Източноевропейците вече различавали краставица от банан Печат
Автор Експерт   
Вторник, 30 Април 2024 13:57

 

Източноевропейците вече различавали краставица от банан

Резервите към източноевропейските страни все още не са преодолени

Симеон Николов

На 1 май 2004 г. се навършват 20 години от голямото разширяване на Европейският съюз с десет нови членове: Естония, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Чехия, Унгария и Кипър. В страните правят равносметка на тези две десетилетия равноправно членство в Съюза.

Наред с преобладаващите оценки на задоволство се срещат и умерени, но и критични такива. Годишнината е повод за изразяване на позиции по актуални събития, като на първо място изпъква извода: Войната в Украйна накара Европейския съюз сериозно да се промени.

В Чехия акцентират на безспорната констатация за придобивките в областта на свободата, свободното движение на хора, стоки и капитали. „Сега ние сме Западът“, твърдят чехите. Естония обръща внимание на факта, че  и „ние сме дали нещо на Европа“, напомняйки за нейните забележителни инициативи в Европейския съюз, включващи изграждането на цифровия единен пазар и въвеждането на европейска цифрова идентичност, укрепване на европейските отбранителни способности. Заедно сме по–силни, твърдят естонците и се хвалят, че  за 20 години Естония е получила около 20 милиарда евро от ЕС.

За съжаление годишнината се използва и за да се изтъкнат някои позиции по отношение на войната в Украйна, които не са свързани с мир и преговори, а с продължаващи призиви за война до победа. В тази група се вписва и  германският външен министър Аналена Бербок, която твърди, че „Европейският съюз може да се изправи срещу Русия, която иска да унищожи европейската сигурност за собствените си интереси, и Китай, който се стреми към глобално надмощие.“ Кой какво действително иска, е предмет на друг коментар.

Латвия изглежда леко пренебрегната, съдейки по изразеното мнение относно годишнината: „Загубена е  илюзията, че сегашните работи на страната ни се възприемат в Брюксел и Страсбург като приоритети на ЕС. ... Въпреки това взетото по това време решение за присъединяване към ЕС несъмнено означаваше, че идентичността на латвийската нация се развива в последователен ритъм с европейската идентичност и страната ни не се заклещи по средата между Изтока и Запада.“

Характерното за Унгария мнение е, че „единството не означава еднаквост“ В „Magyar Nemzet“  европейският министър на Унгария Янош Бока обяснява курса на правителството на Орбан в политиката на ЕС: „Европа може да бъде обединена само в многообразието. Членството ни в ЕС не ни задължава към хомогенност, а към сътрудничество. ... Хегемонията на мненията, която преживяваме в ЕС днес, също е кризисен феномен, на който трябва да се противодейства чрез култура на толерантност и изграждане на консенсус. Истинските врагове на Европа не са тези, които предлагат алтернативни европейски решения в отговор на провали и кризи. Враговете на Европа са тези, които потискат политическия дебат и упражняват политически и финансов натиск, за да принудят държавите-членки, които имат различна гледна точка, да се адаптират.“

Какъв е погледът на западните страни към новоприетите източноевропейски съседи? Определено звучи като признание коментарът в Die Presse, озаглавен „Двойни стандарти“, че  „резервите към източноевропейските страни все още не са преодолени. Когато става дума за институционална практика, например при заемане на позиции в ЕС, хората от Централна и Източна Европа все още са недостатъчно представени.“ 20 години след голямото разширяване на ЕС негодуванието към „Изтока“ се стопи – но все още не е преодоляно. Die Presse напомня за корицата на списание "Титаник" през ноември 1989 г  по повод падането на Берлинската стена и шегата на франкфуртските сатирици, че  източногерманската "Зона Габи" не можела да различи краставица от банан. Западът демонстрира неотразимата арогантност, която членовете на богатите части на света оттогава винаги са показвали към по-бедните си съседи, твърди авторът Михаел Лацински.

Изненадващо е обаче, че коментарите по повод 20 години от най–голямото разширяване на ЕС не засягат действителните дълбоки проблеми пред ЕС: отсъствие на единно виждане за бъдещето на Европа– федерална държава или суверенни нации; необходимостта от реформи в ЕС; възстановяването на конкурентоспособността на ЕС; опасността от миграцията, тлеещите конфликти на Балканите, връхлитащата икономическа криза, вследствие на недалновидни политически решения, бъдещето на трансатлантическото партньорство, обсебеността на Запада от желание за война  и много други.