Загубихме колега от висшия пилотаж на дипломацията Печат
Автор Експерт   
Събота, 30 Март 2024 20:04

Загубихме колега от висшия пилотаж на дипломацията

Георги Караславов

На 28 март ни напусна една ярка личност в областта на дипломацията и международното право: Посланик Христо Тепавичаров. За широката публика не е известен, но за дипломатическото семейство и среда, както и сред международниците е едно име, което се ползва с голямо уважение и респект.

Ще го представя накратко - какъв е бил и какво е работил на т.н. “тихия фронт” на външната политика и многостранна дипломация.

Роден е през април 1934 г. и от 1960 работи в сферата на външната политика и дипломацията в Министерство на външните работи. Стипендиант е на ООН в Академията по международно право в Хага. През 1970 постъпва на работа като международен служител в Секретариата на ООН - Ню Йорк, като заема следните постове и мисии: 1970-1973 - Отдел по правата на човека; секретар на Специален комитет за разследване нарушенията на правата на човека в южната част на Африка и бившите португалски колонии; член на секретариата на семинарите по правата на човека, проведени в Яунде, Камерун и Сан Ремо, Италия; 1973 - 1981 - Отдел по политическите въпроси и Съвета за сигурност на Секретариата на ООН; 1973 - 1982 - Секретар на под комитет по морските научни изследвания и заместник секретар на Третия комитет на Конференцията на ООН по морско право.

1982 - 1984 - Член на българската делегация за Общото събрание на ООН и представител в Шести комитет - правни въпроси; Ръководител на българската делегация на Международната конференция, изработила и приела Виенската конвенция за правоприемството на държавите по отношение на държавната собственост, архивите и дълговете, състояла се във Виена, Австрия;

1986 - Ръководител на българската делегация на международната конференция за изработване на Виенската конвенция по правото на договорите между държавите и международните организации или между международните организации, състояла се във Виена, Австрия;

1988 - Ръководител на българската делегация на Конференцията на страните участнички в Антарктическия договор, състояла се в Уелингтън, Нова Зеландия;

1982 - 1989 - Ръководител на българската делегация за преговорите по делимитация на морските пространства с Турция и Румъния и за разграничаване на граничната линия в района на река Резово между България и Турция и ръководител на българската делегация в преговорите с Румъния за изработване на конвенция за опазване на околната среда в района на Дунава, по въпросите за българското училище "Христо Ботев" в Букурещ и по въпросите за очертаване на разграничителната линия за контрол на въздушното пространство при международни полети над акваторията на Черно море;

1988 - 1990 - Ръководител на българската делегация на годишните сесии на Международната организация за гражданско въздухоплаване, Монреал,Канада и ръководител на българската делегация на годишните сесии на УНСИТРАЛ - Организация по търговско право на ООН, провеждани в Ню Йорк и Виена;

1987 - Арбитър при Българската търговско промишлена палата по международни и вътрешни дела;

След “демократичните промени” от 1989 г. новото ръководство на МвнР в лицето на Стоян Ганев решават, че такива ценни кадри като Тепавичаров и още много други колеги и познати бяха изхвърлени от институцията. Това моментално се отрази на качеството на нашата външна политика, които негативни ефекти и днес се проявяват.

След като напуска МвнР, от 1993 г. е адвокат, Представител по индустриална собственост – патентно и марково право, авторски права; Европейски патентен представител, Европейски представител по Търговски Марки и Дизайн, правни консултации.

Заедно с Мария Матеева имат една от най-интересните книги - “Дипломатически отношения на България 1878-1988” която е в моята библиотека и често я консултирам. Издание на БАН, 1989 година.

Също така е автор на десетки статии и материали в областта на международното право и международната политика, публикувани в печата.

Пускам три снимки – първата снимка е след лекция на гръцкия посланик през 2014 г. Последните две са правени през 1990 г. в Испания, Толедо, в дома където е живял и творил художника Ел Греко (Доминикос Теотокопулос) – днес - музей. Снимани сме пред картината му “Сълзите на св. Петър”. Вече бях студент в специалността “Международни отношения” когато през 1993 г. показах на Христо “раздвижените” снимки - много се смяхме, защото и двамата имахме “стабилни” ръце - коментарът му ме изненада: “Георги, виждам, че ще имаш по-стабилна ръка за международната арена”.

Почивай в мир, скъпи ми приятелю! От разговорите и темите, които засягахме от областта на международното право ми отвори очите, както и да разширя хоризонта на познанията си в тази област.