещи е да се координират и контролират паричните дейности във всички индустриални страни. Сградата на главната квартира на Банката за международни разплащания има подземни етажи, които са устойчиви и на ядрена атака, комплексна болница, три независими противопожарни системи…В сградите има компютърен център и всички компютри са свързани пряко в мрежата на определени национални централни банки и получават данни в реално време от международните финансови пазари. В лобито на сградата седят 18 дилъри, които обслужват с краткосрочни заеми Европейския паричен пазар без прекъсване. Друга група от дилъри постоянно обработват по телефона сделки в злато между централните банки. The Bank for International Settlements, BIS няма никакви рискове в извършването на всички тези операции, защото трансакциите по заеми и в злато са гарантирани изцяло с депозити на централните банки, BIS получава високи такси по тези операции. Въпросът е защо тези централни банки се съгласяват да предадат тези несложни операции срещу изключително високи такси на BIS? Отговорът е: Секретна Сделка…По време на 1930-те и 1940-те, когато световната икономика бе в сериозен хаос и рецесия, европейските централни банки депозираха своите златни резерви и съответно провеждаха различни международни разплащания и репарации по войната чрез BIS… Някои никога не разбраха как Швейцария можа да остане „неутрална“ изправена пред война от всички страни, докато подобно слаби Белгия, Люксембург, Норвегия и Дания, не можаха да избегнат нацистите, макар и че те искаха да останат неутрални. Проблемът бе, че Банката за Международни разплащания бе разположена в Швейцария и нейната действителна функция бе да финансира Германия във войната от страна на американски и британски банкери за да може войната да продължи по-дълго…Главният мозък за цялата схема бе германецът Hjialmar Schacht, същият Schacht, който в конспирация със Strang от Ню Йоркския ФЕД и Norman от Bank of England, планираха борсовия креш(crash) през 1929. Той проектира банката BIS, тя да предлага платформа, на която централните банкери да могат да доставят неоткриваеми средства, за тайни трансфери. В същност, чрез тази платформа, международните банкери от Англия и Съединените щати доставиха значителни финансова подкрепа на нацистка Германия по време на Втората Световна война, помагайки на Германия да продължи войната максимално възможно. След като Германия обявява война на САЩ, американците доставят големи количества стратегически доставки, под флага на неутрална държава, на фашистка Испания и след това на Германия. Много от тези финансови операции се уреждаха чрез BIS. Бордът на директорите в BIS, изненадващо включва банкери от двете страни на войната, като Thomas McKittrick от САЩ и до него Hermann Schmitz, шеф на свързания с нацистите индустриален тръст I.G.Farben, германския банкер Baron von Kurt Schroeder и Walther Funk и Emil Pauhl от Райхсбанк на Германия. Последните двама са били номинирани лично от Хитлер. През март 1938, когато германците окупират Австрия, те конфискуват златото на Виена и го депозират в подземията на BIS. След това там попада и златото на Чехия и други окупирани страни… През 1940 американецът Thomas McKittrick става президент на BIS. Той е абсолвент на университета Харвард, бивш председател на Британско-Американската Търговска  Камара и с личен богат опит в кредитиране на германски компании. След като поема поста в BIS, той пътува до Берлин за да проведе секретна среща с Централната банка на Германия и Гестапо и обсъди как ще продължава банкирането, когато Съединените щати влезнат в състояние на война с Германия…Факт е, че американските, британските и френските банкови институции поддържаха приятелски отношения с техните врагове на бойното поле, в бордовете на плащащи банки и това сътрудничество продължи до края на войната… На 20 юли 1944, на Конференцията в Bretton Woods, на масата се поставя въпроса за затваряне на BIS. Министърът на финансите на САЩ, Morgenthau настоява за възможно най-бързо ликвидиране на BIS. Кейнс е фрустриран и предизвиква спешно съвещание на английската делегация, което продължава до 2 часа след полунощ.  Кейнс лично написва писмо до Morgenthau с молба банката да продължи да функционира. Независимо от това американската делегация обявява решение на следващия ден, банката да бъде закрита. Научавайки това, президентът и McKittrick незабавно пише писма до Morgenthau и до министъра на финансите на Великобритания, подчертавайки, че банката все още има да изпълнява роля и след приключване на войната, но в същото време набляга, че сметките на Банката за Международни разплащания не би могло да бъдат отворени за публиката. В същност сметките на тази банка след нейното създаване през 1930 никога не са били отваряни и показвани дори и на съответните чужди правителства, в годините до днес. Независимо от съмнителното му поведение по време на войната, McKittrick, той е бил високо ценен от международните банкери и по-късно назначен за вицепрезидент на Chase Manhattan Bank. Банката за Международни разплащания не бе затворена. След войната нейната дейност стана още по-секретна. BIS се състои от шест, седем централни банки, което се нарича „core club“, (Клубно Ядро), образувано от директорите на ФЕД, Швейцарската национална банка, германската Бундесбанк, Bank of Italy, Bank of Japan, Bank of England, the Bank of France и други национални банки, изключени от „ядрото“. Най-важната идея за съществуването на „core club“ е твърдо да изключва правителствата от процеса на вземане на решения по международните парични въпроси.“(извадки от Currency Wars, Song Hongbing )

Какъв би бил китайският план в използване на златото?

На 10 август 1971, група банкери, икономисти и експерти монетаристи водят разгорещена дискусия в Ню Джърси по валутната криза. С участието на заместник министъра на финансите Paul Volcker, се взема стратегическо решение, което ще промени валутната игра в света. Истината излиза на бял свят на 15 август 1971, когато американският президент Никсън обявява края на Златния Еталон и американският долар бива освободен от плътната му връзка със златото, което освобождава американската финансова система да обменя при твърда цена 35$ долара за унция злато. Същността на проблема е, че Федералният Резерв и частната банкова система произвеждат твърде много долари и държавата не е в състояние да ги покрива със злато. Поставя се началото на нова ера и безпрецедентно печатане на долари и създаване на огромни планини от дълг. И проблемът днес, в условията на над 300 трилиона $ съвкупен глобален дълг е, че той не може да бъде погасен, нито от тези, които го дължат, както и от тези, които са го раздали. Това е известно на китайците, които освен това могат и да допуснат, че този дълг предстои да бъде заплатен от всички данъкоплатци в големия свят. А най-много данъци потенциално биха могли да се изцедят, там където и се произвеждат най-много стоки и услуги. С премахването на Златния Еталон бе взето още едно стратегическо решение – дерегулирана бе международната банкова система, основана на долара, като основните валути преминаха от фиксирани към плаващи курсове спрямо долара и бяха премахнати ограниченията върху лихвените проценти. Това създаде невиждани възможности за спекулация и безкрайни възможности за валутен арбитраж  (търговия с валута в условия на плаващи курсове). Международните банкери и тяхната Супер Група по специални интереси започна след 1982 година голямата игра на Финансов Инженеринг, с единствената цел, с помощта на мощни компютри и богата гама от различни финансови инструменти да се правят големи печалби. При това в глобалния свят. Тази технология на умножаване на парите има и друго название – Финансиализация. Чрез нея, всеки бизнес можеше да бъде компресиран и преобразен в един вид акция или финансов инструмент, всеки един заем-дълг да бъде опакован във финансов продукт и предлаган на финансовия пазар. И периодът 1982 – 2000 година може да се определи като една финансова революция, в която американският финансов капитал силно се интернационализира и се превръща в една мрежа от компютри, математически формули, разкривайки вратите към една екзотична нова галактика за печалби, вкарвайки парите във формули и цифрови импулси. И през 1998 година само 2% от световната търговията с валути е свързана с реалната икономика и търговия със стоки и услуги. През същата година реалната икономика в САЩ вече е 40 пъти по-малка от „финансовата икономика“ изразена в долари.

Но какво могат да установят китайците за функционирането на Златния Еталон през 19 век в Западна Европа, когато основните държави са привързали валутите си към златото? Това е критичен период, в който се извършва голяма трансформация и налагане на мощна индустриализация, изискваща паричен стабилитет. От 1814 до 1914 френският франк поддържа  стабилност. Швейцарският франк е стабилен и привързан към златото в продължение на 98 години от 1850 до 1936. Холандският гулден е стабилен 98 години до 1914. Белгийският франк – 82 години до 1914. Австрийската икономическа школа, счита Златният Еталон за най-високото достижение на цялата западна цивилизация в златния век на капитализма. Без надеждна и точна парична система за мярка на стойността, Ludwig von Mises пише, че би било немислимо, Западната цивилизация да постигне и покаже невероятната креативност да се създава богатство, показано в бурните години на индустриалния възход. И какво могат да установят китайците за периода след премахване окончателно на Златния Еталон през 1971 година. Цената на златото в долари от 35$ е достигнала 600 през 2006 и 2150$ през 2024. При това тя е потискана от международните банкери изкуствено. Печатницата за долари работи без ограничения, това произвежда постоянна инфлация, която е надежден способ за ограбване на тези, които създават реалните стойности в целия свят. Данните са лесно проверяеми. Италианската лира (трансформирана 1999 в евро) е загубила от 1971 година 98,2% от покупателната си сила спрямо цената на златото до 2006 година. Само за 35 години. За същия период шведската крона се е обезценила спрямо златото с 96%, британската лира с 95,7, френският франк с 95,2%, канадският долар с 95,1 процента. Покупателната сила на американският долар е намаляла с 94,4 процента, на германската марка с 89,7, на японската йена с 83,3 процента. Световният тренд на обезценяване на валутите е видим и ние го изучаваме от 50 години. И бяхме изненадани, че в центъра на Социализма – Кремъл – тази игра не бе прозряна и бе допуснат възможно най-неудачният преход за смяна на системата. И като капак на всичко, през 1992 година, с един изстрел и с помощта на дивата приватизация, Москва уби едновременно и Социализма и Капитализма. Китайците излязоха по-мъдри и днес са единствената икономическа, технологична и интелектуална сила, която би могла ако не в света, то на първо място у дома и след това в страни по Пътя на Коприната да наложи друга, по-различна парична система, базирана на честните пари, а това са парите, които реално, огледално отразяват стоките и услугите, които се създават от трудовите хора. Защото без тази реална мярка за създадения продукт, парите би могло да се каже, че са едно фундаментално Нищо.

Задачата на китайците в битката срещу доларовата система е много сложна и те го знаят. Това е глобална система и не е американска, а е световен бизнес модел, който постоянно се обновява и ефективно ползва знанието, технологиите и дигитализацията, с натрупан вековен опит, наложена философия, колосални скрити резерви, съвършена техническа инфраструктура обгърнала цялата планета и мощна подкрепяща правна система. Това, което наблюдаваме през последните години е, че китайското ръководство е разбрало, че битката не би могло да бъде спечелена ако се играе по чужди правила. А правилата в голямата финансова игра в света се определят от Супер Групата по специални интереси. И може би опцията за Пекин е да изгради своя нова парична система, основана на честните пари – Златото – и да защитава своята игра със свои правила и да не приема битка по чужди правила. Защото в крайна сметка, който определя правилата има предимството и да спечели играта.

Китайското ръководство е наясно, че водещи технологии и силни, мощни въоръжени сили са солиден фундамент, само ако страната е изградила една парична и финансова система с универсална стойност и надеждност. И е възприето и в Пекин схващането, че парите несъмнено са кръвта както при човека, но в един социално-икономически организъм. Икономическият модел е този, който успява да достави „чиста кръв“ към хората. До сега Китай разчиташе на голям износ на стоки, но това е свързано с много странични ефекти и един от тях е валутно-финансовата зависимост от САЩ. А първостепенната цел на американските и западните банки е да произвеждат пари чрез дълг и да товарят с него световното население. Китайският експорт заплащан с обезценяващи се долари, в сърцевината си е една сделка от типа lose-lose (и двете страни губят). За това се появи в играта и златото.

Историята на възникване и развитие на парите като средство за размяна, за натрупване и като мярка на стойността ни показва една истина: хората са приели една най-приемлива стока за средство на размяна на пазара, която първо, е била ценена от най-много хора, второ, е била делима на желани количества; трето, е лесно преносима; четвърто, не се е разваляла във времето; пето, чрез точно измерване е могло да бъде остойностявана; шесто, поради специфичното си тегло не е могло да бъде лесно фалшифицирана. Тази стока, или тези стоки са били злато и сребро. Китайците отчитат това.

Наблюдавайки играта на американския долар след 1971, към постоянно обезценяване и задръстване световните икономики с дълг в долари в продължение на повече от 45 години, ни навежда на една мисъл и един възможен сценарий, който евентуално е записан в железните каси със стратегическия план за развития на КНР. Ние не изключваме след масирани покупки на злато, китайската национална банка да започне да впръсква в собствената си парична система физическо злато и сребро. За да го купуват и трупат активно би трябвало да преследват някаква цел. Един такъв мощен и добре премерен в размер и тайминг ход, би бил може би прекият път към резервна глобална валута за китайския юан. Китайците знаят, че за американските държавни облигации, цената на златото е въпрос на живот и смърт главно за американския долар. Има икономисти, които смятат, че Пекин не само би могъл да пробие доларовата система чрез цената на златото, но дали въобще желае да стори това. Опцията за Китай би била да увеличи рязко своите официални резерви в злато и постепенно вкара златото и среброто чрез една парична реформа и трансформира китайската парична система в един Крипто Юан, база на който бъде златен и сребърен стандарт. И то това би бил един голям принос към световната икономика. Този сценарий предполага според водещ китайски икономист, три етапа. Първият, е да се емитират държавни златни и сребърни облигации, чиято главница и лихви да се погасяват с физическо сребро и злато. Например да се емитира 5-годишен държавен  облигационен заем, който да се погасява в злато и този финансов продукт да бъде купуван с голямо желание, защото всичко в него е стабилно, гарантирано и носи вътрешна стойност и стабилност. Така на борсата в Шанхай веднага би се появило едно сравнение в доходността между златни облигации и обикновените държавни облигации. Този ефект би послужил за добра референция на следващия етап. В него ще се реструктурира системата от валутни резерви в банковата система на Китай. При нея, всички чужди или държавни банки ще трябва да имат определени пропорции от злато или сребро в своите валутни резерви. Централната банка ще трябва да спре дисконтирането на всичко останало освен злато и сребро. Това би засилило позицията на златото и среброто в китайската парична система и автоматично би увеличило търсенето на златни и сребърни активи от банките. Липсата у много банки на злато и сребро в резерва им би ограничило сериозно техния способ да разширяват кредита. В същото време банковата система постепенно ще отстранява дългови инструменти извършващи парична циркулация. По този начин банките ще бъдат заинтересовани в откриването на спестовни сметки в злато или златни сметки за извършване на търговски операции. Така би се формирал национален пазар за циркулиране на злато и сребро. И всички институции в Китай, които правят високи печалби в страната, като банково дело, тютюнева промишленост, недвижими имоти, телекомуникации, нефт и други, ще трябва да плащат данъци към държавата, включително в определен процент и в злато. Това ще увеличи пазарното търсене на злато и сребро.

В третата фаза, министерство на финансите ще използва злато и сребро като единствено обезпечение за да емитира пари – „Китайски Златен юан и „Китайски Сребърен Юан“. И всеки един Златен Юан ще съдържа определен грамаж чисто злато. Златният Юан ще се използва в търговията на едро, междубанковите разплащания и големите кешови плащания. За определени суми Златният Юан ще може да се обменя за физическо злато в Министерство на финансите. Китайският Сребърен юан ще може да се използва като монети, съдържащи определено количество сребро и ще се използва в разплащанията на дребно. Съотношението между Златния юан и Сребърния ще бъде публикувано от Централната банка и редовно коригирано. Едновременно със Златния и Сребърния юан на пазара ще циркулира и обикновеният юан, който притежава компресиран дълг в себе си. Правителството ще трябва да въведе плащане на всички данъци в златен или сребърен юан. На пазара ще има финансова свобода да се избира между Златен, Сребърен и регулярен юан и пазарът ще определя съотношението между тях, според търсенето и предлагането. В този момент хората ще разберат, че покупателната сила на регулярния юан съдържащ в себе си доза дълг, издаван от търговските банки постепенно се обезценява спрямо Златния и Сребърния юан. И пазарът ще отрази веднага тази информация. Но тогава Министерство на финансите категорично ще контролира емисията на Златни и Сребърни и Книжни юани, поради простия факт, че създаването на богатството започва и зависи от хората и никое частно лице не би трябвало да има монопола и контрола върху създаване на парите. В същото време експортният бум на Китай постепенно ще спада със засилването на китайския юан. И така Златният и Сребърният юан ще увеличават емисията си и Златният юан ще попадне в полезрението и фокуса на вниманието на финансовите индустрии по света.

Тази сложна, но реалистична тема изисква едно доразвиване от Карл Маркс. А нашият практически опит ни диктува и една друга прогноза, при реализация на  този сценарий за Златен юан в Китай. В момента, в който пазарът потръгне и преди още нормалният, книжен юан силно се обезцени спрямо Златния юан, държавата би задължила със закон, всички милиони китайци, които притежават физическо злато, в срок от 7 дни да го предадат на държавата срещу заплаха от сериозна присъда. И златото би било заплащано частично в нормални юани и частично в Златни юани, в пропорция зависима от грамажа на откупуваното злато. А в последствие в рамките месец би изчезнал от обръщение и обикновеният юан. Никак няма да е лесно да се вкарат 1,4 милиарда китайци в една централизирана парична система основана на физическото злато. Но китайците имат едно предимство – те са извървели бърз път в налагане сред населението на плащанията онлайн и са много напред в създаването на крипто юан. Това е важен елемент в създаваната от Националната Банка на Китай двустепенна система за централизиран контрол върху всички разплащания в страната по дигитален път, включително и с крипто юан. Тази система стартира добре през есента на 2019, но по всичко личи, че периодът на локдауни до декември 2022, създаде големи обърквания, изпитания и проблеми не само в производството и в търговията в страната, но и във финансовата система.

По наше мнение пътят за утвърждаване на китайската национална валута като международна резервна минава през въвеждане на китайския крипто юан в системата от страни участващи в големия проект за Нов Път на Коприната. В края на 2019 Централната Банка на Китай стартира успешно нова крипто валута, наречена Digital Currency/Electronic Payment DCEP. Концепцията е избистрена в ясна рамка. Най-отгоре е пласирана Централната Банка на страната, PBoC, на която е отредена ролята на емитент и кредитор на новия крипто юанDCEP. Той ще бъде интегриран в цифровата банкова структура постепенно. На второ по-долно ниво са разположени търговски банки и изпълнители на разплащания. А под тях на едно трето ниво е пазарът с потребителите, които ще купуват крипто пари, привързани при курс 1:1 към  DCEP. Това става с помощта на App, след което паричните средства под формата на крипто ще се използват за всякакви ежедневни трансакции, технически осъществявани с помощта на QR-кодове. Китайското правителство успя да изтренира и добре подготви населението, на първо място хората родени след 1980, да си плащат текущите сметки и всички покупки, от кафе и супа, до билети, електронна техника, изкуство, облекло, бензин, абсолютно цялата потребителска гама – онлайн. Тази трудна и сложна работа перфектно свършиха технологичните гиганти Alibaba и Tencent. За няколко години до 2019 тези компании успяха да получат контрола върху 90 процента от плащанията онлайн в Китай. Откривайки онлайн сметки чрез техни провайдъри в юан на всеки китаец, който ползва айфон, те постигаха извършването на всяка една трансакция в реално време в рамките на секунди. Портфейлите с индивидуални средства по тези сметки се попълваха почти автоматично за тези, които разполагаха с ликвидност по банковите си сметки. А за известни малки обеми се отпускаха и кредитни обеми, като паричен задел за незабавни онлайн плащания. Така китайците успяваха да повишават и потреблението и увеличаваха скоростта на парите в обръщение. Но при тази шеметна скорост на юан онлайн от другата страна на пазара стоеше и стои огромна планина от стоки и услуги, предлагани на приемливи, не спекулативни цени. В тези си измерения китайският пазар е не само огромен, наситен с реални стойности, но чрез системата за онлайн разплащания е и много компактен, еластичен, достъпен и някак си богат и хомогенен. Това, което сме наблюдавали в последните години до избухване на пандемията в началото на 2020 на китайския пазар на дребно, по много показатели е нещо уникално. Там е наложен успешно и в главите на хората друг търговски, потребителски и етичен манталитет. Формирани са други емоционални нагласи у потребителите.

През 2019 година по онлайн каналите на компаниите Alibaba и Tencent са осъществени плащания с един обем над 50 трилиона долара. Естествено и с всички съпътстващи всяка една съставна трансакция лични и търговско-икономически данни. Именно тези данни са, не толкова сумите, които интересуват на първо място китайската държава. И поради тях главно, през 2020-21 в Китай бе проведена реформа за преструктуриране на технологичните компании гиганти и макар и частни акционерни дружества, те бяха поставени под контрола и на подчинение на държавата. Отнета бе самостоятелността на голямата и перспективна за глобално влияние Fintech банка на Alibaba. Последната бе заставена доброволно да внесе милиардни суми от собствените си средства в държавния бюджет. Това направиха и други големи китайски компании, под наложения от горе повик – за социална икономическа справедливост и споделяне на печалбите. През 2023 много успешно развиващият се и в Китай и по света мега китайски конгломерат Alibaba бе разбит на 6 отделни компании. Отстранен бе от неговото управление още през ноември 2019, неговият създател, легендарния Джак Ма. Би могло да се каже, че с поемане на върховния контрол върху технологичните компании бе решен и въпросът за контрол върху данните, разглеждани и в Китай като основната суровина за крипто парите. Накратко, това е силна стъпка към монопол върху данните, разбирай върху създаването на пари от тях. Но цялата операция по ограничаване на финансовата свобода на Fintech банките и стоящите зад тях китайски концерни, по наше мнение е и съставна част от валутната война, която води Китай. Една силна централизация в контрола върху грамадни китайски компании, няма как да не е замислена и като издигане на „огнена стена“, китайците я наричат Firewall, представляваща активна валутно-финансова защита при излизането навън в глобалния финансов свят на тези компании. А китайците имат уникален опит в изграждането на такива огнени стени. Направиха го в областта на интернета, създавайки свои аналогични местни играчи и извадиха от местния пазар мега концерни като Google и Facebook. При парите и финансите задачата на Пекин е доста по-сложна, защото китайците нямат развит пазар за финансовия инструмент деривати, а това е мощно оръжие не само в атакуващ режим на един капиталистически работещ икономически модел, но и много мощно средство за влияние на ценообразуването в света. При това на всички пазари и при всички цени и най-вече на храни, нефт, злато, недвижими имоти и цените на всички финансови активи. В този сектор валутната война не само не е решена, но по наше мнение и не е реално започнала.

Дали новата политика, която води Пекин и в областта на икономическия модел и при налагане на твърд примат на политическия модел във всички сфери и постигане най-вече на сигурност и стабилитет на всички терени, не е малко закъсняла или пък прибързана и затиска инициативата от долу в някои сегменти, ние не може да знаем, но би могло да разберем евентуално резултатите след 3 години. Въвеждането на крипто юан, DCEP и извеждането му като разплащателно средство извън страната, в комбинация с увеличаване на златните резерви е възможно да стане атрактивен коз за спечелване на популярност в страни от Азия или такива като Русия и Иран. Пекин ще полага усилия да защити на дело силния си аргумент, че не може Китай да има дял от 16,4% в брутния продукт на света през 2019 и само 1,9% участие на юана в глобалните разплащания. Това е една „дупка“, която постепенно трябва да се затваря. Нашето мнение е, че в началото на 2027, преди следващия конгрес на ККП, Пекин би бил задължен да покаже на своето население, а и на страните от Големия и Юг и съседите си в Азия дали всичко върви по план и как се очертава изхода от валутната война, а и този при войната за чиповете.

Основните теми в китайския икономически модел днес се нуждаят по наше мнение от един задълбочен анализ от преродил се Карл Маркс. Не изключваме той да предвиди, че китайците в действителност след няколко години биха имали ресурса от натрупано злато, да започнат поетапно да въвеждат Златен Еталон на работещия тогава и крипто юан, DCEP. Но както и това, че в момента когато пазарът онлайн със Златен крипто юан потръгне, Пекин би въвел и Закон по подобие на Франклин Рузвелт от 1933 и би откупил цялото натрупано в населението физическо злато. И до тогава някой трябва да е обяснил на населението от 1,4 милиарда китайци, че те с таланта и труда си създават истинските пари. А това би възбудило въпроса, възможно ли е огромната маса от златни крипто пари да бъде под контрола на един център – PBoC, вкарани в един мега сървър. Как ще бъдат разпределяни тези пари между 1,4 трилиона китайци, ако в страната не бъде преодоляна световната днес болест на неравенството. Тя съществува с пълна сила и в Китай. Дали няма някои богати китайски провинции да пожелаят, те пък да си отворят местни кооперативни банки, в които акциите да се разпределят чрез ваучери между затворен кръг от хора, които по между си да разменят всички необходими стоки и услуги, без да имат абсолютно никаква потребност да напускат своя град за да продадат или закупят нещо. Защото създадените мощни онлайн мрежи между хората в Китай, в условия на увеличена производителност на труда и въвеждане на нови материали и производствени технологии, би била добра рамка за създаване примерно на една кооперативна банка между 2 милиона китайци с различни професии, в която да функционира тяхна кооперативна парична система и собствена валута, обезпечена единствено с техните лично създавани активи. Примерно - производство на пилешко месо, проектиране на строеж, кооперативно построени жилища с материали от кооператива, знания и услуги в областта на здравеопазването, образованието, изкуството, околната среда и т.н. Всичко, което биха могли да създадат тези 2 милиона китайци организирани в кооператив със своя валута реално отразяваща вложения от тях труд и циркулираща в собствена кооперативна банка. Новата парадигма на Знанието и Дигитализацията би предложила неограничени възможности за създаване на онлайн кооперативи между свободно мислещи, творящи и работещи китайци, което би било и база за собствена кооперативна парична единица. Защо не. Тази опция, в съчетание с технологичната революция не би била немислима. В основата и стои по наше мнение и фактът, че древните китайци по тази схема сами са произвеждали продукти и сами са стигнали до решението да ги разменят чрез измислена от тях форма на пари. И когато това се разраства, центърът Горе изземва идеята и създава първата банка, тя да печати бележките-пари, когато и както си желае за да могат трудовите хора Долу да си разменят продукцията. Така от възникването на парите в Китай, всички управници в света се борят до днес за монопол върху тяхното печатане, защото парите по дефиниция са свързани с упражняването на власт. И когато някой има пълна власт върху парите, като например власт и контрол на международните банкери в текста по-горе, те злоупотребяват с този монопол и власт и печатат колкото си искат, произвеждайки инфлация и постоянно обират труда на тези, които реално са създали парите. А има и такива монополисти на власт и пари, които пък решават 40% от държавния бюджет в една страна да бъде вложен в рамките на една година в производство на оръжие за да го използват да рушат сградите и живота на своите съседи, защото искали да си правят империя по образец на 19 век. И Хайнрих Бьол правилно пише в своето есе „Езикът като убежище на Свободата“: „Във всички държави, в които господства терор, думата почти плаши почти повече отколкото въоръжената съпротива…“ И властимащите забраняват не само думата, но и мисленето. По тази технология не може да се създава обществен и икономически модел, нито да се произвеждат както достатъчно стоки и услуги и съответно пари.

Идеята за въвеждане на Златен Еталон в китайската финансова система очакваме да се подаде на повърхността до 2027 година, но тя не би решила стратегически големия въпрос за Китайската Мечта, ако в страната не заработят истинските пари с непосредственото участие в тяхното разпределение и ползване от страна на тези, които реално ги създават – милионите китайски трудови хора.

Задачата поставена пред Китай във валутната война срещу долара, де факто е борба с международните банкери, които никак не са за подценяване. И китаецът Hongbing, който е работил и за американските агенции Fanny Mae и Freddy Mac, познава отлично международната парично-кредитна система и твори бестселъри по валутните войни от 2006 година, пише предупредително: „Поглеждайки назад в историята след 80 години, ние все още трябва да се възхищаваме на интелигентността на тези международни банкери, които без съмнение са най-интелигентната група хора в човешката история. Такива тактики, такава мощ, такъв точен дизайн, такава смелост да си играеш със света в шепата си с акциите, е наистина спиращо дъха. Дори и до днес, повечето хора са изцяло неубедени, че тяхната съдба актуално бива манипулирана в ръцете на много малка група от хора.“

Но нека приключим този текст с извадка от учебник по икономика, написан от професор Антал Фекете: „Дали някога сте погледнали къде са корените на производството? Погледнете един електромотор и се осмелете да си кажете, че е създаден от мускулното усилие на немислещи зверове. Опитайте се да отгледате семе пшеница без знанието оставено Ви от хора, които първи са открили как става това. Опитайте се да отглеждате храна с нищо друго освен физически движения – и Вие ще научите, че човешкият ум е коренът на всички произведени стоки и на всичкото богатство, което някога е съществувало на земята. Но Вие казвате, че парите са създадени от силните за сметка на слабите. Коя сила имате предвид? Това не е силата на пистолетите и мускулите. Богатството е продукт на човешкия капацитет да мисли. Дали това означава, че спечелените пари от изобретателя на мотора е за сметка на други, които нищо не са изобретили? Дали парите са направени от интелигентните за сметка на глупаците? Или от способните за сметка на мързеливите? Парите са създадени, преди да бъдат ограбени или откраднати, от усилието на всеки честен човек, всеки в обхвата на възможностите му. Честен човек е този, който знае, че не може да консумира повече от колкото е произвел. “(Monetary Economics 101, Prof. Antal Fekete)

11 март 2024

Борислав Сретков