Ще се стигне ли до пряк сблъсък на Запада с Русия Печат
Автор Експерт   
Сряда, 29 Май 2024 10:22

Ще се стигне ли до пряк сблъсък на Запада с Русия

Юри Михалков

Специалната военна операция на Русия в Украйна навлиза във фаза, която я доближава до пряк военен сблъсък между Запада и Русия. Има немалко признаци, че ходът на събитията върви натам. Украинската отбрана се разпада на фона на руското настъпление на няколко фронта.

А на Запад се чуваха гласове, че ако това стане, ще трябва да се пращат натовски части. Тази година френският президент Еманюел Макрон неведнъж се изказваше, че не бива да се изключва изпращането на западни сухопътни сили в Украйна. Според директора на Службата за външно разузнаване на Русия Сергей Наришкин Франция подготви военен контингент за Украйна, който в началния етап щял да наброява 2000 души. Наскоро в. „Политико“ съобщи, че Франция сформирала коалиция от страни, които са готови да изпратят войски в Украйна и сред тях са балтийските държави. Отделно тя подготвя в Естония ново подразделение от бойни разузнавачи настъпателни операции в Украйна, в Париж се чуват и гласове да се разреши на Киев да удря с френски ракети по старата руска територия.

Тези дни унгарският премиер Виктор Орбан разкри, че „в Брюксел се подготвят работни групи, които обсъждат как НАТО да участва в руско-украинската война“. По-рано тази година простреляният впоследствие словашки премиер Роберт Фицо заяви, че редица държави в НАТО и ЕС обмислят възможността да изпратят свои войски в Украйна на двустранна основа".

Началник щабът на армията на САЩ ген. Чарлз Браун-младши предрече наскоро в „Ню Йорк таймс“, че в крайна сметка инструктори на НАТО ще се появят в Украйна.

В интервю за „Гардиън“ литовският външен министър Габриелюс предложи коалиция от западни държави да изпрати инструктори в Украйна заедно с наземна ПВО, която да ги пази от руските удари. Впрочем литовският парламент вече разреши на правителството да проведе обучения в Украйна. В този връзка „Гардиън“ вещае, че коалиция от западни инструктори може да се отправи към бреговете на Днепър. В Германия пък бе предложено руски ракети и дронове над Украйна да се унищожават от територията на НАТО, което няма да доведе до пряк военен сблъсък между алианса и Москва, тъй като това няма да се счита за нападение срещу Русия. Според това предложение западната ПВО няма да убие нито един руски войник, тя ще нанесе само материални щети и няма да доведе до ескалация на отношенията.

В НАТО се говори и за създаване на безполетна зона над Западна Украйна до 70 км на изток от границите на Алианса, където руски самолети, ракети и дронове ще бъдат сваляни от натовска ПВО в Полша и Румъния.

В руския парламент Сергей Наришкин разкри, че „някои евроатлантически настроени политици наистина смятат за възможно да отприщят широкомащабен военен конфликт. Има основателни причини да вярваме, че това наистина може да се случи, ако западният блок прецени, че му е изгодно и е достатъчно безопасно за него“. Под широкомащабен трябва да се разбира световен конфликт или трета световна война, при това с ядрени заплахи, ако не и със задействане на ядрени оръжия.

Изненадващата смяна на военния министър Сергей Шойгу с икономиста Андрей Белоусов може да се възприеме и като руския щрих по трасето на широкомащабен конфликт, който според украинския политолог Руслан Бортник можел да продължи до 2028-2029 година. „Идва един икономист, вицепремиер и този експерт по икономическите въпроси е много ефективен тип, който може да осигури функционирането на военната икономика и знае как да оптимизира воденето на войната. Това ме тревожи много“, оплака германският депутат от (ХДС) Родерих Кизеветер пред телевизия „Велт“, цитирана от ТАСС.

Белоусов ще трябва да довърши бързо преустройването на военно-промишления комплекс и армията за икономическа победа – за по-малко убити и ранени, по-малко щети, по-малко уязвими мишени и нови оръжия. Руската военна индустрия ще трябва да бълва дронове като играчки, както и многопластови антидронови средства и защити, да извлича от огромната територия ценните материали за такива цели или да създава нови материали. Ясно е, че Путин взима мерки за възможен сблъсък със Запада.

 

50 на 50 е съотношението на отговора с „да“ или „не“, но хибридната война срещу държавата с богатства за трилиони няма да спре.

 

Специалната военна операция на Русия в Украйна навлиза във фаза, която я доближава до пряк военен сблъсък между Запада и Русия. Има немалко признаци, че ходът на събитията върви натам.

Но има и обратните признаци, които възпират ходът на събитията да стигне до такъв сблъсък. „Русия почти сигурно не желае пряк военен конфликт с армията на САЩ и НАТО и ще продължи асиметрични дейности под това, което - според преценката й - е праг за военен конфликт в глобален мащаб“. Ето това се казва в доклад на Националното разузнаване на САЩ от март т.г., цитиран в медиите. При това се уточнява, че Русия остава способен противник.

Страните от НАТО възнамеряват да обявят отказ от вкарването на свои войски в Украйна на срещата си на върха във Вашингтон на 9-11 юли, гласял проектодокумент, който щял да бъде одобрен на срещата, писа наскоро италианският в. „Куриере дела сера“, цитиран в медиите. Фразата „никакви ботуши на терена“ щяла да стане ключова.

НАТО не планира да изпрати войски в Украйна, въпреки публичните изявления на френския президент, увери пред сп. „Икономист“ генсекът на пакта Йенс Столтенберг, макар да призова западните държави да разрешат на Украйна да удря руската територия с дадените от тях оръжия.

В парламента Наришкин бе казал още, че отговорни световни и регионални играчи не позволяват да се реализират плановете за широкомащабен конфликт между Запада и Русия. Той добави, че поверената му служба (за външно разузнаване СВР) поддържа отношения с разузнаванията на неприятелски държави, макар и не в предишния обем. Дали пък плод на тези отношения не са и изводите на разузнаването в САЩ и проектодокументът за срещата на НАТО.

Помирителни сигнали идват и от най-русофобски държави. Създаването на безполетна зона над Западна Украйна бе отхвърлена от германския канцлер Олаф Шолц, според когото в таза идея „няма здрав смисъл“ и реализирането й ще въвлече Германия в конфликта. Отделно полският премиер Доналд Туск ясно заяви, че Варшава няма да прати войски в Украйна.

Руският военен потенциал също притъпява апетитите към разпалването на световна война. Наскоро британският външен министър Дейвид Камерън заяви, че Киев може да използва британски ракети, за да удря цели по старата руска територия. В отговор Путин нареди учения с използването на нестратегически ядрени сили. „Това не бе шега, Путин даде на Великобритания ултиматум“, пише китайското издание „Соху“, според което Путин е обезсърчил британските власти. Самият Зеленски признава, че Западът се страхува от ядрена Русия и не хлопва вратата за контакти с нея.

Да не забравяме и факторът Тръмп. Ако бъде преизбран, той ще разполага с механизми силно да ограничи и дори да спре военната помощ за Украйна. Европа ще трябва да я поеме, но и тя сред време ще я ограничи, защото ще й излезе твърде солено. Нищо чудно Европа изобщо да се откаже от Украйна, ако бъдещият Конгрес на САЩ позволи на Тръмп да се договори с Путин по стратегическата сигурност.

Ако Западът се самоподлъже, че за него е достатъчно безопасен широкомащабен конфликт, неизбежно Русия ще трябва да се защити с ядрената заплаха като последната възможност за оцеляване.

Но дори и Западът да не се подлъже, това едва ли ще е краят на сегашния конфликт. Той ще продължава в още по-хибридни форми, на малки стъпки, „на полусъединител“, дори ако Москва и върне рускоезичните територии. Крайната цел на глобалистките сили от двете страни на Атлантика е Русия да се изтощи до разпад на няколко държави, за да се сложи ръка върху богатствата й за трилиони долари.

Географията е присъда, казвал е Наполеон. Тази присъда за сетен път тегне над Русия, но не й е в характера да се примирява с изпълнението й.