Инсцениран ли е поводът за война в Ливан?

Симеон Николов

Тъй като за  ракетното попадение в селището срещу Мадждал Шамс на Голанските възвишения отричат да поемат отговорност както Хизбула, така и Израел, като едните твърдят, че ракетата е иранска, а другите отричат, би трябвало да се проследи, кой би имал интерес от ескалацията и разширяването на конфликта, което неизбежно ще последва. Но същевременно трябва да се вземе под внимание и моментът, в който се случва това.

Трагичният инцидент става в края на посещението на премиера Нетаняху, след като е провел всички срещи и разговори. Съдейки по речта му в Конгреса и оскъдната информация от личните срещи и разговори, той е търсил одобрението на САЩ за провеждане на военна операция в посока на Ливан и принуждаване Хизбула да се оттегли зад линията на река  Литани.  Фактът, че Вашингтон изглежда предпазлив от тази перспектива и призовава за сдържаност, се обяснява с желанието в разгара на американския изборен сезон да има затваряне на фронта в Газа, а не отваряне на втори фронт, което всъщност рискува да въвлече американските сили в конфликта. Очевидно, че израелският премиер  не е получил съгласието на съюзника си. Трагичният инцидент е добре дошъл за Нетаняху, за да илюстрира „правотата“ си.

Голанските възвишения обаче са стратегически район за Израел. Водните ресурси на района са ценни, докато надморската му височина му позволява да наблюдава както пътя към Дамаск, така и Галилейското море. Те са окупирани от Израел, но са сирийска територия и не са признати като израелска. Малка част от възвишенията на границата с Ливан, фермите Шебаа, се претендира от Хизбула като част от ливанска територия, което й позволява да поддържа аргумента си, че борбата срещу израелската окупация на страната продължава. Т.е. както Израел, така и Хизбула имат интерес да запазят присъствие в този стратегически важен район.

В момента в района живеят 23 000 друзи и 25 000 израелски заселници. Но друзите са отказали израелско гражданство и не са настроени приятелски към израелците. Логично възниква въпросът, защо Хизбула ще удря друзите в селището Мадждал Шамс, които всъщност са настроени срещу Израел?

Третият важен момент е, че за Израел ситуацията на север вече не е приемлива. Крайно десните в правителството са нетърпеливи и бързат да "разчистят сметките си“. В отсъствието на премиера и след като разбират вече, че нямат „зелена светлина“ от САЩ, изглежда логично да се провокира повод за тотално настъпление в Ливан, за което отдавна се готвят. Но какво ще постигне Израел с военна операция? Създаването на демилитаризирана зона в Южен Ливан от десетина километра  по същество би съответствало на настоящата ситуация: въздушни удари, артилерийски обстрел и превръщането на района на север от границата необитаем. Това обаче не подобри осезаемо сигурността на Израел.

В международен план все повече страни се застъпват за решението за „две държави“. Нещо повече, само седмица преди това Китай събра 14 различни палестински групи, чийто лидери, включително Хамас и Фатах – подписаха Пекинската декларация, която установява „временно правителство за национално помирение“, което да управлява следвоенната Газа. Това обаче е напълно неприемливо от сегашното израелско правителство и повод за решително противодействие.

Не е изключено Нетаняху да е изложил в САЩ аргументите си, че е време да се обезсили Иран, защото Ако Хизбула падне, влиянието на Техеран  ще бъде значително отслабено. Министърът на отбраната Галант, един от ястребите в правителството,  вярва, че е от съществено значение да се елиминира заплахата от Хизбула веднъж завинаги и част от военните се присъединяват към него. Заблудата им е в това, че с военна операция не могат да победят Хизбула. Последната е способна на продължителна изтощителна война.  Въпреки значително по-голямата си  огнева мощ Израел ще се окаже в мрежата на „Оста на съпротивата“  и принуден да води война на няколко фронта с Хизбула, с Хамас, с хусите, с групировките в Сирия и Ирак. Тя може да доведе израелското общество до ръба на колапса. Военното превъзходство на израелската армия вече не е достатъчно, за да извърши стратегически опустошителни удари срещу ръководен от Иран мрежов клъстер.

Една война би била катастрофа за Ливан и би имала дълбоки хуманитарни последици. Но неговите ударни вълни ще бъдат усетени в целия Близък изток и Средиземноморието. САЩ би трябвало да отчете грешките си при толерирането плановете на Нетаняху. Европа би трябвало да признае фактите и последва примера на Китай по отношение обединението на враждуващите палестински групировки и решението за две държави, като същевременно ограничи  потоците от оръжия , технологии, финансови преводи и бойци и развие сътрудничеството с банки, компании и гражданско общество, интегрирайки ги  във външната политика на ЕС и неговите държави-членки.