Имал ли е основания Съветският съюз да обяви война на България през септември 1944 г.?

Ганчо Каменарски

При всеки възможен повод русофилите и русофобите в България влизат в словесни дебати, на моменти граничещи с виртуални битки. Последният беше около демонтирането на паметника на Съветската армия. Едно от оспорваните мнения гласеше, че Съветският съюз нямал основания да обяви война на България и армията му да нахлува на българска територия. Дори се търсеха прилики със сегашния конфликт в Украйна.

Уместно е да се припомни, че през 1941 г. германският Вермахт нахлул на територията на СССР без някога Берлин да му обявил война. Тогава още преди зазоряване на 22 юни германският външен министър фон Рибентроп посетил съветския посланик Владимир Деканозов и го уведомил, че фюрерът Адолф Хитлер не можел повече да търпи съветските провокации по границата и затова Бундесверът навлязъл на съветска територия. Деканозов обаче по онова време все още бил полковник от НКВД (спецслужбите) и по много странно съвпадение скоро след напускането на Берлин пристига на работа в съветското посолство в София.

Следват догадки дали далновидният цар Борис ІІІ е имал тайни контакти с Москва. България обаче далновидно запазва със СССР пълните си дипломатически отношения, чак докато Москва обявява война на България на 5 септември 1944 г., а войските на Трети украински фронт три дни по-късно пресичат нашата държавна граница.

Ако върнем лентата на историческите събития следва да се припомни, че още на 1 март 1941 г. България се присъединява към оста Берлин – Рим – Токио и става политически сателит на Германия. Нататък събитията следват бързо.

На 7 декември 1941 г. бившите британски колонии Канада, Австралия и Нова Зеландия абсолютно без причина и повод обявяват война на Царство България, след японското нападение над американската морска база Пърл Харбър и обявената същия ден от Третия Райх война на САЩ. Пет дни по-късно на 12 декември същото прави Великобритания.

В отговор на 13 декември 1941 г. българският парламент приема декларация за обявяване на война на Великобритания и на САЩ, като американците не обявяват война на Царството цели 6 месеца.

На 13 септември 1942 г. Американците започват да бомбардират мирните български градове Стара Загора, Русе и Горна Оряховица. Постепенно обекти на бомбардиране стават Дупница, София, Стара Загора, Казанлък, Враца, Горна Оряховица, Карлово... Малобройната българска авиация разполага едва с 258 бойни изтребителя, но с тях самоотвержено брани небето и земята на България. На англо-американската авиация са нанесени не малко за нашите възможности бойни загуби: българските летци успяват да свалят 185 британски и американски бойни самолета, при което загиват 256 техни летци, а 333 са пленени. Естествено е тези бойни загуби англо-американците да не ни ги простят, като оставят отмъщението да бъде поето от СССР. (При американско-британските бомбардировки загиват 4208 мирни жители, които не фигурират на мемориалния паметник край американското посолство в София.)

На 18 май 1944 година съветското правителство връчва остра нота на България с искането тя незабавно да скъса съюза с Германия. И тъй като това не става, нерешителното поведение на българското правителство улеснява действията на антихитлеристката коалиция и на Москва в частност.

На 26 август, под заплахата от настъпващата Червена армия, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет и се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени.

Още преди официалното обявяване на войната българското правителство взема решение да не се оказва съпротива на евентуално съветско нападение. Само няколко часа след нейното обявяване правителството официално иска сключване на примирие, като се подготвя да обяви официално война на Германия.

Защо все пак още през август 1944 г. Червената армия се подготвя да навлезе в България? Има поне пет очевидни причини:

Първо, от стратегическа гледна точка не е допустимо 3-ти Украински фронт след Яш-Кишиневската операция да продължи настъплението си на запад през Румъния с напълно открит ляв фланг по Дунав. Именно затова в България навлизат войските на Трети украински фронт в състав 3 сухопътни армии и една въздушна. Още в края на годината на българска територия за респект на Турция остава само 37-а армия.

Второ, ако спазва неутралитета на България и настъпвайки само по левия бряг на Дунав, Червената армия фактически почти ще подмине Сърбия и намиращите се там германски войски могат да й нанесат удар във фланг и в гръб.

Трето, Турция концентрира войски в Тракия и очевидно прави свои сметки, като най-вероятната е изчакване на удобен момент да навлезе в България. Затова по време на цялата война българската Трета армия е прикривала границата с Турция.

Четвъртата причина е възмездието за оказваната икономическа и военна помощ на Германия. Българските окупационни корпуси в Гърция и Югославия по същество освобождават германски военни ресурси за бойното поле в Съветския съюз.

Съгласно спогодбата „Нойбахер” от февруари 1941 г. Българската народна банка и Главното управление на кредитните каси на Райха в Берлин се договарят България да кредитира всички бъдещи разходи по издръжката на германските войски в България. Никога след това не получаваме и лев компенсация, напротив, това е причина да бъдем причислявани към активните сателити на Германия.

Малко известно е, че България след приключването на войната изплаща солидни военни репарации на Гърция и то има защо.

Петата причина може би е най-важна: В антихитлеристката коалиция вече отдавна се правят сондажи за следвоенното устройства на Европа. Началните неофициални контакти са дискретни и поради това не са регистрирани в официални протоколи. Близкото бъдеще обаче показва, че стратегът Сталин вече кроял планове дори как да обърне армиите на германските сателити против Берлин.

Първите пазарлъци на високо равнище, за които има запазени писмени сведения, са направени на 9 октомври 1944 г. в Москва. Тогава лидерите на СССР и на Великобритания неофициално разпределят влиянието си в Югоизточна Европа, включително и в България, измерено в проценти.

На същия 9 октомври по време на среща със Сталин Чърчил предлага Съветският съюз да има 90% влияние в Румъния и 75% в България, Великобритания да има 90% влияние в Гърция, а в Югославия и Унгария влиянията да са по 50%. Сталин одобрява предложението по принцип. На следващия ден, 10 октомври, външните министри Вячеслав Молотов и Антъни Идън изменят стойностите за България и Унгария на 80% съветско влияние. И понеже впоследствие никой не изявил претенции за останалите 20%, Москва ги усвоила.

Да се върнем към началния въпрос дали СССР е имал правно основание да ни обяви война без конкретна причина и повод. След като Канада, Австралия и Нова Зеландия в другия край на света могат да направят това почти 3 години по-рано, дали Москва не е закъсняла? При това малките нации (като нас българите) не трябва да забравят, че великите сили винаги са прави, защото са велики. Обратното също е валидно.

Ганчо КАМЕНАРСКИ

Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.