Елитът на ЕС е отчаян от икономическата смъртоносна спирала в Европа

Третирането на изкуствения интелект като виновен до доказване на невинност е следващата голяма грешка на еврозоната
Амброуз Еванс-Причард ,10.09.2024

Европа се тревожи за икономическия упадък и техническата стагнация от четвърт век насам. Разяждащият гняв най-накрая отстъпи място на нещо по-близко до паника.

Събирането на два пъти годишно на европейските елити на форума Амброзети – мини Давос до езерото Комо, по правилата на Chatham House – беше поредица от мрачни предупреждения, прекъснати от признания на уморени от битки служители, че полуформираната структура на ЕС прави почти невъзможно е да се реши някой от проблемите.

Еврозоната не е нараснала в продължение на 2 г., а фискалните ограничения все още не са започнали. Германия не е отбелязала растеж от 2018 г. насам. Оформящото се мнение, че следващата година може да е също толкова лоша, сложи край на всички останали илюзии. Същото важи и за страха от „китайския шок 2.0“, този път по-голям и издигащ се далеч нагоре по технологичната стълбица. „Ако продължаваме така, Европа просто ще умре“, каза доайен на илюминатите в ЕС.

„Америка прави иновации, Китай възпроизвежда, Европа регулира. Това е невероятна картина на нашата ситуация, защото е истина“, каза премиерът на Италия Джорджия Мелони.

„През 1990 г. ЕС от 12 държави създаваше 26,5% от световния БВП. Днес ЕС от 27 държави създават 16%, докато САЩ все още 26%. Бяхме голяма тежест в света, но това вече не е така“, допълва Мелони.

Следващата голяма грешка на Европа вече се подготвя. Законът за изкуствения интелект влезе в сила през август, прибързан и разхвърлян текст, пропит от „принципа на предпазливостта“ на ЕС. Той третира AI (ИИ - изкуствения интелект) като виновен до доказване на невинност, по-скоро заплаха за хората, отколкото подарък, който трябва да бъде конфискуван. Солидният правен документ е празник за адвокатите: европейските авангардни програмисти бягат към по-приятелски климат.

Технограмотните бяха в отчаяние на езерото Комо. „Твърде късно е. Вече загубихме тази надпревара“, каза шефът на европейски фармацевтичен гигант.

„Опитвам се да използвам AI, за да превърна динозавър в здравна компания от световна класа, но всичко, което чувам във всеки разговор в Европа, е затова как трябва да се защитим от AI. Европа трябва да се вгледа сериозно в себе си“, допълва той.

Европейската комисия считаташе, че може да извърши втори преврат, подобен на закона за защита на данните GDPR през 2016 г., който принуди други да го последват и отбеляза връхната точка на амбициите на ЕС да бъде световен суперрегулатор. Но днес ЕС е с намалена икономическа мощ и ИИ не може да бъде регулиран по такъв начин.

Apple Intelligence спря европейското пускане на своите генеративни AI инструменти, заявявайки, че Законът за цифровите пазари на ЕС +омпрометира поверителността, като ги принуждава да допускат трети страни до своите системи.

Големите зверове на американските технологии със сигурност се нуждаят от регулиране, но въпросът, както винаги, е каква идеология стои зад правилата. Обединеното кралство, Япония, Индия и Близкият изток се стремят към леки режими, преценявайки технологията, докато се развива, и се надяват да спечелят икономическата надпревара. Китай превърна AI в централната част на своята кандидатура за глобално технологично надмощие.

„Като вземем най-добрите стартиращи фирми за AI в световен мащаб, 61% от глобалното финансиране отива за американски компании, 17% за китайски компании и само 6% за тези в ЕС. Иновативните компании, които се разширят в Европа, са възпрепятствани на всеки етап от последователни и ограничителни разпоредби“, се казва в доклада.

И все пак правилата на ЕС продължават да идват с „правото на инициатива“ и монопола върху изготвянето на ново законодателство, но почти без колективен опит от реалния живот на пазара. Законите са блокирани от почти необратимия характер на достиженията на правото на ЕС от 180 000 страници, предназначени да гарантират, че „завоюваната земя никога не може да бъде отстъпена”.

Фредерик Персон, ръководител на паневропейската лобистка група BusinessEurope, каза, че още 850 регламента са били натрупани върху европейски компании само през последните 5 години, добавяйки още 5000 страници към достиженията на правото на ЕС. „Има регулаторно цунами, което обхваща Европа. Ако сте малка фирма, това ще ви извади от бизнеса“, каза той.

Вече е познат рефрен, че Европа спешно се нуждае от собствена версия на американския Закон за намаляване на инфлацията, за да съживи разрушената си индустриална база. Но това е невъзможно, защото ЕС няма пари, няма хазна, няма постоянни правомощия за събиране на дългове, няма единна фискална или данъчна система. Работата не може да бъде делегирана на национално ниво, без да се заличи режимът на държавната помощ на ЕС и да се постави началото на разпадането на съюза.

Г-н Драги казва, че няма начин да се заобиколи това огромно препятствие. Лидерите на ЕС трябва или да създадат механизма на икономическа супердържава, или да се изправят пред „бавната агония“ на умиращ експеримент. Сегашната половина е в нестабилно равновесие и не може да издържи.

Докладът му призовава за инвестиционен удар до 800 милиарда евро всяка година, за да се затвори цифровият дефицит. Това изисква повишаване на съотношението инвестиции към БВП с 5%, връщането му на нива, „невиждани от половин век в Европа“. Мащабът трябва да бъде два пъти по-голям от следвоенния план Маршал.

Г-н Драги каза, че разполагаемият доход на глава от населението в ЕС е нараснал с половината от темпото на САЩ от 2000 г. насам. Виновникът е технологичният сектор. „Основната причина производителността на ЕС да се различава от производителността на САЩ в средата на 90-те години беше неуспехът на Европа да се възползва от първата цифрова революция“, каза той.

Г-н Драги също каза, че вече е твърде късно за спасяване на облачните изчисления в Европа. Трите облачни хиперскейлъра в Америка постигнаха необратимо господство, докато най-големият оператор в Европа има само 2% от пазара на ЕС. ЕС все още може да поддържа темпото в квантовите изчисления и роботиката, ако бъде подкрепен от капиталов пазар, способен да отгледа европейски шампиони. Но общата картина е плачевна.

„В софтуера и интернет фирмите от ЕС представляват само 7% от научноизследователската и развойна дейност [изследвания и разработки], в сравнение със 71% за САЩ и 15% за Китай. Единният пазар днес е дом само на 4 от 50-те най-големи цифрови пазари в света, докато 10-те най-големи платформи, обслужващи граждани на ЕС, са собственост на американски (6) и китайски (4) компании.

Когато стигнеш до темата за колите, ти идва да плачеш. Европа не знае как да направи компютри на колела от 21-ви век и не може да направи батериите, необходими за захранването им на конкурентна цена.

Китайските производители на автомобили са „едно поколение пред европейците по отношение на технологиите в почти всички области, включително производителност на EV (пробег, време за зареждане и инфраструктура), софтуер (нива на автономно шофиране 2 плюс, 3 и 4), потребителско изживяване (напр. човешки машинни интерфейси и навигационни системи в класа) и време за разработка (1,5 до 2 години, в сравнение с 3 до 5 години в Европа).“

Къде се обърка всичко? Прекомерно високите разходи за енергия са част от историята, както и „плиткият” фонд от рисков капитал и неуспехът да се създаде истински капиталов пазар в ЕС.

Докладът заключава: „Европа е заседнала в статична индустриална структура с малко нови компании, които се издигат, за да разрушат съществуващите индустрии или да разработят нови двигатели за растеж. Първите 3 инвеститора в R&I [изследвания и иновации] в Европа са доминирани от автомобилни компании през последните 20 години.

„Тъй като светът е на прага на AI революция, Европа не може да си позволи да остане в „средните технологии и индустрии“ от миналия век.“

Задачата за обрат е твърде голяма само за частни инвеститори. Тя трябва да бъде финансирана до голяма степен от съвместни еврооблигации. Там се крие проблемът. Това е равносилно на дългов съюз и ще изисква промени в договорите на ЕС, което е почти немислимо след изборните земетресения от миналата година.

„Европа се нуждае от повече интеграция, но политиката върви в обратната посока. Франция и Германия станаха политически дисфункционални, каза професор Нуриел Рубини от нюйоркското Stern School of Business.

Договореният през 2020 г. фонд за възстановяване от Covid в размер на 800 милиарда евро наистина включваше емитиране на съвместен дълг, но това беше еднократна извънредна ситуация и развиващата се сага оттогава потвърди страховете на критиците в Германия, Нидерландия и пестеливия Север.

Германците и нидерландците затягат коланите у дома и са решени да не споделят кредитните си карти с Брюксел и картела на южните длъжници. Моменталната присъда на Кристиан Линднер, германският министър на финансите, беше лапидарен. „Германия няма да се съгласи с това. Не трябва да има повече размиване на отговорността на държавите-членки за техните собствени бюджети“, каза той.

„Съвместното емитиране на дълг не решава никакви структурни проблеми. Компаниите нямат нужда от субсидии: това, което ги спира, е бюрокрацията и икономическото планиране“, добави Линднер.

Нидерландската коалиция, под петата на големия евроскептик Герт Вилдерс, би наложила вето на всеки план, който намирисва на споделени задължения, както и източноевропейските държави, които се притесняват да не бъдат впримчени в спасяване на дълга на Club Med. „Изобщо не се нуждаем от общ дълг или фискален съюз. Забравете за това. Нуждаем се от по-малко бюрократи“, каза лидерът на Унгария Виктор Орбан край езерото Комо.

Възможно е някои от плановете на Марио Драги да бъдат прокарани като военно превъоръжаване, предвид ужасяващото състояние на защитата на ЕС, разкрито от войната на Владимир Путин. „Нашата промишленост можеше да осигури само 20% от покупките на оръжие за Украйна. Трябваше да купим останалите 80% извън ЕС. Това беше чудесно за създаването на работни места в Южна Корея и Турция“, каза язвително един ветеран от ЕС. Но сумите никога няма да се натрупат без голям скок напред към истински фискален съюз.

Г-н Драги е евангелист на европейската интеграция през целия си живот винаги вижда отговора като „повече Европа”. Но е трудно да не се забележи, че упадъкът на Европа съвпада точно с лансирането на паричния съюз в Маастрихт – и конвулсиите, които това по-късно доведе – последвано от инфлация на договора и навлизането на ЕС във всяко кътче на националните животи.

Суверенните държави от Източна Азия просперират добре, без да се ограничават заедно в тесен съюз. Човек би могъл основателно да се замисли дали Европа би била по-здрава днес, ако беше оставила нациите да бъдат самостоятелни. Самият ЕС е елементарният проблем.

Превод Ганчо Каменарски