Сблъсъкът Китай - САЩ през погледа на Вашингтон
Видимото и невидимото преди и след Третия Пленум на ККП
Борислав Сретков
Първа част
От 15 до 18 юли т.г. в Пекин се проведе Третия Пленум на ЦК на Китайската комунистическа партия, с участието на 205 членове на ЦК с право на глас и 175 кандидат-членове без право на глас.
Официалният слоган на пленума бе: “Продължаване на всеобхватни, задълбочаващи се реформи и развиване на китайския стил на модернизация”. Това е първият пленум след 2013, с основна тема - засилване на икономическите реформи. Първият такъв пленум е проведен през 1978 година под ръководството на Дън Сяопин и на него се стартира новата политика на отваряне на Китай и тя трасира пътя за великия китайски възход. Известна е ключовата цел на китайската комунистическа партия, страната да постигне “научно-техническо и технологично самозадоволяване” и генералният секретар Си Дзинпин пледира от няколко години за развитие на “ново качество на производителните сили”. До тук срещаме ключови думи като ново качество, модернизация, реформи. Когато четем китайски текстове, задължително условие е да се мисли с фокус и се вниква в смисъла, в който подбираните думи, изрази и словосъчетания, вкарват главните неща в невидимата сфера между редовете.
Този пленум, който е деветият след 1978 година става в много преломен, критичен момент за глобалната икономика, разтърсвана от системна криза, в частност засегнала и Китай. В случая отделяме внимание на производствените, търговски, научно-технически, макроикономически и микроикономически процеси, течащи в Китай, които са и фон на този, отлаган от октомври 2023 година, Трети Пленум. Известни са петте сфери, в които китайското ръководство полага огромни усилия да извърши реформи и постигне добри социални и икономически резултати, но все още това не става. Известни са и трите основни обявени кризи - “мехур” на пазара за недвижимости, огромна задлъжнялост на провинциалните правителства и голямо неравенство сред населението в съчетание със слабо потребление. Но за да се докоснем до Невидимото, нека споменем две важни изказвания на китайския президент и съответно на министър председателя през месец юни т.г.
На 24 юни, по време на Националната церемония за връчване годишни награди в областта на науката, в поздравлението си, отчитащо постигнати сериозни достижения, Си казва: “Независимо, че китайското научно-техническо развитие извърши огромен прогрес, нашият иновационен капацитет е все още относително слаб, някои ключови технологии са под рестрикции на други, и имаме недостиг от топ научни и технологични таланти… Необходимо е да продължим да засилваме чувството за спешност.” Ключовите думи са поне пет на брой…
На 25 юни на 15-тата Годишна Конференция, наричана 2024 Летен Форум Давос в град Dalian, провинция Liaoning, китайският министър-председател Li Qiang представя сравнително детайлирано описание на икономиката в страната. Китайците обичат да ползват метафори и символики, а е известно, че Си Дзинпин високо цени и допринася и за развитието на китайската народна медицина. Ние я ценим също. В доклада си Li, който е бил помощник на Си Дзинпин още преди 22 години в провинция Zhejang и познава отлично своя шеф, използва негов израз - guben peiyuan, акцентувайки върху него. А значението му е “да се консолидира базата и се култивира виталност”. И министър-председателят сравнява китайската икономика като “пациент, който най-накрая се възстановява от дълга и сериозна болест. Но съгласно китайската медицинска теория, в този момент ние не може да използваме силни лекарства… Пациентът трябва да му се разреши бавно да се възстанови, тялото постепенно да укрепне.” И в този абзац забелязваме ключови думи, които ни разказват много, независимо, че предполагат различни интерпретации. И не е случайно, че китайските медии, в отразяването на доклада, са пропуснали изцяло думите “силно лекарство”. И това е разбираемо. Този знак е подаден към международната общност, която в най-голяма степен е добре информирана както за големите икономически трудности през последните 4 години в Китай, но разбира се и за тези, които теглят надолу икономиките на Северна Америка, Западна Европа, Русия и Близкия Изток. Светът се намира в голяма системна, комплексна икономическа криза и освен това е на прага на Нова Парадигма - Финанси/Енергия/Транспорт/Комуникации.
От горните два абзаца разбираме, че китайското ръководство е напълно в час, къде се намира в момента Китай, какви предизвикателства му предстоят и какво трябва да предприеме с общи усилия целият китайски народ, подобрявайки на първо място всеки един себе си и с фокус и повече таланти, най-модерни овладени технологии да завоюва и отстоява добра позиция в Новия световен ред. В тези думи има самокритичност, реализъм, увереност, оптимизъм и целеустременост. Става въпрос за повишаване качеството на човешкия капитал, мотивацията му и трудовия морал в едно благоприятно съчетание с повишаване на производителността на труда по пътя на иновацията и автоматизацията на единица заето в производството лице.
Нова цел
По време на четири дни заседания при закрити врати, на пленума са изслушани над 300 конкретни инициативи за провеждане на целесъобразни реформи, като са набелязани инициативи и политики за стабилизиране на кризите в добре известните кризисни сектори и точки и вдигане на националната икономика на едно по-високо ниво на ефективност и автономност. По традиция при откриването на този Пленум се публикува комюнике и при закриването му резолюция в пълен текст. Какво биха отчели като ново в тези два документи западни анализатори, с предимство тези от Вашингтон? Основният израз в тях е “продължаване задълбочаване на реформите и комплексно да се развие китайската модернизация”. Китай има стратегически, генерален план за развитие и основните модернизации са заложени и добре подплатени с финансови средства още в Инициативата от 2015 “Made in China 2025”. Сега през 2025 предстои да се приема поредния 5-годишен национален икономически план. Неговите рамки и насоки трябва да се заложат най-късно днес. Това, което следва да се отбележи като ново е неочакваното деклариране от Си Дзинпин на нова цел за приключване на тази реформа, а именно 2029 година. Съществуват коментари на западни китаисти, че това е една нова Пътна Карта с 5 годишен период, която поражда различни интерпретации. Едни от тях виждат в това една тактика на китайския президент да удължи своето управление и след Конгреса на ККП през 2027. Други оценяват този ход като гамбит, който би дал сила на Китай, при едно “откачане - decoupling” на САЩ от Китай през евентуалния нов президентски мандат на Тръмп. Има мнения, че 2029 не е избрана като дедлайн само поради това, че на 1 октомври 2029 КНР ще чества 80 годишнина от своето създаване, но и с един разчет, че през 2029 би приключил и един мандат на бъдещ американски президент като Д. Тръмп. Оценките са, че в следващите 5 години Китай ще направи всичко възможно да реши въпросите си в технологичен план, спечели технологичната война при чиповете, изгради стабилна, автономна икономика и така се позиционира максимално благоприятно в големия спор и сблъсък за място в Новия световен ред. По наше мнение тук следва да добавим може би и най-важната и приоритетна в момента задача за Пекин - доизграждане на мощни въоръжени сили, с конкурентни способности в Космоса, Сайбър-пространството, средства за РЕВ (радиоелектронна война) и всички видове ракетни и ядрени въоръжения. Подбраният тайминг като цел не е случаен.
Пропуски през очилата на Запада
Западни анализатори посочват, че независимо от разгледаните 300 предложения за реформи, в документите на Пленума не е дадено обяснение какво точно означава тази цел за 2029 година? И най-важното, не е формулиран нейния резултат - какво точно представлява “Китайската модернизация”. Има и мнения, че след като Си бъде преизбран отново на Конгреса през 2027, то в условията на големи национални празненства през октомври 2029, Политбюро би обявило постигането на тази цел, без значение каква би била икономическата и политическата обстановка в страната. Анализатори-икономисти изказват опасения, че съвсем не е случайно, че през 2029 година, атмосферата в Китай би била така възторжена, подплатена с големи възходящи достижения и резултати и, че категоричната убеденост в това, че КНР ще достигне и надмине САЩ във военно, технологично и икономическо отношение би могло да се измести в едно друго обозримо бъдеще.
В западни коментари не са пропуснати детайли, като това, че в комюникето на Пленума, името на Си Дзинпин се споменава само 6 пъти, а неговият главен девиз “Идеята на Си Дзинпин за Социализъм с Китайски характеристики като Нова Ера”, само веднъж. За сравнение, само преди една година на партиен пленум на ККП, името му е споменато 9 пъти, а девизът му 4 пъти. Това са скрити знаци и при китайците няма нищо случайно. А при честването през ноември 2021 на 100 години ККП, пълното име на Си се споменава рекорден брой пъти. Ние пък добавяме, че когато в страната тече сериозна икономическа криза, а това е неоспорим факт, не е нужно да се преекспонира личността на главния лидер.
Известен западен китаист интерпретира “новата Пътна Карта” за 5 години до 2029 за изграждане на китайска автономна и самозадоволяваща се икономика и едно индивидуално и национално самоподобряване, като подготовка за най-лошия сценарий.” По негово мнение, китайското ръководство се подготвя в момента за възможния втори мандат на Тръмп, защото има горчив опит и неприятни спомени от неговата рестриктивна политика спрямо Китай. В тази конкретна връзка, очаквайки нови тарифи и ограничения от страна на САЩ, Пекин днес поставя жалоните и рамката за реализиране чрез вътрешни реформи на своята политика за модернизация, целяща висока степен на независимост от външни фактори, условия и най-вече рискове. И това е записано в комюникето така: “ние ще се движим по-бързо в изграждането на индустриални и доставни вериги, които са устойчиви, независими и контролиращи риска.” И още: “Ще подобрим институциите и механизмите за засилване на ключовите вериги като интегралните схеми, индустриалното машиностроене, медицинското оборудване, базисния софтуер, инструментите, индустриалния софтуер и новите материали… Ние ще развием китайския стратегически тил и подготвим подсигуряващи планове за ключовите индустрии. Ще бъдат ускорени усилията за подобряване на системата за национални резерви.”
Срокове и цели
Нашата интерпретация е, че Китай цели до 2029 изцяло да се “самоизхранва” и самозадоволява, да увеличи своята комплексна икономическа мощ и да успее да произвежда абсолютно всички авангардни чипове у дома и така в голяма степен да печели технологичната война със САЩ. А това носи и подтекста, че до 2029 Китай би постигнал и висока степен и ниво на военна мощ, която би му дала и основание и увереност да премине към анексиране на Тайван. Защото Пекин никога няма да се откаже от своите първи два приоритета - да се стои на власт и осъществяване на Единството на китайската Родина. Тези два приоритета, заедно с другите два - налагане на хегемония сред своите съседи и в цяла Азия, по наше мнение остават водещи за китайското ръководство и реформите, за които се говори на Третия Пленум през миналия месец, обслужват на първо място тях. Ние не бихме допуснали, че Китай би навлезнал в Тайван с въоръжен десант, независимо, че самата идея за постигане на икономическа и технологична автономност през 2029 ни подсказва и варианта за избягване на жестоки западни, икономически санкции, в случай на морска и въздушна блокада на Тайван. И 2029 е само една междинна дата като китайска цел. Истинският тайминг заложен в генералния стратегически китайски план е 2035 година. Това отново е записано в официалното комюнике на последния пленум: “2035 е годината, в която ще бъде реализирана основната социалистическа модернизация.”
Днес Китай се сблъсква с безпрецедентни трудности у дома и навън. На домашния фронт се засилва политическия натиск, главно поради икономическите проблеми. На външния фронт съществува динамика на “откачане” (decoupling) и купчина други рискове за сигурността на Китай. Но наше мнение е, че Си Дзинпин се готви сериозно за дипломатическо решение от позиция на здрава военна сила при различни спорове със САЩ и Колективния Запад, при това най-късно до 2030 година и лично да обяви изпълнението на планираните резултати през 2035 година. Ако в периода до 2030 не се допусне голяма “гореща” война, шансовете му не са малки.
Кризи и инвестиции
Какво наблюдават в Китай през тази година американските анализатори? По данни на Националното Бюро за статистика на Китай, индексът на доверие у потребителите (Consumer Confidence Index) - 100 e границата между оптимизъм и песимизъм - през май 2019 е 122, август 2021 е 120, но през май 2022 е 86,7 и ноември 2023 - 85,7. Това не е окуражаващо, като се има предвид известната положителна мотивация на китайското население.
Дълбоката криза при недвижимостите и недостатъчното търсене на вътрешния пазар са голямо изпитание за китайската икономика трета година подред. През месец май т.г. цените на непродадените нови жилища продължават да падат. Данните за спада на цените на нови жилища в 70 основни китайски градове са обезпокояващи. Само през май за новите жилища това са 4,3%, а за старите жилища 7,5% - най-голям спад от 20 години до сега. За първите пет месеца на 2024 преките чужди инвестиции (FDI) са намалели с 28%.
Анализатор от Хонконг пише: “Що се касае до китайския сантимент по отношение на недвижимостите, все още има много несигурности, но това важи и за икономическите перспективи и за растежа на доходите. Ние трябва да сме търпеливи за този кръг от възстановяване, тъй като Централната банка и търговските банки не могат да намаляват повече лихвите, то голямата роля остава за правителствената фискална политика.”
Инвестициите в страната през първо тримесечие на тази година са спаднали с 10%.
Покупателният Индекс в Китай през месец юни е 49,5. Важни свързани с него индекси са индекса на цените на основните суровини (спаднал с 5,2 пункта) и индекса на производствените цени, спаднал от 51,7 на 47,9 през месец юни т.г.
Ценовият индекс в непроизводствената сфера е спаднал от май до юни с 0,6 пункта. Индексът в строителния сектор е спаднал с 2,1 пункта от 52,3 през май, на 50,5 през юни. Това са все индикации за дефлационни процеси. Има информации, че една от причините за спада през тези два месеца, са изключително обилните и тежки валежи в големи райони на Южен Китай. Ясно е, че една беда не идва сама, а и може би най-тежката битка както за Китай, така и за останалия свят е тази с промените в климата.
Goldman & Sachs показва прогноза, в която се казва: “не очакваме от Третия Пленум Big Bang, но едно продължаване на текущите реформи и данъчни и финансови мерки за ограничаване на системния финансов риск, чрез предотвратяване на странични ефекти от страна на дълбоката криза на пазара за недвижимости, както и продължаване на подкрепата към новопоявяващите се индустрии и урбанизацията за осигуряване в перспектива на растеж.”
Сигурност и отбрана
На Третия Пленум Си Дзинпин казва: “Сигурността трябва да се поддържа в по-висока степен и на търговските санкции трябва да се противодейства като се гарантират морските китайски интереси.” Задълбочаването и реализирането на реформите в китайските Въоръжени сили, стартирана през март 2024 е друг приоритет. В сравнение с мерките в тази насока заложени през 2013 година, сега се навлиза в нов етап на модернизация на националната сигурност във военното и измерение и тя става 3-димензионална, като се назовават механизми за нова система на регулиране и управление на Био-сигурността, Сайбър-сигурността и сферата на Изкуствения интелект. Това са сигнали, които се отправят директно към Вашингтон. Но американските анализатори наблюдават през последния юли и други знакови стъпки на това поле от страна на Китай.
През това лято китайски военни осъществиха съвместно учение с Белорусия, на границата с Полша, на Източния фланг на НАТО. То се възприема като знаков отговор на съвместните американски учения между САЩ и Филипините в Източна Азия, близо до китайските морски интереси. За определена антиамериканска демонстрация във Вашингтон се оценява, демонстративното китайско-руско учебно военно прелитане край бреговете на Аляска през юли тази година. То е първо по рода си и в продължение на 4 часа, два руски бомбардировача ТУ-95 и два китайски H-6, летят в международното въздушно пространство покрай Аляска, но попадащо под контрола на американските ВВС. Подчертава се факта, че за първи път китайски бомбардировачи летят така далеч на изток и в близост до Съединените щати. Оценява се, че тези самолети са излетяли от руска военновъздушна база, както и това, че те са носители и на ядрени бомби. Русия прави подобно военно-въздушно патрулиране от 2019, но до сега само над Японско море. Не е пропуснат факта, че китайски военни самолети кацат за първи път в Русия през ноември 2022 година. През есента на 2023 година китайски и руски военни кораби са преминали в хода на съвместни учения покрай бреговете на Аляска. През юли тази година, американската брегова охрана открива 4 китайски, военноморски съда в близост до Аляска.
На Сесията на НАТО през миналия месец във Вашингтон се декларира: “Задълбочаването на стратегическото партньорство между Русия и Китай и техните взаимно засилващи се опити да подкопаят основания на правила международен ред, дават повод за голяма грижа.”
На 9 юли Съединените щати и още седем държави официално обявиха, че ръководената от китайската държава хакерска група APT 40 е заплаха за мрежите онлайн. Директорът на ФБР обяви, че голяма част от американската инфраструктура е цел и потенциален обект на опасни китайски хакерски атаки. При това американските специалисти в областта на Сайбър-защита работят добре, но американците не трябва да проспиват факта, че техният брой е в съотношение 1:50 спрямо китайските онлайн хакери.
Индустрия
Китай страда и от сериозна криза на свръхпроизводство в различни индустриални сектори. Тя е свързана пряко с изграждането на излишни производствени мощности и е част по наше мнение от глобалната системна криза на Централизирания Капитал, която е и типична циклична криза, превръщаща капитала от стойност в анти-стойност. През 2023 китайски компании са произвели 1,019 милиарда тона стомана, което е повече от половината световно производство. От тях експортът представлява 90,2 милиона тона, което е с 36% повече от 2022. А вносът на стомана е спаднал спрямо 2022 с 28% до 7,5 млн.т. Това означава, че Китай произвежда много повече отколкото се нуждае. Какъв е икономическият резултат от това? И трите най-големи китайски компании, водени от лидера “Angang” правят от 2022 загуби и търсят компенсация на външния пазар. А там ги посрещат със завишени вносни мита. Най-големият производител на стомана от Шанхай например е понесъл през 2022 загуби от 1,16 милиарда юана и през 2023 от 1,36 млрд. юана, без изгледи за подобрение през тази година.
Водещият японски концерт Nippon Steel, прекрати през тази година участието си в съвместното предприятие с китайската Baosteel. Това води до 70% съкращаване на производствения капацитет на японската компания в Китай. Основни клиенти тук са фирмите от автомобилостроенето. Японците продават своя дял от 50% на китайския партньор за 241 млн. $ и обявяват, че ще пренасочат своя финансов ресурс и интерес към Индия и САЩ. Тази смесена китайско-японска компания е съществувала 20 години и през 2023 е произвела 2,62 милиона тона качествена стомана. Важно е да се знае, а това е една типична схема за икономическия възход на Китай, че когато е създадена смесената фирма през 2004 година, японците са предоставили нова, най-модерна технология за производство на метални листове за автомобилостроенето, по качество непозната до тогава в Китай. Днес китайците произвеждат качествена стомана за автомобилостроенето и са силни конкуренти в този продукт. Но текущата пазарна цена на горещо валцовани рула стомана в Източна Азия днес е 530 $/тон, което е половината от цената през 2022.
И понеже в икономиката всичко е свързано и по наше мнение производственият сектор и ефективността в него е далеч по-сложна, важна и смислена и най-вече по-полезна от една военноморска или военновъздушна маневра край чужда територия, и трите водещи японски компании, които през този век са допринесли много за бързото технологично развитие на китайското автомобилостроене също напуснаха Китай. Първа излезе от Китай през 2023 със своето производство компанията Mitsubishi. Honda е уволнила през тази година чрез предсрочно пенсиониране своя персонал в Китай, а Nissan затваря своя завод в Китай.
За първите три месеца на тази година, трите японски компании са продали общо на китайския пазар 1,54 милиона автомобили, което е спад от 13% спрямо 2022, а този спад се ускорява за трета поредна година. Когато продажбите и цените на една компания спадат, това неминуемо удря и в заплатите на работещите и най-често води до уволнения. А на външния пазар дъмпинговите цени водят до гарантирани конфликти с други държави. А когато те се задълбочат в резултат на запретителни мита, историята показва, че военните маневри се засилват, с тенденция да прераснат в горещи сблъсъци. Историята има отлични примери за тази властова, геоикономическа безмилостна игра.
Китай води успешно тази игра и в страните от Югоизточна Азия, заливайки ги през последните две години със стоки на дъмпингови цени. За целта се използват всякакви средства, включително мощен експортен поток по каналите на електронна търговия. Китай успява да реализира големи свои производствени излишъци в страните от Югоизточна Азия и някои ново възникващи икономики от Азия, като през 2023 е пласирал в тях една трета от целия си експорт. Като резултат, в Индонезия през миналата година са били затворени фабрики за текстилни изделия и обувки, съпроводени с уволнение на 49 хиляди работници. Местното правителство обмисля през тази година въвеждане на мита до 200%.
През януари Малайзия наложи 10% вносно мито върху закупени онлайн стоки с единична цена под 108 $. В Тайланд ги последваха и въведоха ДДС 7% върху внесените онлайн стоки на стойност под 42$. Тенденцията в страни като Индонезия, Тайланд, Малайзия е към рязко повишаване на външнотърговския дефицит с Китай. Китайците от своя страна започнаха да изнасят свои производства в тези страни, с цел избягване на американските вносни ограничителни мерки. Примерно при соларните панели. Тази успешна през 2022 година обходна маневра бе наблюдавана от страна на Вашингтон и през тази година американците наложиха мита до 250% върху вноса на соларни панели, китайско производство в Малайзия, Камбоджа, Виетнам и Тайланд.
Навлизането в Тайланд с готови китайски електромобили предизвика две успоредни кризи през 2024 в тази страна. Първо, през юли бе открит нов завод на китайската компания BYD за електромобили. Успоредно с честването му, китайският производител внесе в Тайланд готови нови електромобили Atto 3, предлагайки ги на дъмпингова, с 9 460$ по-ниска цена от цената на същия автомобил на вторичния пазар в страната. Това предизвика голямо недоволство сред купувачите от 2023 на този модел китайски автомобил. Покупките на автомобили за първите 6 месеца на 2024 са спаднали в Тайланд с 24%. Предизвикано е недоверие у купувачите, които логично очакват още ценови понижения. Второ, японските производители на автомобили също губят позиция в тази ценова война на пазара в Тайланд. А крайният резултат от нея са почувствали тайландските производители на авточасти, чиито поръчки от страна японски фирми са намалели с 40% за първо полугодие. А тайландските производители на авточасти работят в момента само 3 дни в седмицата. Перспективата им не е ясна, защото китайците не правят поръчки за авточасти, а си произвеждат всичко сами. Освен това 58 стоки произвеждани в Тайланд попадат в американския списък с ограничения за избягване от китайски фирми чрез обиколни схеми на вносния контрол в САЩ. Тайланд страда в момента и от дъмпингови китайски цени при стоманите. Правителството обсъжда въвеждане на мито върху внос на горещо валцована стомана от 30,9%. Загубите от китайски внос на стомана за една година са свили местното производство с 7%. През 2023 в Тайланд са затворени 1300 фабрики. А през първите 5 месеца т.г. още 500, като са уволнени успоредно с това и 15 300 души. Всичко това на фона на една една тайландска икономика, страдаща от минимален икономически растеж, много висока задлъжнялост на фирмите и домакинствата и свиване на износа. Икономическата криза в Тайланд е като по учебник и разбира се е само една плочка в доминото на глобалната икономическа и финансова криза в света и в частност в Югоизточна Азия. Като и още едно поле на сблъсъка Китай-САЩ. Американците все още са износител номер едно в страните от Югоизточна Азия, но има безброй примери, как и на този терен, основен конкурент им се явява Китай.
Всички дисбаланси в предлагането и търсенето в една икономика неминуемо се отразяват и на бизнеса Спекулация. Само през месец май т.г. китайският борсов SSE Composite Index е спаднал с 6%. За сравнение правим едно малко отклонение към борсата в Япония, където в последния юлски петък, индексът NIKKEI, обобщаващ японските акции спадна с 5,2%, един рекорден спад след голямата финансова криза в Токио от 1987. Това разбира се не е случайно, борсови играчи-акули са продали милиардни пакети акции, взели са си печалбата и не е тайна, че директно са се прехвърлили с този ресурс на американския фондов пазар. Това е една отделна, но много актуална тема в момента, която бихме нарекли - големи маневри за прегрупиране на Централизирания Глобален Капитал. Подобни логични маневри се наблюдават и на китайския фондов пазар, за който се пише, че в китайската икономика се прехвърля финансов ресурс от старите производства към новите такива и на първо място към “зелените енергии” и производството на чипове. В Китай това може би става и по-бързо като се има пред вид силата на централното управление в Пекин.
Банков сектор
През месец юни т.г. Централната банка на Китай е отпуснала рефинансиращи средства от 300 милиарда юан (41,5 млрд. $) при ниски лихви към 21 местни банки. Те от своя страна отпускат заеми на държавни корпорации, подбрани от градски кметства, които от своя страна ще изкупуват завършени, но непродадени жилища. След това ще ги превърнат в субсидирани и ще ги продават по атрактивни цени на китайци с ниски и средни доходи по схемата “достъпни жилища”. Тази нова схема се описва от заместник шефа на Централната банка като “Government-led, market-oriented operation”. Преводът е излишен, но коментарът не е. Това е съществена стъпка, и частично решение, към омекотяване на голямата криза в сектора недвижимости. По наше мнение тя е и единственото решение за излизане от тази криза, която тегли надолу цялата китайска икономика и притиска и банковия сектор. Но не бихме казали, че е пазарно-ориентирана (market-oriented), а по-скоро е закъсняла, оскъпена излишно имитация на българската, ефективна, непазарна и социално-хуманна схема от 1960-1988 за осигуряване на максимална част от родното, работещо население с нови и по-просторни от средните китайски жилища. Тогава в България не се говореше за пазар и спасяване на строителни фирми и изчистване на лоши кредити в банките. Държавните Обединения и Комбинати, заводи и отраслеви министерства сами строяха жилищни комплекси и безброй почивни станции на Балкан и море и нито една стая в тях, нито ден не оставаше празна и неизползвана за нормален отдих и спокоен личен живот при мега ниски наеми и такси. Или просто жилищата постепенно, стъпково и стратегически се превръщаха в собственост на наемателите. Това бе друг социален и икономически модел, единствен и най-успешен във всички социалистически страни. Китайският президент от 8 години правилно говори, че “жилищата са за живеене, а не за спекулация”, но може би не знае, че през 1989 година 98% от българското население притежаваше собствено жилище в градовете, поне една отделна къща на село, с припадаща се към нея различни размери селскостопанска земя и 1(един) милион малки собствени вилички до 60м2. Това бе един сериозен капиталов фонд, база за съществуване на реална голяма средна класа. И става въпрос за социална и материална компонента, която при капитализма се нарича Собственост, а в капиталистически условия жизненият стандарт и относителната лична свобода имат точно тези материални измерения и се измерват от една страна с дохода на едно домакинство от труд, но и с притежаваното имущество. Или българинът в най-голямата си част бе изпратен през 1990, чрез един натрапен отвън, необмислен, глупав и безумен преход по стръмния път на Казинокапитализма, с относително добра професионална квалификация, резултат от качествено образование и един доста приличен имуществен ценз, разбирай капиталов актив и нулева задлъжнялост към банките. Но трябва да уточним, че тон и старт за този преход бе даден не от Запад, а от Север и “Чорапът на Социализма” бе разплетен от Кремъл. Резултатите и в Русия и в България са на лице след 34 години. Но да се върнем на Китай и си представим как жилищата по тази субсидирана схема започват да попадат в семейства, подбрани по списък и на приятели, как биха реагирали техните съграждани, които са закупили вече от същите строителни фирми, в същите градове и комплекси скъпи апартаменти на стари цени, за които изплащат всеки месец от заплата високи погасителни вноски и лихви по своите ипотеки? Това би било предпоставка за ново разделение в китайското общество, което освен това в хода на тригодишните ограничения и карантини на Нулев Ковид, се пише, че е преживяло сериозно разделение по схемата - “За и Против” тези ограничения и което едва ли е преодоляно до днес? Никога няма и да разберем. Но знаем как бе разделено българското общество, което е превърнато в главна характеристика на обществения модел и постоянно му се поднасят нови теми и наративи, гарнирани с фалшиви новини и техники за mind Control за разбиването му не на две, а на 4-5 фракции, с опасната тенденция към пълно лично уединение и глобулизация, или вътрешна емиграция. И всичко това води до едно объркване, страхове, несигурност и незнание, къде се намира в глобалната геоикономическа матрица, особено на прага на Новата Парадигма. За съжаление точно така е и в САЩ и в Западна Европа и във Венецуела и Египет и в Русия и в Бразилия и Южна Африка и в Израел, Иран и Индия. По-добро поле от това за изграждане навсякъде по света на Йерархии, управлявани от строги диктатури, с опцията при нужда да преминат за един уикенд във Фашизъм, едва ли е имало на Планетата.
Дефлацията
Какво наблюдава от Западното полукълбо експертът китаист и познавач на Азия и в частност на голямата криза в Япония от 1990-те, William Pesek, който пише през юли по повод Третия Пленум и китайските икономически проблеми: “Проблемите 3х1, представляващи Триадата - криза при Недвижимостите, Слабо Потребление и огромен Дълг в провинциалните правителства са добре известни. Но истинската дилема за президента Си не е нито едно от трите, а това е дефлацията в Китай. Трите гореспоменати проблема “хранят” именно нея. Под повърхността отдолу се засилва натискът и от 2022 година производствените цени в Китай спадат. През юни т.г. надолу с 0,8%, а през май с 1,4%. Проблемът с дефлацията е, как тя става вградена по-бързо отколкото политиците си мислят и може да получи само ускорение по пътища, които те не биха и забелязали… вече има достатъчно основания за безпокойство от това, че домакинствата забавят покупки на стоки и услуги в очакване на продължаващо спадане на цените. Ако тази динамика се развие в един местен пазар надхвърлящ един милиард потребители, разположени на различни консумативни нива, с различни доходи, в различни градове и селски райони, тя може да стане така мощна, колкото и непредсказуема… И тук се появяват притесненията от китайската демографска статистика, които са важни. Япония продължава да ни напомня, че рязко стареещо население е по правило дефлационно. Хората на възраст между 50 и 70 години по дефиниция не купуват жилища, не си подобряват уредите, не са настървени за стоки за дълготрайна употреба и не посещават ресторанти с охотата на 20-годишните… Тези сили действат и по време на Третия Пленум, когато Си Дзинпин и Li Qiang планират края на кризата с недвижими имоти. Последните данни показват, че китайските потребители, които имат достатъчно пари не ги харчат. В Съединените щати увеличението на спестяванията често се разглежда като добродетел защото домакинствата стабилизират своите финанси. В Китай те по-често се оценяват като фактор за слабо търсене и подкопаване на националния растеж. Едно прекомерно акумулиране на спестявания е директен резултат от неразвитата социално-осигурителна система в Китай… Това главно са разлики в китайската икономическа система, обясняващи защо стотици милиони с хъс купуваха апартаменти, наливащи по този начин най-големия “мехур” от недвижимости в човешката история. Пекин би могъл да налее трилиони кухи юана и да реши и двете кризи - 13 трилионния дълг в доларова равностойност в провинциите и кризата с непродадените жилища, но това автоматично би отслабило юана и би силно навредило на голямата китайска цел - интернационализацията на националната валута и довело до спад на доверието в нея. Второ, Съединените щати са пред избори и Китай очаква нов рунд на големи икономически и търговски противоречия през 2025 година. А едно ново обезценяване на юана се знае, че по правило се посреща във Вашингтон като повод за засилване на търговските и технологичните санкции.” (William Pesek)
Социални последствия
Ние знаем, че икономиката е жив организъм и горе поднесените съображения по дефлацията са логични и валидни за Китай. Но странно, че един от най-неприятните резултати от дефлацията е увеличаване на безработицата. И странно за нея не се говори, нито споменава през месец юли. Официалните данни от 2023 за хората на възраст до 35 години показват висока такава. И проблемът не е само в дефлацията и стимулиращите я три остри кризи в китайската икономика, както и в свиването на международните пазари за китайския износ, нито в текущи или предстоящи американски санкции и тарифи. Ние го виждаме на първо място в същността на настъпващата в глобален мащаб информационна и технологична революция. Този момент ни се струва е изпуснат от дневния ред на Третия Пленум, нито е и главна тема в икономическия и социалния дебат, примерно в страните от Европейския съюз. Китайският Пленум решава до 2029 да подобри качеството в производителните сили по пътя на иновацията и новите технологии основно в държавните компании. Това е разумно, но не се обявяват мерки за стимулиране на големия частен сектор в китайския икономически модел. А там действат 18 милиона МСП (малки среди предприятия), които осигуряват 79% от работните места, дават над 50% от данъчните постъпления и участват в създаването на БВП с дял от над 62%. От двеста години е известно, че една частна фирма не назначава персонал от социални или благотворителни подбуди. Няма данни как стоят нещата в този частен сегмент със заетостта, но е известно, че през последните две години и големите “частни” китайски Ай Ти компании съкращаваха работни места и уволняваха специалисти, точно по модела, по който в големите американски и западни концерни хуманният капитал е превърнат в част от стоковите и финансови активи в счетоводните бумаги. За сравнение, големият играч и конкурент на китайците във войната за чипове, американската корпорация INTEL, обяви през юли второ голямо съкращение на персонал през тази година. Защо през тази година да бъде по-различно и в китайските частни малки и средни предприятия. А в китайските социални медии текът интересни информации за нагласите и реакциите на младежите родени след 1980 и особено тези след 2000, наричана генерация Z в целия свят. Данните за градската безработица сред младежите до 35 години в Китай през юни 2023 показва 21,3% безработни. Но в социалните мрежи се появяват и данни, че пълноценно безработните при младежите между 16 и 24 години, такива, които никога не са работили представляват 46,5% през март 2023. Официалните данни за безработните на възраст 16-24 години от февруари 2024 показват 15,3%. А за тези на възраст 16-29 години е 18,4%. Дори тези цифри при едно застаряващо население от 1,4 милиарда души не са успокояващи. Младежта в Китай не е за подценяване, тя много активно участва в изграждане на китайското икономическо чудо, но нещата както навсякъде по света се промениха, в следствие на нов икономически и научно-технически глобален цикъл на капитала и през последните години, особено покрай пандемията в Китай, сред младежите възникна движение наречено “лягай ниско” на пода и живей скромно. (Lying flat). Същността му се обяснява като едностранен отказ от изпитване на икономическо натиск. Излизат китайски данни, че през 2023 тази група млади китайци, наричани още full-time children е наброява около 16 милиона. А по-младите китайци, родени след 2000 години формират вече нови групи, водени от своя лична философия за reverse-consumption и за “обич към себе си”. Темата за 11,79 милиона абсолвенти от китайските университети, които се дипломират през тази година показва, че всеки пети абсолвент през 2023 не е могъл да си намери работа. Проблемът е знаков и го оставяме за коментар на самите дипломирани студенти.
През февруари 2024 YuWa Population Research Institute от Пекин показва свое проучване, съгласно което средният разход за отглеждането на едно китайско дете до 18 годишна възраст възлиза на 538 000 юан, което е над 6,3 пъти повече от средния БВП на глава от населението в Китай. В САЩ тази разлика е 4,11 пъти, в Япония 4,26 пъти. Този показател само за китайските градове е 667120 юан. Така Китай е поставен на второ място в света след Южна Корея по средни разходи за отглеждане на дете. Смята се, че това е и една от причините китайската раждаемост да е една от най-ниските в света. Броят на ражданията през 2023 е малко над 9 милиона, което е почти половината от ражданията през 2016 година.
Осигуряване на траен растеж
Обстановката в Китай през последните три години не е най-добра. Това отлично се знае в Политбюро на ККП. Интересното е, че по традиция Китай разполага с много подготвени и знаещи икономисти, групирани в три генерации, но споделящи различни възгледи по същността и елементите на икономическата политика, която може би била най-благоприятна, подходяща и ефективна на различните етапи от развитие и в конкретния случай на многопластови глобални кризи, с непосредствено и косвено отражение и върху Китай. В своите анализи и оценки на подготовката и резултатите от Третия Пленум на ККП, експертите от Института за Изучаване на Китай, Merics определено смятат, че китайските експерти не са единни по това, точно какви мерки трябва да се набележат през това лято в Китай за да се осигури постоянен траен растеж и постигане на най-важните за страната цели и практични резултати. Според тях, някои експерти са за държавно управление в съчетание на сътрудничество между държавни и частни предприятия под ръководната роля на ККП. Други са за структурни реформи, коректна конкуренция и по-добра, предсказуема политическа и икономическа рамка, с главна цел да се оживи отново предприемаческия дух в страната. Тази група икономисти защитава позицията, че без допълнителни мерки, не би могло да се възвърне доверието в частния сектор на китайската икономика. Оценява се, че опитите за това до сега се показват като недостатъчни. През последните 2-3 години се констатира свиване на инвестициите в частния сектор. Ефектът от това върху трудовия пазар не се показва.
В края на март т.г. частният, некомерсиален, китайски Институт Beijing Dacheng Enterprise Research Institute от Пекин е провел допитване до голям брой известни частни фирми в страната, коя е причината инвестициите в частния сектор да се свиват. 75% от запитаните фирми посочват като основна причина икономическите трудности и намалелите печалби, 69% от фирмите поставят като решаващ фактор липсата на доверие и съмнения в бъдещото икономическо развитие. 39% посочват несигурността и рисковете в политическата обстановка, 47% посочват създадените свръхкапацитети в някои индустрии като голям проблем. Не би могло да кажем, че това е добра или лесна за преодоляване ситуация. Частният сектор в Китай е огромен, но по всичко личи, че каскадата от проблеми е необхватна и китайското ръководство поставя на първо място отново стабилитета и комплексната сигурност, защото се подготвя не толкова за супер възход, колкото за тежки времена. Експертите от Merics оценяват много от набелязаните на Пленума икономически мерки за реформи като противоречиви по между си. Състоянието и възможностите на китайския икономическо модел днес естествено най-добре се познава от ръководството в Политбюро. Проблемът с характеристиките на всяка една икономика е това, че тя е жив, много сложен организъм и когато той заболее, а има и предизвикателство от най-различен характер и отвън, много трудно е без помощта на конкурентен пазар, индивидуална и колективна мотивация и фокус в една голяма цел, да се управлява този огромен и сложен механизъм от един кабинет. Защото и в икономиката, както във всички сфери, “Дяволът се крие в детайла”. А детайлите в една обхватна ширина и дълбочина зависят както от милиони хора, които допринасят с работната си сила и талант за създаване на блага и принаден продукт, но и когато най-малко очакваш и от някой “Черен Лебед”.
Китайците са прагматици и реалисти и за първи път в Новогодишното си послание от декември 2023, китайският президент изказва думи като: “Някои предприятия преживяват тежки времена и някои хора имат трудности да си намерят работа и да посрещнат основните си нужди.” В страна като Китай, където през тази година се смята, че не трябва да се лансират в СМИ критични материали по икономическото състояние на страната, дори не се допуска да се споменава думата Covid, това е трезва оценка с елементи и на самокритичност, но и с повик за съдействие, съмишленици и тотална мобилизация. Друг въпрос е, че към тези думи липсва едно уточнение, кои и колко са тези “някои”.
На 25 юни излезе информация, че китайските държавни компании ще инвестират три трилиона юан (413,8 млрд.$) през следващите 5 години за модернизация на производствените си мощности. В този списък влизат 97 топ компании контролирани от държавата. Между тях са China Petrochemical, China National Building Material Comp. Включени са и основните предприятия от военно-промишления комплекс. Стратегията е: “фокус в посока на нов кръг технологична революция и индустриални промени.” Шефът на Съвета за контрол и управление на държавните активи (SASAC , State-Owned Asset Supervision and Administration Council) пише: “Пари ще се отпускат само за подмяна на старо оборудване и за най-ефективни и модерни съоръжения.”
През първото полугодие на 2024, кумулативните инвестиции за R&D в Китай са достигнали 434 милиарда юан или едно увеличение от 2,7% спрямо юли 2023. Инвестициите в основни фондове са се увеличили за 12 месеца до юли т.г. с 3,3%, като тези в “стратегическите нововъзникващи индустрии” с 16,9%.
Веднага след приключване на Третия Пленум на Заседание на Политбюро на 22 юли 2024, се вземат срочни решения за мерки по увеличаване на търсенето в страната. Според агенция Синхуа, тесният кръг около Си Дзинпин е потвърдил, че независимо оставащият стабилен икономически растеж от 4,7% в момента, неприятните външни условия се увеличават, а локалното търсене на китайския пазар остава неефикасно. В Решението е записано: “Местното търсене би трябвало да се разшири с фокус върху стимулиране на потреблението и фокусът на икономическата политика трябва да се премести към подобряване живота на хората и се подкрепя консумацията.” Отчита се, че икономическият ръст през второ тримесечие е спаднал от 5,3 през първо на 4,7%. Обърнато е внимание да се търси увеличение на потреблението в областта на културата, туризма, грижата за възрастните, грижата за децата и сектора на домакинствата. Подчертава се заръката за привличане на чужди инвестиции, а те спадат с 28% през първото полугодие на годината. Набляга се и на решението да се конвертират непродадените жилища в достъпни ценово жилища. На това заседание, резултат от Третия Пленум, са набелязани и мерки за изграждане на собствени индустриални доставни вериги и за култивиране на иновация сред държавните компании, с цел постигане на “високо качествено развитие”. Някои посочват, че тези най-нови решения са една компенсация за пропускането им в хода на Третия Пленум. Economist Intelligence Unit пише: “Решението за спешното стимулиране на местното търсене в страната е свързано с увеличаването на външния натиск, включително и с подготовката за завръщане на Доналд Тръмп в Белия Дом.”
Санкции и високи технологии
На 25 юли Националната Комисия за Развитие и Реформи, отговаряща и за икономическата политика, обяви държавни субсидии в размер на 300 милиарда юан, половината от които насочени за подмяна на старо оборудване като автобуси, рейсове, асансьори, селско стопанска техника и машини. Останалата половина от тези субсидии са за подмяна на стари потребителски стоки като автомобили. Отпускат се субсидии от по 20 000 юан (2 800 $) при покупка на всеки електромобил, както и за подмяна на стари домакински уреди в домовете, като печки, хладилници и други. Средствата за тези субсидии идват от емитиран ултра дълъг държавен дълг в размер на един трилион юан. В известна степен това е потвърждение, че веднага след Третия Пленум китайското ръководство стартира с конкретни финансови инжекции новия си “държавен подход”, за разлика от налагания след 2013 година подход “на подкрепа на пазара и частния сектор”.
Какво още наблюдават американските експерти в посока Китай? Санкциите в областта на Изкуствения интелект работят частично. Китайската фирма iFlytek има лидерска позиция страната в разработки за Изкуствен интелект. През юли тя показва загуба от 460 милиона юан (65 млн. $) за първо полугодие на годината. За същия период на 2022, печалбата и е 73,5 милиона юан. От тогава до днес фирмата трупа загуби, но не спира да работи по технологичните задачи. Фирмата е получила допълнителна държавна субсидия от 650 милиона юан за разработката на последната версия език за Изкуствен интелект - Spark V4.0, предназначена за “самоконтрол на ключови технологии и доставни вериги”. Загубите се отдават на острия американски санкционен режим, след като iFlytek попада още през 2019 година в първия санкционен списък на министерство на търговията на САЩ. Като последствие, китайското правителство е отпуснало от 2020 в продължение на три години на тази фирма 1,3 млрд. юан държавни субсидии. А тази сума представлява половината от съвкупната печалба на фирмата за същия период. iFlytek е известна с програмите си за трансформиране на глас в текст, превод от чужд език в реално време, умни домашни системи с гласово активиране, виртуално асистиране. Фирмата е създадена през 1999 в Шънджън. През тези няколко години тя е получила качествено сътрудничество и подкрепа от китайската Ай Ти компания Huawei, също подложена на строги санкции от администрацията на Тръмп. От Белия Дом могат да установят с колко месеца или година-две са забавили развитието на iFlytek, предизвикали са чувствителни финансови загуби, но фирмата продължава да работи на високотехнологичното поле за Изкуствен интелект. И не само това, през тази година iFlytek излиза и на международния пазар. Конкретно в Малайзия, при японската фирма Odelic и дори чрез американската фирма A.O. Smith и доставя на японския и американски пазар системи за гласово управление на водата, отоплението, осветлението в домовете. Или повишава качеството на живот не само на китайци, но и на японци и американци.
През май т.г. китайците понесоха нов голям удар на терена на технологичната война. В САЩ бе изготвен “Черен Списък” с 22 китайски фирми и организации, работещи в областта на квантовите технологии. Всички попаднали в този списък, наречен “Entity List”, а това са основните китайски играчи в областта на квантовите технологии, са отрязани от всякакви доставки от САЩ. Като пример между тях е мощната китайска фирма Origin Quantum и китайският елитен Университет за Наука и Техника. Китайците добре знаят и сега усещат на гърба си, че американците разглеждат квантовите технологии като опасност за собствената Сайбър-сигурност и с големи възможности за ефикасно военно приложение. И ние сме разбрали, че квантовите технологии са между трите решаващи компонента за успешно приключване на Третата Световна война само за една нощ, без да се даде шанс за изстрелване и на една ядрена ракета. Вкарвайки в действие този списък, малко преди Третия Пленум на ККП, САЩ веднага подсказаха и на партньорите си в Западна Европа, че е желателно и те да спазват правилата, продиктувани от тази остра ограничителна мярка. Това е сериозно разширяване на “бойното поле” на технологичната война между Китай и САЩ. И за да не остане по назад, другият голям бизнес комплекс от Голямата Петорка на САЩ и на Централизирания Глобален Капитал - Big Pharma - също се включи през тази година в санкционната политика на САЩ срещу китайските фармацевтични фирми, които не са никак за подценяване. Но за това във втора част на този материал.
Битката със САЩ загрубя
Китайците имат силни разузнавателни служби и не са пропуснали важните факти и действия в САЩ по конструиране и ескалиране на технологичната война с Китай. Нейното развитие и управляване не е в ръцете нито на Байдън, нито на бъдещия президент Тръмп или Харис. Битката на терена авангардни технологии е много сериозна, играта вече загрубява и това бе видимо и от нервността, с която от месец март, на дипломатическо ниво, китайците остро атакуват САЩ. Още през април започнаха остри разговори чрез лица не на най-високо ниво, включително учени и ректори на елитни университети, че Съединените щати прекаляват със санкциите и най-важното не изпълняват някои договорености постигнати между Си Дзинпин и Байдън през ноември в Сан Франциско. Играта много загрубява през тази година и войната в Украйна и изборите в САЩ, макар и поднасяни като главни теми, само прикриват и отвличат вниманието от това, което тече вече на всички полета на остра, разрастваща се и може би безпардонна технологична война. Вече няма и помен от “Малката градинка с висока ограда”, една метафора за санкции само върху малък набор от чипове приложими за военни цели и Изкуствен интелект, лансирана от Съветника по Национална сигурност в Белия Дом, Джейк Съливан. Това, което наблюдаваме като разгръщане на система от експортни ограничения в технологичната сфера спрямо Китай, може би ще придобие до края на годината размерите на огромен “ТехПарк” ограден с бодлива тел, хиперзвукови ракети и скъпи санкции. Да, те не биха спрели Китай, но ще го забавят във времето и ще му удвоят разходната част. И така няма да останат пари за всички сектори в Китай. И там, както на всякъде през 2029 година ще отчетат, че в крайна сметка има малко печеливши и много губещи?Така интерпретираме ние това, което наблюдаваме в момента в света. Някой сред супер умните играчи в Супер Групата по Специални интереси, управляваща капиталовите пазари и бизнеса Спекулация в целия свят, може би е пресметнал и без помощта на мега компютър и Изкуствен интелект, че сега е моментът да се ескалира битката за чиповете, биотехнологиите, квантовия компютър и квантовите комуникации срещу главния и единствен конкурент с огромен потенциал Китай. И битката съвсем не е на бойното поле, в изстрадала абсолютно ненужно, а на всичко отгоре и жертвана за сега и удряна ежедневно с ракети, танкове и дронове, гарнирана с ненужни масирани човешки жертви и разрушения, Украйна. Тази изкуствено измислена война, нито би довела до възраждане на една империя, марка 19 век, нито би донесла нови технологични елементи, които да създадат наистина нови, ефикасни производителни сили. Тя само може да оправдава безмилостното печатане на пари и дълг във всички държави и с това и голямата инфлация, която тепърва предстои. Или да създава заетост на военнопромишлените фирми в цял свят. Да не говорим, че и тя е в интерес на Китай защото след приключването и чрез посредничеството на Китай, китайските и турските фирми биха били водещите във възстановяването на полуразрушена Украйна. А Западна Европа през януари 2025 ще бъде заставена пак от Глобалния Централизиран Капитал, чрез президента-говорител в Белия Дом да увеличи своите средства за въоръжаване не на 2%, а на 3%. Защото Съединените щати отделят официално 3,75% от брутния си продукт за въоръжаване. А въоръженията излезнаха от една година на фона на глобална криза на свръхпроизводство, на мода и целокупното световно население сега ще налива трилиони в производство на нови самолети, подводни лодки и високоточни ракети, разбирай “в пушки и снаряди, вместо в масло и хляб”. Така, че ние имаме своя собствен прочит и анализ за закъснението на Третия Пленум, за противоречивостта в неговите решения и за голямото безпокойство и угриженост, което се чувства във висшето ръководство на Китай. И между редовете на всичко написано до тук се чете и обезпокояващата реалност, че на първо място през следващите пет години Китай ще се готви за голяма война. А какво виждат през своите “очила” китайските ръководители в САЩ като главен противник, следва във втора част на материала.
Борислав Сретков
Берлин, 3 август 2024
|